Глава 16

“Принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден”

Спазването на Господния ден свят и достойното вземане от причастието ни дава допълнителна духовна сила.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Като дете Джордж Албърт Смит научава колко важно е да се почита Господния ден. Често в неделите след неделното училище у дома му идва група съседски деца да го поканят да играе на топка. “Бях като всяко момче”, казва той. “Мислех си, че би било чудесно да поиграя на топка и на всякакви други игри. Но имах прекрасна майка. Тя не казваше, “Не можеш да правиш това”, а “Синко, ще бъдеш по-щастлив, ако не правиш това. …” Искам да кажа на всички ви, че съм благодарен за това обучение у дома.”¹ Влиянието на поученията на майка му може да се види в честите напомняния на президент Смит към светиите, че спазването светостта на Господния ден дава големи благословии.

Като висш ръководител Джордж Албърт Смит има възможността да присъства на неделните служби на Църквата в много места. Като наблюдава светиите да се покланят заедно в Господния ден, той е доволен от благоговейното им отношение към причастието: “Чувствам, че за членовете на Църквата е важно да осъзнават светостта на причастието на Господната вечеря. … Радвам се, когато виждам нашите братя и сестри да идват на олтара и да вземат от тези символи … с достойнство.”² (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Божията заповед да пазим свят Господния ден не е бреме, а благословия.

(Господ) ни учи, че трябва да съблюдаваме Господния ден и да го пазим свят. Един от седемте дни Той е отделил като Свой и като помислим за всичките Негови благословии, дадени ни през останалите дни, струва ми се, че трябва да намираме радост, вършейки нещата, които Той иска от нас в този свят ден, и вярвам, че ако не ги вършим, няма да намерим щастие. … Той иска да бъдем щастливи и ни е казал как можем да заслужим това щастие.³

Ние следва да мислим за целта на (Господния) ден и да вкусваме от влиянието на поклонението. Какво би могъл да направи Той за света, ако всичките чеда на нашия Небесен Отец – а ние всички сме Неговите чеда – уважаваха Неговата воля Господният ден да бъде ден на поклонение. Няма начин да оценим каква благотворна промяна може да бъде постигната не само в собствената ни нация, но и във всички нации по света, ако почитаме Господния ден и го пазим свят.⁴

Господният ден се превърна в ден за игри … денят, отделян от хиляди хора за нарушаване заповедта, дадена от Бог много, много отдавна, и аз съм убеден, че много от печалта и нещастието, които засягат и ще продължават да засягат човечеството, водят началото си от факта, че те са пренебрегвали Неговия съвет да пазят свят Господния ден.⁵ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Една от първите проповеди, изнесени в тази долина (Солт Лейк), била на президент Бригъм Йънг, като той предупредил хората да почитат Господния ден и да го пазят свят; и без значение колко трудни са обстоятелствата им, те не трябвало да излизат и да вършат физическа работа в Господния ден. … Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни насърчава своите хора да помнят Господния ден и да го пазят свят, защото да правим това е угодно на нашия Небесен Отец.⁶

Нека учим тези момчета и момичета (от Църквата) когато пораснат, да вършат нещата, които Господ желае те да вършат в Господния ден, и влиянието, което те ще могат да имат в общностите, където живеят, ще бъде удивително. Освен ако светът не се покае за своята небрежност и безразличие, ако ние, светиите от последните дни, не се покаем за в много случаи безразличното си отношение към светия ден на нашия Небесен Отец, няма да получим всичката радост и щастие, на които желаем да се наслаждаваме тук, и тя няма да бъде с нас във вечността.⁷

Някои хора като че ли мислят, че ако са посетили религиозно събрание или са извършили някаква част от службата, изискваща се от тях в неделя, след това са свободни да се отдадат на удоволствия и дейности, несъвместими с духа на Господния ден, и все пак да продължат да се радват на благоволението на Отца. Казвам ви, че ако членовете на Църквата, които ясно знаят какво да правят, продължават да оскверняват Господния ден в гонитба на светски удоволствия, ще загубят своята вяра; а Духът на нашия Небесен Отец ще се оттегли от тях.⁸

