Глава 3

Нашето свидетелство за Исус Христос

Възстановеното Евангелие дава на светиите от последните дни допълнително свидетелство, че Исус Христос е Синът Божий.

Из живота на Джордж Албърт Смит

При пътуванията си като висш ръководител Джордж Албърт Смит от време на време се среща с хора, които мислят, че светиите от последните дни не вярват в Исус Христос. Това погрешно схващане удивява и тревожи президент Смит и той се опитва да го поправи, като споделя личното си свидетелство за Спасителя.

При един случай той говори на църковно събрание в Кардстън, Канада, за живота и мисията на Христос. На следващата сутрин отива на ж.п. гарата да си купи билет за влака. Докато чака на опашката, дочува разговор между една жена и продавачката. Жената споделя, че предната вечер била решила да посети богослужение на светиите от последните дни.

Продавачката се изненадва. “О, небеса”, казва тя. “Не искаш да кажеш, че си била на църква там”.

“Да, бях”, отвръща жената. “Защо не?”

Продавачката на билети отвръща, “Защото те дори не вярват в Исус Христос”.

Тогава жената отвръща, “Само че снощи слушах един от старейшините на Църквата да говори за живота на Исус от Назарет, и никога не съм чувала някой човек да е по-дълбоко впечатлен от знанието, че Исус наистина бил Христос от говорителя при онзи случай”.¹ (Вж. предложение 1 по-долу.)

Джордж Албърт Смит черпи сила от свидетелството си за Исус Христос и изпитва наслада да го споделя с други хора. На 44 години, след като е служил в апостолското си призование 11 години, той казва:

“Бях подкрепен и насърчен, и сторен по-възвисен, отколкото съм, и получих сила извън себе си да проповядвам славните истини, обявени от Спасителя на света. Не съм Го виждал лице в лице, но се радвам на спътничеството на Духа Му и чувствам присъствието Му по един безпогрешен начин. Знам, че моят Изкупител е жив и с радост давам скромните си усилия в установяване на Неговите учения. … Всяка фибра от съществото ми вибрира от знанието, че Той е жив и един ден всички хора ще го узнаят.

Спасителят умря, за да можем да живеем ние. Той победи смъртта и гроба и дава на всички, които се подчиняват на ученията Му, надеждата за славно възкресение. … Знам, че това е Господното дело, и че Исус наистина е нашият Спасител”.²

Президент Смит почива на 81-я си рожден ден, 4 април 1951 г. В последните мигове на живота му, докато семейството му е събрано около него, синът му го пита, “Татко, има ли нещо, което искаш да кажеш на семейството – нещо специално?”

С усмивка той потвърждава свидетелството, което е споделял множество пъти през живота си: “Да, само това: зная, че е жив Изкупителят ми; зная, че е жив Изкупителят ми”.³

Учения на Джордж Албърт Смит

Исус Христос е Синът Божий и Той е жив днес като наш възкресен Спасител.

Откривал съм мнозина в света, които не знаят, че ние вярваме в божествената мисия на нашия Господ, и ми се е налагало да казвам при не един случай, че няма по света хора, които така добре да разбират божествената мисия на Исус Христос, така дълбоко да вярват, че Той е бил Синът Божий, да са така убедени, че сега Той е въздигнат на престол в слава от дясната страна на Своя Отец, както светиите от последните дни⁴.

Знам, така както знам, че съм жив, че Той е Синът Божий, че чрез Него и само чрез Него ние ще получим възвисяване в селестиалното царство и че всички, които следват Неговите стъпки и живеят според Неговите учения, ще бъдат щастливи в този живот и ще си подготвят обиталище в Неговото селестиално царство, където ще пребивават с Него навеки.⁵

Изкупителят на човечеството бил нещо повече от добър човек, Който дошъл на земята да ни учи на етика. Изкупителят на човечеството притежавал нещо повече от обикновен разум. Той наистина бил Синът Божий, Единородният на Бог в плътта. … Той дошъл да призове хората към покаяние, да ги отвърне от грешните им маниери. Той ходел сред тях като представител на Бог Вечния Отец, прогласявайки, че Той е по образа на Отца Си и че онези, които са видели Него, са видели Отца, и им казвал, че е бил изпратен да върши волята на Своя Отец, и призовавал всички хора да се отвърнат от грешките, прокраднали се сред тях, да се покаят за греховете си и да влязат в кръщелните води.⁶

В дните на Спасителя противникът шепнел на хората: Той не е Синът Божий, определено не ще Го приемете, Той е само обикновен човек, просто синът на Мария и Иосиф и не е повече Син Божий отколкото сте вие; и хората послушали него, коварния и нечестивия, и разпънали на кръст Изкупителя на човечеството.⁷

