Глава 8

“Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми”

Праведните светии от последните дни се стремят да “развият пред Бог сила на характера, която да може да устои в момент на изпитание”.

Из живота на Лоренцо Сноу

На 15 декември 1899 г., президент Лоренцо Сноу, вече президент на Църквата, говори на погребението на президент Франклин Д. Ричардз, който дотогава служи като президент на Кворума на дванадесетте апостоли. Към края на проповедта си президент Сноу казва, “Моля се Господът на Израил да благославя светиите от последните дни, за да можем да бъдем подготвени за събитията от близкото бъдеще със сърца, правдиви пред Него”.

За да покаже колко важно е нашите сърца да са правдиви пред Господ, президент Сноу разказва едно негово преживяване с президент Ричардз през 50-те години на 19 в., скоро след като двамата били призовани за апостоли. По онова време президент Бригъм Йънг започва една реформация в Църквата, като призовава светиите от последните дни навсякъде да се покаят и да подновят своята отдаденост към праведния начин живот.

“Когато президент Йънг се изправи, за да призове хората да се покаят и променят”, си спомня президент Сноу, “той говори много красноречиво за мерките, които трябваше да се вземат с някои хора–че тяхното свещеничество трябваше да им се отнеме, поради отказа им да го увеличават, както е трябвало да направят. Братята, които живееха през онези дни, ще си спомнят колко енергично говореше той в тази насока. Думите му успяха да развълнуват сърцето на брат Франклин, както и моето; ние обсъдихме въпроса помежду си. Решихме да отидем при президент Йънг и да му предложим нашето свещеничество. Ако в името Господно той чувстваше, че ние не бяхме увеличавали свещеничеството си, щяхме да се откажем от него. Отидохме при него, видяхме се насаме и му казахме това. Изглежда имаше сълзи в очите му, когато каза, “Брат Лоренцо, брат Франклин, Господ е доволен от начина, по който сте увеличавали свещеничеството си. Бог да ви благослови”¹.

През целия си живот президент Сноу желае сърцето му да бъде правдиво пред Господ и също така насърчава светиите да правят оценка на своето достойнство. Той говори на светиите с “цел в съзнанието ни по-ясно да се открои” нуждата от развиване “на сила на характера, която, като светии от последните дни, да представим пред Бог нашия Отец”². (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

Ако сме развили сила на характера, ние можем с увереност да поканим Бог да претърси сърцето ни.

Напълно съм сигурен, че най-ценното съображение, което ще ни бъде и от най-голяма полза, когато се завърнем в света на духовете, е това да сме развили отявлена сила на характера, като сме били верни и последователни светии от последните дни в това състояние на изпитание.

В случаите, когато един непознат кандидатства за работа или отговорна позиция, често се изисква той да представи писма от достоверни източници, описващи неговите достойнства; това са така наречените препоръчителни писма, които са изключително полезни в спечелването на благоразположение и привилегии, които биха били трудни за подсигуряване по някой друг начин. Обаче е сравнително лесно да се получи такава писмена характеристика, която човек може да сложи в джоба си; наистина, по мои наблюдения, нерядко хора носят в джоба си писмени характеристики, които техният истински и реален характер не успява да докаже.

Има хора сред нас, известни като членове на тази Църква, които полагат огромни усилия да спечелят благоразположението на хората около тях, но чиито истински характер, тяхната душевна вътрешност, е прикрита и престорена. … Сега, молитвата, за която (говоря)–“Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път” (Псалми 139:23–24)–е много важна; това е молитва, която Давид, през значителна част от живота си могъл с известна увереност и съвсем добросъвестно да изкаже пред Господ. Но е имало моменти, когато той изпитвал чувство на колебание, неудобство и слабост да каже такава молитва.

Имам причини да вярвам, че мнозина светии от последните дни през голяма част от живота си могат да се обърнат към Господ и да кажат същата молитва–“Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми и виж дали върша нещо нечестиво”; но колко възхитително би било ние, като група хора, да можехме да живеем така, че винаги да можем да сведем глава пред Господ и да кажем такава молитва, и какво постижение би било до такава степен да можем да напреднем в нашата праведност и добри дела! … Препоръчвам на (всеки) да възприеме тази молитва на Давид, като реши доколко може да живее според получената от него светлина, така че тя да се превърне в най-искрена част от отношенията му с Бог. Мнозина не успяват да следват този стандарт за отличие, защото в тайно, където земно око не може да ги види, вършат неща, които незабавно и направо ги отчуждават от Всемогъщия и Духът Божий си тръгва наскърбен. Такива хора не могат в тайните си стаички да кажат тази молитва; те ще могат да го направят единствено ако се покаят за греховете си и поправят неправдата, която може да сторили, вземат твърдото решение в бъдеще да се справят по-добре, като така развият пред Бог сила на характера, която да може да устои в момент на изпитание и която ще ги направи способни да общуват със свети личности и самия Отец, след като преминат в света на духовете.

