Глава 19

Мисионерската работа: “Да докоснем всяко човешко сърце”

“Има начин да докоснем всяко човешко сърце и ваша е задачата да откриете пътя към сърцата на хората, с които сте призовани да работите”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Лоренцо Сноу е кръстен в Къртлънд, Охайо, където изучава иврит в един клас с Пророка Джозеф Смит и други ръководители на Църквата. Надява се в бъдеще да получи “класическо образование” в някой университет в западните САЩ¹. Но, работейки по тази своя цел, той започва да чувства подтика да се захване с нещо друго. Той по-късно си спомня:

“Приех (истините на Евангелието) с открито сърце и бях решен да продължа нататък. … Започнах леко да се тревожа в ума си дали, след като бях получил това изумително знание, беше правилно аз да остана бездеен, без да свидетелствам по отношение на него. Изпратени на мисия млади мъже се връщаха и свидетелстваха за дадените им благословии … и аз започнах да мисля, че вместо да се подготвям да уча в западен университет, трябваше да се захвана да давам свидетелство за това, за което Господ ми бе дал пълно знание. И все пак не исках да се отказвам от образование, защото бях планирал това от много време, като тогава разполагах с възможността и средствата да се заема с него”.

Затруднявайки се да вземе решение, той търси съвет от доверен приятел: “Казах му какво исках и той каза, “Братко Сноу, на никой друг не бих дал съвета, който ще ти дам при тези обстоятелства. Ако бях на твое място, бих реализирал плановете си да получа образование”. Точно това бе нещото, което исках да чуя, и останах доволен. Това продължи за известно време, но през зимния сезон, като слушах как старейшините свидетелстваха за своите успехи при проповядването на Евангелието, аз продължавах да мисля за това. Господ ми бе дал знанието, че ще дойде на земята и че затова трябваше да се извърши подготовка: Той ми бе дал всичко, което бях поискал, дори повече; защото кръщението от Светия Дух и съвършеното знание, което ми бе дадено тогава, бяха по-реални и убедителни от потапянето в студената вода; затова чувствах, че ми бе дадена отговорност. Затова затворих книгите и изоставих латинския и гръцкия”².

След като взима това решение, Лоренцо Сноу служи на мисия в щат Охайо през 1837 г. По-късно служи на други мисии—първо в щатите Мисури, Илинойс, Кентъки и Охайо, след което в Англия, Италия, на Хавайските острови, северозападните САЩ и щат Уайоминг. Докато служи в Англия, той пише писмо до своята леля, обяснявайки защо е напуснал дома, за да служи като мисионер: “Мисълта, че се намирам на разстояние пет или шест хиляди мили от дома на моето детство и на всички мои ранни приятелства съвсем естествено ме кара да си задам въпроса, Защо съм тук? … Тук съм, защото Бог е проговорил и въздигнал Пророк, чрез който е възстановил пълнотата на вечното Евангелие, с всичките му дарове, сили, обреди и благословии, заявявайки на всички народи, “Покайте се, защото наближава небесното царство”. Според Божието провидение съм бил призован за посланик, за да предам това послание на народите на земята, като осъзнавам, че не мога да изпълня тази голяма своя отговорност без помощта на Всемогъщия”³.

Президент Сноу е винаги благодарен за взетото решение да служи на Господ като мисионер. През септември 1901 г., на възраст 87 години, той казва: “Дори сега все още чувствам радост, когато си спомням моите трудове като мисионер. Чувствата, събудени от тези особени преживявания, са станали основна част от моето същество”⁴. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

Приели пълнотата на Евангелието, ние желаем да помогнем на околните да се възрадват в същите благословии.

Когато човек получи знание, той е подтикван да го споделя с околните; когато човек стане щастлив, заобикалящият го дух го учи да се стреми да направи и околните щастливи. … Съществува ли възможност човек да бъде щастлив без знание за Христовото Евангелие? … Макар в света (хората) да се опитват да направят себе си щастливи, те нямат успех в това, което се стремят да постигнат. Те могат да бъдат щастливи единствено по един начин и той се състои в приемане пълнотата на Евангелието, което ни учи да не чакаме вечността, за да започнем да правим себе си щастливи, а още тук, заедно с хората около нас, да се стремим да се възрадваме на благословиите на Всемогъщия.

