Глава 5

Святото свещеничество – за благослов на Божиите чеда

Свещеничеството е властта на Бог. Тези, които го носят, трябва да бъдат достойни и да го използват за благослов на другите.

Из живота на Джордж Албърт Смит

На свещеническата сесия по време на общата конференция на 2 октомври 1948 г. президент Джордж Албърт Смит казва:

“Понякога се питам дали като бащи си даваме труда да обясним на своите момчета сериозността на поетото задължение, когато момчето става дякон. Питам се дали когато момчето бива ръкоположено за дякон, баща му дава да почувства, че сега то има дар с вечна значимост. …

Помня сякаш бе вчера, когато Джон Тинги постави ръцете си на главата ми и ме ръкоположи за дякон. Събитието и важността му ми бяха така представени, че го чувствах като голяма чест. В резултат то се превърна в благословия за мен и не след дълго получих и други ръкополагания. Но при всеки случай в ума ми бе положена основата на знание, че има възможност да получа още благословии.”¹

В същата реч президент Смит учи, че една от благословиите, произтичащи от ръкополагането в свещеничеството, е възможността човек да благославя живота на другите. Като пример той разказва за един влиятелен носител на свещеничество – един домашен учител от неговата младост:

“Родни Баджър бе учител в дома на баща ми в продължение на години и велик човек. Всеки път щом дойдеше, семейството се събираше, той сядаше, задаваше ни въпроси, и ни казваше нещата, които смяташе, че трябва да разберем. И искам да ви кажа, че като идваше у дома, той носеше Духа Господен със себе си. И когато си тръгваше, ние чувствахме, че сме били посетени от един Господен служител.”²

Президент Смит завършва, като изразява желанието си носителите на свещеничеството да служат на членовете в своите райони и колове и “да не пропускат възможност да помагат, издигат, усъвършенстват и да ги водят към онова, което нашият Отец желае те да бъдат.”³ (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Исус Христос възстановил божествената власт на земята по време на земното Си служение.

Когато Спасителят дошъл в средата на времето, Той заварил великия град Ерусалим гъмжащ от нечестие. Жителите там живеели по такъв начин, че били загубили божествената власт, така че (Бог) изпратил Своя Син в света и създал отново Църква, притежаваща божествена власт. … Там имало хора от Неговото потекло, които били добри хора, … имало и други, които още служели в свещеничеството, но било нужно Спасителят да възстанови божествената власт. …

… Когато започнал Своето служение, Той не призовал на помощ царете, управниците и свещениците, нито власт имащите, а призовал скромни рибари и в резултат събрал около Себе Си хора, които били податливи на обучение, а не хора, които не вярвали в Него. Той организирал Църква под ръководството на нашия Небесен Отец. Той предал божествена власт на Своите последователи и ги насочил към онова, което трябва да вършат. … Той имал божествена власт и праведните хора Го разпознали като Синът Божий. Някои смятат, че Той бил само един добър човек. Ние вярваме, че Той дошъл на земята не само да учи хората какво да правят, но за да даде на учениците Си божествената власт да отслужват обредите на Неговата Църква. …

В дните на Спасителя председателстващия ръководител бил Той. Непосредствено под Него имало организиран кворум от дванадесет мъже, избрани от Него. Когато Той умрял, Кворумът на Дванадесетте, не известен брой обикновени хора, наричащи себе си ученици, а кворум от дванадесет мъже, които имали божествената власт и я били получили от Исус Христос, станали ръководители на Църквата.⁴ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Свещеничеството в наше време било възстановено от мъже, които били негови носители в древността.

