Глава 4

Пророкът Джозеф Смит, Божието оръдие за възстановяването на истината

Чрез Пророка Джозеф Смит Бог възстановил Евангелието на Исус Христос в неговата чистота.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Около датата на 100-годишнината от рождението на Пророка Джозеф Смит, старейшина Джордж Албърт Смит пътува с президент Джозеф Ф. Смит и други, посещавайки важни в живота на Пророка места. Сутринта на 23 декември 1905 г. във Върмонт, родното място на Джозеф Смит, е осветен паметник. За Джордж Албърт Смит и хората от групата е вълнуващо преживяване да са на място с такава важност във възстановяването на Евангелието. “Сълзите ни течаха свободно”, спомня си той. “Под влиянието на Духа всяка душа се смири, всяко сърце се смекчи и ние се радвахме на благословиите на нашия Небесен Отец”.¹ Джордж Албърт Смит е помолен да отправи закриващата молитва на службите по освещаването. След като обобщава деня в дневника си, той пише: “Така завърши един от най-паметните дни в живота ми. Благодарен съм да бъда един от малцината наши люде, който помогна в току-що изпълнената задача”.²

По-късно те отиват на мястото на Първото видение в Палмира, Ню Йорк. Старейшина Смит си спомня: “Отидохме в горичката, където Джозеф коленичил и помолил Господ да му каже към коя от църквите следва да се присъедини. Получихме подтика да изпеем на това свещено място прекрасния … химн “Първата молитва на Джозеф Смит”.³

След като посещават хълма Кумора, храмът Къртлънд и други места, свързани с мисията на Пророка, групата е събрана заедно от президент Джозеф Ф. Смит в последната вечер на пътуването. “След като изпяхме няколко от песните на Сион, на всеки член от групата бе позволено да даде свидетелство за добротата и милостта на нашия Отец към нас. Духът Господен се изля над нас и проляхме сълзи на радост и щастие”.⁴ (Вж. предложение 1 по-долу.)

Няколко години по-късно, когато Джордж Албърт Смит служи като президент на Църквата, са публикувани някои книги, които се опитват да охулят Джозеф Смит. На обща конференция на Църквата президент Смит смело защитава Пророка, като дава свидетелство за неговата мисия със следните думи:

“Много от дадените ми привилегии и благословии са дошли при мен чрез този човек, който е отдал живота си за Евангелието на Исус Христос. Има хора, които го омаловажават и подценяват, но бих искал да кажа, че онези, които са постъпвали така, ще бъдат забравени и останките им ще се върнат обратно в майката земя, ако това вече не е станало, и миризмата на тяхното безчестие няма никога да изчезне, докато славата, честта, величието, куражът и верността, проявени от Пророка Джозеф Смит, ще вървят редом с името му навеки”.⁵

Старейшина Харолд Б. Лий, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, е така впечатлен от това заявление, че пази изрезка с него в портфейла си и често го цитира, като желае словата на президент Смит да “могат да бъдат чути да всичките краища на земята”.⁶

Учения на Джордж Албърт Смит

Първото видение на Джозеф Смит показва, че небесата не са запечатани.

Ние вярваме, че нашият Небесен Отец ни говори и днес, в наше време … , че Той чул смирената молитва на един юноша в Палмира и отговорил на тази молитва, и го благословил с познание за Неговата личност, та хората да могат да познаят Господ, ако искат.

Съвсем нормално нещо било Джозеф да търси Господ. Той произлиза от среда … на хора, които вярвали в нашия Небесен Отец, в божествената мисия на Спасителя, в резултатността на молитвата и в това, че Бог чува хората и им отговаря, ако те дойдат при Него с подходяща душевна нагласа. За този младеж било лесно да вярва, защото бил роден и отгледан във вярващо семейство; и когато отишъл в горичката в отговор на заповедта в стиха от Писанията (Яковово 1:5): “ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде”, той вярвал, че на молитвата му ще бъде отговорено и че нашият Небесен Отец е обещал от самото начало на чедата Си, че “чрез вяра вие може да узнаете всички неща”.⁷

Неговата вяра в Бог го отвежда далеч от обичайното по негово време убеждение, че Библията съдържа цялото откровение, което е възможно да получат хората, и че небесата над главата му са запечатани. Той се помолил на Господ и на молитвата му било отговорено. Той видял Отца и Сина да слизат от небесата, заобиколени от славна светлина. Той получил едно безспорно познание, че Те, подобно на хората, имат тела и че са материални личности; Те му говорили и той чувал гласовете Им.⁸

Резултатът (от молитвата на Джозеф) бил онова чудотворно проявление, неприличащо на никое друго, за което сме чували в историята на света някога. Чували сме за случаи, когато се е появявал нашият Небесен Отец; чували сме за случаи, когато се е появявал Изкупителят на човечеството; но никога не сме прочели и за един случай Отец и Синът да са се явили пред кой да е жив човек и да са говорили на този човек.

