Глава 7

Безсмъртието на душата

Нашият живот е вечен и това знание ни помага да правим правилни избори и ни утешава в моменти на скръб.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Джордж Албърт Смит е благословен с непоклатимо разбиране за целта на живота и това му позволява да насърчава другите хора, когато те се сблъскват с несгода. Той често напомня на светиите, че “ние живеем вечен живот” – вечността не започва след смъртта ни, но че земният живот е съдбовна част от вечността. “Понякога казвам на приятелите си, когато изглежда да са на кръстопът, несигурни в коя посока искат да поемат, “Днес е началото или на вечно щастие, или на вечно разочарование за вас”.¹

Президент Смит свидетелства за тези истини на погребалната служба на Хайръм Г. Смит, патриарх на Църквата, който почива относително млад и оставя след себе си жена и осем деца:

“От момента, в който бях помолен да говоря на това погребение, ми се струваше, че няма да мога да го сторя. Чувствата ми бяха объркани и се оказах неспособен да ги контролирам, но в момента, в който дойдох в тази сграда, в душата ми дойде едно хубаво, приятно усещане на мир …

Наместо скръб изпитвам желание да благодаря на нашия Отец в Небесата за Евангелието на Неговия Възлюбен Син, което чрез откровение отново е открито в наши дни. … Да знаеш, че животът е вечен е една прекрасна благословия – да знаеш, че през вечността благословиите, за които е живял този добър човек, ще бъдат негови. Земният му живот бе свършил, но това е само част от вечния живот. Той е положил дълбока и сигурна основа, върху която е градил и ще продължава да гради през вечността. На радостта, която той е изпитвал тук, на земята, ще му се прибави. …

Като мисля за преживяванията на хората в света при подобни случаи, се удивявам колко благословени сме ние. Имам точно толкова съмнение относно вечния живот и безсмъртието на душата, колкото бих имал относно факта, че слънцето грее по пладне. … Тъжно е да се разделяме с хората, които обичаме, дори временно. Изпращаме ги на мисии или те отиват да живеят в други части на света и ни липсват. Когато ни сполети случай като този, те изглеждат дори още по-далеч, но това всъщност не е така, ако просто го проумеем. … Вместо да отправяме съболезнованията, които понякога могат да достигнат до хората, загубили своя близък, аз съм по-склонен в този ден да се радвам, че знам, че това не е краят. …

… Тъй че днес, докато стоя във вашето присъствие, когато вероятно трябва да се леят сълзи, душата ми е изпълнена с утеха и удовлетворение. Моля се тази утеха да се прояви в живота на всеки един от опечалените”.² (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Ние сме живели като духове, преди да дойдем на земята, и нашите духове ще продължат да живеят, след като умрем.

Разбирането ни за този живот е, че той е вечен – че ние живеем във вечността днес точно толкова, колкото винаги ще живеем в тази вечност. Ние вярваме, че сме живели преди да дойдем тук; че това, което е интелект, това, което е дух, няма своето начало в този живот. Ние вярваме, че сме получили духовна скиния преди да дойдем в този свят. Това духовно тяло е било пратено в този свят и тук е получило физическа скиния, тялото, което виждаме. Физическата част, която виждаме, е от земята, земна (вж. 1 Коринтяните 15:47), но частта, която напуска тялото, когато животът ни свърши, е духовната, и тя никога не умира. Физическата скиния ляга в гроба – тя е земната част и се връща обратно в майката земя, но разумът, който Бог е поставил в нея, който има силата да разсъждава и мисли, който има силата да пее и говори, не познава смърт; той просто изчезва от тази сфера на вечен живот и изчаква очистването на физическата скиния до времето, когато ще бъде отново съединено с тази скиния, която ще бъде славна, тъкмо както е било изпълнено със слава тялото на нашия възкресен Господ – ако сме живели достойни за това.³

По думите на поета, “Животът е истински, животът е искрен” и “гробът не е неговата цел”. (Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, “A Psalm of Life”.) Духът, който обитава скинията, е безсмъртен. Той живее отвъд гроба. Тялото изтлява и се връща в земята, но духът продължава да живее.⁴

Благодарен съм, че в тези последни дни ни е било открито и сторено ясно, че този живот не е краят, че той е само част от вечността и че ако се възползваме от привилегиите си тук, това е стъпало за преминаване към едни по-висши и по-желателни условия.⁵ (Вж.предложение 2 по-долу.)