Записано е и е признато на небесата и на земята, че вероизповеданията и деноминациите се увеличили след като (Исус Христос) напуснал земята, а църквите като брой растели, докато по времето на Джозеф Смит, нашия обичан пророк, на земята имало много деноминации. Имало много хора, които претендирали да имат божествена власт и предполагам, че някои от тях мислели, че са я получили. …

Когато дошло времето и светът загубил властта или свещеничеството, Господ призовал едно скромно момче и му дал божествено проявление, говорил с него, казал му какво следва да прави и пращал от време на време други пратеници и небесни същества, в резултат на което била организирана Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и на тази Църква била дадена божествена власт. …

Когато Джозеф бил млад мъж, Господ му заповядал да преведе Книгата на Мормон. Веднъж, когато Джозеф и Оливър Каудъри превеждали, Господ изпратил едно свято същество, което да отговори на въпросите им за кръщението. Кой бил това? Иоан Кръстител, който бил носител Аароновото свещеничество. Откъде дошъл той? Той дошъл от небесата. … Той се явил на Джозеф Смит и Оливър Каудъри като славно възкресено същество. Той дошъл, воден от нашия Небесен Отец, за да даде на Джозеф и Оливър Аароновото свещеничество, защото то не могло да бъде намерено никъде по света. Необходимо било небесата да се отворят и един човек, носител на свещеничеството някога и сега, да дойде и да го предаде.

След това Петър, Яков и Иоан, които били носители на Мелхиседековото свещеничество, дали това свещеничество на Джозеф и Оливър и Господ поел организацията на Църквата с президентство, състоящо се от президент и двама съветници; също и Кворум на дванадесетте апостоли, патриарх, висши свещеници, седемдесетници, старейшини, свещеници, учители и дякони; същата организация, която съществувала в първоначалната църква, що се отнася до властта.⁵

Същата власт, която имал (Джозеф Смит), била предадена на вашите синове и нашият Небесен Отец ще изисква от тях да служат в евангелските обреди. Отговорността, която паднала върху Джозеф Смит, не била загубена с неговия край, тя била прехвърлена върху други рамене. Нашият Отец в Небесата в някои моменти е въздигал хора, които имат властта да говорят от Негово име, да отслужват евангелските обреди и да благославят човешките чеда. Те са споделили тази чест с вас и вашите деца.⁶

Благодарен съм, че в онзи ден и време Господ отново ни е открил Евангелието. Отец и Синът се явили; хора, които в миналото били носители на свещеничеството, дошли и предали това свещеничество на скромни мъже, на които на свой ред било заповядано да го предават на други. И така Евангелието и свещеничеството били сторени достъпни за всички, които бъдат достойни да ги получат, и това е Господният начин.⁷

Вашата мисия е забележителна, вие, мъже, носители на свещеничеството. На вас ви е била дадена божествена власт. Вие не сте получили правото си да проповядвате Евангелието и да отслужвате обредите му в резултат на обучение в колеж или университет. Вие сте получили своята власт от мъже, упълномощени от небесата да действат като служители на Господ, и тя ви е била дадена от хора, които са я получили пряко от нашия Господ Исус Христос.⁸ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Силата и властта Божия могат да бъдат открити само в Неговата истинска Църква.

Случвало се е хора да ме питат: “Каква е ползата от твоята църква в сравнение с останалите?” Опитвал съм се тактично да им обясня разликата. Членовете на всяка организация могат да се събират заедно за поклонение, но това не им дава божествена власт. Всяка група църкви може да отслужва литургии и да организират църкви във всяка общност. Това не дава божествена власт. Хората може да се обединяват за някоя добра кауза, но власт от нашия Небесен Отец се придобива само по Неговия начин, и този начин в миналото е бил чрез призоваване и ръкополагане на мъже и отделянето им за делото. Същото е вярно и в наше време. …

Хората следва да разберат, че просто да се кланят на Господ в молитва не им дава божествена власт. Да живеят според изискванията, съставляващи честност, добродетел, истина и пр., не им дава божествена власт. … Не е достатъчно да се молим и да ходим на църква. Нужно е да притежаваме божествена власт, и именно предявяването на правото, че имаме такава власт навлече на тази Църквата повечето от гоненията, които я следват от самото начало. Но това е истината, и много от децата на нашия Отец започват да забелязват ефекта от божествената власт в тази Църква. Те виждат развитието, постигнато в живота на мъже и жени.⁹ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Лично аз не бих желал да бъда грешно разбран, че търся недостатъци и критикувам хората, които принадлежат към различни деноминации по света. Благодарен съм, че там има толкова много добри мъже и жени, които вярват в Него и със светлината, която имат, те служат на Бог; но факт е, че нашият Отец е установил в този свят Своята Църква. Той е дал на хората в наше време Своята власт, и по света няма друга власт, която Той признава, освен установената лично от Него.¹⁰ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Обредите на свещеничеството са съществени, за да можем ние да влезем в селестиалното царство.