Затова нашата цел следва да бъде следната: да се научим да правим себе си полезни; да бъдем спасители на нашите ближни; да се научим да им служим; да им предаваме знанието, което да ги въздигне на равнището на нашето разбиране⁵.

Вървете и се сприятелявайте с хората около вас или пък изберете един и се опитайте да обновите неговите чувства, вяра, обстоятелства и разум, като се опитате да го просветлите; ако те са грешници, постарайте се да ги спасите от техните грехове, като ги освободите от робството и ги въведете в светлината и свободата, в която сте участници; по този начин можете да вършите добро със знанието, което Господ ви е дал⁶. (Вж. предложение 2.)

Мисионерите са готови да правят жертви, за да помагат на околните да придобият знание за истината.

Веднага след като светите успяха да се позаселят в тези долини (в Юта), служителите Божии отново отправиха своето внимание към великата мисионерска работа, легнала върху плещите на Църквата.

Борихме се с бедността и се трудихме да направим тази земя обитаема, но не бихме могли да пренебрегнем своето задължение да разпространяваме Евангелието по света, защото Господ ни е дал заповедта да го проповядваме на целия свят. Едно от свидетелствата за божествеността на това дело е следното - сред всичките гонения и преследвания светиите от последните дни са се стремили предано да изпълняват това Господно повеление.

На общата конференция на Църквата, проведена през октомври 1849 г.–само две години, след като пионерите навлязоха в долината Солт Лейк–известен брой светии бяха призовани да открият мисии в различни части на света. Четирима от Дванадесетте апостоли бяха назначени да поемат ръководството. Апостол Ирастъс Сноу бе призован в Скандинавия, апостол Джон Тейлър във Франция, аз в Италия, а апостол Франклин Д. Ричардз в Англия, където вече беше организирана мисия. При неблагоприятните обстоятелства, в които се намирахме тогава, с нашите семейства, живеещи в крайна бедност, това за нас бе много трудна задача; но Господ ни призова и ние трябваше откликнем, независимо от жетвата⁷.

Ние отдаваме живота си, който не е чак толкова скъп за нас, за да може светът да разбере, че има Бог във вечните светове; за да могат да разберат, че понастоящем Бог участва в делата на чедата човешки. Светът започва да се доминира от чувства и мнения, изразяващи невярност. Дори сред християнските части от човешкото семейство хиляди и десетки хиляди не вярват, че Бог има нещо общо с чедата човешки, макар да им е неудобно открито да признаят това. Ние трябва да възлезем и да принасяме жертви, за да могат вярата и знанието да бъдат приети от чедата човешки⁸.

Когато призоваваме нашите млади мисионери да възлязат из страните по света, те се замислят по въпроса и, знаейки какви са били преживяванията на онези, които са били по света като мисионери, не остават очаровани от очакването да преминат през изпитанията и трудностите, през които явно ще трябва да преминат. Но тяхната добродетел се състои в желанието им да започнат и да отговорят на изискванията⁹.

В една мисия има неща, които не са съвсем приятни за нашите млади старейшини. Те осъзнават, че ще трябва да жертват удобствата на дома и разбират, че ще отидат сред хора, които невинаги ще бъдат предразположени да чуят това, което имат да им кажат; при все това те чувстват, че държат в ръцете си семената на живота и че ако открият някой честен мъж или жена, Духът Божий ще се задейства в сърцата им и е възможно те да приемат славното послание, което имат да кажат. Това им дава удоволствие и удовлетворение. Освен това в тази опитност те виждат възможност да се сдобият с нещо, което ще бъде от голяма стойност за тях в бъдещите им задължения. Странно е, че сред хилядите писма, които съм получил от призованите да отслужат мисия–повечето млади мъже–не се сещам и за едно писмо, което да съдържа отказ. И защо е така? Защото Духът на обичта и безсмъртието, Духът на Всемогъщия докосва тези млади старейшини и те получават проявления, които ги вдъхновяват да се захванат с това така, както никоя друга подбуда не може да го направи¹⁰. (Вж. предложение 3 по-долу.)

