Глава 18

Ръководство в Църквата и отдадена служба

“Ние сме ваши служители в името Господно и желаем вашето благополучие и благополучието на цялото човечество”.

Из живота на Лоренцо Сноу

От октомври 1840 г. до януари 1843 г. Лоренцо Сноу председателства над Църквата в Лондон, Англия, и областта наоколо. Той ръководи свещеническите ръководители там, като ги учи лично или им пише писма, предлагайки напътствие. Малко преди края на неговата мисия в Англия той пише на двама “председателстващи старейшини в лондонските клонове”, чиято служба много наподобява тази на президентите на клон днес. В това писмо той разказва за преживяване с друг ръководител на клон в същата област.

Старейшина Сноу отбелязва, че този ръководител нямал “външни недостатъци”. Той “амбициозно работи за напредъка на делото” и имал способността да се погрижи “всеки да бъде на мястото си и да изпълнява дълга си”. Той бил усърден, “като сам работи в делото повече от всички останали”. Но въпреки външните признаци на вярност в клона се наблюдават проблеми, които систематично водят към него. Известно време старейшина Сноу се опитва да открие причината за тези проблеми, като внимателно укорява членовете, че не подкрепят своя ръководител. След това започва да се пита да не би да е възможно ръководителят “да е подтикван от някакъв таен, вътрешно действащ дух, който да му убягва, който не се проявява открито”, но някак предизвиква трудностите в клона. Старейшина Сноу споделя:

“Затова се помолих Господ да ми даде дух на разпознаване, за да мога да изясня този случай. На моята молитва бе отговорено; разбрах, че този брат притежава един полускрит, завоалиран дух на самовъзвеличаване, който го подтиква в много от неговите действия. Той може да изпрати някой брат да изпълни задача, но има потиснатото желание да получи възхвала за това; ако съответната задача не бъде изпълнена, той укорява виновника, но не защото на делото Господно е било по някакъв начин попречено или пък братът е загубил благословия, а защото по този начин той самият не е бил уважен. Ако от някой брат са били кръстени известен брой хора, неговото сърце се радва не толкова поради тяхното довеждане в завета, а защото това е станало под негово ръководство, като тайно желае никой под него да не бъде почетен за това, освен ако неговото име не бъде изрично свързано със случая”.

Старейшина Сноу прави наблюдението, че ако член на клона успее в дадена задача, но не последва съвета на ръководителя във всяко едно отношение, ръководителят “е обхванат от един дух на завист … който се чувства дори при израз на одобрение”. Той продължава: “Този дух е прикрит; плодовете му не са явно проявени, но това ще стане, ако той не бъде премахнат; това е едно присъщо и действащо зло, което в края на краищата ще унищожи ползата от неговата служба. То води до ненужни проблеми при изпълнение на неговите задължения; също така е източник на нестихваща неудовлетвореност в ума му. Той има силното желание делото Божие да напредва, но винаги по начин, който явно да показва неговия принос във всички неща. Готов е да даде добри напътствия, но се грижи да постави цялото си име под тях”.

Старейшина Сноу не пише това писмо, за да изобличи местния ръководител. Неговата цел е да помогне на останалите ръководители–описаният от него горделив дух да бъде “осъзнат, разбран и избягван” от тях. Той предупреждава, че мнозина, “които искрено считат себе си за изцяло свободни от този дух на самовъзвеличаване, ако огледат по-отблизо мотивите, вдъхновяващи ги към действие, с изненада ще открият как този същият дух ги е подтиквал в изпълнението на много от делата им”.

Споделил това предупреждение, той съветва: “За да станем такива, каквито Бог желае да бъдем, ние трябва да привикнем умовете си да се радват, когато виждат как другите успяват; да се радват, когато каузата на Сион върви напред чрез помощта на който и да бил човек, дадено му от Бог да се труди в нея; и нашите сърца да бъдат недостъпни за завист, когато някой по-неспособен от нас е призован да получи повече почит; да бъдем доволни да вършим дребните неща, без да търсим почести, когато вършим нещо по-видно и уважавано”. Той сравнява Църквата с голяма сграда, като всеки светия е част от тази сграда, и казва, че ние “никога не трябва да се чувстваме твърде висшестоящи, отказвайки да бъдем променени и преместени в друга част на духовната сграда”.

Старейшина Сноу завършва писмото със следните думи: “Ако един председателстващ старейшина се стреми единствено да стане това, което може и следва да бъде, оставяйки настрана егоистичните принципи, и е смирен, като не се стреми да свърши твърде много за твърде малко време или да желае величие, преди да е узрял за него, той винаги ще знае как да увеличава службата си и никога не ще му липсва силата Божия за изпълнение на Неговите свети цели”¹. (Вж. предложение 1.)

