Глава 13

Да вършим нашата част в споделянето на Евангелието

Има много начини да участваме във великото дело по споделяне на възстановеното Евангелие на Исус Христос.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Освен близо 48 години служба като висш ръководител, Джордж Албърт Смит отслужва три пълновременни мисии за Църквата, включително две години като президент на Европейска мисия. Той насърчава членовете на Църквата да се подготвят духовно за пълновременна мисионерска служба и да приемат призованията за това, когато последните бъдат отправяни. Но ги учи също и че не е нужно те да получат официално призование за мисия, за да проповядват Евангелието. Джордж Албърт Смит е мисионер през целия си живот и често напомня на членовете на Църквата за многото възможности да споделят Евангелието със своите ближни и приятели и ги насърчава да дават добър пример като ученици на Христос.

Службата на президент Смит в Европейска мисия започва скоро след края на Първата световна война. Заради войната броят на мисионерите в мисиите е драстично съкратен и усилията този брой да се увеличи биват възпрепятствани поради отказите да им се издават визи. В добавка враговете на Църквата разпространяват лъжливи истории за светиите от последните дни, създавайки трудни за преодоляване предразсъдъци. Въпреки тези ограничения президент Смит е уверен, че делото ще продължи да се движи напред благодарение на примера на верните светии. Той отбелязва, че докато Църквата става по-известна, “нейните членове биват оценявани според добродетелите им”, а критиците “бързо губят неоснователните си предразсъдъци, когато във всекидневния си живот влязат в пряк контакт със светиите от последните дни. … Тогава те ни преценяват по нашите плодове, по лично наблюдение, и информацията, която предават, може да има само един ефект, и той е изключително положителен за нас.”¹

Скоро след като започва да служи като президент на мисията, той пише на членовете на Църквата в Европа, напомняйки им за техните отговорности да споделят Евангелието и да помагат за напредъка на делото:

“С пълна увереност, че Господ ще предразположи сърцата на всички достойни хора към Евангелието, когато те го разберат, нека се възползваме от възможността да работим, докато все още има време. Нека разпространяваме ученията на Учителя за спасението, духовно и материално, на добрите хора на Великобритания и другите страни на Европейска мисия.”²

Няколко месеца по-късно той пише: “Всеки член на Църквата следва да намира радост в преподаването на истината. Ние, всеки от нас, следва всеки ден да правим по нещо, за да носим светлина на нашите ближни. Всички са скъпоценни в очите на нашия Небесен Отец и Той ще ни възнагради подобаващо за това, че сме ги просветлили. Нашата отговорност не може да бъде прехвърлена на други плещи.”³

След като се завръща от Европа през 1921 г., Джордж Албърт Смит докладва пред общата конференция, “Предразсъдъците, които в миналото се ширеха по наш адрес, до голяма степен бяха разпръснати и стотици, хиляди мъже и жени научиха за делото, което изпълняваме”. След това той увещава светиите постоянно да търсят начини да споделят Евангелието с другите: “Задачата ни е да намираме начини да представяме на всички хора Евангелието на нашия Господ. Това е наша задача и с небесната помощ ще намерим начин да я изпълним. От нас се изисква да установим дали няма някакви начини да сме в състояние да можем да свършим повече, отколкото вече сме направили, ако така ще задоволим изискванията на нашия Небесен Отец.”⁴ (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Всеки член на Църквата има отговорността да споделя Евангелието.

Чувствам се така благодарен за привилегиите ми в Църквата на Исус Христос, за спътничеството на мъже и жени от тази Църква и други църкви. Благодарен съм да имам множество приятели от различни църкви по земята, пръснати на различни места. Благодарен съм за тези приятелства, но няма да бъда доволен, докато не споделя с тях част от нещата, които те още не са получили.⁵