… Трябва да бъдем предани мъже и жени; вярата ни трябва да бъде добре развита; трябва да бъдем достойни за спътничеството на Светия Дух, който да ни помага в делото на праведността през целия ден, да ни позволява да подчиняваме собствената си воля на волята на Отца, да се сражаваме срещу падналата си природа и да вършим правда от обич към правдата, с очи отправени единствено към честта и славата Божии. За да изпълним това, е необходимо едно вътрешно осъзнаване на поетата от нас отговорност, признаване на факта, че Бог вижда какво правим и че за всяко деяние и пораждащия го мотив ще носим отговорност; също трябва да бъдем в постоянна хармония с Духа Господен³. (Вж. предложение 2.)

Примери в Писанията ни учат как да развием силата на нашия характер.

Има много неща в характера на пророците, които будят моето възхищение, особено у Моисей. Възхищавам се на неговата решителност да изпълнява словото и волята Божии по отношение на Израил и готовността му да направи всичко, което човек може да направи с помощта на Всемогъщия; и повече от всичко се възхищавам на неговата почтеност и вярност на Господ. …

Бог се възхищава на мъжете и жените днес, които следват пътеката на праведността и които, въпреки силите на Сатана, подредени срещу тях, могат да кажат, “Махни се зад мене, Сатана” (Вж. Матея 16:23), и които водят праведен и богобоязлив живот; тези хора имат влияние пред Бог и техните молитви постигат много (вж. Яковово 5:16). Например Моисей имал такова влияние пред Всемогъщия, че веднъж успял да промени Неговите цели. Ще си спомните, че Господ се разгневява на израилтяните и казва на Моисей, че ще ги унищожи, като вземе Моисей и направи от него велик народ, като на него и Неговото потомство даде това, което е обещал на Израил. Но този велик ръководител и законодател, верен на поетото задължение, се застъпил пред Господ за своя народ; чрез силата, която можел да упражни и упражнил, той станал средство за спасение на хората от надвисналото унищожение. (Вж. Изход 32:9–11; Joseph Smith Translation, Exodus 32:12.) Колко благороден и славен трябва да е бил Моисей в Господните очи и какво удовлетворение трябва да е изпитвал Господ от това, че начело на Неговия избран народ, така твърдоглав и невеж, стоял такъв мъж.

В Иона забелязваме интересна черта на характера. Насред бурята, когато моряците изразяват страха си, че няма да могат да спасят кораба, съвестта на Иона започва да го гризе, защото не отишъл в Ниневия според Господната повеля, и признава, че в него е причината за сполетялото ги бедствие, изразявайки желанието си да бъде жертван в полза на останалите пътници. (Вж. Иона 1:4–12.) Също така в други пророци и Божии хора, макар в някои случаи, подобно на Иона, те да са показвали слабост, се виждат черти на характера наистина величествени и достойни за възхищение⁴. (Вж. предложение 3.)

Праведните черти на характера се развиват в нас постепенно, когато упражняваме вяра и се покайваме за простъпките си.

Чертите на характера, които наблюдаваме в древните вярващи, не са резултат на случайност или късмет, нито са били придобити за ден, седмица, месец или година, а са се развивали постепенно в резултат на продължителна вярност на Бог и на истината, независимо от одобрението или критиката на хората.

… Важно е ние, като светии от последните дни, да разбираме и да имаме предвид, че спасението идва чрез благодатта Божия и чрез развиването в нас на същите принципи, според които се ръководели вече споменатите праведни хора в миналото. Идеята не е да се върши добро заради похвалата на човеците, а да вършим добро, защото така развиваме доброто в себе си и по този начин ще бъдем обвързани с божествеността, която с времето ще стане част и дял от нашето същество. …

Дали понякога вършим неща, за които съжаляваме? Би било много полезно да престанем да вършим неща, за които знаем, че са неправилни; когато видим злото и след това се поправим, с това се изчерпва всичко, което можем да направим, и всичко, което ще бъде поискано от който и да било човек. Но несъмнено някои хора се страхуват повече от разгласяването на нередното деяние, отколкото от извършването на самото деяние; те се чудят какво биха казали хората, ако чуят за него и прочее. А от друга страна някои са склонни да правят определени неща, за да получат одобрението на своите приятели, а ако техните приятели не успеят да изразят положително отношение и признание, те чувстват, че усилието им е било напразно и че направеното от тях добро е пълен провал.

