Глава 6

Да подкрепяме хората, които Господ подкрепя

Нашите ръководители са избрани от Господ и Той очаква да ги подкрепяме с думи и действия.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Джордж Албърт Смит е подкрепен като президент на Църквата на обща конференция през октомври 1945 г. Към края на конференцията президент Смит изразява благодарност за вота на подкрепа на светиите: “Благодаря ви за проявеното доверие, мои братя и сестри, за изразената надежда да успея и, и за обещанието на поне някои от вас да ми помагате да успея, защото аз съм само човек, един от най-скромните сред вас, но бях призован за тази служба – и нямаше да съм тук, ако не знаех, че съм бил призован – чрез властта на нашия Небесен Отец”.

После той добавя следната молба: “Ще се нуждая от помощта на всеки мъж, всяка жена и всяко дете, не за мой благослов, а за благослов на вас и на чедата човешки, където и да се намират те. Това не е моя отговорност, това е наша отговорност”.¹

Както показват ученията в тази глава, Джордж Албърт Смит осъзнава тежкото бреме, носено от Първото Президентство дори още преди да стане президент на Църквата. Той учи светиите, че тяхната лоялност и вярност могат да помогнат за облекчаване на това бреме и служи за пример на този принцип по време на службата си в Кворума на дванадесетте апостоли.

През 1946 г., докато ръководи сесия на общата конференция, президент Смит въвежда вотът на подкрепа за църковните служители, като обяснява, че това е повече от един пасивен акт: “Сега имаме една точка от дневния ред, която е обичайна за тези конференции; това е представянето на ръководителите на Църквата, за да бъдат подкрепени с вота на хората. Надявам се, че ще осъзнаете, всеки от вас, че това е свещена привилегия. … Това няма да е просто символ, а знак, че с Господната помощ вие ще свършите своята част от работата”.² (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Хората, които председателстват над Църквата, са подготвени, избрани и вдъхновени от Господ.

Тази велика Църква е била ръководена от мъже, които са били специално подготвени, специално учени, специално получили опит и знания за тази висока чест, оказана на всеки от тях, когато е заемал мястото си. Нашият Небесен Отец в мъдростта Си е заобиколил тези ръководители на Израил с хора, които като тях притежават вяра и не се прекланят пред даден човек поради неговата личност или индивидуалност като президент на Църквата, а го виждат като говорител на нашия Небесен Отец, подкрепят го, поддържат го, молят се за него и го обичат, за да могат самите те да получат благословиите на нашия Небесен Отец.

В света няма друга подобна на тази организация. Няма други хора, водени така, както са водени тези хора. Истина са твърденията, че онези, които председателстват, са праведни хора. Именно чрез тях нашият Небесен Отец осъществява Своето дело. Именно чрез тях трябва да бъде проповядвано Евангелието. … Човекът, който председателства над нас днес, не председателства поради собствената си вродена вещина. Той не председателства поради това, че е син на някой велик владетел; той е на поста, който заема, защото нашият Отец в Небесата познава почтеността на душата му. Осъзнавайки непоколебимостта, която има той за отнасянето на това послание до всички народи по земята, Той го е подготвил за високото призование, което му е било отправено. Той председателства като представител на нашия Небесен Отец.³

Днес размишлявах за скромните, но велики мъже, които са водили тази Църква от нейното създаване. … Аз се познавах много добре с (доста от) президентите (на Църквата) и вярвам, че всички тези са били Божии хора. Немислимо е нашият Небесен Отец да избере други да председателстват над Неговата Църква.⁴

Какво станало, когато (Джозеф Смит) починал? … (Светиите) не свикали конклав, не избрали председател и нов ръководител. Ръководителят вече бил избран от Господ. Това бил най-старшия член на Кворума на Дванадесетте, Бригъм Йънг. … Църквата като организация на всичките си сесии го подкрепила като президент. Когато той починал, съветниците му не обявили, че те председателстват, а това дълго време изпълнявал Кворумът на Дванадесетте, после най-старшият им член бил подкрепен като президент на Църквата. Царял съвършен ред. …

Проследил съм във времето тези неща, за да знам за себе си, че няма никаква грешка. Джозеф Смит не се е избрал сам за президент на Църквата. Нито някой от приемниците му. … Назначението идвало от нашия Небесен Отец чрез Неговото вдъхновение, и мъжете получавали цялата сила, която идва с това назначение.⁵

