Глава 24

Размишления върху мисията на Исус Христос

“Всички ние сме зависими от Исус Христос, от Неговото идване в света с цел да проправи пътеката, по която можем да получим мир, щастие и възвисяване”.

Из живота на Лоренцо Сноу

През октомври 1872 г. президент Бригъм Йънг изпраща своя първи съветник, президент Джордж A. Смит на пътуване през региони на Европа и Близкия Изток. В писмо до президент Смит президент Йънг и неговият втори съветник, президент Дениъл Х. Уелс, споделят, “Желанието ни е да откриеш какви възможности съществуват понастоящем за представянето на Евангелието в различните посетени от вас страни и къде можем да ги реализираме”. Обиколката приключва със Светите земи, където президент Смит следва да “посвети и освети земята на Господ”. Президентите Йънг и Уелс пишат, “Молим се да бъдете пазени и да пътувате в мир и безопасност, да бъдете изобилно благославяни със слова на мъдрост във всичките си разговори по отношение на святото Евангелие, като разсейвате предразсъдъците и посявате семена на праведност сред хората”¹. Президент Смит е придружен от малка група светии, в която е включен Лоренцо Сноу, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли. Сестрата на старейшина Сноу, Илайза Р. Сноу, която тогава служи като обща президентка на Обществото за взаимопомощ, също е включена в групата.

С напредъка на пътуването старейшина Сноу често пише писма, описващи географските особености, сградите, обичаите и условията на живот на хората. Но когато той и спътниците му посещават Светата земя, съдържанието на неговите писма се променя. Мислите му се насочват към Сина Божий, Който векове по-рано обикаля същите тези места. Например той описва преживяното през февруари 1873 г., когато групата наближава град Ерусалим:

“Един час път … и ще пристигнем в Ерусалим. Продължаваме и накрая се изкачваме на едно възвишение, като отправяме поглед към “Светия град” Ерусалим. Отдясно се намира хълма Сион, Давидовия град. Отляво се вижда високото възвишение, пусто на вид, наречено Елеонския хълм, някога предпочитано от нашия Спасител място за почивка, мястото, където Неговите свети крака стъпили за последно, преди Той да се възнесе в присъствието на Неговия Отец. Тези интересни исторически места, със всичките свои свети забележителности, вдъхновяват тържествени мисли и впечатления. Да, ето го Ерусалим! Там Исус живял и проповядвал, там бил разпънат, казвайки, “Свърши се”, след което клюмнал глава и умрял! Бавно и замислено пътуваме надолу по склона … докато достигнем града”².

След като посещават река Иордан, старейшина Сноу пише: “Докато пихме от нейните сладки и освежителни води и потопихме ръце в тях, мислите ни се насочиха към дните на нашето детство, когато имахме навика внимателно да четем в Светите писания пасажите, описващи важните събития, случили се по тези места–преминаването на израилтяните по суха земя, след като свещениците, носещи светия ковчег, стъпили във водата; разделянето на водите от Илия, когато той преминава по суха земя и от другата страна възлиза с вихрушка на небето; и Елисей, който се връща обратно, вземайки кожуха на Илия, паднал от него, удря водата и казва, “Где е Господ, Илиевият Бог?”, като така за трети път се разделят водите на река Иордан. Има и още едно свързано с това място събитие, което е много по-заинтригуващо–кръщението на нашия Спасител, описано по следния начин–“дойде Иоан и проповядваше в Юдейската пустиня и дойде Исус от Галилея на Иордан, за да се кръсти от него” (вж. Матея 3); ние се намирахме на точното място (или близко до него), където са се случили тези паметни събития, застанали на брега, с лице към долчинката, стъпили в течението, станало тих свидетел на тези възвишени явления”³. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

Исус Христос идва на света, за да изпълни волята на Отца и да проправи пътя към нашия мир, щастие и възвисяване.

Това Евангелие е било представяно на света през различни епохи. То е било познато на пророците. Те разбирали ясно и отчетливо, че Исус е пожертваният от основаването на света Агнец (вж. Откровението 13:8; Моисей 7:47) и че в определеното за това време Той щял да се яви на чедата човешки, щял да умре за техните грехове и щял да бъде разпънат, за да реализира плана на спасение⁴.

Когато Исус лежал в яслата като безпомощно пеленаче, Той не знаел, че е Сина Божий и че преди това е сътворил земята. Когато била дадена заповедта на Ирод, Той не знаел нищо за нея; Той нямал силата да спаси Себе Си; (Иосиф и Мария) трябвало да Го вземат и да (избягат) в Египет, за да Го защитят от изпълнението на тази заповед. … Той пораснал и възмъжал и по време на Неговото развитие Му било разкрито Кой е Той и с каква цел бил дошъл на света. Славата и силата, които Той притежавал преди да дойде в света, Му били сторени знайни⁵.

