Глава 4

Укрепени от силата на Светия Дух

“Решете в умовете си да живеете смирено и по такъв начин, че Духът Господен винаги да бъде ваш приятел”.

Из живота на Лоренцо Сноу

В своето първо обръщение на обща конференция като президент на Църквата, Лоренцо Сноу казва, “Ние зависим от Духа Господен, който да ни помага и от време на време да ни показва какво е нужно да постигнем при обстоятелствата, които може да ни заобикалят”¹. Имало е вероятност президент Сноу да не оцелее 34 години по-рано, ако неговите приятели не бяха разчитали на Духа Господен при едно конкретно обстоятелство.

През 1864 г. старейшини Лоренцо Сноу и Езра Т. Бенсън от Кворума на дванадесетте апостоли отиват на мисия на Хавайските острови. Те са придружени от още трима мисионери: старейшини Джозеф Ф. Смит, Уилям Клъф и Алма Л. Смит. Когато техният кораб хвърлил котва близо до остров Мауи, всички освен Джозеф Ф. Смит се качили на малка лодка, за да стигнат до брега. При приближаването на острова ги ударили високи вълни, като кормчията не успял да овладее лодката. Тя се обърнала и всички пътници били изхвърлени във водата. Скоро всички освен старейшина Сноу изплували на повърхността. Група жители на острова се притекли на помощ, като взели Уилям Клъф и Алма Л. Смит в една спасителна лодка, за да потърсят своя приятел. Старейшина Клъф разказва:

“Първо видях главата на брат Сноу до единия край на обърнатата лодка. Веднага след като го качихме в лодката, ние казахме на лодкарите да достигнат брега възможно най-бързо. Тялото му се бе схванало, като изглежда животът му го бе напуснал.

Брат А. Л. Смит и аз бяхме седнали един до друг. Положихме брат Сноу на коленете си и докато пътувахме до брега, ние тихо го благословихме и помолихме Господ да пощади живота му, за да може той да се завърне в своя дом при семейството си.

Когато стигнахме до брега, ние го отнесохме до едни варели, лежащи наблизо на плажа. Положихме го с лице надолу на един от варелите и го въртяхме и клатехме напред-назад, докато успяхме да излеем водата, която беше погълнал. …

След като за известно време полагахме усилия без никакви признаци от завръщащ се живот, стоящите около нас хора казаха, че няма какво повече да се направи за него. Но ние не чувствахме желание да го оставим и продължихме да се молим и полагаме усилия, сигурни, че Господ щеше да чуе и отговори на молитвите ни.

Накрая получихме впечатлението да сложим уста на неговата и да се опитаме да напълним дробовете му с въздух, като вкарваме и изкарваме въздух от тях, имитирайки доколкото е възможно естествения процес на дишане. Правихме това, докато успяхме да изпълним с въздух дробовете му. След малко забелязахме слаби признаци за връщане на живота му. Лекото примигване на очите му, които преди това бяха отворени и мъртвешки, и много слабия гърлен звук бяха първите симптоми на завръщащ се живот. Те ставаха все по-осезаеми, като накрая той дойде в пълно съзнание”.

Като си спомнят това преживяване, старейшина Уилям Клъф знае защо той и старейшина Алма Л. Смит могли да спасят живота на старейшина Сноу. “Ние не само направихме обичайното при такива случаи”, казва той, “но също и онова, което Духът ни нашепваше”². (Вж. предложение 1.)

Учения на Лоренцо Сноу

Чрез дара на Светия Дух ние сме водени към всяка истина и укрепвани във вярата си.

Съществува една благословия, неразривно свързана с подчинението на Евангелието, и това е дарът на Светия Дух. … Спасителят, Който несъмнено познава най-добре естеството и характера на този дар, казва, че той ще отведе получилите го към всяка истина и ще им покаже идни неща (вж. Иоана 16:13). Този Дух следва да прави повече от това да произлиза от Бог, да изпълва необятното пространство и да дава светлина на всеки човек, който идва на света (вж. У. и З. 84:46); дарът на Светия Дух следва да води към всяка истина и да показва идни неща.

