Глава 2

Кръщението и дарът на Светият Дух

“Такъв бил евангелският порядък в дните на апостолите - вяра в Исус Христос, покаяние, кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете и полагане на ръце за получаване на дара на Светия Дух. Когато този порядък бил разбиран и правилно прилаган, незабавно следвали сила, дарове, благословии и славни привилегии”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Дори след като получава свидетелство, че Джозеф Смит е пророк, Лоренцо Сноу се бори с решението да се присъедини към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Той знае, че ако стане член на Църквата, ще се наложи да изостави някои от светските си стремежи. Но след преживяване, наречено от него “моята най-ожесточена сърдечна и душевна борба”, той се съгласява да бъде кръстен. Той разказва: “Чрез помощта на Господ–защото съм сигурен, че Той трябва да ми е помогнал–положих своята гордост, светски амбиции и стремежи на олтара и, смирен като дете, навлязох във водите на кръщението и получих обредите на Евангелието. … Приех кръщението и обреда на полагане на ръце от човек, който заяви, че има божествена власт.”¹

След като сам получава тази благословия, той е изпълнен с желание да я сподели с други хора. В писмо, което пише като мисионер в Италия, той споделя: “В повечето страни разтварянето на вратите на царството Божие се придружава от доста проблеми и тревоги. Немалко от това се е паднало на нас. Затова, с немалко удоволствие, аз влязох със водата с първия кандидат за вечен живот. Никога италианският език не ни е звучал по-приятно от този вълнуващ момент, когато изпълних този свят обред и отворих врата, която никой човек не може да затвори”². (Вж. предложение 1.)

Учения на Лоренцо Сноу

Ние получаваме благословии от Бог, когато следваме установените от Него принципи.

Съществуват определени принципи, установени от Бог, които, ако бъдат разбрани и съблюдавани, ще дадат на човека духовно знание, дарове и благослови. В първоначалните епохи на света, както и в дните на апостолите, на хората им била дадена духовна сила и различни привилегии чрез получаване на разбиране и предано подчинение на определени правила, които Господ установил. Така например, когато Авел, един от синовете на Адам, получил знание, че поднасянето на жертви е един порядък, установен от Бог, чрез който хората могат да получават благословии, той се захванал за работа, следвал този порядък, изпълнил жертвата, като така получил славни прояви на Всевишния (вж. Битие 4:4; Евреите 11:4).

И отново, когато живеещите преди потопа се покварили и наближил моментът, в който да ги сполети унищожение, Господ разкрил начин, по който праведните да се спасят; така всички, които разбрали и последвали Неговите насоки, със сигурност получили обещаната благословия (вж. Битие 6–8).

Исус Навиев, преди да влезе във владение на град Ерихон, трябвало да следва определените от Бог стъпки. След надлежното изпълнение на тези стъпки, съгласно заповедта, градът незабавно попаднал във негово владение. (Вж. Исус Навиев 6.)

Още един пример: случаят на Нееман, военачалникът на сирийската армия; изглежда, че след като заболял от проказа и чул за пророка Елисей, той отишъл при него, за да се освободи от това страдание. Пророкът, който имал Светия Дух, Който предава Божията воля, му казал, че като се измие във водите на Иордан седем пъти, щял да оздравее. Първоначално Нееман сметнал това за твърде просто и не останал доволен, решавайки да не последва напътствието–да не извърши нещо толкова просто. След известен размисъл обаче той се смирил, отишъл да се подчини на правилата и ето, благословията незабавно последвала. (Вж. 4 Царете 5:1–14.) …

Когато била дадена диспенсацията на Евангелието, даровете и благословиите били получавани съгласно подобни принципи; тоест при условие на подчинение на определени установени правила. Господ отново обръща внимание на определени действия, като на всички, които ги изпълняват, Той обещава дадени привилегии; и когато тези действия се изпълняват–във всяко едно отношение–тогава със сигурност обещаните благословии ще бъдат осъществени³.

Външните обреди на кръщението и потвърждаването са неразривно свързани с вътрешните действия на вярата и покаянието.