Учения на Лоренцо Сноу

Господ е дал на ръководителите в Църквата следната божествена заповед: “Пасете овцете Ми”.

Нека всеки мъж, който е поставен да ръководи, на когото Бог е дал своето свято и божествено свещеничество, да не забравя какво казал Спасителят на Дванадесетте апостоли малко преди да се върне в присъствието на Своя Отец–“Пасете овцете Ми”. (Иоана 21:16–17.) И Той продължил да го казва, докато Неговите апостоли се натъжили от това. Той казал–“Пасете овцете Ми”. Което означава, “Възлезте и с цялото си сърце бъдете напълно отдадени на Моята кауза. Тези хора по света са Мои братя и сестри. Чувствата Ми към тях са силни. Грижете се за Моите люде. Пасете стадото Ми. Възлезте и проповядвайте Евангелието. Ще ви възнаградя за всички ваши жертви. Не смятайте, че има жертва твърде голяма в изпълнението на това дело”. С разпалено сърце Той ги призовава да вършат това дело. И сега аз призовавам всички носители на това свещеничество, председателстващите служители на кол, епископите и висшите съвети да възлязат и да пасат стадото. Заинтересувайте се от тях. … Работете за тях и не ограничавайте своите мисли и чувства до личното си възвеличаване. Така Бог ще ви дава откровение след откровение, вдъхновение след вдъхновение и ще ви научи как да действате за доброто на светиите по въпроси, засягащи тяхното материално и духовно благополучие². (Вж. предложение 2.)

Учители и ръководители са призовани да следват примера на Спасителя и да служат с обич, а не да възвеличават себе си.

Защо даден човек е призован да председателства над група хора? Дали с това се цели да му се даде влияние, след което той да използва това влияние да възвеличава себе си? Не, точно обратното, той е призован да действа в тази роля в свещеничеството подобно на Сина Божий, за да прави жертви. За себе си ли? Не, за доброто на хората, над които председателства. Ще трябва ли той да принесе себе си в жертва на кръста, така както направил Спасителят? Не, но трябва да стане служител на своите братя, а не техен господар, като работи за тяхно добро и за благополучието им. Не да упражнява така полученото влияние за собствена облага или за облагата на своето семейство, роднини и лични приятели, а за да служи на всички свои братя, имащи права равни с неговите, и така да се стреми да благославя и облагодетелства всички по равно, според техните таланти и достойнство, като така развиват в себе си бащиното чувство, което се намира в душата на нашия Отец. …

… Нека проповядващите сред светиите осъзнаят за какво им е дадено свещеничеството; нека разберат и напълно почувстват защо са били призовани да изпълняват едно или друго призование–за да действат в духа на нашия Учител, служил на всички, за да се научат да ценят и мислят за благополучието на всички хора, така както правят това за себе си. … Така те ще навлязат в духа на двете големи заповеди, на които, според думите на Спасителя, “стоят целият закон и пророците”, а именно, да възлюбиш Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да възлюбиш ближния си както себе си (вж. Матея 22:37–40)³.

Преди да (преподавате), отправете следната молитва: Помолете Господ да ви вдъхнови да кажете нещо, което да бъде от полза за хората, към които се обръщате. Няма значение дали то ще бъде нещо, което да добави към вашата слава, просто не забравяйте, че сте призовани да се обърнете към хората и че те желаят да чуят нещо, което да бъде за тяхна полза. И такова нещо може да дойде единствено от Господ. Не се тревожете дали … слушателите ви ще са на мнение, че сте говорили прекрасно. Изобщо не мислете за това, а премахнете целия намиращ се в душата ви егоизъм, така че Господ да ви даде думите, които да бъдат от полза за слушателите ви⁴. (Вж. предложение 3.)

Мъдрите ръководители оценяват талантите на околните и им дават възможности да служат.

Когато един (ръководител) достигне до сърцата на светиите и стане известен сред тях със своята почтеност и честност, с желанието си да работи за Бог и хората, с готовността си да принесе всяка жертва, която може да бъде поискана от него, тогава той е спечелил тяхното доверие; и когато постигне това, какво би могъл да прави той, за да бъде одобрен от хората, чиито умове, в малка или голяма степен, са предразположени към напредък? Нека този човек призове в своя подкрепа най-способните братя, като сподели с тях своите отговорности. Защото ще откриете, че по принцип различните таланти са дадени на много хора и рядко изобилстват в един човек; и за развиването на тези таланти е необходима единствено възможност. На един може да каже, “Ето, брат еди кой си, ти си по-способен от мен в изпълнението на това призование;” или на друг, “ти най-добре можеш да боравиш с тази материя;” и така нататък, докато изкара наяве талантите на всички, като вместо да подронва доверието на хората в себе си, така той го укрепва⁵. (Вж. предложение 4.)