По време на пътуванията Си в изпълнение на Своята мисия, Исус казвал на хората, че Той не вършел чудесата, които вършел сред тях, чрез собствената Си сила, нито чрез собствената Си мъдрост; не, Той бил сред тях, за да изпълнява волята на Своя Отец. Той дошъл не за да търси славата и почестите човешки, а да търси почитта и славата на Неговия Отец, Който Го изпратил. Той казва, “Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще премете”. (Иоана 5:43.)

Сега, особеното в Неговата мисия, което я отличава от други мисии, е следното: Той дошъл не да търси славата и почестите човешки, а да търси почитта и славата на Неговия Отец и да изпълнява делото на Неговия Отец, Който Го изпратил. В това се състои тайната на Неговия успех и в това се състои тайната на успеха на всеки човек, който действа според същия принцип⁶.

Исус Христос, Синът Божий, веднъж трябвало да положи свръхусилия, за да извърши необходимото за спасението на милиони Божии деца. Необходими били най-големи усилия и решителност, за да може Синът Божии да премине изпитанието и да принесе нужната жертва⁷.

Исус, Синът Божий, бил изпратен на света, за да направи възможни за вас и за мен тези изключителни благословии. Той трябвало да принесе голяма жертва. Цялата притежавана от Него сила и цялата вяра, която можел да мобилизира, били необходими, за да постигне това, което Отца изисквал от Него. … И Той не се провалил, макар изпитанието било толкова жестоко, че по тялото Му избили големи капки кървава пот. … Чувствата Му били неизразими. Той сам ни казва, както е записано в раздел 19 на книгата Учение и Завети, че Неговото страдание било толкова голямо, че накарало дори Него “да потрепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора, и да страд(а) и тялом и духом; и … (да иска) да можеше да не пи(е) от горчивата чаша и да се отдръпн(е)”. Но в сърцето Си Той непрестанно казвал, “Отче, не Моята воля, а Твоята да бъде”. (Вж. У. и З. 19:15–19.)⁸

Всички ние сме зависими от Исус Христос, от Неговото идване в света с цел да проправи пътеката, по която можем да получим мир, щастие и възвисяване. И ако Той не беше положил тези усилия, ние никога нямаше да можем да получим гарантираните ни от Евангелието благословии и привилегии чрез застъпничеството на Исус Христос; и ние можем да ги получим, защото Той положил необходимите усилия. …

… Макар Той да е жертвал Себе Си и да е положил плана за изкуплението на хората, все пак ако хората не направят усилието да постигнат това единство между Него и себе си, тяхното спасение никога няма да се случи⁹.

Ние напълно разбираме, че както Исус Христос живял тук в тяло и това тяло Му било върнато в славна форма и сега Той живее в Него, ние можем да получим същата благословия, същото възвисяване и същата слава¹⁰. (Вж. предложения 2 и 3 по-долу.)

Исус Христос е посетил земята в тези последни дни, като открива небесните истини за нашето спасение.

Тази Личност, Която обитава в небесата, Която царува там отпреди сътворението на света, Която е създала света и Която в средата на времето слезе долу да усъвършенства и спаси Своите създания, се яви на хората в тази епоха”¹¹.

Ние свидетелстваме на целия свят, че знаем чрез Божествено откровение, тъкмо чрез проявите на Светия Дух, че Исус е Христос, Синът на Живия Бог и че Той се е открил на Джозеф Смит лично, както е правил пред апостолите Си в древността, когато се вдигнал от гроба, и му е сторил знайни небесните истини, единствено чрез които може да бъде спасено човечеството¹².

Двама мъже в храма Къртлънд Го виждат. … Явява им се Синът Божий, убит от юдеите, като те описват това по следния начин, “завесата бе премахната от съзнанието ни и очите на разбирането ни бяха отворени. Ние видяхме Господ да стои при парапета на амвона пред нас”. … Под нозете Му се вижда чисто злато. Лицето Му свети повече от яркостта на слънцето. Гласът Му е като звука на връхлитащи големи води. Именно гласът на Иехова казва, “Аз съм първият и последният; Аз съм Този, Който живее, Аз съм Този, Който беше убит, Аз съм вашият ходатай пред Отца. Ето, вашите грехове са ви опростени; вие сте чисти пред Мен, ето защо вдигнете глава и се радвайте. Вие построихте този дом за Моето име. Аз ще приема този дом и ще изливам Духа Си над онези, които спазват Моите заповеди и няма да позволя този свят дом да бъде осквернен”. (Вж. У. и З. 110:1–8.) Те чуват гласа на същата личност, която юдеите отхвърлили и Той е видян там. Знам, че тези неща са истинни, така както Бог е истинен. Но народите по земята не са разбрали, че Исус, Синът Божий, е дошъл, явил се е на човеците и им е дал властта да проповядват Евангелието и да обещават Светия Дух на всички онези, които повярват на тези принципи и им се подчиняват, като народите по земята следва да придобият знание, че тези принципи са истинни¹³. (Вж. предложение 4 по-долу.)