Мисионерите не трябва никога да забравят, че са посланици на небесата, носители на благовестие и радост.

Ние изпращаме нашите старейшини да проповядват Евангелието. Кой ги изпраща? … Богът на Израил ги изпраща. Това е Неговото дело. Не съществува смъртен човек, който да е така заинтересован от успеха на един старейшина, когато той проповядва Евангелието такова, каквото Господ го е дал на хората, неговите деца. Той ги е сътворил в доземния живот и сега те са тук, защото Господ е пожелал да бъдат тук¹¹.

Чувстваме, че вие (мисионерите) ще пожънете големи успехи, защото според нас знаете, че сте призовани от Бог. Мъдростта човешка никога не е могла да даде начало на дело като това. Удивявам се, когато размишлявам над неговото величие. Мога да кажа, че това е делото, чието осъществяване е най-необходимо в този момент: и смятам, че ще се заемете с него с цялата си душа. Култивирайте Духа на Исус, когато Той казва, че може да върши само това, което Неговият Отец Му дава да върши (вж. Иоана 5:30).

Не обръщайте внимание на трудностите и привидните загуби; оставете настрана собствения си интерес и така успехите ви ще бъдат големи и славни и в цялата Църква ще се почувства ефектът от вашите усилия.

Не обръщайте внимание на безразличието сред някои от хората, сред които ще работите, и на дребните разочарования, които ще преживеете; Духът Господен ще бъде с вас и вие ще събудите духа на хората, сред които служите и ще преодолеете тяхното безразличие; … ще чувствате удовлетворение, че сте изпълнили работата, която сте били изпратили да свършите. …

Дадена ви е пълна власт, но няма никаква нужда да споменавате това. Ще откриете, че не е необходимо да говорите за това; Духът Господен ще го потвърждава, а хората ще чувстват, че имате тази власт; това потвърждение и тези чувства ще бъдат вашата власт.

Ще срещате хора, които ще мислят, че знаят повече от вас, но ако вие изпълните дълга си, според вече казаното, преди да се разделите с тях, те ще почувстват, че разполагате с малко повече от тях и че сте ги благословили и сте им помогнали. …

Опитайте се да спечелите благоразположението на хората, сред които сте изпратени. Показаното от вас смирение и Духът Господен, който ще бъде във вас, ще изложат на показ вашата годност да действате в призованието си. Опитвайте се разбирате човешката природа и действате съобразно това разбиране, за да могат всички около вас да бъдат щастливи и доволни от вашите действия. …

Има начин да достигнем до всяко човешко сърце и ваша е задачата да откриете пътя към сърцата на хората, с които сте призовани да работите. …

Подтикнат съм да кажа, “Нека Бог ви благослови”. Ще бъдете отделени преди да заминете и ние ще се молим за вас и ще желаем да бъдем информирани от вас. Бъдете кротки и смирени. Когато застанете пред хора, нека ви вдъхновяват два мотива; първо, желанието да можете да говорите добре и да можете да направите добро впечатление на публиката; и второ, отговорът на следния въпрос, “Защо съм тук?”: Да посявам семената на живота в сърцата на хората, събрали се в тази публика; следната молитва трябва да изпълва сърцето ви, “О, Господи, нека бъде така, нека имам силата чрез Твоя Дух да докосна сърцата на тези твои люде”. Тази кратка молитва съдържа всичко, за което един старейшина следва да се моли. Всичко, за което да се молите. “Какво да кажа, за да спася тези души?” Това е нещото, което Първото Президентство … и всички ваши братя желаят вие да правите¹².