Някои напразно си въобразяват, че в диспенсацията на Евангелието даровете и благословиите се получават не чрез външно съблюдаване, или външни действия, а просто чрез вяра и покаяние, чрез умствени постъпки, независими от физическите. Но като оставим настрана традициите, суеверията и човешките вероучения, ние ще се обърнем към словото Божие, където ще видим, че външните действия, или външните обреди, в диспенсацията на Евангелието, са неразривно свързани с вътрешните, с вярата и покаянието. Като доказателство за това представям следното наблюдение:

Господ казва, “Защо ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?” (Лука 6:46.) Той също така казва, “Всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара”. (Вж. Матея 7:24.) И, “Който повярва и се кръсти ще бъде спасен”. (Марка 16:16.) По същия начин казва, “Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”. (Иоана 3:5.) Според тези думи на Спасителя, Той изисква от човеците да изпълняват външни действия, за да получат своето спасение.

На Петдесетница Петър казва на заобиколилото го множество, “Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти … за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух”. (Вж. Деянията 2:38.) В това пророческо изявление ние научаваме, че хората трябвало да изпълнят едно външно действие, кръщение във вода, за да получат опрощение на греховете, последвано от дара на Светия Дух. Но преди да бъде изпълнено външното действие, трябва да бъде свършено вътрешното–вярата и покаянието. Вярата и покаянието предшестват кръщението; а кръщението предшества опрощението на греховете и получаването на Светия Дух. …

Някои считат за погрешно да поставят кръщението сред основните принципи, постановени от Бог, за да бъде изпълнено за получаване на опрощение на греховете. В отговор ние казваме, че Спасителят и апостолите са правили това преди нас; затова чувстваме задължението да следваме техния пример. … Кръщението … наистина премахва от нашите души греховете и мръсотията, чрез вяра във великото Единение. …

Съвсем ясно е изложено, че външните действия трябва да бъдат изпълнявани, заедно с вярата и покаянието, за да получаваме привилегиите на Евангелието⁴. (Вж. предложение 2.)

Кръщението се отслужва чрез пълно потапяне, а дарът на Светия Дух се дава чрез полагане на ръце.

Към отслужването на кръщението във вода, представляващо част от Христовото Евангелие, е явно, че служителите Божии в древни времена са подхождали с голяма сериозност. …

Сега за момент ще се опитаме да получим правилно разбиране за начина, по който кръщението е било отслужвано. Доста явно е, че е имало един начин на отслужване на този обред и той е бил обяснен на апостолите и строго следван в тяхното служение. За да можем да получим правилно разбиране по този въпрос, ще трябва да обсъдим обстоятелствата, при които се е отслужвало кръщението.

За Иоан (Кръстител) се казва, че кръщавал в Енон, защото там имало много вода (вж. Иоана 3:23); така, ако методът на кръщение бе попръскване, трудно бихме могли да си представим, че той трябвало да отиде до Енон, защото там имало много вода, тъй като с много малко вода можел да попръсква жителите на цяла Юдея, без да му се налага да пътува чак до там. Също така разбираме, че той кръщавал в река Иордан, и след като този обред бил отслужен за Спасителя, Той излязъл от водата, което явно означава, че Той е бил във водата, за да може обредът да бъде отслужен по правилния начин (вж. Матея 3:16). И отново, четем за скопеца, който слязъл във водата с Филип, след което двамата излезли от нея (вж. Деянията 8:26–38); сега, трябва да бъде признато от всеки, който има претенции за разумно и последователно мислене, че ако попръскването на малко вода по челото вършеше работа, тези хора никога нямаше да отидат във водата, за да приемат този обред. Павел, пишейки на светиите, ни дава ясно свидетелство в полза на пълното потапяне. … Този апостол споменава, че светиите са били погребвани с Христос чрез кръщение (вж. Римляните 6:4; Колосяните 2:12).

