Глава 24

Праведен живот в усилни времена

Чрез верността си на Евангелието можем да намерим сигурност срещу опасностите на днешния ден и да упражняваме положително влияние в света.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Службата на Джордж Албърт Смит като висш ръководител обхваща по-голямата част от първата половина на ХХ век. През този период светът вижда много опустошителни и бурни събития, включително Голямата депресия и две световни войни. Тези бедствия, заедно с това, което се смята за общ морален упадък в обществото, кара президент Смит повече от веднъж да казва, “Този свят е в критично състояние.”¹ Той вижда по света елементи от изпълнението на пророчествата за последните дни и е убеден, че единствената надежда за мир в света е подчинението на Божиите закони. В разгара на Първата световна война той предупреждава, “Войната няма да спре и борбите в този свят няма да престанат, докато чедата човешки не се покаят за греховете си, не се обърнат към Бог и не спазват заповедите Му.”²

Посред тези трудни времена президент Смит открива, че много хора се отчайват. Той съобщава, “Имах привилегията да бъда в различни части (на САЩ) и е рядкост да намериш човек, който не е изключително песимистично настроен поради условията, над които изглежда нямаме контрол.”³ Макар да признава, че войната, природните бедствия и духовната опасност да са част от живота в последните дни, президент Смит учи светиите, че те могат да избегнат голяма част от нещастието на тези усилни времена, като живеят според Евангелието и устояват на изкушенията.

Също така той намира оптимизъм в убеждението си, че праведните светии от последните дни могат да имат силно влияние върху света около тях. Той учи, че светиите следва не просто да приемат условията на света, но да бъдат активни в общностите си и да се стремят да направят своето влияние осезаемо въпреки всяко противопоставяне, с което могат да се сблъскат. “Всички ние сме поели задължението да направим този свят едно по-щастливо място поради това, че сме живели в него”, казва той.⁴

Сестра Бел С. Спафърд, обща президентка на Обществото за взаимопомощ, споделя едно преживяване, при което президент Смит я научава на този принцип. Скоро след призованието й на този пост сестра Спафърд била уведомена за сбирка на Националния съвет на жените, която щяла да се проведе в Ню Йорк Сити. Обществото за взаимопомощ от дълги години било член на този съвет, но напоследък някои от членовете му били настроени враждебно спрямо Църквата и притеснявали делегатите-светии в хода на сбирките. Поради това сестра Спафърд и съветничките й счели, че Обществото за взаимопомощ следва да прекрати членството си в съвета; те били изготвили и препоръка, отразяваща вижданията им. По-късно сестра Спафърд разказва:

“Според уговорката една сутрин сама отидох да се видя с президент Джордж Албърт Смит, като взех с мене препоръката и списък с причините, поради която тя бе изготвена. Президент Смит внимателно изчете напечатания материал. После попита, “Това не е ли организацията, към която сестрите се присъединиха преди началото на века?”

Казах, “Да, господине”.

Той каза, “Да разбирам ли, че сега желаете да прекратите това членство?”

Казах, “Да, господине”. После добавих, “Знаете ли, президент Смит, не получаваме нищо от Съвета”.

Президентът ме погледна с изненада. Каза ми, “Сестра Спафърд, винаги ли мислите от гледище какво получавате? Не смятате ли, че е добре понякога да мислим от гледище какво трябва да дадем? Вярвам”, продължи той, “че мормонските жени имат какво да дадат на жените от света, има и какво да научат от тях. Вместо да прекратявате членството си, ви предлагам да вземете няколко от най-способните членове на вашия управителен съвет и да се върнете обратно на тази сбирка”.

После добави с наблягане, “Направете влиянието си осезаемо.”⁵

Сестра Спафърд се подчинява на този съвет и по-късно е избрана на ръководни постове в Националния съвет на жените, като в края на краищата бива избрана за негова президентка. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

За последните дни са били предсказани сериозни трудности.