Освен това, говорейки за последиците от неговото присъствие, апостол (Павел) казва: “А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. На един се дава вяра”. (Вж. 1 Коринтяните 12:7, 9.) Не тази проста, обикновена вяра, която някои хора претендират да имат днес, а вярата, която позволявала на притежаващите я да бъдат с трион разрязвани, хвърляни на лъвове и в огнени пещи и да бъдат подлагани на всякакъв вид мъчения. Точно такава вяра Светият Дух дарява на онези, които са го приели, давайки възможност на хранещия тази вяра да устои на всяка трудност, да преодолее всяко противопоставяне и да даде живота си, ако е необходимо, за каузата, която е приел. Има една всемогъща вдъхновяваща сила в тази вяра, давана от Господ чрез Светия Дух, която не може да бъде дадена по друг начин. На един се дава вяра, на друг знание (вж. 1 Коринтяните 12:8), не придобиваното само с четене на книги, а знанието от Всемогъщия. Те били ръководени от този вдъхновяващ принцип, който е така осезаем, даряващ ги със знание за каузата, която са приели. Те знаели чрез откровение от Бог, че каузата, на която се подчинявали, е истинна, открита им по неоспорим начин, като те знаели това сами за себе си. Така те били установени … върху канарата на откровението³.

Проповядвайки, Петър казва на хората, “Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си” (Деянията 2:38–39.) Този дар на Светия Дух е принцип, различен от идеите на отстъпилото християнство. Това е принцип на разум и откровение. Това е принцип, който открива неща минали, настоящи и бъдещи, и тези дарове на Светия Дух се получавали чрез подчинение на изискванията на Евангелието, така както било прогласявано тогава, и както се прогласява сега от старейшините на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Точно на тази канара трябва да бъде положена тяхната вяра; по този начин те следва да придобиват познание за приетите от тях учения, като имаме обещанието на Спасителя, че “портите на пъкъла не ще надвият над тях”. (Вж. 3 Нефи 11:39.) …

… Основата, върху която е изградена Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, е канарата на откровението–канарата, върху която Исус казва, че ще изгради Своята църква, като портите на ада няма да й надделеят (вж. Матея 16:17–18). Ние не сме получили това знание чрез плът и кръв, не сме получили това свидетелство от човек, не сме го получили чрез четене на Библията … или Книгата на Мормон, а сме го получили чрез действията на Светия Дух, който учи за Божите неща, неща минали, настоящи и бъдещи, предавайки ни Божиите неща, правейки ги пределно ясни за нас. И това познание не може да ни бъде отнето чрез хвърляне в затвор или каквото и да било преследване. Ще го защитаваме и до смърт⁴. (Вж. предложение 2.)

Всеки светия от последните дни може да има Светия Духа за приятел, който да го съветва.

Съществува начин, по който човеците могат да пазят съвестта си чиста пред Бог и хората, и той е да запазят в себе си Духа Божий, който е духът на откровението за всеки мъж и жена. Той ще им открива, дори по най-прости начини, как да постъпват, като им дава подтици. Следва да се опитаме да изучим естеството на този Дух, за да можем да разбираме тези подтици, като така винаги ще можем да постъпваме правилно. Това е голямата привилегия на всеки светия от последните дни. Знаем, че е наше право да се радваме на проявленията на Духа през всеки ден от живота си.

При мен идват хора, изразяващи огромното желание да бъдат посъветвани по един или друг въпрос. Те не трябва винаги да идват при мен (в някои случаи, разбира се, това е съвсем правилно), защото Духът е в тях, за да правят добро и да реализират Божиите цели. … Не е нужно винаги да идват при президентството на Църквата, или Дванадесетте, или старейшините на Израил, за да получат съвет; той е в тях; те имат един приятел, който идеално знае какво да им каже. От момента на приемане на Евангелието, влизането във водите на кръщението и последвалото полагане на ръце за даване дара на Светия Дух ние имаме един приятел, ако не го прогоним от нас чрез погрешни действия. Този приятел е Светия Дух, който взема от Божиите неща и ни ги показва. Това велико средство ни е дадено от Господ, така че да опознаваме светлината и да не тънем в тъмнина⁵. (Вж. предложение 5.)

Светият Дух може да ни осигури щастие и мир на ума.

Господ е поставил определени желания и чувства в нашите сърца и това е така с цялото човечество, с цялото човешко семейство. В тяхната същност са вложени и вплетени определени желания и способности за радост, желания за определени неща, които в своята същност са предвидени да спомогнат за нашия мир и благополучие, които откликват на техните чувства и допринасят за тяхното щастие, но как да получат удовлетворение на тези способности и желания в света те не знаят, нито разбират, а Господ е сметнал за уместно да ни показва как да разбираме тези неща, когато бъдем верни и вървим в светлината на Светия Дух и приемаме истината⁶.

