Глава 20

Царството Божие продължава напред

“Работата на онези, които твърдят, че са заети в (Божието) дело, е да продължат напред, да не спират. … Ако може да бъде направена стъпка напред, тя трябва да бъде направена”.

Из живота на Лоренцо Сноу

През 1844 г., докато изпълнява призование в източните САЩ, Лоренцо Сноу научава, че Пророкът Джозеф Смит и брат му Хайръм са били мъченически убити. Той казва: “Новините за това събитие бяха съвсем неочаквани и ме потопиха в такова изумление и печал, че езикът не може да го опише”. Следвайки напътствията на Кворума на дванадесетте апостоли, той се подготвя да се завърне у дома в Наву, Илинойс¹.

По-късно той си спомня: “В дните на Джозеф някои смятаха, че тази Църква може да просперира единствено когато той ръководеше нейните съдбини, и когато настъпи момента, в който той трябваше да си замине от този свят като мъченик, светиите из цялото царство бяха силно обезпокоени. Това бе нещо неочаквано. Те нямаха почти никаква представа как щяха да се развият събитията. Отговорността (за ръководството на Църквата) се прехвърли на Кворума на дванадесетте апостоли; и чрез благословиите Божии над тях, духа на вдъхновение в сърцата им и под ръководството на Всемогъщия, царството продължи напред”².

Вторият президент на Църквата, Бригъм Йънг, умира през 1877 г., след като я е ръководил в продължение на 33 години. Старейшина Лоренцо Сноу, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, отново става свидетел на промяна в земното ръководство на Църквата. По-късно той казва, че президент Йънг “почина неочаквано. Не може да се каже, че светиите бяха подготвени за това. И въпреки това царството Божие продължи напред”³.

Когато Джон Тейлър, третият президент на Църквата, умира през 1887 г., старейшина Сноу казва на светиите, “Господ е сметнал за нужно да отзове нашия възлюбен брат, президент Тейлър, от тази арена на страдание и мъченичество, и въпреки това Църквата продължава напред”⁴.

През 1898 г., почти 11 години след като утешава светиите на погребението на президент Тейлър, Лоренцо Сноу сам има нужда от подобна подкрепа. По това време той служи като президент на Кворума на дванадесетте апостоли. Президент Уилфърд Уудръф служи като президент на Църквата и здравето му се влошава. Президент Сноу знае, че съгласно установения ред на приемственост, той ще председателства над Църквата, ако надживее президент Уудръф. Една вечер той се чувства особено обременен от тази вероятност. Считайки себе си на неподходящ да поеме ръководството на Църквата, той се усамотява в една стая в храма Солт Лейк, за да се помоли. Той моли Бог да пощади живота на президент Уудръф, но също така обещава, че ще изпълни всяко задължение, което Бог поиска от него да изпълни.

Президент Уудръф умира на 2 септември 1898 г., скоро след пламенната молитва на президент Сноу в храма. Президент Сноу се намира в град Бригъм Сити, намиращ се на около 100 километра от Солт Лейк Сити, когато научава тази новина. Той се подготвя да пътува с влак до Солт Лейк още същата вечер. Със завръщането си той отново отива в усамотена стая в храма, за да се моли. Той дава израз на своите чувства на неспособност, но изразява готовността си да следва Господната воля. Той моли за напътствие и чака за отговор, но такъв не му се дава. Затова излиза от стаята.

Навлизайки в широк коридор, той получава отговора–и подкрепата–която желае. Пред него застава възкресеният Спасител, Който му казва какво трябва да направи. По-късно президент Сноу описва на своята внучка Алис Понд това преживяване. Алис записва разговора, проведен с нейния дядо в храма Солт Лейк.

“В широкия коридор, водещ в селестиалната стая, аз вървях няколко крачки пред дядо, когато той внезапно ме спря и каза: “Почакай за миг, Али, искам да ти кажа нещо. Тъкмо на това място Господ Исус Христос ми се яви след като почина президент Уудръф. Той ми даде напътствия да продължа напред и да организирам отново Първото Президентство на Църквата веднага и да не чакам, както е било правено след смъртта на предишните президенти, и че аз трябваше да наследя президент Уудръф”.

После дядо направи една крачка, протегна напред ръка и каза: “Той стоеше точно тук, на около метър над пода. Изглеждаше, че стои върху плоча от масивно злато”.

Дядо ми каза каква славна личност е Спасителят и ми описа Неговите ръце, крака, лице и красиви бели одежди, като те всички били така облени в слава, белота и блясък, че той едва можел да Го гледа.

