Глава 2
“Да възлюбиш ближния си, както себе си”
Да протягаме ръка към другите с любов и състрадание е от съществена важност в Евангелието на Исус Христос.
Из живота на Джордж Албърт Смит
Джордж Албърт Смит бил добре известен със своята способност да обича другите. Президент Дж. Рубен Кларк-мл., един от съветниците му в Първото Президентство, казва за него: “Истинското му име беше Обич. … Той даваше любовта си на всеки срещнат. Даваше любовта си и на всеки, с когото не се беше срещал”.1
Обичта на президент Смит към другите хора се развива от искреното му убеждение, че всички ние сме братя и сестри, деца на един и същ Небесен Отец. Към края на живота си той казва на светиите:
“Нямам враг, за когото да зная, и на този свят няма човек, към когото да изпитвам някаква враждебност. Всички мъже и всички жени са деца на моя Отец, и през живота си със се стремял да спазвам мъдрото напътствие на Изкупителя на човечеството – да обичам ближния си, както себе си. … Никога няма да у знаете колко много ви обичам аз. Не ми стигат думите да го изразя. И желая да изпитвам същото към всеки син и всяка дъщеря на моя Небесен Отец”.2
Президент Смит изразява любовта си към другите хора чрез безброй постъпки на състрадание. Един очевидец отбелязва: “Типично е за президент Смит да остави работата си и да се заеме с личната утеха и благослов на мнозина, които са болни, обезсърчени или депресирани, и които имат основание да са благодарни за бодрото му насърчение. Не е необичайно той да бъде видян преди или след работните часове да крачи из болнични коридори, влизайки в стая след стая, като благославя, насърчава и ободрява с неочакваната си поява в тези места, където утешителното му и вдъхващо увереност присъствие е приемано с такава благодарност. … Типично е за него да иде навсякъде, където смята, че може да помогне и да насърчи”.3
Президент Томас С. Монсън споделя един конкретен случай, когато президент Смит оставя работата си, за да покаже любовта си към човек в нужда:
“В едно студено утро екипът по почистване на улицата (в Солт Лейк Сити) махал големи парчета лед от уличните канавки. На редовния екип помагали временни работници, които отчаяно се нуждаели от работа. Един от тях носел само тънък пуловер и му било много студено. Строен мъж с добре поддържана брадичка спрял до екипа и попитал работника, “Нуждаете се от нещо повече от този пуловер в подобно утро. Къде ви е палтото?” Мъжът отвърнал, че няма палто. Тогава минувачът свалил собственото си палто, дал го на човека и казал, “Това палто е ваше. То е от дебела вълна и ще ви пази топло. Аз работя отсреща”. Улицата била Саут Темпъл. Добрият самарянин, който влязъл в административната сграда на Църквата за всекидневната си работа без палтото си, бил президент Джордж Албърт Смит от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Безкористната му постъпка на щедрост разкрива неговото чувствително сърце. Със сигурност той бил пазач на брата си”.4 (Вж. предложение 1 по-долу.)
Учения на Джордж Албърт Смит
Всички ние сме братя и сестри, деца на нашия Небесен Отец.
Ние гледаме на всички мъже като на братя, на всички жени като на наши сестри; в лицето на всяко човешко същество по света ние виждаме дете на нашия Отец и вярваме, че както всеки е създаден по образа на нашия Отец, така и всеки носи божествената искра, която, ако бъде развита, ще ни подготви да се завърнем в Неговото присъствие …
Това е разбирането ни за целта на нашето съществуване в света, и то обяснява интереса ни към нашите ближни. Мнозина са предполагали, че ние сме затворени в живота си, някои са мислили, че сме едно затворено общество. Истината е, че ние гледаме на всяко дете, родено на света, като на Божий син или дъщеря, като на наш брат или сестра, и чувстваме, че щастието ни в небесното царство няма да бъде пълно, ако не се радваме на спътничеството на семействата ни и на онези наши приятели и колеги, с които сме се познавали и в чиито интерес отдаваме толкова много от времето ни на земята.5
Като мисля за отношението и привързаността ми към семейството на моя Отец, човешкото семейство, си спомням нещо, казано от земния ми баща, и мисля, че вероятно съм наследил това от него. Той казваше, “Никога не съм виждал някое Божие дете толкова деградирало, че да нямам подтика да се спусна при него, да го изправя и поставя на крака, като му помогна да започне отначало”. Бих искал да кажа, че през живота си не съм виждал дете на Отца, за което да не съм съзнавал, че е мой брат и че Бог обича всяко едно от Своите деца.6
Какъв щастлив свят би бил този, ако хората навсякъде приемаха своите ближни като братя и сестри и обичаха своите ближни като себе си.7 (Вж. предложение 2 по-долу.)