Нашата цел тук на земята е да се подготвим да живеем с нашия Небесен Отец.

Някои хора вярват, че когато напускаме тази сфера на съществуване, това е краят. На мен това ми изглежда невероятно, когато се вгледаме в делата на природата, когато изследваме човешкия организъм, съвършенството на тялото му, пулсацията на сърцето му, съзряването и укрепването му от детството до зрялата възраст, после постепенното отпадане, докато животът свърши – че е възможно кое да е от децата на нашия Отец да повярва, че човешките същества се раждат в света само за да доживеят до зрял мъж или жена, да остареят и умрат, без животът им тук да има някаква цел.⁶

Този живот не ни е даден за развлечение. Има сериозна, важна цел в сътворението ни, в живота, който Бог ни е дал. Нека изучаваме каква е тази цел, та да можем да вървим напред и да получим вечен живот.⁷

В ума на един светия от последните дни няма съмнение относно целта на земния ни живот. Ние сме тук, за да се подготвим и развием и да станем достойни да пребиваваме в присъствието на нашия Небесен Отец.⁸

Ние вярваме, че сме тук, защото сме опазили първото си състояние и сме спечелили привилегията да дойдем на тази земя. Вярваме, че самото ни съществуване е награда за верността ни преди да дойдем тук, също и в това, че на земята се радваме на плодовете от нашите усилия в света на духовете. Ние вярваме също, че днес засяваме реколта, която ще пожънем, когато си тръгнем оттук. Вечният живот за нас е сбор от доземното съществуване, сегашното съществуване и продължението на живота в безсмъртието, който ни предлага силата на безконечно развитие и растеж. С това чувство и подобна увереност, ние вярваме, че “Бог е бил някога като човека и човекът може да стане като Бог”. (Вж. Lorenzo Snow, “The Grand Destiny of Man”, Deseret Evening News, 20 юли 1901 г., стр. 22.) Бидейки създадени по Божия образ, ние вярваме, че за нас не е неуместно и неправедно да се надяваме, че може да ни бъде позволено да приемем от качествата на Божеството и ако сме верни, да станем подобни на Бог; защото като научаваме и се подчиняваме на естествените закони на нашия Отец, които управляват този живот, ние ставаме по-подобни Нему; и като се възползваме от възможностите, които са наше достояние, ние се подготвяме да получим по-големи възможности в този и в идния живот …

Колко щастливи хора би следвало да бъдем със знанието, което имаме, че това изпитание е за да ни подготви не да умрем, а да живеем; че желанието на Отца за нас е да можем да избегнем всички грешки и да получим всяка истина, и като прилагаме истината в живота си, да станем по-подобни Нему и да станем достойни да пребиваваме в присъствието Му.⁹

Братя и сестри, това е сериозен въпрос. Ние следва да мислим по него сериозно. Ние следва да се вгледаме в живота си и да открием подготвени ли сме за този велик бъдещ живот, ако бъдем призовани там утре, дали сме готови да дадем сметка за своите земни дела; дали можем да почувстваме, че бихме получили от нашия Небесен Отец приветственото одобрение, “Хубаво, добри и верни слуго!”¹⁰ (Вж. предложение 3 по-долу.)

През този живот ние следва да търсим нещата, които имат вечна стойност.

В този живот могат да ни бъдат дадени някои неща, които да ни донесат мимолетно задоволство; но нещата, които са вечни, нещата, които си “струват”, са онези вечни неща, към които да протягаме ръка и да се готвим да получим, и да се хващаме здраво за тях чрез усилията, които всеки един от нас полага.¹¹

Не е необичайно, че това, за което светът се е борил от самото начало – богатство, власт, всички неща, които карат хората да се чувстват удобно, днес трябва да са в изобилие – повече и по-добро облекло от когато и да било преди, повече храна, която може да бъде консумирана, повече богатство от всякакъв вид, отколкото светът някога е имал. Домовете ни са по-удобни. Удобството на живота по един чудотворен начин се увеличи, откакто Евангелието е дошло на земята и днес ние имаме всичко, за което някога сме се борили. Образованието достигна до своя връх. Хората притежават повече знание за нещата на тази земя от когато и да било преди. Днес на земята имаме всичко, за което човечеството се е борило от началото на времената, и което е било считано за най-желателно; и въпреки това съществува съмнение и боязън какво крие бъдещето.

Каква е грижата ни? В това, че се стремим да създадем комфорт, да търсим почитта на човеците, стремим се към онези неща, които егоизмът поставя в сърцата ни. Гледаме на първо място себе си, своя интерес, предпочитаме себе си пред останалите чеда на нашия Отец.¹²

Нека не се приспиваме самодоволно, да не се мамим от изобилието на добри неща в този свят; понеже какво се ползува човек, като спечели целия свят, а изгуби душата си? (Вж. Марка 8:36.) Нека целта на нашето сътворение да не бъде пренебрегвана, а да се трудим за спасението на душите си.¹³

Едно от най-печалните неща в живота е да видиш мъж или жена, положени в майката земя, и да си дадеш сметка, че те са се отказали от най-голямата благословия, която нашият Отец им е предложил, и са се впуснали да гонят въздушния мехур, който вече е изчезнал. Когато мисля за милионите Божиите чеда по света и осъзнавам в колко малка степен се борят те за нещата, които наистина си струват, става ми тъжно.¹⁴

Помнете, че вечен е разумът, който придобивате, истината, която научавате и прилагате в живота си, знанието и опита, които придобивате и от които се ползвате – тези неща ще може да вземете със себе си, когато си тръгнете обратно към къщи.¹⁵

Съкровищата, които ще открием, когато тръгнем към отвъдната страна, ще бъдат онези, които сме заложили тук, служейки на останалите синове и дъщери на нашия Отец, с които сме общували тук. Той е сторил това възможно за всички нас, и по време на престоя ни тук да служим на своите ближни ще ни направи по-щастливи, отколкото можем да станем по кой да е друг начин.¹⁶

Не е толкова важно колко можем да “струваме”, колко имущество можем да притежаваме или колко от човешките почести можем да придобием, и други подобни неща, които са така желателни в света. Това, което Бог ви е дал и което е по-ценно от всичко друго, е възможността да придобиете вечен живот в селестиалното царство и да имате там като спътници през вековете на вечността синове и дъщери, съпрузи и съпруги, с които сте общували тук на земята.¹⁷ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Благодарение на Исус Христос ние ще бъдем възкресени.

Праведният живот на Спасителя е съвършен пример за всички, а Неговото възкресение било първото уверение към човечеството, че ние също ще излезем от гроба.¹⁸

Когато Исус бил вдигнат от мъртвите, Той станал първия плод на възкресението. Духът, породен от Отца (разумната част от Неговата душа), повторно се вселил в земната Му скиния, която била очистена, а Той станал славно селестиално същество и заел Своето място до дясната ръка на Отца като един от Божеството. Той имал силата да превъзмогне смъртта, защото се подчинявал на всичките закони на Своя Отец, които я управлявали; и след като покорил смъртта, Той превъртял ключа и осигурил възможност цялото човечество да бъде възкресено и всички да получат слава, като се подчиняват на Неговите учения, които са толкова прости, че всеки може да ги изпълнява, стига да иска.¹⁹

Исус Христос бил човек без грях. Поради Неговата чистота, праведност и добродетел Той бил в състояние да отключи вратите на затвора, да покори смъртта и гроба и да проправи пътя … към онези небеса, където ние се надяваме да отидем.²⁰

