Глава 1

Познание чрез вяра

“Нека продължаваме, братя и сестри, да работим в името на Господа нашия Бог, като събираме мъдрост и разум ден след ден, за да може всяко обстоятелство да съдейства за наше добро”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Когато Лоренцо Сноу не е зает в изпълнението на своите задължения в семейната ферма, той обикновено чете–“скрил се е някъде с книгата си”, както казват членовете на неговото семейство. Според сестра му Илайза, той “непрекъснато учеше, и у дома и в училище”¹. Любовта му към познанието нараства с възрастта. Той дори казва, че образованието е “пътеводната звезда” на неговата младост². След като учи в няколко местни училища, през 1835 г. той посещава Обърлин Колидж, частно училище в щат Охайо. През 1836 г., преди да се присъедини към Църквата, той приема поканата на Илайза да се премести в Къртлънд, Охайо, където изучава иврит в клас, който включва Пророка Джозеф Смит и много от апостолите.

След като е кръстен и потвърден, той постепенно насочва своя интерес по-скоро към “обучението от Духа”³, отколкото “четенето на книги”⁴. В това начинание той никога не губи своята жажда за познание. Например, когато е вече на 80 години и служи като президент на Кворума на дванадесетте апостоли, на общата конференция през октомври 1894 г. той застава пред светиите. Размишлявайки върху речите, отправени от по-неопитните негови братя по-рано през деня, той казва, “Бяха изложени някои идеи, върху които никога преди не бях размишлявал, и те са много полезни”⁵. Шест години по-късно, вече като президент на Църквата, той участва в конференция, проведена от организацията на Неделното училище. След като изслушва другите говорители, той накрая застава на амвона. Започва обръщението си с думите: “Бях напълно възхитен и изненадан от видяното и чутото. … Наистина мога да кажа, че бях поучен; и ако аз, на своите осемдесет и шест години, мога да бъда поучен, не виждам как всички възрастни няма да могат да извлекат полза и удоволствие от посещението на вашите събрания”⁶. (Вж. предложение 1.)

Учения на Лоренцо Сноу

За придобиването на познание са нужни вяра, усилие и постоянство.

В религиозната система, която вие и аз сме приели, има нещо величествено и славно, нещо ново за научаване през всеки един ден, което е с голяма ценност. И не само имаме привилегията, а е необходимо да получаваме тези неща и да възприемаме тези нови идеи⁷.

Цялата идея на “мормонизма” се състои в развитието–умствено, физическо, морално и духовно. Няма половинчато образование, което да е достатъчно за светията от последните дни⁸.

От полза е да се живее дълго на земята и да се придобият опит и знания по споменатия начин: защото Господ е казал, че цялата мъдрост, която придобием в този живот, ще възкръсне с нас при възкресението, и колкото повече знание и мъдрост човек придобие в този живот, толкова по-голямо преимущество ще има той в идния свят (вж. У. и З. 130:18–19)⁹.

Има някои, които не се учат и не усъвършенстват себе си според най-добрите си възможности, защото очите и сърцата им не са насочени към Бог; те не размишляват, нито имат знанието, което са могли да имат; те пропускат много от това, което биха могли да получат. Необходимо е да придобием знание, преди да придобием трайно щастие; необходимо е да бъдем съвсем наясно с Божиите неща.

Макар сега може да пренебрегваме усъвършенстването на интелектуалните си способности, ние някой ден ще трябва да направим това. Толкова много път имаме да извървим и ако днес не изминем нужното разстояние, утре ще трябва да го наваксваме¹⁰.

Трябва да бъдат полагани умствени усилия, да се упражняват талантите, които Бог ни е дал; с тях трябва да се действа. След това, като бъдем просветени от дара и силата на Светия Дух, ние можем да придобием идеите, разума и благословиите, които са нужни за нашата подготовка за бъдещето, за предстоящите събития.

Същият принцип е приложим във всички наши постъпки във връзка с Божиите неща. Трябва да полагаме усилие. … Да стоим така бездейни, без да предприемаме действия, няма никаква полза; ако останем безпристрастни, нищо няма да постигнем. Всеки открит от небесата принцип е за наша полза, за нашия живот, за нашето спасение и за нашето щастие¹¹.

Може да си мислим, че не е нужно да полагаме усилия, за да открием какво Бог желае от нас; или казано иначе, да изучаваме откритите от Бог принципи, чрез които можем да получим много важни благословии. Дадени са ни съвсем ясни принципи, които имат за цел да възвисят светиите от последните дни и да ги предпазят от много проблеми и неприятности, и при все това, поради липса на постоянство от наша страна да ги изучим и живеем според тях, ние не успяваме да получим благословиите, произлизащи от подчинението ни на тях¹².