Правилният начин на ръководство включва смирение, добър пример и отдаденост към благополучието на околните.

Авторитарният тип ръководство не е правилния начин, по който да се водят светиите; това става с дух на смирение, мъдрост, доброта, като се преподава не толкова с теория, колкото с практика. Дори човек да говори с красноречието на ангел, неговите добри дела, добър пример и действия, постоянно проявяващи чистосърдечието му в полза на хората, преподават много по-красноречиво и ефективно⁶.

Ако бъдете толкова предани и единни, колкото Първото Президентство и Дванадесетте сме предани и единни, като ни следвате така, както ние следваме Христос, с вас всичко ще бъде наред. Ние сме решени да изпълняваме своите задължения и да служим на Господ, като се трудим в полза на Неговите люде и реализирането на Неговото дело. Ние сме ваши служители в името Господно и желаем вашето благополучие и благополучието на цялото човечество.

Господ не е избрал великите и учените на земята, за да реализира Своето дело на земята. Избрал е не обучените и образованите в университети и семинарии, а скромни мъже, отдадени на Неговата кауза, като те имат задачата да ръководят делата на Неговата Църква, имащи желанието да бъдат подтиквани и ръководени от Светия Дух, които по необходимост желаят да отдават почит на Него, знаейки, че самостоятелно не могат да постигнат нищо. Уверявам ви, братя и сестри, че нямах амбицията да поема отговорностите, които изпълнявам в момента. Съвсем доволно щях да подмина тази възможност, ако тя не ми беше предоставена. Никога не съм я търсил, нито съм търсил помощта на когото и да е от братята, за да я получа, а Господ е открил на мен и братята ми, че такава е Неговата воля, и аз нямам желанието да отхвърля каквато и да било отговорност или да откажа да изпълнявам призованието, което Господ изисква от мен да изпълнявам⁷.

Ще се стремя да бъда отдаден на вашето добруване и на интересите на царството Божие. Ще ви служа според най-доброто си знание и разбиране, действайки за ваше добро във връзка с целите на Всемогъщия. Ще правя това и Господ ще бъде мой Помощник⁸. (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Как писмото на Лоренцо Сноу към ръководителите в Англия може да се отнесе към нас? Какво например може да се получи, ако подхранваме “дух на самовъзвеличаване” в нашите църковни призования? Как можем да увеличаваме своите църковни призования без да възвеличаваме себе си?
Изучете раздела, започващ на стр. 229. По какви начини ръководителите могат “да пасат (Христовото) стадо”? Какво са правили ръководители на Църквата, за да “пасат” вас? На кои притежавани от тези ръководители черти на характера се възхищавате?
Прочетете предупрежденията на президент Сноу за самовъзвеличаването. След това прегледайте втория пълен абзац на стр. 227. Защо трябва да знаем какви са нашите мотиви, когато служим? С молитва помислете какви са мотивите, с които служите в Църквата.
Помислете върху абзаца, започващ на края на стр. 232. Какво става с един район или клон, когато ръководителите споделят някои отговорности с останалите членове? Какви последици сте виждали, когато членове на Църквата с различни таланти и преживявания са работили заедно за постигане на обща цел?
Президент Сноу съветва, “Авторитарният тип ръководство не е правилния начин, по който да се водят светиите”. Кои са някои от последиците на авторитарния тип ръководство от страна на ръководители на Църквата? А на родителите? Кои са някои от възможните последици от смиреното ръководство?

Свързани с темата стихове: Матея 6:24; 20:25–28; 23:5; Марка 10:42–45; Иоана 13:13–17; 2 Нефи 26:29; 28:30–31; Мосия 2:11–19; 3 Нефи 27:27; У. и З. 46:7–11; 50:26; 121:34–46

Помощ в преподаването: “Записването на въпросите на черната дъска ще помогне на учениците да започнат да размишляват относно темите, преди началото на урока” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 93).

Преданите църковни ръководители следват Господния съвет към Петър: “Паси овцете Ми” (Иоана 21:16–17).

“Ще откриете, че по принцип различните таланти са дадени на много хора и рядко изобилстват в един човек”.