Глава 7

Вярност във времена на изпитания: “От сенките в славната светлина”

“Всеки мъж и жена, които служат на Господ, независимо колко верни могат да бъдат, преживяват своите тъмни моменти; но, ако са живели вярно, над тях ще се излее светлина и ще им бъде оказана помощ.”

Из живота на Лоренцо Сноу

През февруари 1846 г. светиите от последните дни са принудени да напуснат домовете си в Наву, Илинойс. Докато се подготвят да предприемат продължителното пътуване до тяхната нова обетована земя, те следват съвета на президент Бригъм Йънг, като установяват поселища по пътя. Живеят във временни заслони и сеят реколти за светиите, които ще ги последват. След като прекарват известно време в Айова в едно поселище, наречено Гардън Гроув, Лоренцо Сноу и семейството му се преместват на място, което светиите наричат Маунт Писга, също в Айова. Това поселище носи името на планината, от която пророк Моисей вижда обетованата земя за своя народ.

Няколко месеца след като пристигат на Маунт Писга, Лоренцо е призован да ръководи поселището. “Тогава”, записва по-късно той, “светиите в Писга бяха в много окаяно положение, не само поради липса на храна и облекло, а също и на впрягове и фургони за тяхното пътуване. Няколко семейства напълно бяха изчерпили провизиите си и зависеха от милосърдието на своите съседи, които в повечето случаи не бяха подготвени да оказват тази помощ. И освен всичко това из поселището се развихри една болест, като нямаше достатъчно здрави хора, които да се грижат за болните; смъртта я последва и бащи, майки, деца, братя, сестри и скъпи приятели станаха жертва на унищожителя и бяха погребани набързо, някои без дори да бъдат облечени подходящо. Така към нищетата бяха добавени печал и траур”.

Лоренцо непосредствено изпитва тези изпитания. Той и неговото семейство преживяват болест, разочарования и мъка, включително смъртта на една новородена дъщеря, Леонора. Той пише, “Малката Леонора се разболя и умря и с голяма мъка занесохме нейните останки в малкия й гроб, за да остане сама, далеч от баща й и майката, която я роди”.

При тези обстоятелства Лоренцо помага на светиите да преминат изпитанията с вяра. Неговата сестра Илайза пише, “С несломима енергия–с ум, който намираше начини да решава проблемите, и с постоянство на целта, което никога не се поддаваше на обезсърчение, той доказа умението си да действа при обстоятелства, които биха ужасили човек с обикновени способности”. Тя си спомня, “На първо място той се стремеше да повиши енергията на хората и да я координира”. Той организира мъжете в работни групи. Част от тях отиват в близки градове, за да печелят пари за провизии и дрехи. Други остават в лагера, където се грижат за семействата, садят посеви, произвеждат и поправят стоки, които могат да бъдат използвани в съседните поселища.

Освен че помага на светиите да работят заедно, Лоренцо ги насърчава да се подхранват духовно и да се радват на благотворни развлечения. “През дългите зимни месеци”, казва той, “аз се стремях да подхранвам духа и куража на светиите в Писга не само като се грижа за провеждането на събрания за религиозно служение и дейности в различни райони на поселището, но също като организирам и насърчавам най-различни порядъчни развлечения. …

Като пример ще се опитам да опиша едно от тях, което чрез импровизация се хареса на хората, които успях да побера в моето скромно семейно “имение”, едноетажна сграда, около пет на девет метра, построена от трупи, с пръстен покрив и приземен етаж, като от едната страна имаше изградена от торф камина и комин. Специално за случая покрихме пода с тънък слой чиста слама, а стените с белите чаршафи от твърдите ни легла.

Трябваше наистина да се постараем, за да измислим как да осветим нашата зала за предстоящото събитие, като резултатът породи щедри отзиви за нашата находчивост. Но успяхме да го направим. От ямата, където беше заровена ряпата, избрахме най-големите и хубави глави–издълбахме вътрешността и поставихме малки свещи, като ги окачихме по стените и тавана, съграден от пръст и тръстика. Тези фенери придаваха много спокойна и тиха … атмосфера, а светлината, която минаваше през кората на ряпата, придаде много живописен вид на помещението.