Нека продължаваме, братя и сестри, да работим в името на Господа нашия Бог, като събираме мъдрост и разум ден след ден, за да може всяко обстоятелство да съдейства за наше добро”¹³. (Вж. предложение 2.)

Обучението от Духа заслужава нашето най-добро внимание.

Съществува вид обучение, достойно за най-доброто внимание на всички ни, с което всички трябва да се занимаваме–това е обучението от Духа¹⁴.

Малко духовно знание е нещо много по-добро от мненията, възгледите и идеите, дори от много обстойните доводи; малкото духовно знание е много важно и заслужава най-доброто ни внимание¹⁵.

Не трябва да омаловажаваме духовното си усъвършенстване, докато търсим земни богатства. Наше задължение е да положим всяко нужно усилие, за да напредваме в принципите на светлината и познанието, редом с тези на увеличаването на материалните благословии и удобствата на живота.¹⁶

Ако умовете ни са твърде едностранни, отдавайки прекомерно внимание на придобиването на материални блага за сметка на духовното богатство, ние не сме мъдри настойници¹⁷. (Вж. предложение 3.)

Имаме полза от това да чуваме евангелските принципи отново и отново.

Вероятно сте чували (някои принципи) може би стотици пъти, и въпреки това, изглежда, е необходимо тези неща да ни бъдат преподавани отново и отново. Повтарям, така се случва, когато чета книгата Учение и Завети. Всеки път, когато прочета някое откровение в тази книга, аз получавам нова идея, макар да съм чел това откровение много, много пъти. Предполагам, че вашият опит е подобен; ако не е така, той много се различава от моя опит¹⁸.

Ние сме като дете, което започва да учи азбуката. Учителят казва на детето, “Това е буквата а, ще се опиташ ли да я запомниш?” Детето отговаря, “Да, ще се опитам да я запомня”. Учителят продължава със следващата буква и казва, “Това е буквата б, ще я погледнеш ли, като се опиташ да я запомниш?” “Ами, да”, казва детето. След това учителят се връща към буквата а. “Коя е тази буква?” Детето я е забравило. Учителят още веднъж казва на детето, че тази буква е а, и обръща на буквата б, като открива, че детето е забравило и тази буква и отново трябва да му бъде казано коя е буквата б. Това се случва сутринта. Следобед детето отново е извикано и попитано, като учителят отново открива, че детето е забравило буквите и трябва отново да бъде учено. И така урокът трябва да бъде повторен отново и отново дотолкова, че ако учителят нямаше опит, знаейки какво да очаква, със сигурност би се обезсърчил. Така е със светиите от последните дни. Макар че може да ни е омръзнало да ни се повтаря, това трябва да стане, за да изучим нещата напълно. Ние трябва да ги изучим. Знам, че светиите от последните дни впоследствие ще научат всичките закони и заповеди Божии и ще се научат да ги следват изцяло. Но ние все още не сме постигнали това¹⁹. (Вж. предложение 4.)

Когато се събираме да изучаваме Евангелието, както учителят, така и изучаващият имат нужда от напътствието на Духа.

Когато (един учител) застане пред хората, той следва да прави това със знанието, че е застанал пред тях с цел предаване на познание, така че те да получат истина в душите си и тяхната праведност да бъде укрепена чрез получаване на допълнителна светлина, напредвайки в своето познание за принципите на светостта.

Това може да бъде постигнато единствено с усилие на ума, упражняване на вяра и търсене на Духа на Господа нашия Бог с цяло сърце. Съвсем същото важи и за слушателите; освен ако не вложат специално внимание в поисканото от тях чрез хората, заставащи на този амвон, и освен ако всеки един не полага умственото усилие с цялата своя мощ и с цялата своя сила в молитвите си пред Господ, те няма да получат за себе си доброто и ползата, които би трябвало да получат²⁰.

Това, което искам от светиите от последните дни, е по време на тази конференция, когато старейшините се изправят да се обърнат към нас, нашата вяра и молитви да бъдат отправяни в полза на всеки от говорителите, за да може да се кажат полезни за всички неща и за да можем да имаме Духа да приемем тези неща за полза на всички ни. Това е наша привилегия и задължение. Ние не сме дошли тук случайно; дошли сме на тази конференция с очакването да получим нещо, което да ни бъде от полза²¹.

Вие следва да молите Господ да вдъхнови (говорителите) да кажат нещо, което бихте искали да знаете, та те да ви предложат нещо, което ще ви бъде полезно. Ако имате желаните да узнаете неща, които не разбирате, молете се (те) да кажат нещо, което да просветли ума ви във връзка с проблематичния въпрос, и така ще се радваме на една прекрасна и славна конференция, по-добра от предишните. Колкото и странно да звучи това, нашата последна конференция винаги ни се струва най-добрата, и нека това винаги се случва; а вие, братя и сестри, нека сърцата ви се издигат към Господ, като упражнявате вяра, докато нашите братя ви говорят. Няма да останем разочаровани, а вие няма да се приберете у дома, няма да си тръгнете от тази конференция, без да почувствате, че сте били премного и изобилно благословени²².