Той наистина бил Синът Божий. Той се трудел сред (народа) с обич и любов, но те произнасяли името Му с насмешка и презрение, като име на нечестив човек. … Той бил Синът Божий и имал правото да говори от името на Отца. Истините, които Той донесъл на земята, идели от Отца и макар да Го приковали на кръста, макар да поставили на главата Му венец от тръни и тръстика вместо скиптър в десницата Му, макар да пролели кръвта Му с безмилостното копие, все пак словото, което Той им донесъл, било словото Господно, и Той наистина бил Синът Божий.⁸

Ние не само вярваме, че Исус от Назарет живял на земята, но вярваме, че Той все още е жив, не като някаква същност, като нещо безтелесно и неосезаемо, а вярваме в Него като възвисен човек; защото Той възкръснал в същото тяло, което било положено в гробницата на Иосиф от Ариматея, същото тяло, за което обичащите Го хора се погрижили. Същият Исус Христос, Който излязъл от гробницата, взел със Себе Си това тяло, което било очистено … и го взел със Себе Си, когато изчезнал от погледа на човечеството в Ерусалим, когато двамата мъже в бели дрехи казали: “така ще дойде както Го видяхте да отива на небето”. (Вж. Деянията 1:10–11.)

Именно в този Исус от Назарет вярват светиите от последните дни. Ние вярваме също, че обещанията относно човечеството, които са били направени, също ще се изпълнят, че в определеното време, когато Евангелието ще се проповядва по цялата земя, на всеки народ и племе, език и люде, когато хората няма да имат никакви извинения относно него – ние вярваме, че чрез силата на нашия Небесен Отец човечеството ще получи онази удивителна благословия на възкресението от мъртвите и че Изкупителят на човечеството ще дойде от небесата в облак и в слава да обитава на тази земя. Ние вярваме, че Исус от Назарет ще дойде да обитава с онези, които са достойни за селестиална слава.⁹ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Ние приемаме библейското свидетелство за божествената мисия на Исус Христос.

Исус от Назарет влязъл във водата и бил кръстен от Иоан и когато после излязъл от водата, Светият Дух дошъл и се спуснал над Него под формата на гълъб. И един глас от небесата казал, “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”. (Вж. Матея 3:13–17.)

Може ли да има нещо по-сигурно от това? Чудесната ни Библия съдържа всичката тази информация, и много повече, разбира се. Когато хората казват или мислят, че ние не вярваме в божествената мисия на Исус Христос, нека знаят, че вярваме във всичко, което учи Библията относно Него. Ние вярваме на разказа как Той организирал Своя народ, как ги учил и как накрая … бил разпънат на кръста.¹⁰

Ние приемаме без резерви свидетелството на всичките автори-евангелисти в Новия завет, които потвърждават възкресението на Изкупителя на човечеството. Това е толкова ясно и разбираемо, че струва ми се, няма сериозно мислещ човек, който да не може да го разбере. Факт е, че след като Спасителят бил разпънат и положен в гробницата, Той излязъл и в продължение на четиридесет дни общувал с учениците Си, ял с тях риба и меден сок, те докоснали белезите от гвоздеите по ръцете Му и от копието в ребрата Му. Докато стоял сред тях, Той им заявява, “Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам”. (Вж. Лука 24:39–43.) Със сигурност това е неопровержимо доказателство, и все пак има доста деца на нашия Отец, които не го приемат.¹¹ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Книгата на Мормон и свидетелството на Джозеф Смит ни дават допълнително доказателство за божествеността на Христос.

В Стария свят се оформило мнението, че Исус не е от божествен произход, защото Той бил роден като младенец, залюлян в ясла, майка Му била Мария, а Неговият уважаван баща бил Иосиф дърводелецът. Мнозина допускат, че Той е велик и добър човек, но желаят да Го лишат от божествеността на Неговото потекло.

За щастие обаче ние, светиите от последните дни сме получили свидетелство, че тези неща са истинни; и освен това сме получили свидетелството, че Той посетил Западното полукълбо, както е записано в Книгата на Мормон, и служил на нефитите на този континент. Този път Той не се явил като малко дете, а дошъл в облаци от небесата; и пришествието Му било обявено от един глас, който прониквал до самата същност на всеки човек, който обитавал земята. Този път Той дошъл като човек от небесата, и хората видели идването Му. Видели, че Той бил Христос, защото пришествието Му било предсказано от техните пророци. Той им дал същата организация, която съществувала в Църквата в Ерусалим. Научил ги, че трябва да бъдат кръстени като Него от хора, имащи власт да извършват този обред. (Вж. 3 Нефи 11:1–27.) Това не било слово на обикновен човек; това било словото на Сина Божий, Който се възнесъл при Отца Си и се върнал отново, та чедата човешки да могат да имат още едно свидетелство, добавено към онези, които вече им били дадени.¹²

Какво друго по-пряко доказателство за възкресението от мъртвите би могло да има от това че Той, в Своето възкресено тяло дошъл (сред нефитите) и им проповядвал същото Евангелие, което проповядвал в Ерусалим? И сега Той изпълнил обещанието, което дал в Ерусалим, когато казал, “И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир” (Иоана 10:16). Той дошъл във възкресеното Си тяло, за да им донесе знанието, за което предсказал, че следва да бъде дадено на хората, на които служел в онзи момент.