Ние изпращаме мисионери на народите по земята да оповестяват Евангелието, както е открито в тези последни дни. Но това не е целият ни дълг. Право пред вратите ни се намират стотици и хиляди избрани синове и дъщери на нашия Небесен Отец. Те живеят сред нас, сприятеляваме се с тях, но не успяваме да ги учим в необходимата степен за Евангелието, което знаем, че е силата Божия за спасение. Президентството на Църквата правят всичко по силите си; те посвещават времето си през деня и често до късните часове на нощта в полза на Църквата. Братята, работещи с тях, щедро отделят от времето си, пътувайки и преподавайки на светиите от последните дни и отнасяйки Евангелието на децата на Отца ни. Президентите на кол, висшите съветници, епископите на район и техните помощници работят безспир за благослов на хората и тяхната награда е сигурна. Но правим ли всичко, което следва да правим, така че когато застанем пред съдийския престол на нашия Небесен Отец, Той да ни каже, че добре сме изпълнили дълга си спрямо нашите ближни, Неговите чеда?⁶

Едно от най-първите откровения … в Учение и Завети гласи следното:

“Сега ето, чудно дело е на път да се появи сред чедата човешки; …

Ето защо, ако имате желание да служите Богу, вие сте призовани за делото”. (У. и З. 4:1, 3.)

Не е необходимо да сте призовани да отидете на мисионерското поле, за да оповестявате истината. Започнете с човека, който живее до вас, като му внушите доверие и любов към вас поради вашата праведност, и вашата мисионерска работа вече е започнала,

“Защото ето, нивата е вече бяла за жътва”. (У. и З. 4:4.)⁷

Разпространяването на истината не е отговорност на някой друг, а ваша и моя – да се погрижим Евангелието на Исус Христос в неговата пълнота да се преподава на чедата човешки. Нима това не ви кара да се чувствате благодарни?⁸

Съществува голяма възможност за всеки от нас. Бих искал да наблегна на индивидуалната мисионерска работа на всеки от нас сред нашите ближни. Ако даваме най-доброто от себе си, ще се изненадаме колко много от тях ще се заинтересуват и не само ще бъдат благодарни, че сме им дали истината и сме отворили очите им за славата и благословиите, които нашият Небесен Отец е подготвил, но и ще ни обичат и ще са ни благодарни през вековете на вечността.

Има толкова много неща, дадени ни от Господ, които другите хора все още не са получили. Със сигурност няма да бъдем егоисти. В сърцата ни следва да има желание да споделяме с всяка друга душа, доколкото това е възможно, радостните истини от Евангелието на Исус Христос.⁹

И така, като продължаваме напред, всеки от нас имайки влияние върху нашите ближни и приятели, нека не бъдем стеснителни и плахи. Не е нужно да предизвикваме раздразнение у хората, но нека ги накараме да усетят и разберат, че ние сме заинтересувани не да ги направим членове на Църквата заради членството, а да ги доведем в Църквата, за да могат да се радват на същите благословии, на които се радваме и ние.¹⁰ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Ако водим примерен живот, нашето влияние може да насърчи околните да научат за Евангелието.

Помнете, всички ние имаме отговорности. Може да не сме призовани за някоя служба, но във всяка общност има възможност всеки от нас да излъчва един дух на мир, любов и щастие, така че хората да могат да разберат Евангелието и да бъдат събрани в паството.¹¹

Само преди няколко години една от нашите сестри, посещаваща източните САЩ, в разговор с един образован мъж чула следното, “Не мога да вярвам като вас, но бих искал. Това е хубаво”. Така е с много от чедата на Отца, които, наблюдавайки естеството на това дело, постъпките на мъжете и жените, които са прегърнали истината, биват изпълнени с удивление от постигнатото и от мира и щастието, които следват искрено вярващия, и желаят също да бъдат част от това нещо; и те биха могли, ако имат вяра.¹²

Често съм наблюдавал – и мисля, че повечето от вас, които имат мисионерски опит, ще потвърдят – че няма добър мъж или жена, които да попаднат под влиянието на верни членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и да спестят похвалите си за онова, което виждат, докато са с нас. Когато ни напуснат, нещата се променят, но докато са под онова влияние, което иде от Господ, упражнявано от Неговите служители, които Му служат, те обикновено с удоволствие хвалят и препоръчват видяното и почувстваното.¹³