Да се нарушава Господния ден не е нещо маловажно. Искам да кажа, че губите всеки път, когато нарушавате Господния ден, губите повече, отколкото можете да спечелите, без значение че можете да мислите, че ще спечелите.⁹

Да забравим, че (неделя) е Господния ден, както сякаш правят някои от нас, е неблагодарно. Той е отделил един ден от седемте не за да го превърне в бреме, а за да внесе радост в живота ни, да превърне домовете ни в място за събиране на семействата ни, та родители и деца да могат да се съберат около домашното огнище, като така увеличаваме любовта си един към друг. …

Почитайте Господния ден и го пазете свят, светии от последните дни, и това ще ви донесе голяма радост, а нашият Небесен Отец ще ви дари с благословии, произтичащи от подчинението на Неговия съвет и препоръка.¹⁰

Да ходим на църква е важна част от спазването на Господния ден свят.

Ако вършим онова, което нашият Небесен Отец би желал да вършим, ние ще отиваме в Неговия свят дом в Господния ден и там ще вземаме причастието във възпоменание на жертвата, направена за нас от Изкупителя на човечеството.¹¹

(Неделя) е Господния свят ден; това е денят, който Той е отделил, за да можем да Му се покланяме, и в тези последни дни Той е дал допълнителна заповед да отиваме в дома на молитва и пост в Неговия свят ден и там да признаваме греховете си и да даваме своите свидетелства в присъствието един на друг (вж. У. и З. 59:9–12). …

В тази чудесна епоха, когато хората могат да седят удобно у дома си и да слушат музиката на света, публични речи и проповеди, те ще останат около собственото си огнище и вероятно ще смятат, че получават всичко, което могат да получат, ако отидат в мястото, определено за религиозни служби.

Светиите от последните дни не бива да се заблуждават по този въпрос. Не само словото, което чуваме, е полезно, а най-вече от съществено значение е влиянието, обхващащо нашите домове за поклонение и идещо от нашия Небесен Отец. Можем у дома си да имаме радиоприемник, но няма да имаме от него духовна полза в такава степен, както ако отидем в дома Господен в Неговия свят ден, където ни е позволено да вземем от причастието, където се молим и призоваваме благословиите на нашия Небесен Отец, и получаваме свидетелство за истината, чиято цел е да спаси човечеството.¹² (Вж. предложение 3 по-долу.)

Да вземаме от причастието в Господния ден е свещена привилегия.

Мисля, че може би повечето от нас осъзнават какъв дар получаваме в тези случаи, когато ни е позволено да се срещнем в мир и на спокойствие, да се съберем заедно и да вземем от символите на измъченото тяло и пролятата кръв на Учителя. Би следвало – и аз предполагам, че е така – в ума на всеки един от нас това да е едно най-свещено и тържествено събитие, да осъзнаваме, че подновяваме заветите си с Онзи, Който е отдал живота Си, за да можем ние да бъдем възкресени и възвисени. Когато вземаме от тези символи, сигурен съм, че всички осъзнаваме, че причастието, установено от Него преди да умре, е предназначено да бъде възвисяване, вдъхновение и благослов за нас през цялата вечност.¹³

