Глава 17

Свещеничеството–“дадено за спасението на човешкото семейство”

“Свещеничеството, на което сме носители, е дадено за спасението на човешкото семейство. Трябва дейно да размишляваме по отношение на него”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Старейшина Лоренцо Сноу е ръкоположен като апостол на 12 февруари 1849 г. Осем месеца по-късно той е призован да организира мисия в Италия. С други призовани да служат в това начинание братя той отпътува на 19 октомври 1849 г. Той и спътниците му осъществяват продължителното пътуване пеша, яздейки и на кораб.

Пристигайки в Италия през юни 1850 г., той и спътниците му откриват, че хората в големите италиански градове все още не са готови да приемат Евангелието. Но група хора, известни като валденси, привличат тяхното внимание и той чувства подтика да работи сред тях. В продължение на векове валденсите обитават изолираната област Пиемонт–една планинска долина, непосредствено на юг от швейцарската граница и източно от границата с Франция. Сформирали своята общност от желание за религиозна реформа, те се отдават на изучаване на Библията и следване на примера на апостолите на Спасителя.

Старейшина Сноу казва, че когато размишлява дали да се проповядва Евангелието сред валденсите, “сякаш един поток светлина се изля в разума ми”¹. Но въпреки тези проявления, той счита за неразумно веднага да се започне активна мисионерска работа, защото врагове на Църквата вече са разпространили лъжливи публикации за нея². Старейшина Сноу споделя, „Чувствайки, че наставленията на Духа са да започнем работа бавно и внимателно, аз се подчиних на волята на небесата”³.

Макар мисионерите не започват да проповядват веднага, старейшина Сноу ръководи издаването на брошури на италиански и френски. Също така той и неговите спътници се сприятеляват с хората около тях. “Захванахме се да изградим една основа за бъдеща взаимна полза”, казва той, “като спокойно подготвим умовете на хората да приемат Евангелието чрез култивиране на приятелски чувства в сърцата на хората, които ни заобиколяха. При все това за мен това бе нехарактерно и ми трябваше огромно търпение в продължение на седмици и месеци да бъда сред интересни хора, без активно и публично да поучавам на великите принципи, които бях дошъл да разпространявам”⁴.

Чувствата на валденсите спрямо Църквата се променят значително, след като старейшина Сноу дава свещеническа благословия на момче, което се разболява много сериозно. Старейшина Сноу пише следното в своя дневник:

“6-и септ. –Тази сутрин вниманието ми бе насочено към Жозеф Ги, момче на три години, най-малкото дете на нашите хазяи. Много приятели се бяха отбили да видят детето, като по всичко личеше, че краят му беше близо. Отидох да го видя следобед: смъртта унищожаваше тялото му; някога здраво, то се бе превърнало в скелет и само отблизо можехме да видим, че той бе сред живите”.

Разтревожен от противопоставянето на проповядването на Евангелието и загрижен за малкия Жозеф Ги, същата вечер старейшина Сноу се обръща към Господ за помощ. Той по-късно си спомня: “Няколко часа преди да се оттегля за сън, аз призовавах Господ да ни помогне. Чувствата ми тогава не могат лесно да се изтрият от паметта ми.

“7-и септ. –На сутринта предложих … да постим и да се оттеглим в планините, за да се молим. На тръгване се отбихме да видим детето; очите му се бяха обърнали нагоре: клепачите бяха затворени: лицето и ушите му бяха бледи като мрамор, сочещи за наближаващата смърт. Студена пот бе покрила цялото тяло, като живот в него почти нямаше. Госпожа Ги и други жени плачеха, а господин Ги бе оклюмал глава. Шепнейки на старейшина Сноу и останалите мисионери, господин Ги каза, “Той умира. Той умира”.

Старейшина Сноу продължава: “След кратка почивка в планините, без риск да бъдем прекъснати, в тържествена молитва ние призовахме Господ да пощади живота на детето. Размишлявайки над посоката на нашите действия и доводите, които скоро щяхме да представим пред света, гледах на тези обстоятелства като на нещо изключително важно. Не знам да има жертва, която да можех да направя, и която да не бях готов да направя, за да може Господ да изпълни нашето желание”.