Противникът полага най-големи усилия, за да предотврати разпространяването на евангелските истини. И ваш и мой дълг е с такт, братска обич и вяра да преодолеем предразсъдъците, които противникът е посял в сърцата на чедата на Отца ни, да разбием лъжливите впечатления, съществуващи при някои случаи дори в умовете и сърцата на добри мъже и жени, и да ги учим на Евангелието на нашия Господ, че то е силата Божия за спасение на всички онези, които вярват в него и му се подчиняват.¹⁴

Мисля, че тази велика организация, към която принадлежим, трябва да бъде в състояние да дава такъв пример, че хората в нашите общности, които не са членове на Църквата, виждайки добрите ни дела, да бъдат мотивирани да прославят името на нашия Небесен Отец. Така се чувствам и аз по отношение на тези неща. Всичко, което ни е нужно, е да даваме пример, да бъдем добри мъже и жени, и те ще го забележат. После вероятно ще ни дадат възможност да им преподадем нещата, които не знаят.¹⁵

Ако ние като членове на Църквата спазваме заповедите Божии, ако отдаваме на истината онова, което тя заслужава, ако животът ни следва красотите на Неговото учение, така че нашите ближни, наблюдавайки поведението ни, да бъдат мотивирани да търсят истината, ние ще вършим блестяща мисионерска работа.¹⁶ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Ние участваме в мисионерската работа, като помагаме в подготовката на бъдещи мисионери и като ги подкрепяме финансово.

Нашата мисия е не само да преподаваме Евангелието на Исус Христос и да живеем според него, но и да изпращаме своите синове и дъщери в света, когато те понякога бъдат призовавани да се трудят като служители на Църквата. Когато тръгват, те следва да бъдат така подготвени, че да не се поддават на изкушенията на противника; те следва да бъдат чисти, добродетелни и праведни в живота си в най-висша степен, и тогава влиянието на самото им присъствие ще се усеща от хората, с които общуват. Духът Божий няма да пребивава в нечисти скинии; но Неговият Дух ще пребивава с онези, които се пазят чисти.

Ето защо, нека (отглеждаме) своите момчета и момичета под влиянието на Духа Божий.¹⁷

Не оставяйте децата си да растат без да ги учите на принципите на Евангелието на Исус Христос. Не чакайте да ги пратите на мисия, за да научат какво е Евангелието. Помня, че когато бях в южните щати (като мисионер) преди петдесет и пет или шестдесет години, един човек, който бе от много голямо семейство, каза, “Не знам какво да кажа. Не знам какво да говоря на тези хора”.

“Е”, каза един от братята, “преподавай им Библията. Иди, вземи своята Библия и прочети Битие”. Той отвърна, “Не знам къде е Битие в Библията”, при това той идваше от … семейство на светии от последните дни, за да занесе посланието на живота и спасението на онези южняци. Обаче не след дълго неговият начин на мислене се промени. Той получи свидетелство за истината чрез учение и молитва, научи какво е Евангелието и бе в състояние да се изправи на крака и свободно да даде свидетелство, че Евангелието на Исус Христос е истинно.¹⁸

Впечатлен съм от това колко е важно да се подготвим за делото. Не е достатъчно едно момче да изрази желанието си, благодарение увереността на родителите му, да върши онова, което те биха искали да върши, за да може да отиде в света и да проповядва Евангелието; не е достатъчно той да откликне на призованието, което нашият Небесен Отец чрез своите служители отправя за мисионерска работа; но е нужно също той да отговаря на изискванията за работата, да изследва Писанията и да учи онова, което Господ желае той да знае. Важно е нашите синове и дъщери да бъдат непоклатими в своята вяра и да знаят, както и родители им, че това е делото на техния Отец. …

Дузина мъже, отговарящи на изискванията за работата, струват на мисионерското поле повече от сто, които са невежи по отношение на истината и самите те следва да бъдат обучавани, преди да бъдат в състояние да я обясняват на другите.