Захванете се с привеждането в ред на вашето духовно всеоръжие. Открил съм, че когато моите материални въпроси са оставени настрана, моят поглед е отправен единствено към духовни неща. Молете се, братя, и не считайте постенето за вредно. … Не се шегувайте прекалено (и) внимавайте да не наскърбявате Духа. Когато бях на мисия, разбрах, че след седмица-две можех да забравя за дома и тогава Духът Божий ме подкрепяше. Духът се радва на свобода и веселие, но не бъдете твърде весели. … Продължавайте да се молите, за може да се радвате на Духа Божий от върха на главата до пръстите на краката¹³.

Старейшините в лозето никога не трябва да забравят, че те са посланици на небесата, вестители на благовестие и радост сред хора, които не познават Господ. …

Когато Пророкът Джозеф Смит изпрати първите старейшини по чужди земи, той знаеше как щяха да бъдат приети те, и им каза, че макар някои щяха да ги приемат за Божии служители, повечето хора щяха да ги отхвърлят и нямаше да се вслушат в тяхното послание. Така е ставало с Божиите служители от началото на времето и ние трябва да бъдем доволни от плодовете на нашите предани усилия, дори ако чрез тях само малцина са били доведени до знание за истината. …

Надявам се и се моля никой трудещ се старейшина … да не се самозабрави дотолкова, че да стане плячка на съблазните на света. Съществува само един сигурен начин те да бъдат заобиколени, и това е да се отбягва злото, скрито под всякакви форми. По един или друг начин те ще бъдат изкушавани. Това е работата на врага на нашето спасение, а работата на старейшините на Израил е да се издигат над изкушението и, за да направят това, те трябва да опазят себе си неопетнени от света. … Доколкото ценят и култивират духа на своята мисия, осъзнават колко е важно тяхното висше призование в Исус Христос и живеят в хармония с него, те ще могат да бъдат ръководители и спасители на хората, отразявайки към тях светлината на небесата, бидейки различни от останалите хора; но ако те преминат във владенията на противника и приемат от духа на света, тяхната сила ще им бъде отнета и те ще станат като другите хора, достойни единствено да се завърнат у дома, за да тънат в скръбта на падналите и да карат сърцата на обичните им хора да страдат заради тяхното състояние. … Доколкото те смирено търсят Божията воля с очи, отправени единствено към Неговата почит и слава, като в сърцата си желаят спасението на душите човешки, правейки всичко възможно, за да осъществят това спасение, те ще имат неописуема радост в своите трудове в плътта, като накрая ще им бъде дадено да бъдат съучастници с Отца и Сина в неща твърде велики и славни, за да бъдат разбрани и обхванати от смъртния разум¹⁴. (Вж. предложения 4 и 5.)

Нашите сърца се радват, когато помагаме на околните да приемат пълнотата на Евангелието.

За да можем да реализираме това дело … от нас се очаква много търпение, вяра, усърдие, постоянство и дълготърпение; необходимо е те да бъдат упражнявани и преживявани; има градове … където в последствие хиляди приеха Евангелието, като преди това много месеци бяха прекарани в привидно безплодни усилия, преди да се отдели съответното внимание в следването на тези принципи. … В някои (случаи) ще са необходими месеци, дори години; но е сигурно, че чрез вяра, молитва, дела и Господната благословия накрая ние ще триумфираме над всички тези трудности за почит и слава на Бог; освен това самите ние ще чувстваме удовлетворението, че сме изпълнили своя дълг, пречистили сме своите одежди от кръвта на всички люде¹⁵.