После (дядо) се приближи с още една крачка, сложи дясната си ръка върху главата ми и каза: “Сега, внучке, искам да запомниш, че това е свидетелството на твоя дядо и че той със собствената си уста ти е разказал, че наистина е видял Спасителя, тук в храма, и е говорил с Него лице в лице”⁵.

Срещата на президент Сноу със Спасителя е едно свято потвърждение на истината, която той знае от много години–че Исус Христос стои начело на Църквата. Вдъхновен от тази истина, президент Сноу често свидетелства, че Църквата ще продължи да напредва, въпреки противопоставянето. Той изразява своята благодарност за привилегията да участва в напредъка на Господното дело в последните дни. На общата конференция през октомври 1898 г., на която е подкрепен за президент на Църквата, той казва: “Нека обещаем в сърцата си, нека вътрешно свидетелстваме на Господ, че на нашата следваща конференция ще бъдем по-добри хора, по-единни хора, отколкото сме днес. Такова трябва да бъде чувството и твърдата решителност на всеки мъж и жена, присъстващи на това тържествено събрание. Чувствам в сърцето си, че ще положа усилия да бъда по-отдаден, отколкото съм бил в миналото, на интересите на царството Божие и реализирането на Неговите цели”⁶. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

В изпълнение на пророчествата, Господ е възстановил Своята Църква на земята.

Като служител Божий аз давам свидетелство, че Той е открил волята Си през ХІХ век. Това е станало чрез Неговия Собствен глас, чрез личното явяване на Неговия Син и чрез служението на ангели. Tой заповядва на всички хора навсякъде да се покайват, да се отвърнат от нечестивите си пътища и неправедните си желания, да бъдат кръстени за опрощение на техните грехове, така че да могат да приемат Светия Дух и да общуват с Него. Той е дал начало на изкупителното дело, за което са говорили всички свети пророци, мъдреци и гледачи от всички раси на човечеството през всичките векове на съществуването му⁷.

Мормонизмът, един прякор на истинската религия на светиите от последните дни, не претендира да е нещо ново, освен за това поколение. Тази религия поддържа, че представлява първоначалния план на спасение, установен в небесата преди съществуването на света, откриван от Бог на човека през различни епохи. Ние като хора искрено вярваме, че Адам, Енох, Авраам, Моисей и други древни достойни хора са следвали тази религия в една последователност от диспенсации. … Накратко казано, мормонизмът е едно възстановяване на първоначалната християнска вяра, едно повторно предоставяне на древното Евангелие–което този път има за цел да даде начало на последната диспенсация, да установи Хилядолетието и да изпълни делото на изкуплението, отнасящо се до тази планета⁸.

Можем да видим как ръката на Всемогъщия установява царството, преди много векове описано от пророк Даниил–царство, което ще се разрасне и разшири, докато изпълни цялата земя (вж. Даниил 2:44), когато светлината и знанието ще бъдат така разпространени, че вече няма да има нужда да се казва, “Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях” (вж. Еремия 31:34) и Духът Господен ще се излее над всяка плът дотолкова, че синовете и дъщерите ще пророкуват, старците ще вижда сънища, юношите ще виждат видения (вж. Иоил 2:28) и когато нищо няма да може да поврежда и да погубва в цялата свята планина Господна (вж. Исаия 11:9)⁹. (Вж. предложение 2.)

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е построена на сигурна основа и ще продължи своя напредък, въпреки противопоставянето.

Братя и сестри, Бог е установил Своята Църква и царство на земята за ползата и благословията на човешкото семейство, за да го води по пътеката на истината, за да го подготви за възвисяване в Неговото присъствие, за славното Му пришествие и за установяването на Неговото царство на земята. Неговите цели ще бъдат постигнати, въпреки цялото противопоставяне от страна на нечестиви хора и силите на мрака. Всичко, което пречи на напредъка на това дело, ще бъде премахнато. Нищо не може да устои на Неговата сила, но всичко повелено от Него бъде напълно и изцяло реализирано. Обичта на Бог към Неговите люде ще продължи и ще тържествува, а те ще триумфират в силата Му¹⁰.

Възможно ли е това царство да бъде унищожено? … Не, със същия успех можете да се опитате да свалите звездите от небосклона или да отклоните луната и слънцето от тяхната орбита! Това просто не може да стане, защото е делото на Всемогъщия¹¹.

Царството Божие напредва със сила и могъщество, като жъне велики и славни успехи¹².