Колко благодарни трябва да бъдем да знаем, че това дело не е дело на човек, а на Господ; че тази Църква, която носи името на Исус Христос, се ръководи от Него, и че Той няма да позволи на човек или група хора да я унищожат. Той няма да позволи на хората, които председателстват над Неговата Църква, да поведат хората по грешен път, а ще ги подкрепя с цялата Си всесилна мощ. Той ще ги възвеличава в очите на добрите и велики мъже и жени. Той ще благославя тяхното служение и ще го преизпълва с успех. Онези, които се противопоставят и търсят грешки, няма да намерят радост в своето противопоставяне. Онези, които критикуват и се стремят да унищожат влиянието на ръководителите на Църквата, ще понесат последиците на своята простъпка.⁶

Необходимо е в сърцата си да храним благодарност, че сме водени от свети мъже, които са вдъхновени от нашия Отец в Небесата да ни учат ден след ден.⁷ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Чрез Своите служители Господ ни учи как да вървим по пътя към щастието и безопасността.

От времето на татко Адам до днес Господ е поучавал хората чрез Своите служители. Той ги е вдъхновявал към по-добър живот, когато са Го слушали, и от век на век, когато Неговите чеда са го искали, е изпращал в света свети мъже, които да предават напътствия, водещи към щастие, вдъхновявал ги е да проповядват славните истини, които облагородяват и обогатяват човечеството.⁸

Не знам за нищо важно, станало на света, за което Господ чрез пророците Си да не е съветвал предварително хората, тъй че те не са били оставяни в неведение за онова, което е щяло да се случи, а могли да планират живота си, ако желаят, за своя полза. …

Случаят с Ной е един такъв пример. Било му заповядано от Господ да построи един ковчег, в който праведните да могат да бъдат опазени от потопа, който щял да дойде. Ной построил ковчега и проповядвал покаяние на своето поколение за един период от сто и двадесет години, като така напълно ги предупредил. Хората обаче били толкова нечестиви, че не съумели да се вслушат в предупреждението. Разполагайки със свобода на избор, те избрали нечестието вместо праведността. Дъждовете завалели, потопът дошъл и само Ной и семейството му, осем души, се спасили. Всички били напълно предупредени, но поради упорството си и отказа да се покаят те били издавени. (Вж. Моисей 8:13–30.)⁹

Господ желае ние да сме щастливи. Точно затова Той ни е дал Евангелието на Исус Христос. Затова ни е дал свещеничеството. Той желае ние да имаме радост. Точно затова Той е организирал тази Църква и е учредил в нея различните санове, и всички тези неща са подредени. … Ако следвате ръководството на Господ и хората, които Господ подкрепя, вие няма да изпаднете в тъмнина, да загубите светлината, да престъпите Божиите закони и да изгубите привилегиите, на които Той така много желае да се радваме всички ние.¹⁰

За мен днес има само една пътека към безопасността и тя е да следваме хората, които Господ е назначил да водят. Може да имам собствени идеи и мнения, може да си изграждам собствени преценки за нещата, но знам, че когато моята преценка противоречи на ученията на хората, които Господ ни е дал да ни сочат пътя, следва да променя курса. Ако искам спасение, ще следвам ръководителите, които ни е дал нашият Небесен Отец, винаги когато Той ги подкрепя.¹¹ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Хората, които са смирени и верни, подкрепят и защитават Господните служители.

Познавам хиляди хора на различни нива в йерархията на тази велика Църква, мъже и жени от разни народи, които смирено и вярно са приели Евангелието, за да се отъждествят с Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. … (Те) са се молили за своите ръководители и са ги подкрепяли … , и според моя опит в Църквата още не знам за човек, спазвал Господните заповеди, който да е надигнал глас против хората, призовани да председателстват над тази Църква. Това е наистина забележително. …

Едно от най-ярките свидетелства за божествеността на това дело за мен е, че мнозинството от хората, … имащи възможността по време на колова конференция … чрез вота си да покажат дали подкрепят или отказват да подкрепят хората, които председателстват над тях (всеки упражнявайки свободата си на избор), продължават да подкрепят своите ръководители. Със сигурност Духът Господен подтиква верните, смирени хора да подкрепят Неговите избрани служители.¹²