Съвсем е ясно, че е невъзможно те да са били погребвани чрез кръщение, без да са били изцяло потопени или покрити с вода. Не може да се каже, че даден предмет е погребан, ако каквато и да била негова част остане непокрита; по същия начин, човек не може да бъде погребан чрез кръщение, освен ако цялото му тяло не бъде потопено във водата. Това обяснение на апостола относно начина на кръщение може да бъде идеално съпоставено със сравнението на Спасителя, “ако не се роди някой от вода …” Да бъдеш роден от нещо означава да бъдеш поставен в това нещо; както и да излезеш от него, така че да бъдеш роден от вода също следва да означава да бъдеш поставен във водната утроба и да бъдеш изваден оттам.

Смятам, че се каза достатъчно, за да се убеди всеки здравомислещ и непредубеден разум, че пълното потапяне е начинът, по който обредът на кръщението е бил отслужван в дните на ранното християнство, когато Евангелието е било прогласявано в своята чистота и пълнота и затова ще приключа с коментарите си по този въпрос.

От 6-та (глава) на Евреите научаваме, че полагането на ръце е един от принципите на Евангелието. На всички е известно, че този обред, както и кръщението за опрощаване на греховете, чрез пълно потапяне, е доста пренебрегван от съвременните християнски църкви; затова се надявам няколко думи по тази тема да бъдат полезни. Знаем за няколко случая, когато Христос положил ръце на болни хора и ги изцелил; и задачата, която Той поставил на апостолите в последната глава на Марка, гласи, че тия знамения ще придружават повярвалите; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват и прочее. Анания полага ръце на Савел, който възвърнал зрението си веднага след като бил отслужен този обред (вж. Деянията 9:17–18). Павел, когато претърпял корабокрушение на остров Малта, положил ръце на бащата на Поплий, първенеца на острова, и го изцелил от треската (вж. Деянията 28:8). Тези няколко бележки ясно показват, че полагането на ръце е било установено от Бог, за да бъде (средство) за получаване на небесни благословии.

Макар изцелението на болните да е било свързано с отслужването на този обред, когато се задълбочим в темата, ще открием, че с този обред е свързана дори една по-голяма благословия. Разказано ни е как в град Самария мъже и жени са били кръстени от Филип, което предизвикало голяма радост у кръстените. Те вероятно се радвали вследствие на това, че са получил опрощение за своите грехове чрез вяра, покаяние, кръщение и приемане на някаква част от Светия Дух Божий, което е естествена последица, след като са получили чиста съвест чрез опрощението на своите грехове. Чрез тази част на Светия Дух, която получили, те започнали да виждат Божието царство. Защото ще си спомните как нашият Спасител е казал, че човек не може да види Божието царство, освен ако не се роди изново; а в следващия стих се казва, че той не може да влезе в него, освен ако не се роди два пъти, първо от вода, след което от Дух (вж. Иоана 3:3–5).

Сега, тези хора в Самария се родили от вода–те били получили своето първо рождение, затова били в състояние да видят Божието царство, да съблюдават с око на вяра неговите различни благословии, привилегии и слава; но тъй като не били родени за втори път, тоест от Духа, те не били влезли в царството Божие–те не били придобили привилегиите на Евангелието в тяхната пълнота. Когато апостолите в Ерусалим чули за успехите на Филип, те изпратили Петър и Иоан в Самария с цел да отслужат полагането на ръце. И когато пристигнали в Самария, те положили ръце върху вече кръстените хора и тези получили Светия Дух. (Вж. Деянията 8:5–8, 12, 14–17.)⁵ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Благословиите на кръщението и потвърждаването идват само след като тези обреди бъдат отслужени чрез съответната власт.

Освен ако (обредите) не бъдат отслужени от човек, който е наистина изпратен от Бог, няма да последват същите благословии. Апостолите и седемдесетниците били ръкоположени от Исус Христос, за да отслужват обредите на Евангелието, чрез които се получават даровете и благословиите на вечните светове. Затова Христос казва на апостолите, “На които простите греховете, простени им са, на които задържите, задържани са” (Иоана 20:23). Това означава, че всеки човек, който дойде смирено, като искрено се покайва за греховете си и приеме кръщение от апостолите, ще получи опрощение за греховете си чрез единителната кръв на Исус Христос и чрез полагане на ръце ще получи Светия Дух; обаче хората, които откажат да приемат тази последователност, ще останат в греховете си. … Апостолите дали тази сила и власт за отслужване на Евангелието на други хора, така че не само апостолите имали тази важна отговорност. … Сега, докато не бъде намерен човек, който да има такава отговорност, мъж, който да има властта да кръщава и да полага ръце, от никого не се изисква да приеме тези обреди, нито пък някой може да очаква благословиите им, освен ако те не са били отслужени законосъобразно.