Хората от света не вярват в това. Мъжете и жените са били учени, че небесата са запечатани … , и когато този младеж заявил, че в наше време, в момента, когато най-много се нуждаем от светлина, когато мъже и жени тичат насам-натам в търсене на словото Божие и не могат да го намерят, както е било предсказано от древните пророци (вж. Амос 8:11–12), Господ му се явил, той (Джозеф) бил осмян. … Твърдението му било отхвърлено и хората, които би следвало да бъдат негови приятели, се отвръщали от него и дори казвали, че това било дело на лукавия. Какво било свидетелството на момчето?

“… Аз наистина видях светлина и посред тази светлина видях две Личности, и Те наистина ми говориха. И въпреки че бях мразен и преследван за това, че казвах, че съм видял видение, все пак, това бе истината. И докато ме преследваха, хулиха и злословеха лъжливо по всякакъв начин срещу мен за това, че го заявявам, аз си казвах в сърцето: Защо ме преследват, че казвам истината? Аз наистина видях видение; и кой съм аз, че да мога да се противопоставя на Бог, или защо светът мисли да ме накара да се отрека от това, което наистина съм видял? Защото аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека, нито пък бих посмял да направя това; най-малкото знаех, че ако го направя, ще обидя Бог и ще попадна под осъждане”. (Вж. Джозеф Смит – История 1:151:25.)⁹

През 1830 г., когато била организирана тази Църква, на земята нямало църковна организация, която би обявила, че Бог ще се открие на чедата човешки. Ученията на църквите били противоположни на това и нашият Отец виждал безсмислието да се опитва да спаси Своите синове и дъщери, преди те да бъдат вдъхновени да дойдат при Него с вярата, че Той ще ги чуе и ще отговори на молитвите им. Когато в горите на Палмира момчето пророк видяло Отца и Сина и си дало сметка, че Те наистина били Личности, могли да чуват и да отговарят на онова, което то казвало, това открило нова ера в този свят и положило основа за вярата на човешките чеда. Сега те могли да се молят на нашия Отец в Небесата и си давали сметка, че Той можел да чува молитвите им и да им отговаря, че имало връзка между небесата и земята.¹⁰ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Макар млад и неопитен, Джозеф Смит бил призован да възстанови истинската Църква на Исус Христос.

Вярата подтикнала Джозеф да потърси Бог с молитва и да попита с коя църква следвало да се отъждестви той. Какъв бил отговорът? Дали Господ казал, “Моето момче, те всички са хубави, те всички се стремят да спазват Моите заповеди, хората, които са ръководители във всички тези църкви, са одобрени от Мен, всяка църква е подходяща, те всичките ще те отведат обратно в присъствието на нашия Небесен Отец?” Възможно е момчето да е очаквало подобен отговор предвид съществуващите условия. Но то искало да знае какво да прави и имало пълно доверие, че Господ ще му каже. Тъй че той се молил, попитал към коя от всичките църкви следва да се присъедини и предполагам, че бил учуден, когато му било казано, “Не се присъединявай към никоя от тях; те всички проповядват заповеди на човеците; те се приближават до Мен с устните си, но сърцата им отстоят надалеч от Мен; те … имат вид на божественост, но те отричат силата Ми”. (Вж. Джозеф Смит – История 1:19..) Представете си как едно 14-годишно момче може да се изправи, след като е коленичило в горите близо до дома му и да обяви на света подобно послание! Можете ли да си представите, че един юноша би дръзнал да стори подобно нещо? Но със свидетелството, което му било дадено от неговия Небесен Отец, със заповедта на самия Господ той (Джозеф) би ли се осмелил да направи нещо друго, освен да извести, че Господ е говорил с него?¹¹

Джозеф Смит бил само едно момче, когато ръцете на Петър, Яков и Иоан били положени на главата му и той бил ръкоположен в Мелхиседековото свещеничество – той и Оливър Каудъри. Малко по-късно на Джозеф Смит било заповядано да организира Църквата. Той бил един младеж, но я организирал под ръководството на Изкупителя на човечеството. И това станало по образеца на Църквата, организирана от Спасителя, когато Той бил на земята. За мен няма съмнение, че мнозина гледали на този младеж като на парвеню и мислели, че било смешно човек, необразован да ръководи, да вземе върху си това задължение. Но той бил като другите служители на нашия Небесен Отец, живели на земята, които бивали призовани от Господ да изпълнят конкретна задача, и липсата на знания относно нещата от света не изключвала възможността Господ да му даде знанието, което да го направи равен и дори да превъзхожда в много отношения хората, имащи големи светски възможности, от които той бил лишен.¹²

Макар да бил гонен и за него да се говорели небивалици, да бил презиран от хората, които би трябвало да са му приятели, макар да се сблъсквал с противопоставянето на учените и образовани мъже, той успял да възстанови Евангелието на живота и спасението и да установи на земята Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Макар силите на злото постоянно да се стремели да го унищожат, той бил опазен от Господ, докато делото му било завършено и всички ключове и нужни обреди за спасението на човечеството отново да били дадени на хората.¹³ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Истините, възстановени чрез Джозеф Смит, носят мир и радост на хората, които ги приемат.