Спасителят ще дойде отново и ние следва да се подготвяме на Неговото пришествие.

Ние имаме свидетелство за Христос, че Той ще дойде на земята, за да царува¹⁴.

Един ден Исус ще дойде сред нас по начина, по който се явил сред юдеите, ще яде и пие с нас, ще говори с нас и ще ни разясни тайнствата на царството, като разкаже неща, за които сега не е позволено да се говори¹⁵.

Ако сте се качили на влак, който се движи, и продължавате да седите на вашето място в купето, този влак ще ви отведе там, където желаете да отидете; слизането от купето, обаче, може да се окаже опасно, като е възможно да отмине много време преди да дойде следващият влак. Същото важи и за нас–ако живеем правилно, ако вършим своята работа, ако вървим напред, ако спазваме своите завети, ако изпълняваме делото Божие и реализираме Неговите цели, ние ще бъдем подготвени за момента, в който Исус, Сина Божий, ще дойде в слава и почит, като удостои всички доказали се верни с очакваните от тях благословии, умножени хиляди пъти. …

… Казвам на светиите от последните дни: ако някои от вас са позаспали, прочетете словата на Спасителя, изречени когато Той бил на земята, по отношение на десетте девици, пет от които били разумни, взели светилниците си и когато Младоженецът дошъл, само половината от тях били подготвени да го посрещнат (вж. Матея 25:1–13; У. и З. 45:56–59). Не позволявайте това да се случи с нас като светии от последните дни. Нека полагаме усилия да бъдем верни на сключените от нас вечни завети и да бъдем предани на Бог. Бог да благослови светиите от последните дни и нека излее Духа Си над вас. Бъдете верни на вашия Бог, верни на вашите семейства, като действате благоразумно във всички неща и се трудите за добруването на царството Божие, за да не се окажете сред неразумните светии, а да бъдете намерени за достойни да сте сред онези, които ще бъдат короновани царе и царици, за да царуват през вечността¹⁶. (Вж. предложения 5 и 6.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Помислете върху думите на президент Сноу, описващи неговите преживявания в Светата земя. Защо според вас неговите мисли и впечатления стават “тържествени”, когато той отива там? По какви начини можем да подхранваме подобни мисли за Спасителя и без да посетим Светата земя?
Изучете раздела, започващ на стр. 290, като размишлявате какво е направил Исус Христос за вас. Докато размишлявате върху желанието на Спасителя “да търси почитта и славата на Неговия Отец”, помислете какво необходимо да правите, за да следвате Неговата воля.
На стр. 290 президент Сноу споделя “тайната на успеха”. Как тази тайна действа за нас?
Прочетете раздела, започващ на стр. 292. Как вашето свидетелство за Исус Христос влияе на живота ви? Помислете за различни начини, по които можем да изпълним своята част в споделянето на свидетелството за Исус Христос със света. Какво например можем да направим, за да споделим свидетелството си с нашите семейства? А с хората, на които служим като домашни учители и посещаващи учителки? С нашите съседи? С хората, които срещаме ден след ден?
Как можем да се подготвим за Второто пришествие на Исус Христос? (За някои примери вж. стр. 293–294.) Как можем да помагаме на другите да се подготвят?
Как ученията на президент Сноу са повлияли на вашето свидетелство за Исус Христос? Потърсете начини да споделяте своето свидетелство с ваши роднини и други хора.

Свързани с темата стихове: Лука 12:31–48; 2 Коринтяните 8:9; 2 Нефи 2:7–8; 25:23, 26; Алма 7:11–13; У. и З. 35:2; Джозеф Смит–История 1:17

Помощ в преподаването: “Помолете участниците да изберат един раздел в главата и да го прочетат наум. Поканете ги да се съберат на групи от по двама или трима души, избрали една и съща част, и да обсъдят какво са научили” (стр. vii на тази книга).

“Ние свидетелстваме на целия свят, че знаем чрез Божествено откровение, тъкмо чрез проявите на Светия Дух, че Исус е Христос, Синът на Живия Бог”.

Към края на 1872 и началото на 1873 г. старейшина Лоренцо Сноу, заедно с още няколко братя и сестри, посещава Светата земя.

Президент Сноу насърчава светиите да следват примера на петте разумни девици в притчата за десетте девици на Спасителя.