Глава 14

Как ефективно да споделяме Евангелието

Усилията ни да споделяме Евангелието са най-ефективни, ако обичаме нашите братя и сестри и имаме спътничеството на Светия Дух.

Из живота на Джордж Албърт Смит

В неуморните си усилия да споделя Евангелието с другите Джордж Албърт Смит се придържа към следното заявление от личното си верую: “Няма да се стремя да принуждавам хората да живеят според моите идеали, а ще ги подтиквам с любов да вършат правилното.”¹ Той чувства, че най-ефективният начин да сподели Евангелието е да търси добродетелите у хората с различна вяра и после смело, но с доброта, да сподели допълнителни истини от възстановеното Евангелие на Исус Христос. Той разказва следното преживяване, докато председателства над Европейска мисия:

“Един ден пътувах с влака. Спътник в купето ми беше един презвитериански свещеник, много приятен и мил господин, и когато той ми даде възможността, аз му казах, че съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Той беше учуден и ме погледна с изумление. Каза, “Не се ли срамувате от себе си да принадлежите към подобна група?”

Усмихнах му се и казах, “Братко, бих се срамувал от себе си да не принадлежа към тази група, знаейки това, което знам”. След това получих желаната възможност да му говоря и да му обясня някои от нещата, в които вярваме. …

Това беше един добър човек, който нямаше представа какво се опитваме да правим. Не сме тук, за да му причиняваме печал, нито нещастие; опитваме се да му помогнем. И докато обсъждахме ситуацията, аз му казах: “Имате погрешна представа за целите на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в тази страна. Аз съм един от нейните представители и ако желаете, нека просто ви кажа няколко неща, след което мисля, че ще изпитате по-добри чувства към нас”. Казах, “Преди всичко ние молим всички вас, добри хора тук, да запазите всичките добри неща, които сте придобили във вашите църкви, които сте попили от Писанията – запазете всичко това, запазете цялото изкусно обучение, което сте получили в своите образователни институции, цялото знание и истина, които сте придобили от всякакви източници, запазете … всичко, което е добро във вашия характер и е дошло у вас от прекрасния ви дом; запазете цялата любов и красота, които са в сърцето ви поради това, че сте живели в такава красива, чудесна страна. … Това всичко е част от Евангелието на Исус Христос. После нека седнем и споделим с вас някои от истините, които още не са част от живота ви, които са обогатили нашия живот и са ни направили щастливи. Предлагаме ви това без пари и без плата. Всичко, което ви молим, е да чуете какво имаме да ви кажем, и ако то ви хареса, приемете го свободно. …

Това е позицията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.”² (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Джордж Албърт Смит

Мисионерската работа е най-ефективна, когато я вършим с любов и доброта, без принуда или критика.

Нашият Небесен Отец … е изпратил в света нас, Неговите представители, не да принуждаваме и насилваме, а да каним. “Дойди и Ме следвай”, това е казал Спасителят, “и Аз ще ти дам мир”. На това учи Евангелието, това е нашето служение.³

Целта на тази Църква не е да прави заявления, които биха наранили чувствата на хората, които не разбират нещата. Ролята на тази Църква не е да критикува и намира грешки у другите, но в дух на любяща доброта и с желание да бъде в помощ, нейните представители да носят евангелското послание на народите по света.⁴

Във всички … църкви има добри мъже и жени. Именно доброто е онова, което ги държи заедно във всичките тези вероизповедания. Имал съм привилегията да бъда с хора в много части на света и да бъда в домовете на много хора от различни вероизповедания, християнски и юдейски. Бил съм с (мюсюлмани); бил съм с конфуцианци; мога да спомена и още много други. Открих прекрасни хора във всичките тези организации и всеки път, когато отида сред тях, имам огромната отговорност да не ги обиждам, да не наранявам чувствата им, да не ги критикувам, защото те не разбират истината.