От онова момче, което на 14 години видяло Отца и Сина, дошло едно чудно послание, че нашият Отец в Небесата и Неговият Син Исус Христос са славни Личности и че Спасителят на света е бил възкресен от мъртвите. Онзи младеж видял онова, което светът някога знаел, но по някаква причина го бил забравил, и той започнал да свидетелства за тези неща на хората.¹⁴

(В началото на ХІХ в.) малко хора по света вярвали в съществуването на един Бог Личност с тяло. Но по онова време на Пророка Джозеф Смит се случило едно проявление – той бил само едно момче, ненавършил още 15 години, което видяло Отца и Сина и дало свидетелство за това. Също така той имал посещения от други небесни същества и чрез тях Господ му давал допълнителна информация за чедата човешки, и той по свой собствен начин предал на нас или на хората, които били наши предшественици в Църквата, едно разбиране за целта на живота. … Неговото описание на небесата ни вдъхновява с желание да бъдем достойни за един дом там, когато земните ни дни свършат. Едно буквално възкресение и описание на рая и ада са очертали пътя така ясно, че, ако използвам стиха от Писанията, “Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават по него”. (Вж. Исаия 35:8.)¹⁵

Чрез него били открити изграждането на храмове, вечността на брачния завет и спасението за мъртвите – истини, носещи неописуема радост на хиляди чеда на Отца.

Вечните истини, ясно казани от него, си проправят път сред народите по земята, като носят мир и удовлетворение на онези, които ги приемат.¹⁶

Нашият Небесен Отец знаел какво идва, когато в тези последни дни възстановил Евангелието в неговата чистота. Знаел за вероотстъпничеството сред Неговите деца по света и че те се били отклонили от ясната истина; и в Своята велика милост Той открил това дело на последните дни. Измежду хората в провинцията Той избрал едно момче и го вдъхновил да започне делото, което било предопределено да предизвика революция в религиозни свят. Той знаел, че светът слепешком се лута в мрак и милостиво възстановил светлината. Няма друг начин чедата човешки да се радват на щастие, освен чрез живот в праведност, и хората не могат да водят праведен живот, без да бъдат в хармония с истината. В света има много истина, но тя така е размесена с грешки, че Сам Господ казал на Пророка Джозеф Смит, че хората, които са учители и проповедници в църквите, проповядват като учение човешките заповеди, и предупредил момчето, че не трябва да се отъждествява с тях. После Той възстановил Евангелието, силата Божия за спасение, за всички онези, които ще повярват и ще му се подчиняват.¹⁷

Казвам на всички хора навсякъде, изучвайте евангелските учения на нашия Господ така, както са били открити на Пророка Джозеф Смит, изследвайте ги с молитва и ще намерите панацеята за всичките злини на света, и тя няма да бъде открита по никой друг начин.¹⁸ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Джозеф Смит бил готов да даде живота си за своето свидетелство.

Както ставало с пророците, които Господ въздигал преди, и в този случай изглеждало необходимо свидетелството на Неговия служител да бъде запечатано с кръвта на живота му. В историята на света няма по-(трогателна) страница от тази, в която са написани последните думи на нашия обичан Пророк Джозеф Смит. Той знаел, че времето му вече изтичало; давал си сметка, че житейската му мисия била изпълнена. … И когато дошъл моментът да се изправи очи в очи със смъртта, той казал, “Отивам като агне на заколение, но съм спокоен като лятна утрин. Съвестта ми е чиста от престъпления към Бога и всички хора. Ако те отнемат живота ми, аз ще умра невинен и кръвта ми ще вика от земята за отмъщение, и за мен ще бъде казано, “Той беше убит хладнокръвно”. (Вж. У. и З. 135:4.)