… Властта за отслужване на обредите на Евангелието (била) изгубена за много векове. … Основаната от апостолите Църква постепенно отстъпила от вярата, отклонила се в пустошта и изгубила своята власт, свещеничество и, като изоставила Божия порядък, също изгубила своите дарове и благодат; престъпила законите и променила обредите на Евангелието; превърнала пълното потапяне в попръскване, като съвсем забравила за полагането на ръце; отхвърлила пророчеството и повече не вярвала в знамения. …

В даденото му откровение Иоан, след като видял изгубването на църквата в пустошта, … в (глава 14, стих 6) говори за възстановяването на Евангелието. “И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята”. Така че ясно се вижда, че това пророчество трябвало да се изпълни известно време преди Второто пришествие на нашия Спасител.

… Сега давам свидетелство, имайки сигурно знание чрез откровение от Бог, че това пророчество е вече изпълнено и че Божий ангел е посетил човечеството през тези последни дни и е възстановил нещо отдавна изгубено, именно свещеничеството–ключовете на царството, пълнотата на вечното Евангелие⁶. (Вж. предложение 4 по-долу.)

Когато спазваме кръщелния завет и търсим напътствието на Светия Дух, обещаните благословии със сигурност ще последват.

И така, такъв бил евангелският порядък в дните на апостолите - вяра в Исус Христос, покаяние, кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете и полагане на ръце за получаване на дара на Светия Дух. Когато този порядък бил разбиран и правилно прилаган, силата, даровете, благословиите и славните привилегии следвали незабавно; и във всяка епоха и период, когато тези стъпки са правилно прилагани и следвани в съответната последователност, същите благословии със сигурност ще последват; но когато те бъдат пренебрегнати цялостно или частично, ще станем свидетели на цялостно отсъствие на тези благословии или значителното им намаляване.

Христос в задачата, която дава на апостолите, споменава някои от свръхестествените дарове, получавани от хората, които се подчиняват на този порядък (вж. Марка 16:15–18). Павел … дава по-пълно описание с даровете, принадлежащи към пълнотата на Евангелието; той споменава девет от тях и ни информира, че това са следствията или плодовете на Светия Дух (вж. 1 Коринтяните 12:8–10). Сега, Светия Дух е обещан на всички, които Господ ще призове (вж. Деянията 2:37–39). С този дар, непроменим в неговото естество и въздействия, както е неразривно свързан с обещание към този порядък, е смислено, последователно и съгласно Писанията да очакваме същите дарове и благословии; и ако Ной, след като построил ковчега, могъл да поиска и получи своето материално спасение, според обещанието (вж. Моисей 7:42–43); и ако Исус Навиев, който обиколил Ерихон споменатия брой пъти, можел да застане пред разрушените му стени и да плени жителите му (вж. Исус Навиев 6:12–20); и ако израилтяните, след като принасяли заповяданите жертви, могли, съгласно обещанието, да получат опрощение за греховете си (вж. Левит 4:22–35); и ако Нееман, след като изпълнил повелението на Елисей да се измие седем пъти във водите на река Иордан, можел да поиска и получи своето оздравяване (вж. 4 Царете 5:1–14); и накрая, ако слепецът, след като се измил в къпалнята Силоам, могъл да поиска и получи обещаната награда (вж. Иоана 9:1–7), тогава, казвам ви, съвсем надлежно и последователно, че винаги когато човек остави настрана своите предразсъдъци, сектантски идеи и лъжливи традиции и се подчини на пълния порядък на Евангелието на Исус Христос, не съществува нищо под небесните сфери, което ще попречи на поискването и получаването на дара на Светия Дух и всичките благословии, свързани с Евангелието в тази апостолска епоха.