Можем да се обърнем към раздел 88 на Учение и Завети и да видим какво казва Господ за нашето възкресение, не само за възкресението на Спасителя – Той ни казва какво може да стане с нас. … В този раздел ние сме информирани, че нашите, а не нечии други тела ще бъдат вдигнати от гроба и че духовете, които са притежавали тези скинии, вече ще ги обитават, след като те са били очистени и обезсмъртени. (Вж. У. и З. 88:14–17, 28–33.)²¹

Сега твърде много хора в света не знаят що е това възкресение. Учите ли своите деца и колеги какво означава то? … Възкресението (на Спасителя) е ясно за светиите от последните дни, които разбират Евангелието, но има много хора, които не разбират какви са неговите последици. … Целта на Евангелието на Исус Христос е да подготви всеки мъж, жена и дете за времето, когато всички, които са починали, ще бъдат изведени от гроба и когато нашият Небесен Отец ще установи Своето царство на тази земя и праведните ще пребивават тук, и Исус Христос ще бъде наш Цар и наш Законодател.²² (Вж. предложение 5 по-долу.)

Знанието ни за безсмъртието на душата ни вдъхновява, насърчава и утешава.

В Иов ние четем, “Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява”. (Иов 32:8.) Онези, които не са получили това вдъхновение, няма да разберат смисъла на възкресението от мъртвите, а без това разбиране ми се струва, че тук би имало малко щастие за онези, които вече са възрастни на години, чакащи времето, когато духът ще напусне тялото, за да иде и те не знаят къде.²³

О, колко тъжни бихме били, ако мислехме, че смъртта прекратява съществуването ни. Когато житейският ни труд на земята завърши, ако нямаме възможност да продължим да се развиваме, малко неща биха ни вдъхновили да живеем така, както би следвало да живеем тук. Знанието, че всичко добро, което сме свършили тук, и цялото развитие, което сме постигнали, ще подсилва вечното ни щастие, ни насърчава да даваме най-доброто от себе си.²⁴

Всеки един от нас бързо се приближава към времето, когато ще бъде призован оттук. Ако не сме разбрали, че има живот в идното, ако не сме осъзнали, че има нещо повече от влиянието, което сме получили досега, ако в живота, който живеем, няма нищо друго освен суета и гонене на вятър, мнозина, струва ми се, биха се уморили от борбата, която е нужна за съществуването тук. Но в милостта на нашия Небесен Отец Той ни е дал най-прекрасните дарове, които са бивали давани на човешкия род.²⁵

Господ ни е благословил с познанието, че Той е жив, че има тяло и че ние сме сътворени по Негов образ. Ние не вярваме, че Той е някакъв вид духовна субстанция или че е непознаваем. Ако сте получили свидетелството, което съм получил и аз, и знаете, както знам аз, че нашият Небесен Отец се е открил на чедата човешки, че Той е един Бог Личност, че ние сме създадени по Негов образ, че нашите духове са създадени от Него, че Той ни е дал възможност да пребиваваме на тази земя, за да получим физическо тяло, та да можем да се подготвим да се завърнем в Неговото присъствие и да живеем во веки с Него, казвам ви, ако сте получили това уверение, тогава вие имате основата, върху която да градите своята вяра. Ако това ви бъде отнето, знанието, че Бог наистина е жив, увереността, че Исус Христос е проявлението на Бог в плътта, ако ви бъде отнета увереността, че ще има буквално възкресяване от мъртвите, и вие ще се озовете в състоянието, в което са чедата на нашия Отец по целия свят – питам ви, каква утеха ви остава тогава? Това са едни фундаментални истини.²⁶

Измежду моите обични хора повече са от другата страна на завесата, отколкото тук, и не след дълго според естественото развитие на нещата аз също ще получа своето призование да ида там. Не очаквам този момент с тревога и тъга, а с надежда и увереност, че промяната, когато тя настане, ще бъде за нарастващо щастие и преимущества, непознати за нас в смъртността.²⁷