Той не се боял да се изправи пред съответния съд … и да отговаря за деянията, извършени в плътта. Не се боял да посрещне обвиненията, отправени срещу него, че мамел хората и постъпвал несправедливо с тях. Не се боял за резултатите на своята житейска мисия и крайния триумф на делото, което знаел, че е с божествен произход и за което отдал живота си. При все това хората от света, както и преди, съдят делото му чрез човешкия дух. Те нямат Духа Божий, Който да им позволи да разберат онова, което иде от нашия Отец в Небесата.¹⁹

Този младеж бил така сигурен в откровението, което получил, и толкова загрижен всичките деца на неговия Отец, да, всички, да узнаят истината, че от момента, в който получил плочите с Книгата на Мормон от ангела Мороний той посветил целия си живот на организирането на Църквата и разпространението на истината. … В душата на Джозеф нещо горяло, познание, което имал Стефан (вж. Деянията 7:54–60), което имал Изкупителят – че нашият Небесен Отец е на руля, че всичко върху земята е Негово дело, че в края на краищата именно Неговата сила ще триумфира и че животът му е само част от вечността. Той бил готов да даде, ако е нужно, част от земния си живот, за да може да се радва на вечното спътничество, което толкова искрено обичал и на общуването с добри мъже и жени, пребивавали и пребиваващи сега на земята, и които отново ще пребивават на нея, когато тя стане селестиалното царство.²⁰

Джозеф Смит изявил знанието си, че има живот след смъртта, че Бог е жив, и че Той знаел, че той, Джозеф, знае, че Бог е жив. Той бил готов да отдаде живота си, за да може вашата вяра, мои братя и сестри, да бъде укрепена и увереността ви в Него да бъде непоклатима. Той знаел целта на този живот. Знаел, че ние сме тук, за да се подготвим за бъдещото по-славно съществуване. И бил готов, ако трябва, да отдаде собствения си живот в наша полза, не просто да го изгуби, защото знаел, че Отец казва, че който иска да спаси живота си, ще го загуби, но който загуби живота си заради Него, ще го намери, тъкмо вечен живот (вж. Матея 16:25). Именно това знание направило възможно Пророкът и Патриархът на Църквата (Хайръм Смит) в началните дни да (оставят сами) близките си, да бъдат затворени и да дадат всичко, което имат на този свят и всичко, което хората могат да отдадат за братята си – своя земен живот.²¹

През 1830 г. Църквата била организирана с шестима членове. Противникът на всяка праведност оттогава досега се стреми да спъва нейния напредък и да я унищожи. Питам се дали онзи велик човек, Джозеф Смит, който отдал живота си Църквата да може да бъде организирана и да продължи да се развива според Господния замисъл, може да види тази Църква такава, каквато съществува днес, с всичките й клонове, установени във всички части на света, и да осъзнае, че всеки ден след мъченическата му смърт, откакто дал живота си и запечатал свидетелството си със своята кръв, Църквата е ставала по-силна от деня преди това.²² (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Помислете върху преживяванията, които президент Смит описва в първите три абзаца от “Из живота на Джордж Албърт Смит”. Кои преживявания в живота ви са укрепили вашето свидетелство за Пророка Джозеф Смит? Като четете тази глава, открийте изложения от ученията на президент Смит, които укрепват свидетелството ви, и помислете как да ги споделите с членовете на семейството си, със свещеническия кворум или с Обществото за взаимопомощ.
Преговорете първата част от ученията и собствения разказ на Джозеф Смит за Първото видение (вж. Джозеф Смит – История 1:10–19). Как Първото видение е повлияло на вярата ви в Бог? Как сте видели то да повлиява на вярата на други хора?
Изучете частта, започваща на стр. 36 и прочетете Учение и Завети 1:17–19. Какво можем да научим за службата в Църквата от примера на Джозеф Смит? Помислете за момент, в който ви е била дадена задача от Господ и не сте се чувствали подготвени. Как Господ ви е помогнал?
Кои са някои от истините, които Господ открил чрез Джозеф Смит? (За някои примери относно тези истини вж. частта, започваща на стр. 38.) Как е бил благословен животът ви от това, че сте знаели тези истини?
Като размишлявате над последния абзац от ученията, обмислете какво можете да направите, за да помогнете на Църквата да стане по-силна.

Свързани с темата стихове: Исаия 29:13–14; 1 Коринтяните 1:26–27; 2 Нефи 3:5–9, 11–15; Учение и Завети 135

Помощ при преподаването: “За да насърчите обсъждане, използвайте въпросите в края на главата. … Можете също да разработите свои собствени въпроси специално за хората, които учите. Например бихте могли да попитате участниците как могат да прилагат ученията на президент Смит в отговорностите си на родители, домашни учители или като посещаващи учителки” (от стр. vi на тази книга).

На 23 декември 1905 г. Джордж Албърт Смит участва заедно с други ръководители на Църквата в освещаването на паметник в родното място на Пророка Джозеф Смит.

Първото видение на Джозеф Смит “открило нова ера в този свят и положило основа за вярата на човешките чеда”.

“Казвам на всички хора навсякъде, изучавайте евангелските учения на нашия Господ така, както са били открити на Пророка Джозеф Смит, изследвайте ги с молитва”.