Привилегия на светиите от последните дни е да живеят според Евангелието по такъв начин, че да чувстват Божието одобрение. Разбира се, понякога вършим неща, от които се срамуваме, но ние се покайваме за тях в сърцата си и взимаме твърдото решение да не ги допускаме повече. Това е всичко, което Господ желае от нас, и мъжете и жените, които живеят по този начин, живеят неосъдени. Те получават праведност и радост в Светия Дух⁷.

Ако пазим светлината на Духа вътре в нас, ние можем така да напреднем в Евангелието, че осезаемо да се радваме на мир и щастие в този свят; и докато вървим напред, стремейки се към мира и щастието пред нас, там, в далечината, ние ще имаме покой на ума, който може да осени единствено хората, изпълнени със Светия Дух⁸. (Вж. предложение 3.)

Имаме нужда от помощта на Светия Дух, когато устояваме на изпитания, изпълняваме своите задължения и се подготвяме за селестиална слава.

Има множество важни неща, които се изискват от ръцете ни, и множество неща, които можем да постигнем, когато сме подпомагани от Духа Господен, които понякога може да изглеждат почти невъзможни за постигане⁹.

Бих желал да напомня на моите братя и сестри … че за своето знание и интелигентност зависим от Светия Дух, който може да бъде в нас, ако се погрижим това да стане, един дух на вдъхновение и откровение, който ясно да изявява на нашето разбиране намерението и волята Божии, да ни учи на нашите задължения и ангажименти и това, което се изисква от нас. … Имаме нужда от помощ. Ние неизбежно щяхме да правим това, което да ни отведе към проблеми и тъмнина и нещата, които не допринасят за наше добро, ако не беше помощта на Утешителя, обещан от Господ на Неговите светии. Ако внимателно се вслушваме в неговите нашепвания и разбираме естеството на неговия език, ние можем да избегнем много проблеми и сериозни трудности¹⁰.

Ние сме изцяло зависими от духа на вдъхновение и ако някога е имало време, откакто Адам е живял в Едемската градина, когато Духът Господен е бил по-нужен от настоящето време, аз не знам за него. Знаменията на времената и бързото наближаване на събития, които ще изпитват сърцата на светиите от последните дни и тяхната почтеност, налагат сега усилено да търсим Духа Божий и божествена подкрепа, защото те със сигурност ще ни бъдат нужни в бързо наближаващите събития. Знам, че в миналото той ни е бил нужен. Лесно можем да видим, че ако не сме имали Духа Божий да ни води през много от събитията, които сме преживели, ние нямаше да се радваме на нашите настоящи надежди за възвисяване и слава, а нашите обстоятелства щяха да бъдат много по-неблагоприятни. И ако в миналото сме имали нужда от Светия Дух, можем ясно да осъзнаем, че той ще бъде необходим и в бъдеще¹¹.

Ние трябва да разбираме–и като цяло успяваме–че делото, което сме дошли да изпълним в този живот, не може да бъде извършено за славата Божия или за наше удовлетворение само чрез нашият естествен разум. Ние сме зависими от Духа Господен, който да ни помага и редовно да ни показва какво трябва да изпълним при обстоятелствата, които ни заобикалят¹².

Би било наистина глупаво да очакваме светиите от последните дни да могат да изпълнят селестиалния закон, закона, произлизащ от Бог, който има за цел да възвиси хората в Неговото присъствие, освен ако не са подкрепяни от една свръхестествена (небесна) сила. Евангелието ни обещава това. То обещава дара на Светия Дух, който е божествен в своята същност, и който е даден единствено на нас, и за който Спасителят ни е казал, че ще ни води към всяка истина, и ще вдъхновява хората, които го притежават, и ще и дава познание за Исус, познание за Отца и за неща, отнасящи се до селестиалния свят; обещава, че ще вдъхновява притежаващите го със познание за идните неща и за изминалите неща, да ги вдъхновява дотолкова, че те да се радват на небесни дарове–дарът на езици и пророчество, полагането на ръце на болни, като така те да бъдат изцелявани.