По време на вечерята няколко от моите приятели по най-топлия възможен начин поздравиха мен и семейството ми за тази уникална и евтина подредба”.

Лоренцо си спомня, че “тези няколко часа бяха весело и щастливо прекарани”. Той и неговите гости се развличат с речи, песни и рецитиране. Той казва, “Накрая всички изглеждаха напълно доволни и си тръгнаха така щастливи, сякаш не бяха останали без дом”¹. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

Изпитанията и премеждията ни помагат да се усъвършенстваме духовно и да се подготвяме за селестиална слава.

Невъзможно е да изработим своето спасение и да постигнем Божиите цели без изпитания и без жертви².

Изпитанията и премеждията са съпровождали светиите от последните дни. Бог е определил това да бъде така. Смея да кажа, че в (доземния) свят на духовете, когато ни било предложено да преминем през това изпитание и да преживеем това, което сега преживяваме, не всичко ни е било представено все приятно и приемливо; перспективите не били толкова възхитителни, колкото ни се искало. И въпреки това няма съмнение, че съвсем ясно сме осъзнавали, че за да постигнем своето възвисяване и слава, това преживяване е необходимо; и колкото и неприятно може да ни се е струвало то, ние сме имали желанието да се подчиним на Божията воля и следователно сме тук³.

Господ е решил в сърцето Си да ни изпитва дотолкова, че да разбере какво може да прави с нас. Той изпитвал Своя Син Исус. … Преди Той (Спасителят) да дойде на земята, Отец наблюдавал действията Му и знаел, че може да разчита на Него, когато залогът ще бъде спасението на световете; и Той не останал разочарован. Същото се отнася и за нас. Той ще ни изпитва и ще продължава да ни изпитва, за да може да ни постави на най-висшите житейски позиции и да ни даде най-светите отговорности⁴.

Ако успеем да преминем през предстоящите огнени изпитания с ненакърнени вярност и почтеност, към края на своите премеждия можем да очакваме едно могъщо изливане на Духа и силата Божии–едно велико надаряване за всички, които са останали верни на заветите си. …

Някои от нашите братя са се питали дали в отвъдното биха се чувствали добре в компанията на пророци и светии от древността, които издържали изпитания и преследвания; и тази на светиите … които страдали в Къртлънд, Мисури и Илинойс. Тези братя са изразявали съжалението си, че не са били подложени на такова страдание. Ако има такива братя сред присъстващите, за тяхно успокоение ще кажа, че след известно време ще имате подобни възможности, за да бъде удовлетворено желанието на сърцето ви. Вие и аз не можем да бъдем сторени съвършени без страдание: Исус не могъл (вж. Евреите 2:10). В Своята молитва и агония в Гетсиманската градина, Той предвещава процеса на пречистване, необходим в живота на хората, чиято амбиция ги подтиква да подсигурят славата на селестиалното царство. Никой не следва да се опитва да заобиколи това пречистване, прибягвайки до компромисни мерки⁵.

Няма друг начин, по който светиите да бъдат духовно усъвършенствани и подготвени за наследство в селестиалното царство, освен чрез изпитание. Това е процесът, чрез който се увеличава знанието, и мирът накрая ще бъде установен навсякъде. Казано е, че ако сега ние се радвахме на мир и просперитет, щяхме да станем безразлични. Такива условия са целта и желанието на голям брой от нас; тогава те не биха полагали усилия за вечните неща⁶.

Погледнато индивидуално или колективно, ние сме страдали и отново ще трябва да страдаме. И защо? Защото Господ изисква това от ръцете ни, за да бъдем осветени⁷. (Вж. предложение 2 по-долу.)

Когато оставаме верни сред изпитания и изкушения, ние показваме, че обичаме Бог повече от света.