Когато през следобеда се връщат при семейство Ги, старейшина Сноу дава на Жозеф свещеническа благословия. Няколко часа по-късно те се отбиват да проверят състоянието му и бащата на Жозеф, “с усмивка на лицето”, им казва, че момчето се чувства много по-добре.

“8-и септ. –Детето се възстановяваше така добре, че родителите можаха да се отдадат на почивка, нещо, което не бяха правили известно време преди това. Днес те можаха да излязат от дома си, за да свършат оставената работа”. Когато майката на Жозеф изразява радостта си от оздравяването на момчето, старейшина Сноу отговаря, “Богът на Небесата направи това за вас”.

“От онзи момент той започна да се възстановява”, разказва старейшина Сноу, “и с изпълнено с благодарност към нашия Небесен Отец сърце, имам щастието да кажа, че няколко дни по-късно той стана от леглото и се присъедини към малките си приятели”⁵.

След това преживяване старейшина Сноу чувства, че обстоятелствата за напредъка на делото Господно сред тези хора са “възможно най-добри при дадените условия”. На 19 септември 1850 г., точно 11 месеца след като напуска своя дом, за да служи в Италия, той казва на своите спътници, че те следва “дадат начало на своята обществена дейност”. Те отново се изкачват на планината, където старейшина Сноу освещава италианската земя за проповядването на възстановеното Евангелие⁶.

Думите на старейшина Сноу към госпожа Ги–“Богът на Небесата направи това за вас”–отразяват неговото учение за свещеничеството. Той напомня на светиите, че чрез действията на носителите на свещеничеството, “се проявяват славата и силата Божии” в полза на хората⁷. (Вж. предложение 1.)

Учения на Лоренцо Сноу

Носителите на свещеничеството са посланици на Всемогъщия, имащи дадена от Небесата власт да отслужват свети обреди.

Ние, светиите от последните дни, твърдим, че сме получили от Бог пълнотата на вечното Евангелие; твърдим, че ни е дадено святото свещеничество–предадената на човека Божия власт, чрез която ние отслужваме свещеническите обреди, така че да бъдат приети от Него⁸.

Всеки човек, който се смири пред Бог и бъде потопен във вода за опрощение на греховете, след като се е покаял, ще получи, чрез полагане на ръце, дара на Светия Дух. Мога ли аз да дам този дар? Не, аз, в ролята си на посланик на Всемогъщия, на когото е била дадена власт, отслужвам пълно потапяне за опрощение на греховете; аз просто го потапям във водата, защото имам власт да направя това. Аз просто полагам ръцете си на главата му, за да приеме той Светия Дух, след което Бог, от Своето присъствие, признава моята власт, признава, че аз съм Негов посланик, и дава дара на Светия Дух на този човек⁹.

Когато (съм кръщавал) хора и (съм отслужвал) обредите на това свято свещеничество, Бог е потвърждавал тези отслужвания чрез изпращане на Светия Дух, давайки знание на хората, на които съм служил, убеждавайки ги, че властта ми е дадена от Небесата. И всеки старейшина, който е възлизал да проповядва това вечно Евангелие и е действал в духа на своето призование, може да даде същото свидетелство, че чрез неговото служение в тези свети обреди, славата и силата Божии са били проявени по един убедителен начин за хората, на които те са служили. Това е нашето свидетелство; това е свидетелството, (дадено през 1830 г.) от един човек, който възлиза и заявява, че Бог го е упълномощил да кръщава хората за опрощение на греховете и да полага ръце на главите им за получаване на Светия Дух, който да им дава знание от вечните светове, че той разполага с тази власт. Този човек е Джозеф Смит; и той предава тази власт, дадена му от свети ангели, на други хора, които са били изпратени да дадат свидетелство пред света, че онези, които получат тези свети обреди, следва да получат свидетелство от Всемогъщия, че те са били упълномощени да служат по този начин. И това е нашето свидетелство; това е моето свидетелство пред тези хора и пред света¹⁰.