Когато осъзнаем, че смъртта е само една от стъпките, които чедата Божии правят към вечността и че тя се случва в съгласие с Неговия план, това отнема жилото на смъртта и ни поставя лице в лице с реалността на вечния живот. Много семейства са били призовани временно да кажат довиждане на хората, които обичат. Когато се случи такава смърт, тя ни тревожи, ако й позволим това, и носи голяма печал в живота ни. Но нашите духовни очи могат да се отворят и ние можем да видим, можем да бъдем утешени, сигурен съм, от онова, което ще съзрем. Господ не ни е оставил без надежда. Напротив, Той ни е дал всяко уверение за вечно щастие, ако приемем Неговия съвет и препоръка, докато сме тук, в земния живот.

Това не е празна мечта. Това са факти. За вас, които сте членове на Църквата на Исус Христос, този разказ е прост, но верен. Съществуват свещените томове на Писанията, които нашият Небесен Отец ни е дал да ни учат, че животът ни е вечен. … Господ ни е дал тази информация с голяма яснота, и от дълбините на сърцето си аз Му благодаря за знанието, което ни е дал, така че онези, които скърбят, да могат да бъдат утешени и ние самите да можем да разберем целта, с която сме тук. Ако починалите можеха да ни говорят, те биха казали, “Продължавайте напред, продължавайте, заради целта, която ще ни донесе вечно щастие заедно”. Вършете нещата, които Господ желае да вършите и няма да изпуснете нищо, което си струва; напротив, вие непрекъснато ще си събирате съкровища на небето, гдето молец и ръжда не може да ги изяде, нито крадци да ги подкопаят и откраднат. (Вж. Матея 6:19–20.)

Оставям ви своето свидетелство, че знам, че ние живеем вечен живот и временното разделяне от смъртта … е само една от стъпките по пътеката на вечния напредък и в крайна сметка ще завърши в щастие, ако бъдем верни.²⁸ (Вж. предложение 6 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Като четете “Из живота на Джордж Албърт Смит”, помислете за момент, в който сте се опитвали да утешите някой след смърт на обичан човек. Кое донесло утеха на президент Смит?
Президент Смит учи, че “този (живот) е само част от вечността” (стр. 73). Какво означава това за вас? Как разбирането ни на този принцип влияе на изборите, които правим?
Изучете частта, започваща на стр. 73. С какво ученията в тази част се различават от ученията на света за целта на живота? Какви преживявания имаме ние в земния живот, които могат да ни помогнат да “споделим качествата на божеството”?
Преговорете частта, започваща на стр. 75–77, по-специално последните четири абзаца. Защо стремежът към светски неща е подобен на “ловене на въздушен мехур, който вече е изчезнал”?
На стр. 78 президент Смит се позовава на информация относно възкресението в Учение и Завети 88. Какво учат стихове 14–17 и 28–33 от тази част относно възкресението? Кои са някои от ефективните начини да научим децата относно възкресението?
Прочетете частта, започваща на стр. 78. Кои са някои от житейските изпитания, станали по-поносими благодарение на това, че имате свидетелство за принципите, преподавани в тази част?

Свързани с темата стихове: 1 Коринтяните 15:12–26, 35–42, 53–58; 2 Нефи 9:6–13; Алма 12:24; 28:12; Учение и Завети 93:19–20, 29–34; 130:18–19; Авраам 3:24–26

Помощ при преподаването: “Помолете участниците да изберат една част, от която се интересуват и да я прочетат наум. Поканете ги да се съберат на групи от по двама или трима души, избрали една и съща част, и да обсъдят какво са научили” (от стр. vii на тази книга).

“Благодарен съм, че в тези последни дни ни е било открито и сторено ясно, че този живот не е краят, че той е само част от вечността”.

“Това, … което е по-ценно от всичко друго, е възможността да придобиете вечен живот (с вашите) синове и дъщери, съпрузи и съпруги”.

“Неговото (на Спасителя) възкресение било първото уверение към човечеството, че ние също ще излезем от гроба”.