Когато Моисей повел Израил извън Египет в пустинята към обетованата земя, Амалик ги нападнал край Рафидим. Моисей заповядал на Исус Навиев да подбере бойци, за да защити Израил. Моисей, Аарон и Ор се качили на един хълм над бойното поле. Докато Моисей държал над главата си Божия жезъл, Израил надделявал, но когато ръцете му се уморявали и ги отпускал долу, надделявал Амалик. Подложили му камък да седне и Аарон и Ор поддържали ръцете му, така че Божията благословия да може да тече върху Израил и техните воини да надделяват, и така битката била спечелена. Силата Божия била върху Моисей и останала с него, докато той изпълнил делото си. (Вж. Изход 17:8–13.) Когато той получавал подкрепата на хората, те също били благословени, и така ставало с всеки Господен служител, който ръководел Израил. …

… Докато (президентът) председателства над тази Църква, няма значение колко години, нашият Небесен Отец ще му дава сила, способност, мъдрост, преценка и вдъхновение да говори на Израил, когато те имат нужда от това. Ние, следвайки неговото ръководство, трябва да бъдем като Аарон и Ор от древността; ние трябва да поддържаме ръцете му, та чрез него Господ да остави небесните благословии да се спуснат върху нас и този народ.¹³

Аз знам, че тези мъже (висшите ръководители) са Господни служители и знам, че те се стремят да благословят човечеството. Надявам се всеки от вас … да успява да ги подкрепя, не само във вашите молитви и вяра, но ако бъдат представяни невярно, ако тяхното поведение е представяно погрешно, вие на драго сърце да ги защитите, ако се наложи, защото идва време, когато те ще се нуждаят от вашата защита. Противникът не ги е забравил, и едно от доказателствата за божественото призование на тези хора е, че нечестивите хора говорят лошо за тях, а добрите мъже и жени говорят добро.¹⁴ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Когато критикуваме своите ръководители или не зачитаме съвета им, позволяваме на противника да ни поведе по грешен път.

Сред нас има хора … които са били заслепени от философиите и безразсъдството на човеците. Има такива, които отхвърлят съвета на човека, поставен от Бог начело на тази Църква. …

Хора, които не разполагат с достатъчно информация, внезапно се появяват с някаква блестяща идея и предлагат, “това е пътят” или “онова е пътят”, и макар това да противоречи на Господния съвет, някои склоняват да пробват. Господ е дал сигурен съвет и е назначил президента на Църквата, за да тълкува този съвет. Ако игнорираме онова, което той ни съветва като президент на Църквата, може да открием, че сме сторили сериозна грешка.¹⁵

Президентството на Църквата … се състои от представители на нашия Небесен Отец, не само за пред тези люде, те Го представляват пред всички хора на земята. Ще сторим добре, ако възвеличаваме и почитаме тези хора, които Той е поставил като наши ръководители. Те са мъже с човешки слабости, те ще допускат грешки, но ако сме тъй милосърдни към грешките, които правят те, колкото към собствените си провали и грешки, ще видим добродетелите им, както виждаме своите собствени.

Изправил съм се тук да ви помоля, мои братя и сестри, да не позволявате думи на критика или нелюбезност да се изплъзват от устата ви относно хората, които Господ е призовал да ни водят. Не се озовавайте в компанията на онези, които ги омаловажават или отслабват влиянието им сред чедата човешки. Ако го правите, ще ви кажа, че ще се озовете във властта на противника. Ще бъдете повлиявани от него да се отдалечавате от пътя на истината във възможно най-голяма степен, и ако не се покаете, твърде късно може да установите, че сте загубили “скъпоценния бисер”. Поради вашия егоизъм и слепота ще бъдете отведени настрана и обичните ви хора … от другата страна на завесата ще скърбят поради вашата слабост и глупост.¹⁶ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Противникът не спи. Той мами мнозина и ги води към грях. … Има хора, които проповядват лъжливо учение; и такива, които се стремят да убедят мъже и жени да нарушават заповедите на нашия Небесен Отец. … Ако членовете на тази Църква, които намират грешки на ръководителите и критикуват онези, които дават самия си живот за наша полза и благослов, просто спрат за достатъчно дълго време и да се запитат в молитва, “Кой от тези учители е по-сигурно да следвам?”, те без трудност ще открият своя правилен курс и ще подкрепят хората, които и Господ подкрепя.¹⁷

Когато подкрепяме своите ръководители, ние поемаме ангажимент да следваме съвета им и да увеличаваме собствените си призования.