Къде по целия свят можете да срещнете религиозни служители, които да отстояват позицията на нашите старейшини? Къде е човекът или групата хора, които да представят себе си пред света, като казват, че са били упълномощени от Бог да отслужват определени обреди на хората, чрез които те на свой ред могат да получават откровение от Бог? Много бързо се разбира дали проповядващият подобно учение е измамник–той поставя себе си в много опасна позиция и скоро ще може да се разбере дали той разполага с такава власт. Но въпреки това нашите старейшини се осмеляват да отстояват тази позиция. … Бог е изпратил своите свети ангели от небесата и е възстановил обред(ите) на Евангелието¹¹. (Вж. предложение 2.)

Свещеничеството ни помага да открием щастие в този живот и през цялата вечност.

Свещеничеството е било възстановено; било е дадено на човека и чрез това средство всички, които желаят да бъдат добри и щастливи, могат да получат тази привилегия. Евангелието ни показва как да бъдем благородни, добри и щастливи. Духът на Христовото Евангелие учи на всички неща, необходими за нашето настояще и бъдеще благосъстояние.

Тези цели са пред нас днес и те следва винаги да бъдат пред нас. Погледнете двадесет и пет години назад, погледнете дори десет години назад; мнозина от вас са били в Църквата за това време, погледнете какво сме постигнали. Виждаме по-напред и разбираме нещата по-добре, затова сме по-добре подготвени за предстоящите събития, отколкото сме били преди десет, петнадесет или двадесет и пет години; по-добре знаем как да бъдем полезни, как да вършим нещата по начина, по който те следва да бъдат вършени. …

… Целта на свещеничеството е да направи всички (хора) щастливи, да разпространява знание, като така всички на свой ред те ще получат тези благословии¹².

Точно за тази цел е било дадено святото свещеничество в този ден, да ръководи и усъвършенства Божиите светии тук, и точно доколкото се стремим към разум, почтеност и вярност в този свят … , до такава степен ще се радваме на нашето възвисено състояние отвъд завесата¹³.

Господ е казал, че всичко, което Той има, ще ни бъде дадено–и това става според клетвата и завета, които принадлежат на свещеничеството (вж. У. и З. 84:33–44). Никой не трябва да подлага на съмнение казаното от Исус, Който заявява, според написаното в Откровението на Иоана, “На този, който победи, ще дам да седне на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца си на Неговия престол”. (Откровението 3:21.) Може ли да бъде обещано нещо по-голямо от това? Това не включва ли всичко?¹⁴

Евангелието, което сме приели, е дадено чрез откровение от небесата и свещеничеството, на което сме носители, е дадено за спасението на човешкото семейство. Трябва дейно да размишляваме по отношение на него¹⁵. (Вж. предложение 3.)

Праведните носители на свещеничеството усърдно и енергично търсят духовни дарове, които да им помагат да служат на другите.

На моите братя в свещеничеството желая да предложа няколко думи на съвет, напътствие и увещание. Дадени са ви сериозни и свети отговорности, които се отнасят не само до спасението на това поколение, а на много предишни и на много бъдещи поколения. Славното знаме на отново установеното на света царство на Емануил трябва да бъде развято във всеки народ, царство и империя; един глас на предупреждение … трябва да бъде отправен към всички хора; вие сте хората, които Господ е избрал с тази цел, вие сте рога на Иосиф, който ще изтласка племената (вж. Второзаконие 33:13–17). Със сигурност е невъзможно да бъдете прекомерно усърдни, нито твърде работливи в това дело, като се стремите да откриете най-добрия и полезен за вас и човечеството начин да увеличавате своето пресвето призование¹⁶.

Има мъже в тази Църква, които са така добри в своите сърца и чувства, колкото най-добрите живели някога мъже, но им липсва вяра и енергия и всъщност не получават това, което имат привилегията да получат. Ако тяхната вяра, енергия и решителност бяха равни на добрите им чувства и желания, тяхната честност и доброта, те наистина биха били могъщи мъже в Израил; и болестите и силата на дявола биха бягали от тях като плява на вятъра. При все това ние казваме, че сме добри хора и не само че се справяме така добре като останалите, а жънем големи успехи в праведност пред Бог; и несъмнено това е така. Но желая да ви покажа, мои братя и сестри, че сред нас има старейшини, надарени с духовни дарове, които могат да излязат наяве с помощта на Светия Дух. Даровете на Евангелието трябва да бъдат култивирани с усърдие и постоянство. Когато желаели да получат дадена благословия или важно знание, откровение или видение, понякога древните пророци трябвало да постят и да се молят в продължение на дни и дори седмици с тази цел¹⁷.