Това дело е изградено на сигурна основа, положено е на канарата на вековете. … Без значение колцина се изгубят по пътя и изоставят вярата си, Църквата ще продължи напред¹³.

Тази Църква няма да бъде повалена, защото е съградена на здрава основа. Тя не е създадена от човек; не е създадена чрез изучаване на Новия или Стария завет; не е създадена с обучение, придобито в университети и семинарии, а е дело на самия Господ. Господ ни е изявил това чрез просветленията на Светия Дух на светлината и всеки човек може да приеме същия този дух.

… Той ни дава знанието как да постъпваме в степента, в която сме готови по-скоро да жертваме живота си, отколкото да действаме противно на това знание. Той ни разкрива тайните на селестиалното царство и непрестанно ни изявява неща, които в миналото са били непознати за нас. Това наше знание и интелигентност непрестанно нарастват.

… Получили сме прекалено много знание, за да бъдем отклонени от своите цели. Нека желаещите да преследват и унищожат мормонизма да действат според плановете си. … Нашето дело е да израстваме в знанието за Бог, да спазваме заповедите Божии, да бъдем верни, да се разрастваме и да ставаме все по-съвършени с минаването на годините¹⁴. (Вж. предложение 3.)

Ние сме Божии люде и Той ще ни защитава, когато вървим напред и вършим всичко, което Той изисква.

Множество пъти … когато унищожението на Божиите люде изглеждаше неизбежно и не се виждаше спасителен път … изведнъж се появяваше едно нещо или друго, подготвено за тяхното спасение, което да предотврати надвисналото унищожение. Точно такъв е случаят с израилтяните, предвождани от Моисей. Когато достигнали Червено море и египетската армия ги преследвала и заплашвала да ги унищожи, спасителен път не се виждал и точно когато било нужно избавлението, то се появило и те били избавени (вж. Изход 14:10–25).

Така е ставало и винаги ще става така с нас. Макар нашите трудности да изглеждат огромни, на нас ще ни бъдат предоставяни средствата да се избавим, ако изпълняваме задълженията, които са ни възложени като чеда Божии. Но в бъдеще може да стане необходимо–и точно на това искам да обърна внимание–някои светии да изиграят ролята на Естир, царицата, като бъдат готови да жертват всяко поискано от тях нещо, с цел да се изработи избавлението на светиите от последните дни.

Първо, трябва да знаем, че ние сме людете Божии. … Наше задължение е да пристъпим напред, подобно на Естир, и да сме готови да жертваме всичко за спасението на хората. Захващайки се със своята задача, Естир казва, “Ако погина, нека погина”. (Вж. Естир 4:3–16.) … Но Божиите люде няма да погинат. Винаги ще се намери оплетен в храстите овен, който да осигури тяхното избавление (вж. Битие 22:13). …

… Господ е казал, “Аз повелих в сърцето Си, че ще ви проверя във всичко, чак до смърт, дали ще пребъдвате в завета Ми, та да може да бъдете намерени достойни. Защото ако не пребъдвате в завета Ми, вие не сте достойни за Мен”. (Вж. У. и З. 98:14–15.) Има достатъчно причини да искаме да живеем, но причините да умрем за Господ са още повече. Но тук не става дума за смърт. Спасението и животът са сигурни, ако Божиите люде–тези, наричащи себе си с името на Господ Исус Христос–спазват Неговите заповеди и вършат това, което е приемливо в очите Му. Всемогъщият няма планове да позволи Неговите люде да бъдат унищожени. Ако ние вършим правилното и спазваме Неговите заповеди, Той със сигурност ще ни избави от всяко едно затруднение¹⁵. (Вж. предложение 4.)

Време е да се смирим пред Бог и да изпълняваме делото, което Той ни е поверил.

Работата на онези, които твърдят, че са заети в Неговото дело, е да продължат напред, да не спират, … като нито роптаят, нито се налага да бъдат увещавани; ако може да бъде направена стъпка напред, тя трябва да бъде направена”¹⁶.

Сега е времето светиите от последните дни да се смирят пред Всемогъщия. … Сега е времето светиите от последните дни да разберат ангажимента, който са поели; време е светиите от последните дни да се покаят за своите грехове и безразсъдства и да призоват Всемогъщия, така че Неговата помощ да бъде оказана; … така че да продължим напред, като изпълняваме великото дело, което ни е поверено¹⁷.