Като представители на Църквата имаме отговорността да ходим сред тях с обич, като Господни служители, като представители на Господаря на небесата и земята. Те може да не оценяват тези действия напълно, може да гледат на тях като егоистични и пристрастни; но това няма да промени отношението ми. Няма да ги правя нещастни, ако мога. Бих искал да ги направя щастливи, особено когато знам за чудесните възможности, които съм получил благодарение на членството си в тази благословена Църква.⁵

Нашето служение е служение на обич и търпение и ние желаем да правим добро на всички и да помагаме на всички да разберат плана на живота и спасението, който Господ е открил в тези последни дни.⁶

Не можем да вкараме насила тези млади хора, нашите съседи и приятели, в царството небесно, като ги хокаме и им намираме недостатъци, но искам да ви кажа, че можем с любов да ги подтикваме да вървят към нашия Отец в Небесата и в края на краищата може би ще ги отведем там.

Това е наша привилегия. Любовта е голямата сила за влияние в този свят.⁷

Нека ние, които знаем, които имаме свидетелство, да вървим напред ден след ден и с любов и доброта нелицемерна да идем сред тези мъже и жени, били те от Църквата или извън нея, и да намерим начин да докоснем сърцата им и да ги поведем по пътеката, която ще им осигури знание за истината.⁸

Така се моля ние като служители на Господ да изпитваме милосърдие към човечеството, да бъдем търпеливи към онези, които грешат, и с доброта и обич да продължаваме да проповядваме простите принципи на Евангелието на нашия Господ за благослов на всяка душа, с която се срещнем.⁹ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Не трябва да се срамуваме да споделяме това, което знаем, че е истинно.

Струва ми се, че понякога не чувстваме в достатъчна степен колко важно е (Евангелието), та да го преподаваме със сериозността, която то изисква.¹⁰

Това Евангелие на Исус Христос е силата Божия за спасение, както заявява апостол Павел (вж. Римляните 1:16). Това е делото на Изкупителя. То е единственият път, по който можем да достигнем най-висшето възвисяване, на което Спасителят на човечеството е планирал да се радват Неговите следовници. Не казвам това егоистично, казвам го с милосърдие към децата на Отца ни, които принадлежат към други църкви. Казвам го с обич към Неговите синове и дъщери, които не разбират, но Той ни е заповядал да казваме тези неща. Неговата воля е тези хора да знаят.¹¹

Знам, че Бог е жив. Знам, че Исус е Христос. Знам, че Джозеф Смит бил Господен пророк. Никога не съм бил някъде, където да се срамувам да свидетелствам за тези истини. Не знам защо някой човек следва да се срамува от това, че знае истината, понеже някой друг не я знае, особено когато тя се отнася до Евангелието, което е силата Божия за спасение.¹²

Не следва да се счита за самохвалство да се изразяваме по такъв начин, ако знаем истината. Не следва да се счита за егоистично, по наше мнение, ако можем да кажем на останалите чеда на Отца ни: “Знам това, и вие също можете да го узнаете, ако желаете”.

Това е красотата на Евангелието на Исус Христос. То не е за малцина, а следва да бъде опознато от всяка душа, родена в света. … Днес тук са онези, които знаят, че Бог е жив и има стотици други, които могат да узнаят същото, ако поискат това. … Тези хора не зависят от нас, за да узнаят, но от нас зависи да ги научим как могат да узнаят.¹³

Знам, че нашият Небесен Отец в този ден и епоха говори на света, че това Евангелие е на земята, и макар да не мога да принудя нито една душа да го приеме, се моля да имаме енергията, силата и мъдростта да протегнем ръка на своите ближни, които не разбират истината. Нека изпълним дълга си, като ги доведем в стадото на Учителя, та те заедно с нас да знаят, че Той е жив.¹⁴ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Ние се стремим да добавим към щастието и добротата, които Божиите чеда вече притежават.

Когато (хората) ме питат, “Какво ви мотивира така в организацията, към която принадлежите? За какво сте толкова загрижени, че изпращате мисионери по целия свят?”, аз понякога отговарям, “Искаме всички вие да сте щастливи. Искаме да се радвате така, както се радваме ние.”¹⁵

Хиляди и хиляди мисионери … са отивали в света и с любов и доброта са ходили от врата на врата, казвайки на другите чеда на Отца ни:

“Нека поразсъждаваме с вас; нека ви обясним нещо, за което сме сигурни, че ще ви направи щастливи, така както е направило щастливи нас!”

Това е историята на мисионерската работа на Църквата, с която се идентифицираме ние.¹⁶

Спомням си как веднъж един човек, след като говорихме известно време, ми каза, “Е, добре, от всичко, което можах да науча, вашата църква е точно толкова добра, колкото и всяка друга.” Предполагам, той смяташе, че ни прави голям комплимент, но аз му казах: “Ако Църквата, която представлявам тук, е не по-важна за чедата човешки от коя да е друга църква, тогава съм сгрешил с идването си тук. Не сме дошли да отнемем от вас истината и добродетелта, които имате. Не сме дошли да дирим вина у вас, нито да ви критикуваме. … Запазете всичко добро, което имате, и ни позволете да ви донесем още добро, за да сте по-щастливи и да можете да сте подготвени да влезете в присъствието на нашия Небесен Отец”. (Вж. предложение 4 по-долу.)

… По времето, когато Спасителят бил на земята, в средата на времето, имало други църкви; имало многобройни деноминации и секти, и те вярвали, че служат на Господ. Големите синагоги на Юдея били пълни с хора, които вярвали, че имат властта на свещеничеството. Те си мислели, че следват ученията на Авраам и Моисей. Те продължавали да оповестяват идването на Спасителя на света. Насърчавали мъже и жени към делата на праведността. Построили храм и домове за поклонение. Били издигнали паметници на пророците, които дали свидетелство за съществуването на Бог, някои от които били убити и запечатали свидетелството си с кръвта на своя живот. Такива били хората, на които се явил Спасителят. … В тях имало много добро. Сред тях имало много добри мъже и жени. Сред тези хора имало много праведност. Спасителят не дошъл, за да отнеме кое да е от тези добри неща от тях. Когато Той се явил сред тях, било не за да ги осъжда, а за да ги призове към покаяние, да ги призове да се откажат от греховете си и да ги насърчи да запазят цялата истина, която притежавали.

… Когато оповестяваме на човешкото семейство, както и правим, че човек е отстъпил от Евангелието, ние не правим нещо, което по-рано не се е случвало на света. Когато казваме, че добри мъже и жени биват водени да правят и вярват в неща, които не са правилни, не казваме това с осъждане, не говорим с желание да нараним, а говорим с желание хората да могат да поспрат достатъчно дълго, за да изследват себе си, да видят какво вършат и каква ще бъде крайната им съдба.¹⁷

О, да можехме да дадем на човечеството разбиране на нашите чувства, та те да могат да осъзнаят, че не желаем да намаляваме и ограничаваме възможностите им, а да успеят да почувстват, че сърцата ни са изпълнени с обич и доброта към тях, без никакво желание да нараняваме. Мисията ни на света е да спасяваме души, да ги благославяме и да ги привеждаме в състояние те да могат да се върнат обратно в присъствието на нашия Отец, увенчани със слава, безсмъртие и вечен живот.¹⁸

Ако ние проповядваме със Светия Дух, Той ще дава свидетелство за истината на онези, които учим.

Мисионери са били изпращани по четирите краища на земята от тази Църква и те са оповестявали Евангелието на Исус Христос. Мнозина не са били подготвяни от големите университети на света. Образованието им до голяма степен се ограничавало до практическия житейски опит, но те са разполагали с нещо по-силно и убедително за вдъхновяване на човешкото семейство – спътничеството на Светия Дух.¹⁹

Когато пътувам из мисионерското поле, виждам развитието на тези прекрасни млади мъже и жени, които служат безкористно, и си давам сметка, че те не само научават езика на страните, в които работят, но и знаят, че имат дар от Господ да разпространяват истината, която хората не могат да получат по друг начин.²⁰

Много от вас или от предците ви са чули Евангелието, както е било проповядвано от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. … Може сте го чули на улицата от устата на смирен мисионер, преподавал онова, което Господ го е призовал да преподава.

Нещо е развълнувало сърцата на слушащите. Имал съм такива преживявания на мисионерското поле. Виждал съм групи хора да стоят и да слушат някой смирен мисионер, който обяснява целта на живота, говори на хората и ги насърчава да се покаят за греховете си, и понякога съм чувал хората да казват, “Никога преди не съм усещал подобно влияние, както докато слушах да говори този човек.”²¹

Без значение колко надарени сме или колко красноречив е езикът ни, Духът на нашия Отец е Онзи, Който достига сърцето и убеждава относно божествеността на това дело.²²

Това е Господното дело. Хората не биха могли да го придвижват напред така успешно с простите средства, които използваме ние. Обикновен човек не би могъл да внесе в душите ви знанието, което имате. Нито пък ние, като човеци, можем да вдъхнем у хората от света увереността, че Бог е жив и че това е Неговата Църква; но ако вършим своята част, нашият Небесен Отец ще благослови усилията ни.²³

Нека се трудим ден след ден, та нашият Отец да ни благослови. Ако имаме Неговия Свят Дух, хората, с които общуваме, ще почувстват това, защото Той ще насити атмосферата, в която живеем, и те ще могат да Го вкусят и отпият.²⁴

Относително малцина са онези, които са приели Евангелието, така както то е било открито в последните дни; но милиони са чедата на нашия Отец, които желаят да узнаят Неговата воля; и когато истината им бъде донесена и убеждаващото влияние на Духа им даде свидетелство за тази истина, те ще се възрадват да я приемат.²⁵ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Изучете последните два абзаца от “Из живота на Джордж Албърт Смит”. Помислете за човек, когото познавате и който не е член на Църквата. На кои качества у този човек се възхищавате? В кои евангелски истини той вече вярва? Кои евангелски истини биха били особено полезни за него? Как подобен размисъл за хората може да повлияе на начина, по който споделяме с тях Евангелието?
Като четете първата част от ученията, спомнете си за момент, когато сте били повлияни за добро от обичта, която някой е проявил към вас. Защо е толкова важно да избягваме да критикуваме онези, които имат различни от нашите вярвания?
Прочетете частта, започваща на стр. 157. Какво значи да споделяме Евангелието със “сериозност”? Как можем да споделяме своите свидетелства за възстановеното Евангелие, без да звучим самохвално или егоистично?
Какво мислите че има предвид президент Смит, когато казва, “Ако Църквата, която представлявам тук, е не по-важна за чедата човешки от коя да е друга църква, тогава съм сгрешил идването си тук”? Какво предлага Църквата на Исус Христос, което може да прибави към нечие щастие?
Като четете последната част от ученията, помислете за ваше преживяване, при което сте споделили Евангелието с някой. Какво е направило преживяването успешно? Какво можете да направите, за да се усъвършенствате в усилията си да споделяте Евангелието?

Свързани с темата стихове: Иоана 13:34–35; 2 Тимотея 1:7–8; 2 Нефи 33:1; Алма 20:26–27; Учение и Завети 50:13–22

Помощ при преподаването: Бихте могли да разделите членовете на класа на малки групи по 3-4 души. Определете ръководител на всяка група. Възложете на всяка група различна част. Помолете ги да прочетат като група своята част и да обсъдят съответните въпроси в края на главата. После нека членовете на класа споделят с всички какво са научили в своите групи. (Вж. Преподаването – няма по-велико призование, стр. 161.)

“Ние желаем да правим добро на всички и да помагаме всички да разберат плана на живота и спасението, който Господ е открил в тези последни дни”.

“Нека се трудим ден след ден, та нашият Отец да ни благослови. Ако имаме Неговия Свят Дух, хората, с които общуваме, ще почувстват това”.