Евангелието на Исус Христос ни учи да обичаме всички Божии чеда.
Евангелието ни учи да имаме милосърдие към всички и да обичаме своите ближни. Спасителят казва:
“Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците”. (Матея 22:37–40.)
Братя и сестри, ако Евангелието на Исус Христос, така както ви е дадено, не е посадило в сърцата ви онова чувство на обич към вашите ближни, тогава искам да ви кажа, че вие не сте се радвали на пълното удовлетворение от онзи чудесен дар, дошъл на земята, когато била организирана Църквата.8 (Вж. предложение 3 по-долу.)
Нашето служение е служение на обич. Нашата служба обогатява живота ни. … Ако живеем както Бог предвижда, че трябва да живеем, ако служим така, както Той желае, всеки ден от живота ни ще е обогатен от влиянието на Неговия Дух, обичта ни към нашите ближни ще расте и душите ни ще стават все по-открити, докато почувстваме, че можем да обгърнем в обятията си всички Божии чеда с желание да ги благословим и да ги доведем до разбиране на истината.9
Като членове на Църквата на Христос ние следва да спазваме заповедите Му и да се обичаме един друг. Тогава обичта ни ще прехвърля границите на Църквата, с която биваме отъждествявани, и ще се простира към чедата човешки.10
Нека чрез нашето поведение, благост, обич, вяра доказваме, че наистина спазваме онази голяма заповед, за която Спасителят казал, че е първата голяма заповед, “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.11
Ние проявяваме милосърдие, като протягаме ръка на онези, които се нуждаят от помощ и насърчение.
Да се измери влиянието, което любовта и милосърдието могат да донесат в света, е невъзможно. Във всеки клон, район и мисионерско поле се предлага възможност да излезем и да изпълваме света със светлина, да развиваме щастие и да повдигаме хората, които са обезсърчени, да носим радост и утеха на онези, които са нещастни.12
Господ казва следното:
“Гледайте да се обичате един друг, престанете да бъдете алчни, научете се да си давате един на друг според както изисква Евангелието. …
И най-вече, облечете се с обвързването на милосърдието като с една мантия, което е обвързването на съвършенството и мира”. (У. и З. 88:123, 125.) …
… Следвате ли Неговия съвет относно милосърдието? Искам да кажа, че точно в този период от живота ни ние трябва да проявяваме милосърдие не само като споделяме имуществото си с хората, които са в нужда, но трябва да имаме милосърдие към слабостите, неуспехите и грешките на децата на нашия Отец.13
Ако открием мъж или жена, които не са успели в живота, някой, чиято вяра е отслабнала, нека не му обръщаме гръб; нека специално се постараем да го посетим и да идем при него с доброта и обич, и го насърчим да се отвърне от грешката на пътя си. Възможността да вършим своето лично дело сред нас като хора присъства навсякъде; и в тази Църква са малко мъжете и жените, които не биха могли, стига да пожелаят, да се протегнат малко извън кръга, с който биват отъждествявани, и да кажат някоя добра дума или да проповядват истината на някои от децата на нашия Отец. … Това е делото на нашия Отец. То е най-важното нещо, с което ще бъдем отъждествявани в този живот.14
Спрямо човечеството аз храня само добра воля в сърцето си. В сърцето ми няма никаква враждебност към никое живо човешко същество. Познавам неколцина, за които бих желал да се държат малко по-добре, отколкото в момента, но това е в тяхна вреда, не в моя. Ако мога да ги обгърна с ръце и да им помогна да се върнат на широкия друм на щастието, като им проповядвам Евангелието на Исус Христос, щастието ми ще нарасне от това. … Не можете да принуждавате хората да вършат правилното, но можете с любов да ги приканвате да го вършат, ако сте такъв пример, че те да могат да видят, че наистина живеете според онова, което говорите.15 (Вж. предложение 4 по-долу.)
Истинското щастие иде от това да обичате другите и да им служите.
Не забравяйте, че без значение колко пари похарчите, без значение колко може да желаете нещата от този свят да ви направят щастливи, щастието ви ще бъде пропорционално на вашето милосърдие, на вашата доброта и на вашата любов към хората, с които общувате тук на земята. Нашият Небесен Отец е казал съвсем ясно, че ако някой казва, че обича Бог, а мрази брата си, той е лъжец (вж. 1 Иоаново 4:20).16
Това, което ни прави щастливи, е не само да получаваме; то е и да даваме, и колкото повече даваме от онова, което извисява и обогатява децата на нашия Отец, толкова повече имаме за даване. То се увеличава като един голям извор на живот и блика до вечното щастие.17
Когато животът ни тук приключи и се завърнем у дома, ще открием, че ще ни се признае заслугата за всяка добра постъпка, която сме извършили, всяка доброта, всяко усилие, което сме положили в полза на нашите ближни. …
… Нека докажем своята признателност за онова, което Господ ни е дал, като Му служим, а ние Му служим, когато правим добро на Неговите деца. Даром сме приели, сега даром даваме (вж. Матея 10:8). Със сърца, стоплени от обич и доброта към ближните ни нека бързаме неотклонно напред, докато бъдем повикани за последно и се изправим пред записаното за нас. Тогава, ако сме усъвършенствали талантите си, ако сме били честни, истинни, непорочни, любезни и милосърдни, ако сме се стремели да извисим всяка душа, с която сме общували, ако сме живели според светлината, която сме получили и сме разпространявали тази светлина при всяка представила се възможност, колко щастливи ще бъдем и как гърдите ни ще бъдат изпълнени от благодарност, когато получим от Създателя на небесата следното приветствено одобрение: “Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си”. (Матея 25:21.)18 (Вж. предложение 5 по-долу.)
Предложения за изучаване и преподаване
Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.
-
Обмислете начини как можете да показвате обич като президент Смит. Например, как можем да показваме обич при изпълнение на задачите ни, свързани с домашното преподаване и обучението при посещение?
-
Като изучавате първата част от ученията, помислете как прилагането им може да подобри взаимоотношенията ви с вашите съседи, колеги, роднини и други хора.
-
Прочетете последния цял абзац на стр. 14. Кои са някои от ученията и разказите в Писанията, които ви вдъхновяват да обичате другите и да им служите?
-
Изучете частта, започваща на стр. 16, по-специално последните два абзаца. Помислете за човек, който може да се намира извън “кръга, с който бивате отъждествявани”. Какво конкретно можете да направите, за да протегнете ръка на такъв човек?
-
Помислете над ученията на президент Смит на стр. 17–18. Какви преживявания сте имали, които са ви научили, че истинското щастие идва от това да правите щастливи другите?
Свързани с темата стихове: Матея 5:43–44; 25:34–40; Лука 10:25–37; Иоана 13:34–35; 1 Иоаново 4:7–8; 1 Нефи 11:16–25; Мороний 7:44–48
Помощ при преподаването: “Често преподаването, извършвано в Църквата, се провежда по такъв скован начин, че е подобно на лекция. Ние не откликваме много добре на лекциите в класните стаи. Правим го в събранието за причастието и на конференции, но преподаването е двустранен процес, така че да можете да задавате въпроси. Лесно можете да насърчите задаването на въпроси в клас” (Boyd K. Packer, “Principles of Teaching and Learning”, Ensign, юни 2007 г., стр. 87).
“Евангелието ни учи да имаме милосърдие към всички и да обичаме своите ближни”.
“Нека чрез нашето поведение … доказваме, че наистина спазваме онази голяма заповед, …, “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
“Да излезем и да изпълваме света със светлина, да развиваме щастие и да повдигаме хората, които са обезсърчени, да носим радост и утеха на онези, които са нещастни”.