Ние сме се заели с Божието дело. Перспективите пред нас са славни, но нека не забравяме, при всяка възложена ни задача, че ние сме служители Божии и вършим Неговата воля. Нека нашата почтеност ни поддържа, нека вярата ни непрестанно нараства, когато напредваме в живота. Нека бъдем доволни да действаме там, където сме поставени, като молим Господ да разберем какво можем да направим за изграждането на царството Божие на това място и да ни помага в изхранването на нашите семейства¹⁸.

Ние можем да израстваме в знание, сила и способност да изграждаме царството Божие на земята, като това става чрез нашето усърдие, смирение и преданост на сключените от нас завети¹⁹.

Поради нашето невежество и непълно разбиране на пътищата и целите Господни може да ни се струва, че нашият напредък в реализирането да дадената ни програма е достигнал състояние на застой, но всъщност в програмата такова нещо не е предвидено, и такъв застой не може да се случи, ако хората продължат своите усилия и уповават в обещанията Божии. …

… Нека всеки бъде верен и много усърден в спазването на заповедите Божии, като култивира желанието да върши добро сред околните; и ако погледнем назад и открием, че не сме действали изцяло според наставленията на нашата съвест и задължения, нека поправим себе си пред Бог и човеците, за да може да бъдем подготвени за всяко евентуално събитие. Нека продължи изграждането на храмове и сгради за богослужение; нека продължим да образоваме децата си и да ги възпитаваме в страх пред Господа, и нека Евангелието бъде отнасяно до далечни страни. …

Това е делото Божие и Той насочва неговия път и развитие на земята, като това дело трябва да е от първостепенна важност за нас; и докато се намираме на пътеката на своя дълг, ние със сигурност сме неотклонно отправени към своята цел и така изявяваме пред света своята вяра и отдаденост на истинните принципи, които Бог е открил. …

Съвсем възможно е Господ да допусне да бъдем подложени на сериозен натиск, който ще изиска големи жертви от ръцете на Неговите люде. Въпросът пред нас е, “Ще принесем ли ние тези жертви?” Това е делото на Всемогъщия и търсените от нас обещани благословии ще дойдат след като сме доказали себе си и сме преминали през изпитанието. Нямам да казвам нищо специално на тези хора, дали им предстои или не огнено изпитание, през което ще трябва да преминат; за мен въпросът е следния: подготвен ли съм да получа и използвам правилно всяка благословия, която Господ е запазил за мен и за людете Му; и от друга стана, подготвен ли съм да принеса всяка жертва, която Той може да изиска от ръцете ми? Не бих дал пукната пара за религия, за която не си струва да живееш и за която не си струва да умреш; и не бих дал много за човек, който не е готов да жертва всичко свое за религията си.

Да, на всички ви казвам, “Вървете напред! Вървете напред, станете свидетели на спасението Господно и не се спирайте!”²⁰ (Вж. предложение 5.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прегледайте разказите на стр. 247–250. Какво според вас означава царството Божие да продължава напред? Кои преживявания са ви помогнали да видите как царството Божие продължава напред?
В заключителният абзац на стр. 251, президент Сноу споменава четири пророчества в Стария завет. Как тези пророчества се изпълняват днес?
Изучете ученията на президент Сноу за това как Църквата продължава напред въпреки противопоставянето. Как тези учения могат да ни помогнат, когато хората ни преследват поради нашата вяра? Как сте се справяли с противопоставяне на вашето свидетелство?
Прегледайте абзаци три и четири на стр. 254. Какво можем да научим от примера на Естир, когато от нас се изисква да жертваме? В такава ситуация, как според вас той може да ни помогне “да знаем, че ние сме людете Божии”?
В заключителния раздел на главата президент Сноу съветва членовете да изграждат царството Божие там, където Бог ги е поставил. Как усилията на родителите у дома помагат в изграждането на царството Божие по земята? Как домашните учители и посещаващите учителки могат да изграждат царството Божие?

Свързани с темата стихове: Матея 24:14; Етер 12:27; Мороний 7:33; У. и З. 12:7–9; 65:1–6; 128:19–23

Помощ в преподаването: “Често е от помощ да започнете да мислите за предстоящия урок веднага след като сте завършили последния си урок. Непосредствено след като сте били с учениците, ще имате по-ясна представа за хората, на които преподавате, за техните потребности и интереси” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 97).

Президент Сноу свидетелства за възстановяването на Евангелието чрез Пророка Джозеф Смит.

“Братя и сестри, Бог е установил Своята Църква и царство на земята за ползата и благословията на човешкото семейство”.