Сред нашите изпитания има изкушения, чрез които можем да покажем доколко ценим своята религия. Запознати сте с преживяванията на Иов в това отношение. На него му било дадено знание за възкресението, за Изкупителя и знаел, че макар да умре, в последните дни той щял да види неговия Изкупител на земята (вж. Иов 19:25–26). Изкушенията, на които бил подложен, показват, че той ценял тези небесни съображения над всичко останало. …

… Понеже Бог е наш Приятел, ние не се боим. Може да се наложи да продължим да бъдем подлагани на много условия, които са неприятни. Чрез тях имаме възможност да покажем на ангелите, че обичаме Бог повече от нещата на света⁸. (Вж. предложение 3.)

Когато оставаме верни, Господ ни укрепва в преодоляването на изкушения и издържането на изпитания.

Много от вас са подложени на сурови изпитания, за да може вярата ви да стане по-съвършена, увереността ви да се затвърди, знанието ви за небесните сили да се разшири; и това ще се случи преди вашето изкупление. Ако на хоризонта се съберат буреносни облаци … ; ако ви се предложи чашата на горчивото страдание, която да се наложи да изпиете; ако Сатана бъде развързан сред вас, с всичките си увличащи сили и лукаво коварство; ако срещу вас се вдигне силната и безмилостна ръка на преследването–тогава, в същия този час, вдигнете глави и се възрадвайте, че сте били счетени за достойни да страдате така с Исус, светиите и светите пророци; и знайте, че вашето изкупление наближава.

Чувствам за необходимо, братя и сестри, да ви увещавам от дълбините на сърцето. Дерзайте–не се обезсърчавайте, защото със сигурност бързо наближава денят, в който сълзите ви ще секнат, сърцата ви ще бъдат утешени и ще се ползвате от плодовете на вашите усилия. …

Бъдете честни, бъдете добродетелни, бъдете почтени, бъдете кротки и смирени, смели и уверени, действайте с простота, бъдете като Господ; придържайте се към истината през огън или меч, мъчение или смърт⁹.

Откакто сме приели Евангелието до настоящия момент Господ ни дава от време на време изпитания и премеждия, ако можем да ги наречем така; и понякога тези изпитания са били толкова тежки, че ни е било трудно да ги приемем без ропот и оплакване. При все това в такива моменти Господ ни е благославял и ни е давал достатъчно от Своя Дух, за да можем да преодолеем изкушенията и да издържим на изпитанията¹⁰.

Всеки мъж и жена, които служат на Господ, независимо колко верни могат да бъдат, преживяват своите тъмни моменти; но, ако са живели вярно, над тях ще се излее светлина и ще им бъде оказана помощ¹¹.

Всичко, което се изисква от нас, за да бъдем в пълна безопасност при всякакви проблеми и преследване, е да изпълняваме Божията воля, да бъдем честни, верни и отдадени на приетите от нас принципи; да се отнасяме правдиво един с друг; да не погазваме ничии права; да живеем чрез всяко слово, което произлиза от Божиите уста и Неговият Дух ще ни помага при всякакви обстоятелства и ще възлезем от проблемите изобилно благословени в нашите домове, в нашите семейства, в нашите стада, нашите полета–и по всякакъв начин Бог ще ни благославя. Той ща ни дава знание след знание, разум след разум, мъдрост след мъдрост.

Нека Бог благославя този народ. Нека бъдем верни на себе си, верни на всички принципи, които сме приели, стремейки се с цялото си сърце да бъдем полезни на другите, и Бог ще излива Духа Си над нас и ние в крайна сметка ще възлезем победители¹². (Вж. предложение 3.)

Като погледнем назад към своите трудности, ние виждаме, че нашите изпитания са ни помогнали да се доближим към Бог.