Това било едно чудно преживяване за онези хора. След като ги учил цял ден, … Той изцелил болните им и благословил децата им, и продължил да ги учи относно красотата на Своето Евангелие. В умовете им нямало съмнение, че Той е Спасителят на света. Те Го видели да слиза от небесата и станали свидетели на удивителната Му сила. … Той дошъл в слава. Ангели се спуснали от небето, сякаш сред огън, и заобиколили малките деца, така че те били обгърнати от огъня. И ангелите им служели. (Вж. 3 Нефи 17:6–24.)

Това не били халюцинации, а преживявания от такъв чудотворен характер, че да бъдат завинаги запомнени от хората, които ги преживели. Като светии от последните дни ние приемаме този разказ като доказателство за възкресението на Исус Христос, нашия Господ.¹³

После, във време и епоха, по-близки до нашето съвремие, се появила друга личност. … (Джозеф Смит) не само имал свидетелство от Библията, че Исус е Христос, но видял Бог Отец да стои сред небесни облаци, обвит в слава, и Исус Христос, Изкупителят на света, застанал от дясната Му страна, и чул гласа Господен да казва, “Този е Моят Възлюбен Син, Него слушай”. (Вж. Джозеф Смит – История 1:16–17.) Той дал свидетелство за своето славно видение на хората, с които общувал. И други получавали свидетелство свише. Свидетелството им за божествената мисия на Спасителя се увеличавало и укрепвало, тъй че вече не било въпрос на древна история, че Бог е жив и че Исус е Христос; те знаели това лично, защото сами били получи свидетелство.¹⁴

Според мен едно от най-силните свидетелства за божествеността на живота на нашия Спасител е това на Джозеф Смит, който отдал живота си като свидетел за истинността на Евангелието на Исус Христос.¹⁵ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Всеки от нас може да получи лично свидетелство, че Исус е Христос.

Ние имаме друго свидетелство, друго доказателство, което е дори по-съвършено и убедително от останалите, защото е дадено на човек, който е спазил изискванията на нашия Отец в Небесата. Това е свидетелство, врязано с огнени букви в душите ни чрез силата на Светия Дух, когато сме свършили делото, което Господ е казал, че трябва да бъде свършено, за да узнаем дали учението е от Бога или от човек.¹⁶

Сам Той е казал, “Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря”.(Иоана 7:16–17). Това е Неговото собствено обещание. Както християните по целия свят ние приемаме това обещание и следва да се стремим да го подложим на изпитание, за да видим дали е валидно или не. Мнозина от нас са го сторили. Съзнавам, че има … мнозина, които са го подложили на изпитание, мнозина, които знаят, че Бог е жив и че Исус е Христос, че Той е Спасителят на света.¹⁷

И така, ние не само имаме доказателството на летописите … , не само имаме свидетелството на добри хора, живели на земята в наши дни, но ако сме спазили изискванията на нашия Небесен Отец, ако сме имали вяра в Бог, ако сме се покаяли за греховете си, ако сме получили кръщение чрез пълно потапяне, ако сме получили Светия Дух от ръцете на овластените Господни служители, казвам, че ако сме изпълнили всички тези неща, тогава във всяка душа ще има сигурно знание, което не може да бъде оспорено (или отречено), че Бог е жив и че Исус Христос е бил Изкупителят на човечеството. …

… Като един от смирените членове на тази Църква аз ви давам своето свидетелство, че знам, че Той е жив, така както знам, че съм жив аз. … Исус е Христос и аз знам, че чедата човешки трябва да стигнат до това знание, че трябва да го получат, и по думите на Този, Който живее в небесата, “всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус е Христос”. (Вж. У. и З. 88:104.)¹⁸ (Вж. предложение 4 по-долу.)

Нашата мисия е да споделяме с всички хора това, което знаем за Исус Христос.