Казано ни е, че в последните дни ще възникнат сериозни трудности. … Не само сме били предупредени от Писанията, дадени по времето на Спасителя и преди Него, както и тези дадени след Него; но и в днешния ден и епоха Господ говори и в Учение и Завети намираме откровенията на нашия Небесен Отец. Ако прочетем тези откровения, ще научим, че преживяванията, през които преминаваме, са били предсказани. …

… Всекидневната преса ни поднася разкази за бедствия, които са навсякъде – бурно море и отнети животи, земетресения, големи торнадо, точно както ни е било казано, че ще се случи в последните дни – и ми се струва, братя и сестри, че ако хората мислят сериозно, ако четат Писанията, те трябва да знаят, че нещата, които Господ е казал, че ще се случат в последните дни, се случват. Смокиновото дърво се разлиства (вж. Джозеф Смит – Матея 1:38–39) и хората, които гледат сериозно на въпроса, трябва да знаят, че лятото наближава, че онези неща, които Господ е предсказал, че ще предшестват Неговото второ пришествие, се сбъдват сега.⁶

Ние все още не сме в безопасност. На този свят му предстои сериозно прочистване, освен ако синовете и дъщерите на нашия Небесен Отец не се покаят за греховете си и не се обърнат към Него. И това значи, че светиите от последните дни, или членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, заедно с всички останали, но ние на първо място, трябва да дават пример.⁷ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Единственият път към мира е Евангелието на Исус Христос.

Има един лек за всемирното нещастие – една панацея за болестите на света. Това е Евангелието на Исус Христос; съвършеният закон за живот и свобода, който отново е бил възстановен в изпълнение на Писанията.⁸

“Мир ви оставям; Моят мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои”. (Иоана 14:27.)

Тези са насърчителните слова на Княза на мира към Неговите верни следовници. Със сигурност няма нищо, от което хората да се нуждаят повече от благословиите на мира и щастието, да имат сърца, свободни от страх. А тези неща биват предлагани на всички нас, ако пожелаем да се ползваме от тях.

Когато Евангелието било възстановено на земята в тази диспенсация, Господ повторил, както толкова много пъти е казвал в Стария и Новия завет, че цената на мира и щастието е праведността. Въпреки това знание има мнозина, които сякаш мислят, че можем да се сдобием с щастие по някакъв друг начин, но всички ние вече следва да сме осъзнали, че друг начин няма. При все това с неговите измамителни хитрости Сатана убеждава мнозинството от човечеството да не крачи по пътя, който осигурява щастие, и все още е зает с това. Противникът на праведността никога не спи.

Но следвайки Господните учения, обръщайки се към Него, покайвайки се за греха, като обикаляме, за да правим благодеяния, можем да се радваме на мир, щастие и преуспяване. Ако хората се заобичат един друг, омразата и нелюбезността, съществували в такова количество по света, ще престанат.⁹

В тези дни на несигурност, когато хората се лутат насам-натам, търсейки някакъв нов план, чрез който на света може да бъде донесен мир, знайте следното: единственият път към мира е пътеката на Евангелието на Исус Христос, нашият Господ. Няма друг. … Да притежаваме знание за истината си струва всичкото богатство на света, да знаем, че сме на сигурен път, когато крачим по пътеката на дълга, както е определен от нашия Небесен Отец, да знаем, че можем да продължим по нея, ако желаем, независимо от влиянията и насърченията, които могат да бъдат отправяни от хора, които не са определени да бъдат наши ръководители, е една безценна благословия.¹⁰

Живеем във време, когато сред народите се изпълнява стиха от Писанията, в който Господ казва чрез един от пророците Си, че в последните дни “… мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.” (Исаия 29:14.) С цялата мъдрост на света досега никоя група не е била в състояние да покаже пътя към мира с пълна увереност. Ние … имаме късмета да знаем, че това е единственият даващ резултати път към мира и че този път е да спазваме Божиите заповеди, така както са дадени чрез откровение на чедата човешки в древността и в наши дни. Ако този път бъде следван, всичките сериозни проблеми на света могат да бъдат решени и на тази нещастна земя може да настъпи мир.¹¹

Макар че светът може да бъде пълен с нещастие и небесата да почернеят, и ослепителни светкавици да проблясват, и земята да се люлее от центъра до краищата си, ако знаем, че Бог е жив и животът ни е праведен, ще бъдем щастливи, ще се радваме на неописуем мир, защото знаем, че нашият Отец одобрява живота ни.¹² (Вж. предложение 3 по-долу.)

Не трябва да се боим, ако вършим това, което Господ е поискал ние да вършим.

Не трябва да се боим, ако вършим това, което Господ е поискал ние да вършим. Това е Неговият свят. Всички мъже и жени са подчинени Нему. Всичките сили на злото ще бъдат контролирани за доброто на Неговите люде, ако те Го почитат и спазват заповедите Му.¹³

Ако имаме доверие в нашия Небесен Отец, ако се радваме на Неговата обич, ако сме достойни за благословиите Му, всичките армии на света не могат да ни унищожат, не могат да пречупят вярата ни и не могат да победят Църквата, наречена на Сина Божий.

Прочетете в 19 глава на Четвърта книга на Царете как асирийският цар Сенахирим искал да превземе Ерусалим. Езекия, царят, който представлявал Израил, се молил на Господ за избавление, докато Сенахирим му се присмял, казвайки, “Не мисли, че молитвите ти до твоя Бог ще ти помогнат. Всяко място, където вече бях и което съм превзел, там те се молеха. Ти си безпомощен”. На другата сутрин голяма част от асирийската армия била намерена мъртва на земята, а Ерусалим бил опазен от Господ. (Вж. 4 Царете 19:10–20, 35.) Той е нашата сила, … вашият и моят Отец, Отца на всички ни; ако само сме достойни, Той ще ни опази, както сторил със синовете на Еламан (вж. Алма 57:24–27), както опазил Даниил от лъвовете (вж. Даниил 6) и тримата юдейски младежи от огнената пещ (вж. Даниил 3), и шестстотинте хиляди потомци на Авраам, които Той извел от Египет под ръководството на Моисей, и издавил армията на фараона в Червено море (вж. Изход 14:21–30). Той е Богът на тази вселена. Той е Отца на всички ни. Той е всемогъщ и ни обещава защита, ако живеем достойни за това.¹⁴

Без значение дали се събират облаци, без значение дали се чуват бойни барабани, без значение какви условия може да се надигнат в света, тук, в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ако почитаме и спазваме Божиите заповеди, ще има защита от силите на злото и на мъжете и жените ще бъде позволено да живеят на земята, докато дните им свършат в почит и слава – ако те спазват заповедите на нашия Небесен Отец.¹⁵ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Домовете ни могат да бъдат мирни, свети места посред бедствията.

Имайки предвид масовото нещастие и предсказанието, направено от Господ в първи раздел на Учение и Завети, че “мирът ще бъде отнет от земята”, (У. и З. 1:35) трябва да усещаме, че това вече е станало. Със сигурност трябва да си направим самооценка и домовете ни следва да бъдат убежища на молитвата, благодарността и признателността. Съпрузите следва да бъдат мили към жените си, а съпругите загрижени към мъжете си. Родителите следва да поддържат любовта на своите деца чрез праведния си живот. Домовете ни тогава ще бъдат не само убежища на молитвата и благодарността, а и място, където нашият Отец би могъл да дава своите най-избрани благословии благодарение на това, че сме достойни.¹⁶

Моля се домовете ни да бъдат осветени от праведността на нашия живот, та противникът да няма сила да дойде там и да унищожи децата ни или хората, които пребивават под нашия покрив. Ако почитаме Бог и спазваме Неговите заповеди, домовете ни ще бъдат свети и противникът не ще има влияние там, и ние ще живеем в щастие и мир до последната, заключителна сцена в земния си живот и ще отидем да получим наградата си в безсмъртието.¹⁷

Съобразете живота си с ученията на Евангелието на Исус Христос и когато ви заплашват бедствия, ще чувствате подкрепата на Неговата всемогъща ръка. Направете домовете си убежища на Духа Господен; направете ги свети места, където противникът не може да дойде; вслушвайте се в тихия мек глас, който ви подтиква към праведни дела. Молитвата ми за всеки и всички е да не бъдете отклонявани от пътеката, водеща към знанието и силата Божия, към наследството на верните, тъкмо вечният живот.¹⁸

Моля се в сърцата и в домовете ни да може да пребивава онзи дух на обич, търпение, доброта, милосърдие, взаимопомощ, който обогатява живота ни и благодарение на който светът става по-ярък и по-добър.¹⁹ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Ние можем да упражняваме положително влияние в света.

Искам да ви помоля … бъдете като котва в общността, в която живеете, та другите хора да могат да бъдат привлечени към вас и да се чувстват сигурни. Нека свети вашата виделина, така че околните, виждайки добрите ви дела, да имат в сърцата си желание да бъдат като вас.²⁰

Наш дълг е да даваме пример; наш дълг е да държим високо знамето на истината. Наш дълг е да насърчаваме другите чеда на Отца ни да се вслушват в Неговия съвет и препоръка и така да правим нещата, че където и да се намираме, Духът Божий да обитава в душите ни и влиянието ни да бъде положително.²¹

Господ не изисква нещо, което е невъзможно. Напротив, Той ни е дал заповеди, съвет и препоръка, като за всички нас е възможно да ги следваме в този ден и епоха, в които живеем. …

… Братя и сестри, ние трябва да бъдем верни. Земята, на която живеем, трябва да бъде осветена от нашия живот на праведност. … Всичко, от което се нуждаем, е да се покайваме за греховете си, да се отвръщаме от грешките си, да очистваме живота си от нечистота и да обикаляме да вършим благодеяния. Не е нужно да бъдем отделяни за тази цел. Всеки мъж, жена и дете в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни може да обикаля да върши благодеяния и да получава благословиите, произлизащи от това. (Вж. предложение 6 по-долу.)

… Нека се заловим за делото, което Той е поверил на грижите ни, нека благославяме чедата на Отца ни, където и да са те, и животът ни ще бъде обогатен, а този свят ще стане по-щастлив. Това е мисията, положена върху нашите плещи. Нашият Небесен Отец ще ни държи отговорни за начина, по който я изпълняваме. Бог предполага, че в смирението на душите си ние с желание в сърцето ще обикаляме да вършим благодеяния на всички хора, където и да са те, и ще им носим радост, която може да произтича само чрез спазване на Неговите закони и на Неговите заповеди. Да може в сърцата и домовете ни да пребъдва мир, да можем да излъчваме светлина и радост навсякъде, където отидем, да можем да докажем на света, че ние наистина знаем, че Бог е жив, чрез живота, който водим, и поради това да получим Неговия благослов, за това смирено се моля.²²

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прочетете разказа за Бел С. Спафърд, която получила съвет от президент Смит. По какъв начин можете да направите “влиянието си осезаемо”?
В първата част на ученията президент Смит разказва за предсказаните трудности, които ще предхождат Второто пришествие (вж. и 2 Тимотея 3:1–7; У. и З. 45:26–35). Защо мислите, че е важно да знаем, че тези трудности са били предсказани в Писанията?
Преговорете частта, започваща на стр. 272. Кои са някои от проблемите на света, които могат да бъдат решени чрез подчинение на възстановеното Евангелие на Исус Христос? Как Евангелието е донесло мир в личния ви живот? А на семейството ви? А в отношенията ви с другите?
На стр. 274–276 президент Смит дава примери от Писанията как Господ защитава Своите люде. По какви начини Той е защитил вас и семейството ви? Как подчинението ни помага да преодолеем страха?
Кои са някои от опасностите, които заплашват духовната безопасност в домовете ни днес? Какво можем да направим, за да превърнем домовете си в свети места, където противникът не може да дойде? (За някои идеи преговорете частта, започваща на стр. 275.)
Прочетете първия и последния абзаци на стр. 275–276. Как верните светии от последните дни са подобни на котви в техните общности? Защо да “(очистим) живота си от нечистота” ни прави по-способни да “обикаляме да вършим благодеяния”? Обмислете с молитва какво би следвало да направите, за да очистите живота си от нечистота.

Свързани с темата стихове: Исаия 54:13–17; Матея 5:13–16; Иоана 16:33; 2 Нефи 14:5–6; Учение и Завети 87:6–8; 97:24–25; Джозеф Смит–Матея 1:22–23, 29–30

Помощ при преподаването: Бихте могли да поканите членовете на класа да прочетат въведенията в “Учения на Джордж Албърт Смит” и да изберат част, която е от значение за тях или тяхното семейство. Поканете ги да изучат ученията на президент Смит в тази част, включително всички свързания с нея въпроси в края на главата. После ги помолете да споделят наученото.

“Мир ви оставям; Моят мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои” (Иоана 14:27).

“Направете домовете си убежища на Духа Господен; направете ги свети места”.