Ако бяхме като всички останали деноминации, можехме да търсим Господ и да получаваме благословиите Му, защото всеки човек, който върши добро, получава благословия; можем да имаме всичките основни добродетели и да ги превърнем в своя същност, но без Божията сила и без властта на святото свещеничество за хората не е възможно да влязат в селестиалното царство.¹¹

Единственият план, който ще подготви хората за селестиалното царство, е планът, даден от Исус Христос, нашия Господ; и единствената власт, която ще направи хората достойни да проповядват и да отслужват по верния начин евангелските обреди, е властта на Исус Христос, нашия Господ.¹²

Джозеф Смит-младши бил призован от Бог да бъде Негов пророк и чрез него на земята било възстановено святото Мелхиседеково свещеничество, което е силата Божия, дадена на човека да действа от Негово име. Чрез това свещеничество всеки обред от Евангелието на нашия Господ Исус Христос, нужен за спасението на чедата човешки, се отслужва с власт.¹³

Как би ни повлияла една раздяла с властта, която Бог ни е дал? Това би значело вратите на селестиалното царство да се затворят за нас. Това би значело най-висшата благословия, да гледам към която са ме учели от дете, да не бъде осъществена. … Не бих могъл да се радвам на общуването с обичните ми хора в селестиалното царство, … които са ми почти толкова скъпи, колкото и самият живот.¹⁴

Свещеничеството … е една благословия, която, ако сме верни, ще отвори вратите на селестиалното царство и ще ни даде там място да живеем през вековете на вечността. Не се отнасяйте лекомислено към тази безценна благословия.¹⁵ (Вж. предложение 6 по-долу.)

Носителите на свещеничеството имат отговорността да живеят за пример и да използват свещеничеството са благослов на останалите.

Колко прекрасно е човек да си дава сметка, че мъжете, които са достойни, могат да получат свещеничеството и с властта, която им е дадена, да извършат много неща, които са благословия за останалите чеда на нашия Отец.¹⁶

В никоя друга църква или църкви по света не можете да откриете … хора, които са носители на божествена власт. Никога не забравяйте това. Вие принадлежите към избрана група мъже, … върху които са положени ръце и сте получили божествена власт, която ви е направила партньори и съдружници с Господаря на небесата и земята. Нямам предвид, че не можете да се смеете, усмихвате и радвате на живота, имам предвид, че дълбоко във всяка душа следва да цари самосъзнанието, “аз съм пазач на брата си. Аз имам власт, дадена от Господ Исус Христос – аз съм носител на святото свещеничество”. Ако правим това, няма да постъпим лекомислено спрямо свещени неща, както са правили някои хора в миналото.¹⁷

Фактът, че са носители на свещеничеството за много мъже може да доведе до осъждане заради начина, по който те се отнасят към него, считайки го за нещо съвсем обикновено.¹⁸

Някои мъже смятат, че понеже са носители на свещеничеството, това им дава право на някакво специално поведение у дома им. Искам да ви кажа на вас, мъже, носители на свещеничеството, че никога няма да влезете в селестиалното царство, освен ако не почитате съпругите и семействата си, не ги учите и не им давате благословиите, които желаете за себе си.¹⁹

Властта на нашия Небесен Отец е на земята за благослов на човечеството, не за да бъдат нейните носители високомерни, а за да ги направи смирени; не за я да чувстват хората, които са я получили, като специална привилегия, че са нещо повече от другите, а за да ни направи смирени в душата, с молитва в сърцата, да се съобразяваме с всички хора във всичко, което вършим и така да бъдем пример чрез праведен живот за всичко, което нашият Небесен Отец желае да проповядваме.²⁰