Когато размишляваме над стореното от Господ за нас в минали времена, над настоящите ни обстоятелства и надежди за бъдещето, ще видим колко благословен народ сме! Смятам, че една от най-големите добродетели, които могат да бъдат наблюдавани в светиите от последните дни, е благодарността към нашия Небесен Отец за това, с което Той ни е дарил, и пътя, по който ни води. Възможно е ходът ни по този път невинаги да е бил приятен; но по-късно сме откривали, че така неприятните обстоятелства често са ни давали най-висше преимущество¹³.

След всяко изпитание, през което преминава човек, ако е верен в това изпитание и почита Бог и приетата от него религия, накрая на това изпитание или страдание този човек се намира по-близо до Бог, по-близо по отношение на нарасналите вяра, мъдрост, знание и сила, като така по-уверено призовава Господ за нещата, които желае. Познавам хора, които са треперели при мисълта да преминат през някои премеждия; преминали през изкушението, те можеха по-уверено да се обърнат към Господ и да Го призоват за благословиите, които желаят. …

Имаме всяка причина да се радваме и да бъдем изпълнени с удовлетворение, въпреки заобикалящите ни трудности. И колко по-далеч сме стигнали, колко повече знание сме получили и на колко повече можем да устоим сега, отколкото преди една, две или пет години, и можем ли да понесем повече сега, отколкото преди няколко години? Господ ни е укрепил и е усилил нашия растеж. Подобно на бебе, което расте, без да осъзнава как постепенно е получавало сила и как е увеличило своя ръст. Тази година то е по-голямо от миналата. Така е и с нашия духовен напредък. Днес се чувстваме по-силни, отколкото бяхме преди година¹⁴.

Принесените от вас жертви, понесените от вас трудности и изстраданите лишения ще … бъдат забравени, а вие ще се радвате, че сте придобили осигурения от тях опит. … Някои неща трябва да научим чрез страдание, а знанието, получено по този начин, макар процесът да е бил болезнен, ще бъде от голяма стойност в идния живот. …

… Знам, че животът ви не е бил само радост; несъмнено сте преминали през множество изпитания, и вероятно сте преодолели много премеждия; но чрез продължаващата си почтеност вие скоро ще възлезете от сенките в славната светлина на селестиалния свят¹⁵. (Вж. предложение 4 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Помислете върху разказа на стр. 111–115. Как много от светиите в него могли да бъдат щастливи въпреки своето страдание? Какво можем да направим, за да насърчаваме хора, които имат изпитания?
Изучете ученията на президент Сноу за причините, поради които трябва да имаме изпитания (стр. 115–116). Какво според вас означава да “полага(ме) усилия за вечните неща”? Защо според вас много хора не биха “полагали усилия за вечните неща”, ако нямаха изпитания?
По какви начини следва да откликваме на изпитанията и изкушенията? (За някои примери вж. стр. 117–119.) Как ни помага Господ в моменти на изпитания?
Прочетете последният раздел на тази глава. Какво сте придобили от преживените от вас трудности?
Потърсете едно или две заявления от тази глава, които ви дават надежда. Какво ви харесва най-много в избраните заявления? Помислете за начини, по които бихте могли да споделите тези истини с член на семейството или приятел, който има нужда от насърчение.

Свързани с темата стихове: Второзаконие 4:29–31; Псалми 46:1; Иоана 16:33; Римляните 8:35–39; 2 Коринтяните 4:17–18; Мосия 23:21–22; 24:9–16; У. и З. 58:2–4

Помощ при преподаването: Бихте могли предварително да говорите с няколко участника, като ги помолите да споделят преживявания, отнасящи се към тази глава. Например, преди да преподавате от тази глава, би било полезно да помолите няколко човека да се подготвят да споделят какво са научили от своите изпитания.

Когато светиите от последните дни са изгонени от домовете си в Наву, Илинойс, мнозина намират радост сред своите страдания.

Един светия от последните дни, заселил се в Маунт Писга, рисува следната скица в дневника си.

Нашето свидетелство за Исус Христос може да ни поддържа и утешава във времена на изпитания.