За да получим религия, която да ни спаси в присъствието Божие, ние трябва да получим Светия Дух, а за да получим Светия Дух, ние трябва да вярваме в Господа Исуса, след което да се покаем за греховете си, тоест да ги изоставим, след което да продължим напред и да бъдем потопени за опрощение на греховете, след което да приемем полагането на ръце⁷.

Когато приемаме това Евангелие, ние сключваме завет с Бог да бъдем водени, да бъдем направлявани и да следваме напътствията на Светия Дух, така че да следваме напътствията на принципите, които дават живот, които дават знание, които дават разбиране на Божиите неща, които ни предават Божията воля; също така да можем да работим за постигането на Божиите цели за спасението на човешкото семейство, приемайки следното житейско мото, “Царството Божие или нищо”. Относно степента на спазване на тези завети от наша страна … и доколко сме следвали наставленията на Светия Дух, ние сами ще трябва да отсъдим. Доколкото сме правили това, дотолкова благословиите на Всемогъщия идват в живота ни и нашите умове биват просвещавани, нашето разбиране задълбочавано и ние вървим напред по пътеката на светостта, по пътеката на съвършенството. … Доколкото, по същия начин, не сме успели в своята вярност, … точно дотолкова сме претърпели загуби в това начинание, което сме започнали с цел да получим вечен живот, да придобием мъдрост, знание и божествен разум дотолкова, че да устоим на наплива на заобикалящите ни зло и изкушения. И доколкото сме следвали напътствията на този божествен Дух, ние сме изпитвали мир и радост в душите си, обърквали сме противника и сме събирали за себе си съкровища, които не се разяждат от молец и ръжда, и сме пристъпвали по пътеката към селестиалното царство ⁸. (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Докато четете написаното на стр. 49–52, спомнете си за вашето собствено кръщение и потвърждаване или случай, при който сте видели някой друг да приема тези обреди. Какви завети сте сключили, когато приехте тези обреди? Как тези завети са повлияли на живота ви?
Защо вярата и покаянието не са достатъчни без обредите? Защо обредите не са достатъчни без вярата и покаянието? Докато размишлявате или обсъждате тези въпроси, прегледайте ученията на президент Сноу за вътрешните действия и външните обреди (стр. 51–53).
Изучете ученията на президент Сноу на стр. 53–56, като обърнете внимание на споменатите от него стихове. По какъв начин тези стихове задълбочават вашето разбиране относно нуждата от пълно потапяне? Защо според вас полагането на ръце за дара на Светия Дух е “по-голяма благословия” от полагането на ръце за благославяне на болните?
Прочетете раздела, започващ на стр. 57. На какви “дарове и благодат” се радвате в живота си, поради възстановяването на свещеничеството?
Изучете последните два абзаца на тази глава. Какво според вас означава да бъдете водени и направлявани от “напътствията на Светия Дух”?
Как Учение и Завети 68:25–28 се отнася към ученията в тази глава? Какво могат да правят родителите, за да помагат на децата си да разбират принципите вяра, покаяние, кръщение и дара на Светия Дух?

Свързани с темата стихове: 2 Нефи 31:12, 17–20; Мосия 18:8–10; Алма 5:14; У. и З. 20:37; 36:2; 39:6; 130:20–21

Помощ при преподаването: “(Избягвайте) изкушението да покривате твърде много материал. … Ние учим хора, не преподаваме материал сам по себе си; и … всеки план на урок, който някога съм виждал, неминуемо съдържа в себе си повече, отколкото ни е възможно да покрием в определеното време” (Джефри Р. Холанд, “Teaching and Learning in the Church”, Ensign, юни 2007 г., стр. 91).

Исус Христос ни е дал пример, когато се кръщава чрез пълно потапяне.

На Петдесетница били кръстени около 3 000 човека.

Ние получаваме дара на Светия Дух чрез полагане на ръце.