Предполагам, че мнозина от публиката пред мен сте пропътували дълги разстояния, за да бъдете с нас на тази обща конференция, и че всички събрали се сте дошли с чисти мотиви–с желанието да бъдете по-добри и да се усъвършенствате по отношение на вашата полза в царството Божие. За да не се окажем разочаровани в това отношение, е нужно да подготвим сърцата си да приемат и да се възползват от предложенията, отправени от говорителите на тази конференция, които могат да бъдат подтикнати от Духа Господен. Смятал съм и все още смятам, че степента, в която ще бъдем наставлявани, не зависи толкова от говорителя, колкото от нас самите ²³.

Когато се събираме заедно … имаме привилегията да получаваме напътствие от хората, които се обръщат към нас, и ако това не стане, като цяло вината си остава наша²⁴.

Забелязал съм в някои от хората една слабост. Те се събират заедно, някои от тях по-скоро с цел да се насладят на ораторството на говорителя, да се възхитят на стила, в който той може да се обърне към тях, или се събират по-скоро с цел да видят говорителя и да спекулират по отношение на неговия характер … отколкото с цел да приемат напътствия, които ще бъдат за тяхно добро и ще изградят тяхната праведност. …

… Ако не упражняваме дадените ни способности и не получим Духа Господен, много малко знание ще ни бъде предадено от говорителите, макар да бъдат представяни идеи с голяма стойност и полза. И дори идеите да бъдат представяни по много неподреден начин, ако хората положат необходимото усилие, … те скоро ще научат, че никога няма да си тръгнат от събрание без умовете им да извлекат полза от говорителите²⁵.

Невинаги продължителната реч предоставя на светиите от последните дни това, което е най-полезно, а при всяка различна реч ние можем да приемем дадена идея или някой принцип да просветли разбирането ни, като по-късно се окаже ценен за нас²⁶.

Събрали сме се с цел поклонение пред Бог и провеждане на делата, необходими за напредъка на делото на истината на земята. Характерът на тези напътствия ще зависи основно от състоянието на умовете ни. Затова следва да оставим настрана светските си дела и да съсредоточим вниманието си върху целта на тази конференция²⁷.

При получаването на знание и духовно наставление ние сме изцяло зависими—чувстваме се така зависими–от Господ. И в степента, в която упражняваме вярата си, ние получаваме знание, предадено чрез Господните служители. … Той се обръща към нас, чрез Своите служители, които ни говорят в подобни случаи, когато се събираме заедно в поклонение пред нашия Бог²⁸. (Вж. предложение 5.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v−vii.

Прегледайте стр. 37–38, описващи траещите цял живот усилия на президент Сноу да придобива знания. Какво кара човек да продължава да се учи през целия си живот? Помислете за вашия собствен подход към придобиването на знания и за възможни начини да продължите да се учите през целия си живот.
Прегледайте съвета на президент Сноу относно полагането на усилие и постоянството в изучаването на Евангелието (стр. 38–41). По какви начини вашето лично изучаване се променя, когато наистина полагате усилия? Как можем да помагаме на деца и младежи сами да полагат усилия да учат?
Президент Сноу насърчава светиите да се стремят да получават “обучението от Духа” (стр. 41). Какво означава това за вас? Какво може да стане, ако нашето обучение се съсредоточава твърде много върху придобиването на светско богатство?
Как примерът за детето, което учи азбуката (стр. 42) се отнася към нашите усилия да изучаваме Евангелието? Докато сте изучавали словата на древни и съвременни пророци, кои принципи сте видели да се повтарят?
По какви начини можем да подготвяме сърцата си, за да придобиваме знания в църковните класове и събрания? Как можем да полагаме усилия да научим нещо, дори когато просто слушаме реч в събранието за причастие или на конференция? (За някои примери вж. стр. 41–45.)

Свързани с темата стихове: 2 Нефи 9:28–29; 28:30; Мосия 2:9; У. и З. 50:13–22; 88:118, 122; 136:32–33

Помощ при преподаването: “За да ни помогне в преподаването от Писанията и от словата на пророците от последните дни, Църквата е публикувала наръчници за уроците и други материали. Не са необходими коментари и други материали за подготовка” (Преподаването – няма по-велико призование: Ръководство-източник за преподаване на Евангелието, 1999 г., стр. 52).

През целия си живот президент Лоренцо Сноу търси познание “чрез учение, също и чрез вяра” (У. и З. 88:118).

Ние следва “да подготвим сърцата си да приемат и да се възползват от” посланията, споделени на обща конференция и други събрания.

“Обучението от Духа” заслужава нашето “най-добро внимание”.