Мои млади братя, когато хората се обърнат срещу вас, когато всичко изглежда черно, изпълнявайте своя дълг и ще станете силни мъже, могъщи мъже; болните ще бъдат изцелявани при вашето служение; дяволи ще бягат от вас; мъртвите ще възкръсват; и всичко, някога вършено от хората още от дните на Адам, вие ще можете да вършите чрез силата Божия и праведните си желания¹⁸.

Чистотата, добродетелта, верността и божествеността трябва да бъдат амбициозно търсени или венецът няма да бъде спечелен. Тези принципи трябва да бъдат внедрени в нас, вплетени в съществото ни, ставайки част от нас, превръщайки ни в център, извор на истина, на равенство, справедливост и милост, на всичко добро и величествено, така че от нас да се излъчва светлината, животът, силата и законът, за да можем да напътстваме, ръководим и подпомагаме блуждаещите в света; така че да действаме като синове Божии, от името на нашия Отец в Небесата. При възкресението очакваме да можем да упражняваме силите на нашето свещеничество – ние ще можем да ги упражняваме единствено в степента, в която сме си подсигурили неговата праведност и съвършенство; тези качества могат да бъдат придобити единствено след като са били търсени и получени, така че на сутринта на възкресението ние да притежаваме придобивките, които могат да бъдат извоювани само в този свят! Божествеността не може да бъде предадена, а трябва да бъде придобита, един факт, който за съжаление религиозният свят по странен начин игнорира. Стремете се да действате в полза на околните, така и те ще се стремят да действат във ваша полза; и нека стремящият се към величие да бъде добър, да действа в интереса на цялото, превръщайки се в служител на всички¹⁹.

Като Божии светии, старейшини на Израил, ние следва да бъдем готови да отделяме време и усилия, принасяйки всяка необходима жертва, за да може да придобием съответните духовни качества, които са изключително полезни при нашите няколко призования. И нека Господ вдъхновява всяко сърце с неотложността на тези въпроси, така че усърдно и енергично да търси даровете и силите, обещани в Евангелието, на което се подчиняваме²⁰. (Вж. предложение 4 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прегледайте разказа на стр. 215–219. Как носителите на свещеничеството на Мелхиседек могат да се подготвят да дадат свещеническа благословия? Какво можем всички да направим, за да се подготвим да получим свещеническа благословия?
Прочетете абзаца в края на стр. 220. Как чрез свещеническите обреди се проявява силата Божия в живота ни?
Как свещеническите обреди и благословии помагат на всички ни да открием радост в този живот? Как те ни помагат да си подсигурим вечно щастие? Във връзка с тези въпроси, помислете върху ученията на президент Сноу на стр. 221–222.
На стр. 222–224, прегледайте списъка с духовни дарове, които президент Сноу насърчава носителите на свещеничеството да култивират в себе си. Какво според вас означава да култивирате духовен дар? Как този съвет се отнася до усилията на всички членове на Църквата?

Свързани с темата стихове: Яковово 5:14–15; Алма 13:2–16; У. и З. 84:19–22; 128:8–14; Символът на вярата 1:3, 5

Помощ при преподаването: “За да помогнете на учениците да отговорят на въпросите, можете да им кажете, преди нещо да бъде прочетено или представено, че ще попитате за техните отговори. … Например, можете да кажете, “Слушайте, докато аз чета този стих, за да можете да споделите какво най-много ви заинтригува в него” или “Докато чете този стих, вижте дали можете да разберете какво ни говори Господ относно вярата” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 69).

Съвременна снимка на провинция Пиемонт в Италия, където Лоренцо Сноу служи като мисионер в средата на XIX в.

Всички верни членове на Господната Църква са благословени от свещеническите обреди и завети.

Древните апостоли Петър, Яков и Иоан дават Мелхиседековото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри.