Глава 22

Да възпитаваме децата в светлина и истина

Господ е дал на родителите отговорността да учат децата си на Евангелието чрез слово и пример.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Към края на живота си президент Джордж Албърт Смит размишлява за своето възпитание и поученията на родителите си:

“Роден съм в един скромен дом. … Родителите ми живееха много скромно, но отдавам възхвала на Създателя и съм Му благодарен от все сърце, че ме изпрати в техния дом.

Израснах в Солт Лейк Сити. Когато бях на осем години, бях кръстен в Сити Крийк. Бях потвърден за член на Църквата на събрание за пост в 17-и район и още като момче узнах, че това е Господното дело. Научих, че на земята има живи пророци. Научих, че вдъхновението от Всемогъщия влияе върху онези, които живеят така, че да са достойни да му се радват. …

Не познавам друг човек на земята, който има повече основания да бъде благодарен от мен. Благодарен съм за раждането си, за моите родители, които ме научиха на Евангелието на Исус Христос и ми дадоха пример в своя дом. Ако през живота си съм направил нещо, което не е трябвало да правя, то е било нещо, което не съм могъл да науча в дома на моята майка. С голямото ни семейство с много деца на мама й трябваше много търпение, но с нас тя винаги бе търпелива. Там винаги царяха мило отношение, доброта и обич.”¹

В своя дом Джордж Албърт Смит се стреми да следва примера на родителите си да учи с търпение и обич. Дъщеря му Едит си спомня едно преживяване от нейното юношество:

“Той неспирно ни съветваше относно поведението ни, като наблягаше на честността и справедливостта. Помня, че един ден на път за в къщи от урока по пиано кондукторът в трамвая пропусна да ми вземе пари. … Някак си той мина покрай мен и аз стигнах до местоназначението си, все още стискайки в ръка монетата от 5 цента, и честно казано, доста горда, че съм се возила гратис.

… Втурнах се радостна при татко да му разкажа за своя късмет. Той търпеливо изслуша разказа ми. Започнах да вярвам, че съм постигнала голям успех. … Бях сигурна, че кондукторът не знаеше, че не съм платила за пътуването и следователно всичко беше наред.

Когато свърших разказа си, татко каза, “Но скъпа, дори кондукторът да не знае за това, ти знаеш, аз знам, и Небесният Отец знае. Тъй че все пак ние тримата трябва да бъдем доволни да видим, че ти плащаш изцяло за получената услуга”.

Едит отива обратно на ъгъла на улицата и плаща таксата, когато трамваят се връща. По-късно тя изразява благодарност за начина, по който баща й се справил със ситуацията: “Наистина съм благодарна за този татко, който бе достатъчно мъдър любезно да ми посочи грешката, защото ако това бе пренебрегнато, можех да помисля, че той го одобрява и можех да опитам нещо подобно друг път.”² (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Родителите носят основната отговорност да учат децата си на Евангелието.

Една от най-големите и изобилни от всички благословии ще бъде тази, която идва, ако учите и обучавате както следва тези избрани духове, които нашият Небесен Отец изпраща на света в тези последни дни. … Не оставяйте обучението на децата ви в ръцете на държавните училища. Не оставяйте обучението им на Неделното училище за деца, на Неделното училище, на (младежките организации на Църквата). Те ще ви помогнат и ще допринесат значително, но помнете какво сам Бог е казал за родители, които не учат децата си на вяра в Бог, покаяние и кръщение и полагане на ръце на възраст осем години – че грехът ще бъде върху главите на родителите (вж. У. и З. 68:25–28). Това, мои братя и сестри, не е заплаха, това е внимателен и любящ съвет от нашия Небесен Отец, Който знае всички неща и разбира и осъзнава какво означава децата да растат без подобно обучение.³

Онова, което искам да кажа и съм крайно загрижен то проникне в ума на всеки родител в Сион, е че макар и Господ да е подсигурил всички тези чудесни образователни институции, макар науката да допринася толкова много за комфорта и благословиите ни, макар Църквата да е подготвила места, в които можем да изпратим децата си да бъдат учени на Евангелието на Исус Христос, това не освобождава мен или вас от отговорността и задължението, възложено ни от нашия Небесен Отец, да учим собствените си деца. … Не е достатъчно децата ми да бъдат учени на вяра в Бог, покаяние и кръщение и полагане на ръце за дара на Светия Дух в помощните организации. Моят Отец в Небесата е заповядал, че аз следва да върша това лично.⁴

Никой друг не може да свърши частта, която Бог е възложил на нас като родители. Ние сме поели задължение, когато сме били средството за довеждане на деца в света. Не можем да прехвърлим тази отговорност върху която и да е организация. Тя е наша. … На първо място и преди всичко отговорността върху вас и мен е не само да съветваме и препоръчваме, но да обучаваме чрез даване на пример, чрез отделяне на достатъчно време с обичните ни хора, тези момчета и момичета, та те да не могат да бъдат поведени по … забранени пътища.⁵

Призовете семействата си около вас, и ако в миналото не сте успявали да им дадете разбиране на целите на живота и знание за Евангелието на нашия Господ, направете го сега, защото казвам ви като Господен служител, те имат нужда от него сега и от сега нататък.⁶ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Други интереси не бива да стават причина да губим от поглед задължението си да учим нашите деца.

В Лука ни е казано, че ще има време, когато хората ще бъдат задушени от грижи, богатства и житейски удоволствия (вж. Лука 8:14). Имам предвид … дори сега, мъже и жени, които обичам, у които самата духовна същност е задушена от тези същите неща и противникът ги води по лесния път на удоволствието, и те пренебрегват дълга си като родители и членове на Църквата на Исус Христос.

… Сега посред бъркотията, вълнението и всичките житейски удоволствия … нека не губим от поглед задължението, което имаме към тези момчета и момичета, създадени по образа Божий. Той е Отец на техните духове и ще ни държи отговорни за учението, което те получават. Надявам се и се моля да ги научим така, че когато дойде краят, да можем да получим от Него следната благословия, “Хубаво, добри и верни слуго, … влез в радостта на господаря си”, и да можем да имаме около себе си нашите любими хора през вечността.⁷

Струва ми се, бих искал да ви разкажа една история. Преди няколко години тук в Индиана живели две момчета, младежи, които работели във ферми – ферми, намиращи се на 8–10 километра една от друга. Работели здраво, всеки ден изпълнявайки задълженията си, доейки кравите и прочее. Един ден първото момче, което било на 13 или 14 години, отишло при баща си и казало, “Татко, искам да отида в града. Бих искал да видя ярките светлини. Чудя се дали не бих могъл да отскоча до там рано някоя вечер, ако работя здраво и свърша работата си?” Бащата казал, “Не можеш, защото не можеш да свършиш работата си”. “Ако стана на зазоряване и работя цял ден, мога ли да ида до града? Не е много далече, и бих могъл да бъда там час или два и после да се прибера рано у дома”. Бащата казал, “Е, разбира се, ако свършиш всичките си задължения, може да вървиш”. Бащи, обърнете внимание на това. Резултатът бил, че той отишъл. Стигнал до града почти по тъмно. Магазините и банките били затворени. Но много билярдни и игрални зали били отворени. Всички почтени хора се били прибрали, повечето в домовете си. Всичките отпаднали от обществото хора били по улиците или в онези места. Те видели това младо момче да идва и го взели със себе си. Не след дълго му показали някои от нещата, които никое момче не бива да вижда. Това било преживяването му. Така то опитало от нещо, което не било добро за него.

Второто момче отишло по същия начин при баща си. То рекло, “Татко, искам някой път да видя града. Не би ли желал някой път да отида и да видя някои от нещата, които никога не съм виждал? Ще трябва да отида по светло, за да видя нещо”. “Моето момче”, отвърнал бащата, “мисля, че трябва да отидеш в града, и мисля, че имаш право татко ти да дойде с теб. Избери деня и аз ще ти помогна с работата, за да можем да отидем достатъчно рано и да можеш да се срещнеш с някои от моите познати”.

Това, за което говоря, става в един и същ щат – двете ферми не били далече една от друга. След седмица той избрал деня. Те свършили всекидневната работа и отишли в града. Пристигнали малко преди четири часа. Пристигнали преди банките да затворят. Момчето било облечено в хубавите си дрехи. Баща му го завел в банката и го представил на банкера, който го уловил за ръка и казал, “Когато си в града, обади се и намини, винаги ще си добре дошъл”.

Бащата го развел по различните кантори, където ходел по работа, където хората любезно го поздравявали. Когато се прибрали заедно в къщи, след като изгледали някакво представление, онова момче се било запознало с някои от най-добрите мъже на общността. Резултатът бил, че когато то пораснало още малко и ходело в града, другарувало с добри хора.⁸ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Това, което искам да ви внуша … , е че най-добрият начин, по който можете да прекарате времето си, най-добрият начин, по който можете да използвате времето си така, че то да бъде от най-голяма полза, е да обучавате своите момчета и момичета да бъдат достойни за благословиите на нашия Небесен Отец.⁹

Родителският пример може да поведе детето към безопасност, праведност и щастие.

Нека бъдем примери за праведност на своите деца, да провеждаме семейните си молитви и да молим за благословии преди хранене. Нека децата ни виждат, че като съпрузи и съпруги сме нежни и привързани едни към други. Докато все още има време, възползвайте се от възможността като съпрузи и съпруги по всякакъв начин да се благословите един друг с обичта си, с вашата доброта и помощ. Възползвайте се от възможността, докато още има време, да научите синовете и дъщерите си как да живеят така, че да бъдат щастливи. … Нека домовете ни бъдат убежища на мир, надежда и обич.¹⁰

Само преди няколко дни прочетох писмо от един човек, който вероятно вече е изживял половината си живот. Пишейки до баща си, той казва: “Твоята загриженост за обичните ти хора, поученията към мен, примерът, който ми даде, бяха за мен едно вдъхновение да върша това, което Господ желае от мен. Винаги съм чувствал, че ако следвам твоите стъпки, ще бъда в безопасност”. Колко мъдър и благословен е бащата, който може да установи и вдъхне в ума на сина си подобна увереност. … Благодарение поведението на бащата – той отдава признание главно на баща си за това – поради примера, установен в неговия дом, днес той е един от верните в тази Църква. Той може да живее в света и да спазва Господните заповеди. Силното му желание да върши добро било вдъхновено в дома, в който живял. У дома той намерил не егоизъм, а безкористност. Родителите му не се стремели да получат всичко, което биха могли, и егоистично да го задържат за себе си, а ходели да търсят хора, които се нуждаели от тях, като ги насърчавали и благославяли. Всичките приказки на света не биха могли да сложат в сърцето на този човек това, което има днес той, а само примерът, даван от неговите родители, от хората, с които живеел у дома.

Не се съмнявам, че стотици, дори хиляди мъже и жени в общностите, в които живеем, и в света, биха казали същото за поученията на своите бащи и майки. Но се боя, че сред нас има и някои повлияни от обичаите на света, обзети от идеята, че трябва да следваме тълпата независимо в какво вярват или какво вършат те. В този случай нашият пример няма да бъде благословия, а може да разруши щастието на нашите деца.¹¹

Нека даваме свидетелство и във всекидневните си постъпки, и в разговорите си, че вярваме, че това е делото на Отца, и радост неизразима ще дойде при нас, а децата, които растат в домовете ни, ще израстват във вяра и смирение. На тях ще им се прибави и те ще получат сила да отклоняват отправените към тях стрели на противника и вместо нещастието, сполетяло чедата човешки поради греховност, ще царят утеха, мир и щастие и … тази земя ще бъде обитавана от мъже и жени, които ще имат силата на характера да сложат настрана злините на живота.¹² (Вж. предложение 4 по-долу.)

Като обичаме и учим своите младежи, ще можем да им помагаме да се опазят от злото.

Светии от последните дни, учете своите деца да спазват моралните закони. Обгърнете ги в обятията на любовта си, та те да нямат никакво желание да вкусят от изкушенията на злото, които ги обкръжават отвсякъде. …

Каква привилегия е за родителите да седят в собствените си домове, заобиколени от семейство с чисти момчета и момичета, дадени им от Небесния Отец, духовете им родени от нашия Отец в Небесата! Каква радост е да ги гледаме как те заедно получават от благословиите на нашия Небесен Отец, като се радват на спътничеството на Неговия Дух и така са били обучавани от най-млади години, че да поддържат чистотата на живота си, докато са се развивали и съзрявали!

Мои братя и сестри, умолявам ви да опазвате подрастващото поколение от капаните на противника, разположени по стъпките им, с повече сериозност, повече загриженост и повече търпение от когато и да било по-рано. Много от нашите (филми), радио програми, списания, книги и пр., са неподходящи … , и освен ако не неутрализираме влиянието на тези неща чрез благотворно учение и среда, носещи на младежите ползите, произтичащи от познаване живота на добри мъже и жени, ако не ги учим относно добродетелите на пророците и значението на Евангелието на Исус Христос, някои от обичните ни хора могат да се окажат изгубени за нас. …

Нека учим децата си да бъдат чисти в живота си, да бъдат праведни. Учете момчетата си да пазят добродетелта на своите сестри и своите другари-момичета. Учете дъщерите си да пазят добродетелта на момчетата, с които общуват. … Нека се специализираме, ако можем да използваме този термин, в това да възпитаваме нашите момчета и момичета под влияние на Духа Божий, та противникът да няма власт да ги поведе по грешен път.¹³ (Вж. предложения 5 и 6 по-долу.)

Семейното изучаване на Евангелието ще ни помогне да поддържаме близост с децата си.

В своите домове, братя и сестри, имаме привилегията и дълга да призовем членовете на семействата си заедно да се радват и укрепват взаимно, да бъдат учени на истините на Светите писания. Във всеки дом децата следва да бъдат окуражавани да четат словото Господно, така както ни е било дадено чрез откровение във всички диспенсации. Ние следва да четем Библията, Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер; не само да ги четем у дома, но и да ги обясняваме на децата си, та те да могат да разбират … Божиите взаимоотношения с хората на земята.

Нека видим дали в бъдеще не можем да вършим повече от тези неща, отколкото сме вършили в миналото. Нека се ангажираме с принципа и практиката да събираме семействата си около нас в собствените ни домове. Нека всеки от нас се запита: “Изпълних ли дълга си у дома по отношение на четенето и преподаването на Евангелието, както е било дадено чрез откровение на пророците Господни? Поддържам ли близост с децата си и превръщам ли дома си в приятно място, място на благоговение, обич, разбиране и отдаденост?”

Ако не сме, нека се покаем за небрежността си, да съберем семейства си около нас и да ги учим на истината. …

“Сложих ли дома си в ред?” Това следва да се запита всяко сърце. Не “Стори ли моят ближен това?”, а “Дали аз сторих каквото Господ изисква от мен?”¹⁴

Нашите деца са най-скъпоценния дар, който ни дава нашият Отец. Ако можем да ги напътстваме така, че нозете им да крачат по пътеката на спасението, ще има вечна радост и за тях, и за нас. …

Един начин, по който можем да поддържаме близост с тях, е да се срещаме по-често у дома. Църквата е помолила поне една вечер седмично да бъде отделена за семейна домашна вечер за всички членове на семейство – да се срещнат заедно и да се радват на взаимната си компания, на простичките радости на семейната среща край огнището, да обсъждат един с друг онези неща, които са от голяма и вечна важност.

… През 1915 г. Първото Президентство пише за това на “президентите на кол, епископите и родителите в Сион”, цитирам от онова, което са казали те:

“Ние съветваме и увещаваме да се въведе “домашна вечер” в цялата Църква, в което време бащите и майките могат да събират заедно своите момчета и момичета и да ги учат на Господното слово. … Тази “домашна вечер” следва да бъде посветена на молитва, пеене на химни, песни, инструментална музика, четене на Писанията, семейни въпроси, конкретно напътствие относно евангелските принципи, етични проблеми от живота, както и на задълженията на децата към родителите, дома, Църквата, обществото и нацията”.

А ето и обещаната благословия за онези, които вършат поисканото:

“Ако светиите се подчиняват на този съвет, обещаваме, че ще последват големи благословии. Любовта у дома и послушанието към родителите ще нарастват. Вярата в сърцата на младежта на Израил ще се развие и те ще получат сила да се борят с нечестивите влияния и изкушения, които ги обсаждат”.

Тези принципи и обещания са все още валидни.¹⁵

Ако семейната домашна вечер би могла да стане факт сред светиите от последните дни, ако една вечер седмично бихме могли да прекараме с домашните си, под въздействието на Духа Господен, до собствените си огнища, заобиколени от хората, които Господ ни е поверил и изрично ни е казал, че следва да ги напътстваме, колко много биха били щастливите домове, в които днес има печал, раздор и нещастие. …

… Когато загърбим света и нещата отвън и под влияние на силата на молитвата и благодарността предадем на своите синове и дъщери онези богати истини, които ни е дал Господ за наше и за тяхно благополучие, ще последва едно истинско развитие на вярата. Ако сме се отклонили от този съвет, аз вярвам, че ще ни бъде възможно да се върнем. Нека съберем децата ни около нас и нека домовете ни бъдат мястото, където да пребивава Духът Господен. Ако свършим своята част, може да бъдем сигурни, че Небесният Отец ще свърши Неговата.¹⁶ (Вж. предложение 7 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Помислете за разказа на стр. 245–247. Защо мислите, че Джордж Албърт Смит могъл да учи толкова успешно дъщеря си Едит? Помислете за момент от юношеството ви, в който родител ви е научил на нещо, което е имало силно влияние в живота ви. Защо онзи урок е бил така ефективен?
Изучете първата част от ученията и Учение и Завети 93:37–40. Защо мислите, че Господ е дал отговорността за преподаване на Евангелието на децата не на други организации, а на родителите? Как църковните организации могат да помогнат на родителите в тази отговорност? Как могат да помогнат роднините-членове? Ако нямате собствени деца, обсъдете начини, по които можете да упражнявате праведно влияние върху младежите в Църквата по начин, който подкрепя родителите.
Преговорете разказа на стр. 249–250. Как биват облагодетелствани децата, когато родителите им прекарват време с тях? Кои са някои от грижите и житейските удоволствия, които могат да ни накарат да пренебрегнем дълга си към нашите семейства? Какво можем да направим, за да преодолеем това разсейване?
Прочетете частта, започваща на стр. 250. Помислете за отношението си към “обичаите на света” и как те могат да повлияят на децата ви. Кои са някои от “всекидневните постъпки”, които дават на децата ни особено силно свидетелство за нашите вярвания?
Кои са някои от изкушенията, с които се сблъскват децата и младежите във вашата общност? Изучете частта, започваща на стр. 252, като потърсите онези родители, баби и дядовци и други хора, които могат да помогнат на младежите да устоят на изкушенията.
Президент Смит съветва, че ние следва “да се специализираме” в това да отглеждаме децата си под влиянието на Духа. Какво означава това за вас? Какво могат да направят родителите, за да се специализират да отглеждат децата си в праведност?
На стр. 253–255 президент Смит прави преглед на някои от обещанията, дадени на семействата, които редовно провеждат семейна домашна вечер. Как са се изпълнили тези обещания във вашето семейство? Какъв съвет бихте дали на семейство, което никога преди не е провеждало семейна домашна вечер, но иска да започне?

Свързани с темата стихове: Притчи 122:6; Исаия 54:13; Енос 1:1–3; Мосия 4:14–15; Алма 56:45–48; Учение и Завети 68:25–31; вж. и “Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49.

Помощ при преподаването: “Внимавайте да не прекратите прекалено рано една добра дискусия, в стремежа си да преподадете целия подготвен от вас материал. Въпреки че е важно да преминете целия материал, по-важно е да помогнете на учениците да почувстват влиянието на Духа, да отговорят на своите въпроси, да увеличат разбирането си за Евангелието и да задълбочат обвързаността си да спазват заповедите” (Преподаването – няма по-велико призование, стр. 64).

Съпругата на Джордж Албърт Смит, Луси, и дъщерите им Едит (вляво) и Емили (вдясно).

“Най-добрият начин, по който можете да прекарате времето си, най-добрият начин, по който можете да използвате времето си така, че то да бъде от най-голяма полза, е да обучавате своите момчета и момичета да бъдат достойни за благословиите на нашия Небесен Отец”.

“Ако семейната домашна вечер би могла да стане факт сред светиите от последните дни, … колко много биха били щастливите домове”.