На хората, които приемат това Евангелие, са обещани тези свръхестествени сили и дарове и знание за тях самите, така че да не се осланят на никой човек или група хора, по отношение на истинността на религията, която са приели; така че да получат знание от Отца, че тази религия е произлязла от Него, че Евангелието е произлязло от Него, и че Неговият служител е имал правото и властта да отслужи тези обреди, така че никакъв вятър на учение да не ги разколебава и отклонява от пътеката, по която са поели; така че да бъдат подготвени за славата, която ще бъде открита, и да бъдат направени участници в нея; така че да могат да устоят на всяко изпитание и бедствие, което по Божията воля ще ги връхлети, за да ги подготви по-пълно за селестиална слава; така че да не вървят в тъмнина, а в светлината и силата Божии, и да бъдат издигнати над светските неща и да застанат освободени от тях, за да могат да вървят независимо под надзора на селестиалния свят и пред погледа Божий и на небесата, като свободни човеци, следвайки посоката, определена им от Светия Дух, посока, чрез която те ще могат да се въздигнат към знание и сила и така да се подготвят да получат славата, която Бог е промислил да им даде, и да заемат възвисената степен, на която Бог е определил да ги въздигне¹³.

Ние следва да живеем по начин, по който да знаем, че действията ни са приемливи за Бог. Следва да разбираме гласа и нашепванията на Светия Дух. В ден, в който небето не е затъмнено от облаци, ние можем да видим небесните сфери, тяхната красота и цел. По същия начин сме зависими от Духа Божий, който да хвърли светлина върху принципите на истината и спасението. Няма светия от последните дни, който може да се радва на каквато и да било степен на щастие, освен ако не живее по този начин и не получава такова божествено напътствие¹⁴. (Вж. предложение 4.)

Когато живеем смирено, Светият Дух ни помага да вървим напред.

Решете в умовете си да живеете смирено и по такъв начин, че винаги да имате Духа Господен да бъде ваш приятел, да ви направлява при необходимост според обстоятелствата, в които може да се намирате. …

… Нямам никаква представа колко още ще живея и не се тревожа за това. Но желая, като и вие следва да желаете това нещо, да бъда така смирен, така покорен, така непринуден, че да се радвам на духа на откровението. Ваша е привилегията, на всеки един от вас, да имате достатъчно от духа на откровението, че точно да знаете как да постъпвате правилно. Вие имате точно толкова привилегията да знаете какво да направите утре, когато този ден настъпи, колкото и аз в делата си за добруването на Църквата като цяло ¹⁵.

Ние следва да се стремим, във възможно най-голяма степен, да забравим всички светски въпроси, които ни натъжават и тревожат, и да съсредоточим умовете си върху Господ, имайки достатъчно от Неговия Свят Дух, та да можем да получим такова познание и подтици, че те да ни помагат в нашия път напред¹⁶. (Вж. предложение 5 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Докато преглеждате разказа на стр. 75–78, помислете кога сте били благословени, защото някой друг е последвал подтиците на Светия Дух. Също така си спомнете случай, когато сте последвали подтик да помогнете на някой друг.
Прочетете раздела, започващ на стр. 76. Какво според вас означава да бъдете “установени … върху канарата на откровението”? (За някои примери вж. стр. 76–78.) Как личното откровение може да ни даде силата “да устоим на всяка трудност” и “да преодолеем всяко противопоставяне”?
Президент Сноу казва, че Светият Дух може да ни помогне да “се радваме на мир и щастие в този свят” (стр. 79–80). Кога Светият Дух ви е помогнал да бъдете щастливи и да чувствате мир? По кои други начини може да ни помага Светият Дух? (За някои примери вж. стр. 76–83.)
Докато изучавате раздела, започващ на стр. 80, спомнете си как сте се научили да разпознавате подтиците на Светия Дух. Как бихте могли да помогнете на роднина или приятел да разпознае подтиците на Духа?
На два пъти в тази глава Светият Дух се определя като приятел (стр. 79 и 81). Защо мислите, че имаме нужда от смирение и непринуденост, за да може Светият Дух да бъде наш приятел?

Свързани с темата стихове: Лука 12:12; Иоана 14:26–27; Римляните 14:17; 1 Коринтяните 12:4–11; Галатяните 5:22–25; 1 Нефи 10:17–19; 2 Нефи 32:5

Помощ при преподаването: “За да насърчите обсъждане, използвайте въпросите в края на главата. … Можете също да разработите свои собствени въпроси специално за хората, които учите” (стр. vi на тази книга).

Ранни мисионерски усилия на Хавайските острови

Когато Лоренцо Сноу служи на мисия на Хавайските острови, неговият живот е спасен чрез вдъхновеното служение на неговите спътници.

“Наше право (е) да се радваме на проявленията на Духа през всеки ден от живота си”.