Сега, ако наистина желаем да се доближаваме до Бог, ако желаем да се приведем в хармония с добрите духовни същества на вечните светове, ако желаем да вкореним в себе си онази вяра, чрез която древните светии извършили такива удивителни дела, ние трябва, след като получим Светия Дух, да се вслушваме в неговите нашепвания и да се съобразяваме с неговите предложения, като чрез никое от нашите действия не го гоним от себе си. Да, вярно е, че ние сме едни слаби и грешащи същества, които във всеки един момент могат да натъжат Духа Божий; но веднага след като разберем своята грешка, ние следва да се покайваме за тази нередност и във възможно най-голяма степен да поправим или компенсираме злината, която може да сме извършили. Като правим това, ние укрепваме силата на своя характер, вървим напред в своята работа и укрепваме себе си срещу изкушението; така след време ще сме напреднали до такава степен, че наистина ще бъдем удивени от постигнатия самоконтрол и усъвършенстване⁵. (Вж. предложение 4 по-долу.)

Като съхраняваме своя праведен характер, ние се доближаваме до Господ.

Приели сме Евангелие, което действа по чуден начин: чрез подчинение на неговите изисквания ние можем да получим най-избраните благословии, някога обещавани или давани на човечеството в която и да било епоха на света. Но, подобно на детето с играчката или на детската площадка, ние твърде често се задоволяваме с нетрайните неща, забравяйки дадените ни възможности да развиваме в себе си великите и вечни принципи на живота и истината. Господ желае да установи по-близка и съкровена връзка между Себе Си и нас; желае да ни издигне на ново ниво на съществуване и разум и това може да бъде направено единствено чрез вечното Евангелие, специално приготвено за тази цел. Апостол Иоан казва: “И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той (Христос) чист”. (1 Иоаново 3:3.) Дали светиите от последните дни прилагат принципите на Евангелието в живота си, като така постигат целите Божии?

… Какво можем да направим при тези обстоятелства, за да се усъвършенстваме още повече в праведността на нашия Бог? Какви предимства, благословии и привилегии предлага следваната от нас система на спасение и чрез какви средства се реализират те? За да се случи това, е нужно да пожелаете да се задълбочите в изучаването на тази религия, да се стремите да отговаряте на изискванията в нея, като живеете според тях във всекидневния си живот, да изявявате желанието си да следвате волята на Иехова, като признавате Неговата ръка както в трудности, така и успехи.

… Добре е да прегледаме себе си, да пообщуваме със себе си във вътрешната стаичка, да осъзнаем какво е нашето състояние … пред Господ, така че ако има нужда, да подновим своето усърдие и вярност и да увеличим добрите си дела.

Няма съмнение, говорейки за хората като цяло, че в Божиите очи ние се усъвършенстваме. Но макар случаят да е несъмнено такъв, аз съм убеден, че сред нас има хора, надарени с духовни дарове, които те могат да култивират и упражняват, ако изберат това, и то в много по-голяма степен, отколкото го правят, и които могат да се придвижват много по-бързо в пътищата на светостта и да се доближат до Господ много повече. Но духът, който съпровожда нещата от този свят, им въздейства до такава степен, че те не увеличават тези духовни сили и благословии; те не поставят себе си в близки взаимоотношения с Господ, което е тяхна привилегия⁶.

Нашият характер като светии от последните дни следва да бъде опазен неопетнен, на всяка цена и със всяка жертва. Одобреният от Бог характер си струва да бъде опазен, дори на цената на продължаващо цял живот постоянно самоотрицание.

Като живеем така, ние можем да очакваме … с пълна увереност, че … ще бъдем увенчани заедно със синовете и дъщерите Божии и ще наследим богатствата и славата на селестиалното царство⁷. (Вж. предложение 5.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Като прегледахте разказа на стр. 123–124, какво научавате от действията на старейшина Лоренцо Сноу и старейшина Франклин Д. Ричардз? Помислете как можете да споделите тези принципи с членове на семейството и други хора.
Президент Сноу казва, “Трябва да бъдем предани мъже и жени” (стр. 125). Какво според вас означава да бъдете предан мъж или предана жена?
Помислете върху наблюденията на президент Сноу върху примера на Моисей и Иона (стр. 126–127). Можете ли да откриете нещо в тези два разказа, което да ни помогне да укрепим силата на нашия характер?
Помислете върху втория пълен абзац на стр. 128. Защо мислите е нужно да осъзнаваме своите слабости, за да укрепим силата на характера си? Как можем да осъзнаваме своите недостатъци без да се обезсърчаваме?
Прегледайте съвета на президент Сноу в заключителния раздел на главата (стр. 128–130). Помислете дали да отделите време, за да прегледате себе си, за да определите своето състояние пред Господ.

Свързани с темата стихове: Псалми 24:3–5; 2 Петрово 1:2–11; Мосия 3:19; Алма 48:11–13, 17; Етер 12:25–28; У. и З. 11:12–14; 88:63–68

Помощ при преподаването: Помолете участниците да изберат един раздел в главата и да го прочетат наум. Поканете ги да се съберат на групи от по двама или трима души, избрали същия раздел, и да обсъдят какво са научили.

Президент Франклин Д. Ричардз

Макар че Иона “показ(ал) слабост”, ние можем да се поучим от “величествени(те) и достойни за възхищение” черти на неговия характер.