Казвам ви, светии от последните дни, няма други люде по земята, които имат всичкото знание, което имаме ние, относно божествеността на Спасителя; и ако ние не вярваме в Него, ще бъдем под по-голямо осъждане от останалите хора, които никога не са имали това знание. И тъй, ние можем да кажем без колебание на света, че вярваме в тези неща. …

Приветствам онези от вас, в чиито живот е дошла тази привилегия и тази благословия. И сега ви заклевам като ваш брат, умолявам ви като един от най-скромните сред вас – не крийте своята свещ под шиник. Не крийте от вашите ближни знанието, което Бог ви е дал.

Не им досаждайте, но не бъдете неразумни дотам, че да криете от тях Евангелието на Исус Христос. То е единствената сила Божия за спасение в селестиалното царство.¹⁹

Най-щастливите мъже и най-щастливите жени, които познавате на света, са онези, които са подчинили живота си на ученията на Евангелието на Исус Христос. Те са онези, които имат уверението за вечен живот; те са онези, които разбират целта на нашето съществуване. … Докато пътувах напред-назад по света, отправяйки това послание, душата ми се пълнеше с радост, а очите ми се замъгляваха от сълзи, когато виждах по какъв перфектен начин животът на хората може да бъде преобразен от Евангелието на Исус Христос. Виждал съм хора обезкуражени, хора, които са в мрак, хора, които се питат за смисъла на живота си, и когато те са бивали учени на славните истини на Евангелието на Исус Христос, са се променяли, научавали са се да бъдат щастливи, спокойни, доволни, ентусиазирани да вярват и преподават Евангелието, огласено от Исус Христос, когато Той пребивавал на тази земя и пътувал из Галилея.

Братя и сестри, светът не разбира това, но нашата мисия е да им помагаме да го разберат, и изпращането на това послание става не с егоизъм, не с високомерие, а с милосърдие към всички, с любяща нежност. …

Като един от най-скромните сред вас аз Му благодаря от все сърце за увереността, която дойде в живота ми. … Най-вече Му благодаря за знанието, което бе здраво вкоренено в душата ми; знам, че моят Небесен Отец е жив, знам, че Исус Христос е Спасителят на човечеството и че няма друго име под небето, чрез което мъжете и жените могат да бъдат възвисени, освен името на Исус Христос, нашият Господ. Знам, че Той е дошъл на света в тези последни дни, че е дал божествена власт на едно смирено, скромно момче, което търсело истината, и резултатът от това бил организирането на Църквата, с която биваме отъждествявани ние; и с нея е силата Божия за спасение на всички, които вярват.²⁰

Моля се да можем да живеем така, че да сме достойни примери на Неговата кауза. Моля се животът на всеки от нас да може да бъде такъв, че чрез него ние да покажем, че наистина вярваме в Господ Исус Христос.²¹ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прочетете разказа на стр. 21. Как бихте отговорили на човек, който казва, че светиите от последните дни не вярват в Исус Христос?
Президент Смит учи, “Ние не само вярваме, че Исус от Назарет живял на земята, но вярваме, че Той все още е жив” (стр. 24). Какви основания имат светиите от последните дни да вярват, че Исус Христос е жив днес? Какви основания да вярвате в това имате лично вие?
Преговорете набързо стр. 25–28. Кои са някои от разказите или пасажите от Писанията, които са укрепили свидетелството ви, че Исус Христос е Синът Божий? Прочетете 1 Нефи 10:17 и помислете за начини как да увеличите разбирането си за мисията на Спасителя.
Като четете стр. 28, помислете как подчинението на принципите и обредите на Евангелието е укрепило вашето свидетелство за Исус Христос. Какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата си да получат това свидетелство?
Какви мисли или чувства изпитвате, като четете свидетелството на президент Смит на стр. 29–30? Помислете за моменти, когато сте видели животът на хората да се променя благодарение на Евангелието на Исус Христос. Как Евангелието е променило живота ви?

Свързани с темата стихове: Матея 16:15–17; 17:1–5; 2 Нефи 25:26; Алма 5:45–48; Учение и Завети 76:22–24; 110:1–4

Помощ при преподаването: “(Избягвайте) изкушението да покривате твърде много материал … Ние учим хора, не преподаваме материал сам по себе си; и … всеки план на урок, който някога съм виждал, неминуемо съдържа в себе си повече, отколкото ни е възможно да покрием в определеното време” (Джефри Р. Холанд, “Teaching and Learning in the Church”, Ensign, юни 2007 г., стр. 91).

“Знам, че моят Изкупител е жив, и с радост давам скромните си усилия в установяване на Неговите учения”.

“Ние приемаме без резерви свидетелството … в Новия завет, което потвърждава възкресението на Изкупителя на човечеството”.

Когато възкресеният Спасител посетил нефитите, “ангели се спуснали от небето, сякаш сред огън, и заобиколили малките деца, така че те били обгърнати от огъня”.