Причастието е от огромна важност. Сам Господ е определил ние да вземаме от тези символи. Мнозина вярват, че човек трябва да бъде кръстен и за него да са изпълнени други евангелски обреди, и при все това остават равнодушни и небрежни по отношение на причастието на Господната вечеря. На него от нашият Отец в Небесата се гледа с такава важност, че, както е записано в Писанията, светиите биват съветвани чрез Неговия Възлюбен Син, чрез апостолите и пророците редовно да го вземат. Трима от благовестителите, записали евангелията, се позовават на това (вж. Матея 26:26–28; Марка 14:22–24; Лука 22:19–20), и ние откриваме, че Писанията на много места учат за неговата важност, така както е било проповядвано от самия Спасител, когато Той пребивавал в плътта. Нашият Отец в Небесата не ни дава заповеди или съвети, които са маловажни. Той ни учи за наше възвисяване, за наше израстване и развитие, и ако ние следваме съвета Му, това ще ни подготвя да се върнем обратно в Неговото присъствие. … Всеки Господен ден от нас се очаква да се срещнем заедно и да вземем от символите на тялото и кръвта на нашия възкресен Изкупител. …

Намираме също препратка за това в 18 глава на 3 Нефи, където Спасителят напътства народа в този континент (Америка), точно както е учил своите ученици в Стария свят да съблюдават причастието. Тя гласи следното:

“И когато множеството яде и се засити, Той каза на учениците Си: Ето, трябва да има един от вас поставен и на него ще дам власт да разчупва хляба, да го благославя и да го раздава на хората на църквата Ми – на всички онези, които повярват и бъдат кръстени в Моето име.

И винаги съблюдавайте да правите това, тъкмо както Аз го направих, тъкмо както Аз разчупих и благослових този хляб и ви го раздадох”.

… Следващият стих гласи следното:

“И това вие ще правите във възпоменание на Моето тяло, което ви показах. И това ще бъде свидетелство за Отца, че вие наистина винаги си спомняте за Мене. И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, ще имате с вас Моя Дух.” (3 Нефи 18:5–7.)

… В допълнение на това ние откриваме, че в наше време Господ ни е дал откровение по този въпрос. В раздел 20 на Учение и Завети Господ ни дава напътствия по въпроса. В това откровение, започвайки от стих 75, Той казва:

“Целесъобразно е църквата да се събира често заедно, за да вземат хляб и вино във възпоменание на Господа Исуса;

и старейшината или свещеникът ще ги отслужват; и по този начин те ще ги отслужват: ще коленичат с църквата и ще призоват Отца в тържествена молитва, казвайки:”

Обърнете внимание на прекрасната молитва, която следва … :

“О, Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син Исус Христос да благословиш и осветиш този хляб за душите на всички онези, които вземат от него, за да може да ядат във възпоменание на тялото на Твоя Син и Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях. Амин”. (У. и З. 20:75–77.)

Молитвата и благословията на водата са доста подобни (вж. У. и З. 20:78–79).

Колко свещени, колко дълбоко свети са мислите, изразени в молитвата за причастието. Увещавам ви, братя мои, когато изпълняваме задълженията си по отслужването на причастието, да повтаряме … точните думи, дадени чрез откровение, и да вършим това с Духа Господен. Когато повтаряме тези молитви, ние следва да изпитваме чувствата, изразени в думите, които произнасяме.¹⁴

Боя се, че понякога, докато бива раздавано причастието, на някои от събранията ни липсва тържествената атмосфера, която следва да бъде там. Това е такава свещена привилегия. … Хората, които вземат (от причастието), следва да съсредоточават мислите си върху задължението, което е посочено в молитвата.¹⁵ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Като вземаме достойно от причастието, ние подновяваме своята духовна сила.

Ние приемаме физическа храна – именно, хляб, вода и прочее, за да подхранваме физическото тяло. Също толкова необходимо е да приемаме символите на тялото и кръвта на нашия възкресен Господ, за да увеличаваме духовната си сила. Виждали сме как мъже и жени, които година след година не вземат от Господната вечеря, постепенно губят Духа на нашия Небесен Отец; те се лишават от Неговото спътничество; имали са възможността да участват в тази благословия, но не са успели да се възползват от нея. …

Отгърнал съм на един пасаж от Писанията, 11 глава на 1 Коринтяните, започвайки от стих 23, който гласи следното:

“Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; туй правете за Мое възпоминание.

Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете (тая) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.” (1 Коринтяните 11:23–30.)

Желая да привлека вниманието ви върху факта, че е опасно да правим това (да вземаме от причастието) недостойно. Преди да вземем от това причастие, сърцата ни следва да са чисти; ръцете ни следва да са чисти; следва да сме изоставили всяка враждебност към нашите другари; следва да бъдем в мир с нашите ближни; и следва да имаме в сърцата си желание да вършим волята на Отца ни и да спазваме всички Негови заповеди. Ако вършим всичко това, вземането на причастието ще бъде една благословия за нас и ще поднови духовната ни сила. …

… Ние следва да гледаме сериозно на заветите, които сключваме с нашия Отец. Нека обръщаме сериозно внимание на тези завети и нека бъдем сигурни, че ядем и пием достойни, за благослов на душите ни и за нарастване на духовната ни сила. Тези благословии са за вас, мои братя и сестри, които сте от домочадието на вяра. Нека бъдем признателни за тях, да бъдем достойни за тях, та чрез своя живот да можем да бъдем пример на вярата си. Нека никой от нас не бъде под осъждане за това, че е взел от причастието недостоен, лишавайки се така от спътничеството на Духа на нашия Отец.¹⁶

Ние следва да вземаме от (причастието) смирено, с чисти ръце и непорочно сърце, и с желание да бъдем угодни на нашия Отец; тогава ние ще го приемем достойно и ще се радваме на благословията, която получаваме.¹⁷

Нека Господ да ни благослови; нека Неговият Дух продължава да се излива върху нас. Нека се обичаме един друг, както нашият Отец ни е заповядал, че следва да правим. Ако можем достойно да вземем от причастието, ние ще можем да се обичаме едни други, тъкмо както е постановил нашият Отец, като помним, че Той ни е казал: “Ако не сте едно, не сте Мои”. (У. и З. 38:27.)¹⁸ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прочетете последния абзац на стр. 177. Ако президентът на Църквата присъства на вашето събрание за причастието, какво си мислите, че би било впечатлението му? Какво можете да направите лично вие, за да покажете по-голямо благоговение към Господ и причастието?
Обмислете думите на президент Смит от втори и трети абзац на стр. 178. Как обществото като цяло би било облагодетелствано, ако повече хора почитаха Господния ден? Кои са някои от подходящите начини да помогнем на семействата си и на други хора да виждат в спазването на Господния ден благословия, а не бреме?
Кои са някои от ползите да се покланяме заедно в неделя, които не получаваме от обикновено изучаване на Евангелието у дома? (Вж. стр. 180 за някои примери; вж. и У. и З. 59:9–12.)
Като четете частта, започваща на стр. 180, помислете какво можете да направите, за да превърнете обреда на причастието в по-съдържателна част от живота си. Кои са някои от ефективните начини да помогнете децата да се подготвят за причастието и да се отнасят към него с благоговение?
Като четете последните четири абзаца от ученията, потърсете какво казва президент Смит за качествата, които ни правят достойни да вземаме от причастието. Защо мислите, че достойното вземане от причастието увеличава духовната ви сила?

Свързани с темата стихове: Изход 20:8–11; Исаия 58:13–14; Матея 18:20; 3 Нефи 18:1–12; 20:8–9; Мороний 6:5–6

Помощ при преподаването:Добрият учител не си мисли “Какво трябва да направя в класа днес?”, а се пита “Какво ще правят днес в клас учениците ми?”; не “Какво ще преподавам днес?”, а по-скоро “Как ще помогна на учениците си да разберат онова, което трябва да знаят?” (Вирджиния Х. Пиърс, в Преподаването – няма по-велико призование, стр. 61).

“Почитайте Господния ден и го пазете свят, светии от последните дни, и това ще ви донесе голяма радост”.

“Причастието, установено от (Учителя) преди да умре, е предназначено да бъде възвисяване, вдъхновение и благослов за нас през цялата вечност”.