Това е делото на Отца ни и с него не можем да се отнасяме лекомислено. То е от върховна важност за нас. Нека … се стремим да установим у децата си вяра, та те да имат желание да откликват на всяко призование и от дълбините на душите си да казват, “Готов съм да отида там, където моят Небесен Отец желае да отида.”¹⁹ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Помолени сме … да изпращаме синовете и дъщерите си на мисионерското поле. … За мен е радост да виждам как мъже и жени пестят и планират, за да могат децата им да отидат в света. Преди няколко седмици … един млад мъж замина за мисионерското поле, а двете му сестри … му изпращат част от малките си заплати, за да може той да се радва на благословията на мисията. Той е първият от едно многодетно семейство, който отива на мисионерското поле да разпространява истината. … Зная радостта, която ще дойде в сърцата на тези две прекрасни жени, имащи вяра да дават своите средства на брат си, за да може той да служи на Господ на мисионерското поле. Те ще получат благословиите, идещи от проповядването на Евангелието, доколкото това е възможно без лично служение.²⁰

Мисля … за нашите представители на мисионерското поле, пръснати в различни части на тази страна и в някои чужди земи. Молете се за тях, братя и сестри. Те се нуждаят от Господната помощ и от нашата вяра и молитви. Пишете им и ги насърчавайте, та когато получат писмо от дома, да знаят, че си спомняме за тях през цялото време.²¹

Ние участваме в мисионерската работа, като сами се готвим да отслужим мисии.

Не след дълго ще има нужда от способни мъже и жени в тази Църква, които да проповядват истината в части на земята, където досега не сме били допускани: и ако искаме да имаме вечна радост в царството на Отца ни с онези, с които Той ни е благословил тук, нека бъдем безкористни в живота си: нека се готвим за делото, да отиваме в света и да оповестяваме истината, когато имаме тази възможност, и да бъдем оръдията в ръцете на Отца ни, за да доведем обратно Неговите чеда при Него, като ги учим на прекрасните неща от Неговото Евангелие.²²

Само преди няколко години много от приятелите ми бяха заможни, имаха най-необходимите и много от луксозните неща на живота и когато им се намекваше, че могат да отидат на мисионерското поле, някои от тях казваха: “Не мога да оставя бизнеса си, не мога да успея, ако трябва да тръгна и да оставя всичко, което имам.” Но техният бизнес пропадна, той ги изостави. Нещата, без които мислеха, че не биха могли да живеят, се изплъзнаха от контрола им и мнозина от същите тези мъже днес биха били щастливи, ако можеха да се върнат десет години назад, и ако бъдат призовани да отидат да служат на Господ, биха казали: “Ще подредя всичките си работи, щастлив съм от възможността, която ми се предлага, да бъда служител на живота и спасението”.

… Помислете за нашите възможности и привилегии – да можем да седим в домовете на почтените мъже от света и да ги учим на Евангелието на Исус Христос; помислете какво би било да седите с хора, които не притежават божествена власт и да ги учите на плана на спасението, и да им обяснявате начина, по който могат също да се радват на благословиите от божествената власт, на които се радвате вие.

Чувствам, че някои от нас са себични. Ние толкова се радваме на своите благословии, толкова сме щастливи да бъдем заобиколени от удобствата на живота и да общуваме с най-добрите мъже и жени, които може да бъдат открити на света, че забравяме дълга си към останалите. Колко щастливи бихме могли да бъдем, ако се стремяхме да влияем повече за добро в света, като служим на онези, които още не са разбрали Евангелието на нашия Господ.

Мнозина от нас са преполовили живота си, мнозина завършват своето дело. Църквата се нуждае от мисионери на полето. Мъже, които разбират Евангелието и охотно биха дали живота си за него, ако е потребно; и като казвам, че имаме нужда от мисионери, имам предвид, че светът има нужда от тях.²³

Нашето мисионерско поле е пред нас. Синовете и дъщерите на Отца ни се нуждаят от нас. … В тази Църква има хиляди мъже и жени, способни да преподават Евангелието, които могат да станат още по-способни, когато изпълняват дълга си на мисионерското поле. Те ще бъдат благословени със средства, които да им позволят да изпълнят работата, която Господ желае ние да изпълним.²⁴

Сега, когато е близко времето, когато преградите ще паднат и бариерите, поставени да спъват разпространяването на Евангелието, ще бъдат съборени, когато звукът от гласа Господен ще дойде до вас чрез Неговите служители, “Пригответе се да идете в света и да проповядвате Евангелието”, не правете като Иона, не се опитвайте да се скриете или да избягате от дълга си; не се извинявайте, че нямате нужните средства; не поставяйте пред погледа си глупави неща, които да ви попречат да видите вечния живот в присъствието на нашия Небесен Отец, който може да настъпи само чрез вяра и отдаденост на Неговата кауза. Нека всеки сложи дома си в ред; нека всеки мъж, носител на свещеничеството, сложи себе си в ред и когато от служителите Господни дойде призование, казващо му да отиде в света да проповядва истината, да предупреждава чедата човешки, както изисква нашият Отец, нека никой не се крие зад неразумни неща, да не бъде погълнат, не от някоя голяма риба, а от неразумните неща на света. (Вж. Иона 1:1–17.)²⁵

Това не е лека задача; вероятно не е нещо приятно да бъдеш призован в света, да напуснеш скъпите си хора, но аз ви казвам, че на верните, които изпълнят тази задача, когато бъдат помолени, това ще спечели мир и щастие, които не се поддават на описание, и в определеното време, когато житейските им трудове вече са изпълнени, ще ги подготви да се изправят в присъствието на своя Творец, приети от Него поради онова, което са извършили.²⁶

Моля се Неговият Дух да бъде из цялата (Църква), любовта на чедата на Отца ни да бъде в нашите сърца, да чувстваме колко важна е нашата мисия в света, докато се опитваме да постигнем неща, които не са наши, които само са ни заети като на настойници; да можем да не забравяме безценния дар, безценната привилегия, която ни е дадена, да преподаваме Евангелието и да спасяваме душите на човешките чеда.²⁷ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Помислете над думите на президент Смит в “Из живота на Джордж Албърт Смит”. Защо мислите, че той бил толкова оптимистично настроен относно мисионерската работа в Европа въпреки противопоставянето, с което се сблъсквал? Как неговият пример може да ви помогне, ако ваши роднини или приятели откажат поканата ви да научат за Евангелието?
Преговорете първата част от ученията. Кои методи смятате за най-ефикасни в усилията ви да споделяте Евангелието с приятели и съседи?
Като четете частта, започваща на стр. 144, спомнете си случка, когато примерът на член на Църквата е накарал някого да научи повече за Църквата. Кои са някои от останалите причини животът според стандартите на Църквата да е толкова важен в мисионерската работа?
На стр. 146–148 потърсете неща, които бъдещите мисионери трябва да правят, за да се подготвят духовно за своята мисия (вж. и У. и З. 4). Какво могат да направят родителите, за да помогнат на своите синове и дъщери да се подготвят? Как могат да помогнат кворумите на свещеничеството и сестрите от Обществото за взаимопомощ?
Преговорете последната част от ученията. Кои са някои от “неразумните неща”, които могат да ни попречат да отслужим мисия? Кои са някои от благословиите, които произлизат от службата на възрастните мисионери? Помислете какво трябва да направите да се подготвите за мисионерска служба.

Свързани с темата стихове: Матея 5:14–16; Марка 16:15–16; 1 Тимотея 4:12; Алма 17:2–3; Учение и Завети 31:1–8; 38:40–41

Помощ при преподаването: “Когато използвате разнообразни образователни дейности, учениците имат склонността да разбират по-добре евангелските принципи и да запомнят повече. Внимателно подбраният метод може да направи дадения принцип по-ясен, по-интересен и по-запомнящ се” (Преподаването – няма по-велико призование, стр. 89).

Джордж Албърт Смит служи като президент на Европейска мисия от 1919 до 1921 г.

“Във всяка общност има възможност всеки от нас да излъчва един дух на мир, любов и щастие.”

“В тази Църква има хиляди мъже и жени, способни да преподават Евангелието, които могат да станат още по-способни, когато изпълняват дълга си на мисионерското поле.”