За президента на тази Църква трябва да е източник на сила да гледа лицата на хиляди честни мъже и жени и да ги наблюдава да вдигат ръка в завет с нашия Отец в Небесата, като го подкрепят в службата като президент на тази велика Църква, служба, за която е бил призован. Задължението, което поемаме, когато вдигаме ръка при такива обстоятелства, е най-свещено. Това не означава кротко да си вървим по пътя и да очакваме Господния пророк да направлява това дело – означава, ако правилно разбирам задължението, което поемам, когато вдигам ръката си, че ние ще стоим зад него, че ще се молим за него, ще защитаваме доброто му име и ще се стремим да осъществяваме в своя живот напътствията му, така както Господ го наставлява да ни ги дава, докато стои на този пост.¹⁸

Когато мисля за бремето, носено от президента на Църквата и неговите съветници, и осъзнавам отговорностите, легнали върху техните рамене, с цялото си сърце желая да им помагам, да мога не да съм в пречка, а да бъда на поста, на който съм бил призован, заедно с вас, мои братя и сестри, за да може всеки от нас да заеме мястото си и да носи своята част от товара, и да увеличава призованието си, реализиращо честта и славата Божии.¹⁹ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Бог е наредил ние, които сме били така изобилно благословени, да поддържаме ръцете на служителя Господен, който председателства над нас; да можем да му помагаме не само със своята вяра и молитви, но и с любяща доброта всеки път когато има възможност; да можем да крачим под знамето, което той издига високо, докато Бог продължава да го подкрепя като президент на Църквата и като Господен пророк в тези последни дни.²⁰

Нека подкрепяме тези мъже, които Бог е издигнал да председателстват над нас. Нека ги благославяме не само с устните си, но като им помагаме по всеки възможен начин да носят бремето, което лежи с такава тежест върху раменете им. … Молете се за тях, благославяйте ги и им помагайте.²¹

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прочетете последния абзац от “Из живота на Джордж Албърт Смит”. Коя е “вашата част от работата”? Като изучавате тази глава, помислете за начини, по които можете да покажете с думи и действия, че подкрепяте ръководителите на Църквата.
Преговорете първата част от ученията, по-специално втория и четвъртия абзац. В какво Господният начин за избор на ръководители се различава от светския? Какви преживявания сте имали, които са укрепили вярата ви, че нашите ръководители са избрани от Господ?
Изучете частта, започваща на стр. 60 и прочетете Учение и Завети 21:4–7. Какъв конкретен съвет дава Господ чрез настоящия президент на Църквата? А чрез вашия президент на кол или окръг? А чрез вашия епископ или президент на клон? Какви благословии сте получили, като сте следвали този съвет?
Преговорете частта, започваща на стр. 62 и прочетете първите два цели абзаца на стр. 65. Какво означава за вас да подкрепяте ръководителите на Църквата? Как подкрепата на църковните ръководители укрепва нашите семейства и домове?
Прочетете последния цял абзац на стр. 64. Защо е опасно да критикуваме ръководителите на Църквата? Кой би бил подходящия начин да отговорите на човек, който посочи грешка на някой от местните ви ръководители?

Свързани с темата стихове: Амос 3:7; Ефесяните 4:11–14; Евреите 5:4; Учение и Завети 84:109–10; 107:22; 112:20

Помощ при преподаването: Един начин да насърчите усърдното изучаване е внимателно да слушате, когато някой задава въпрос или прави коментар. “Слушането е израз на обич. Често то изисква жертва. Когато наистина слушаме другите, ние често се отказваме от онова, което искаме да кажем, за да могат те да се изкажат” (Преподаването – няма по-велико призование, 66).

“… аз съм само човек, един от най-скромните сред вас, но бях призован за тази служба … чрез властта на нашия Небесен Отец”.

“Ние … трябва да бъдем като Аарон и Ор от древността; ние трябва да поддържаме ръцете (на пророка)”.

Ние подкрепяме своите ръководители, когато носим своята част от товара и увеличаваме призованието си, реализиращо честта и славата Божии.