Веднъж, преди да продължа пътуването си към Италия, аз посетих Манчестър, Макълсфийлд, Бирмингъм, Четълхъм, Лондон, Саутхемптън и конференциите в (Южна Англия). … Имах удоволствието да се срещна с много хора, в чието довеждане в Църквата бях помогнал (осем години по-рано); и няма нужда да ви казвам каква истинска радост бе за мен отново да срещна тези хора и с какво удовлетворение си спомням за това. В своето време апостол Иоан отбелязва, “Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята”. (1 Иоаново 3:14.) Тази обич, събудена в сърцата на старейшините мисионери на нашата Църква към хората по земята, които като цяло са хора чужди за тях, както и в сърцата на хората към старейшините, които им носят посланието на Евангелието, сама за себе си е достатъчна да убеди честното сърце, че тя идва от Бог и че Той е с нас. Това свято чувство, събудено в нас от Светия Дух, вече ни разграничава като общност от останалата част на човешкото семейство; и точно това чувство тепърва има да преобърне целия свят, като убеди невярващия човек, че Бог е не само Отец на всички ни, но и че ние сме Негови приятели и служители¹⁶.

На Господната служба съм отдал живота си; всичко мое е било поставено на жертвения олтар, за да мога да Го почета, за да върша волята Му по приемлив начин и да разпространявам принципите на живота сред чедата човешки. Когато размишлявам за миналото и проследявам как ръката Господна по един удивителен начин е проправяла моя път и ми е давала успех във всяко нещо, свързано с тези мисии, по начин надхвърлящ всички мои очаквания, чувствам удвоено насърчение да вървя напред към бъдещето; наистина, езикът не може да даде израз на дълбоката благодарност в моето сърце за Неговите благословии. За тези братя и светии, чиято щедра душа и желание да придвижват напред делото Божие са се проявили с такава сила в изпълнението на тези мисии, нека благословиите на Всевишния се излеят щедро над тях, и когато в идните години чуят гласовете на хиляди и десетки хиляди от тези народи да възхваляват Всемогъщия за светлината на откровението, тогава сърцата им също ще се възрадват в удовлетворяващото самосъзнание, че те също са взели участие в осъществяването на това славно изкупление¹⁷. (Вж. предложение 6.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прочетете стр. 235–237 и помислете върху отговора на въпроса на Лоренцо Сноу, “Защо съм тук?” Как този въпрос може да повлияе на всички членове на Църквата при нашите възможности да споделяме Евангелието?
Помислете върху съвета на президент Сноу в раздела, започващ на стр. 238. Помислете как бихте могли да последвате този съвет, за да помогнете на някого да бъде наистина щастлив.
Президент Сноу разказва за жертвите, които той и други хора са направили, за да могат да споделят Евангелието. Дайте пример за хора в живота ви, които са жертвали, за да споделят Евангелието? Защо според вас те са били готови да направят тези жертви?
Как обещанията на стр. 241–243 могат да помогнат на пълновременен мисионер? Как могат да помагат на всеки от нас, когато споделяме Евангелието? Как бихме могли да използваме тези учения, за да помогнем на човек, който се колебае да отслужи мисия?
Докато преговаряте съвета на президент Сноу на стр. 241–243, помислете как той се отнася към живота на всички членове на Църквата. Например: Какво според вас означава да “остав(и)те настрана собствения си интерес”? По какви различни начини можем да “докоснем всяко човешко сърце”?
Прочетете заключителния абзац на тази глава, където президент Сноу дава израз на трайната радост от мисионерската работа. Кога сте изпитвали радост от изпълнение на мисионерска работа? Защо понякога е необходимо да бъдем търпеливи, преди напълно да изпитаме тази радост?

Свързани с темата стихове: Алма 26:1–8, 35–37; У. и З. 12:7–8; 18:10–16; 84:88

Помощ в преподаването: “Помолете участниците да изберат един раздел в главата и да го прочетат наум. Поканете ги да се съберат на групи от по двама или трима души, избрали една и съща част, и да обсъдят какво са научили” (от стр. vii на тази книга).

“Когато човек получи знание, той е подтикван да го споделя с околните; когато човек стане щастлив, заобикалящият го дух го учи да се стреми да направи и околните щастливи”.

“Оставете настрана собствения си интерес и така успехите ви ще бъдат големи и славни и в цялата Църква ще се почувства ефектът от вашите усилия”.