Да сме членове на Църквата и носители на свещеничеството няма да ни доведе доникъде, ако не сме достойни. Господ казва, че всяка благословия, която желаем, се основава на подчинение на Неговите заповеди. Можем да заблудим своите ближни и дори себе си с идеята, че се справяме добре, но ако не спазваме заповедите на нашия Небесен Отец, ако не бъдем достойни носители на Неговото свещеничество, което е така скъпоценно, няма да намерим място в селестиалното царство.²¹

Вие, братя, … сте поели върху себе си една свята възможност, едно свято доверие. Получили сте благословиите на святото свещеничество. Била ви е дадена божествена власт и с тази власт идва отговорността да извисявате гласа си и така да живеете живота си, че хората от света да могат да познаят разликата между Евангелието на Исус Христос и останалите светски организации.²²

Където и да идете, помнете факта, че представлявате Него, Авторът на нашето битие. Свещеничеството, на което сте носители, не е свещеничество нито на Джозеф Смит, нито на Бригъм Йънг, нито на кой да е друг човек, призован в ръководството на Църквата у дома или зад граница. Свещеничеството, на което сте носители, е силата Божия, дадена ви свише. На земята е трябвало да бъдат пратени свети същества … за да възстановят славните благословии, които били загубени от стотици години. Със сигурност ние трябва да сме благодарни за нашите благословии.²³

Моля се Господ да благослови всички ни, да бъдем достойни да носим свещеничеството, което Той ни е дал, та където и да отидем, хората да могат да кажат, “Този човек е Божий служител”.²⁴ (Вж. предложение 7 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Помислете върху преживяванията, които президент Смит описва на стр. 47–49. Какво можем да направим, за да помагаме на младите мъже да се подготвят за ръкополагане в свещенически санове? Какво можем да направим, за да помагаме на младите жени да разберат важността на свещеническата власт в живота им? Защо за мъжете и жените е важно да научат за свещеничеството?
Защо било “нужно Спасителят да възстанови божествената власт” по време на земното Си служение, освен да проповядва Евангелието?
Прочетете стр. 49 и първия абзац на стр. 50. Защо мислите, че Господ е сторил властта Си достъпна за всички достойни мъже, вместо да я ограничи само за няколко мъже с официално обучение?
Президент Смит говори за “развитието, постигнато в живота на мъже и жени” благодарение на свещеничеството. Какво означава за вас това заявление? Какво можете да направите, за да подхраните силата и влиянието на свещеничеството в живота си?
Като преглеждате частта, започваща на стр. 50, помислете как бихте отговорили, ако някой ви зададе въпроса, зададен на президент Смит: “Каква е ползата от твоята църква в сравнение с останалите?”
Изучете частта, започваща на стр. 52. Кои са някои от “безценните благословии”, които сте получили благодарение на свещеничеството?
Като изучавате последната част от ученията, потърсете отговорностите, които президент Смит казва, че идват със свещеничеството. Какво могат да правят членовете на кворумите, за да се подкрепят един друг в отговорностите си? Как жените могат да помагат на носителите на свещеничеството да останат предани на тези отговорности? Какво могат да направят носителите на свещеничеството, за да подкрепят жените в тяхната божествена роля?

Свързани с темата стихове: Иоана 15:16; Алма 13:1–3, 6–10; Учение и Завети 84:19–22; Джозеф Смит – История 1:68–72; Символът на вярата 1:5

Помощ при преподаването: “Свидетелствайте винаги щом Духът ви подтикне да го направите, не само в края на всеки урок. Давайте възможности на хората, които учите, да дават своите свидетелства” (Преподаването – няма по-велико призование, стр. 45).

“Питам се дали когато момчето бива ръкоположено за дякон, баща му дава да почувства, че сега то има дар с вечна значимост”.

“Хора, които в миналото били носители на свещеничеството, дошли и предали това свещеничество на скромни мъже”.