Глава 22

Да правим добро на околните

“Култивирайте дух на милосърдие; бъдете готови да направите за околните това, което вие бихте очаквали те да направят за вас, ако вашите обстоятелства се разменят”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Лоренцо Сноу и неговото семейство вземат участие в първоначалното преселение на светиите от Наву, Илинойс. В група с други семейства през февруари 1846 г., те се запътват на запад през щат Айова. Климатичните условия правят пътуването им трудно–ден след ден те се борят с дъжда, снега и калта.

Един ден, докато семейство Сноу пътува, член на техния керван ги моли за помощ. Лоренцо Сноу пише в своя дневник, че един човек “поиска да остави своя куфар в моя фургон, казвайки, че не можел да го качи никъде другаде”. Фургонът “бе изцяло препълнен и ми се струваше, че няма да можем да пътуваме с още товар”, си спомня Лоренцо Сноу, но “въпреки това аз му казах да го качи и да продължи с нас”.

Следващата вечер семейството преживява “една много неприятна злополука”: оста на техния фургон се чупи. Той разказва: “Тогава валеше много силно и (беше) много студено. Ние незабавно опънахме палатката си (и) накладохме хубав огън. … Водата и калта бяха много дълбоки и нямаше начин да стигнем до фургона, без да се намокрим. … Бяхме на около двадесет и пет километра от лагера и на петнадесет от най-близката къща, никой от нас нямаше умения да поправи фургона и перспективите ни не бяха особено насърчителни”.

Неочаквано те са избавени от мъжа, на когото помагат ден по-рано. “Оплаквах своята беда”, разказва Лоренцо, “когато той дойде при мен и каза, че по занаят е майстор на фургони и съвсем лесно може да поправи фургона ми. … Веднага след като времето позволи това, брат Уилсън (това е името на споменатия човек) се захвана за работа и изработи ос, много по-здрава от тази, която счупих. С вече поправен фургон, ние напуснахме мястото, където бяхме останали заради дъжда и калта”.

Това преживяване на Лоренцо Сноу затвърждава ценен урок за службата и приятелството. Той пише в своя дневник, “Правенето на една услуга често води до получаването на друга”¹. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

Ние сме деца на един и същ Небесен Отец и сме изпратени на света да правим добро един на друг.

Ние сме деца на един Отец в селестиалните светове. … Ако се познавахме така добре, както би трябвало, … нашите симпатии щяха да бъдат по-силни, отколкото са в момента, и всеки един от нас щеше да има желанието сам да разбере как да прави добро на нашите братя, как да облекчава техните страдания и да ги изгражда в истината, как да им помага да отстранят тъмнината от умовете си. Ако наистина се разбирахме един друг и истинското взаимоотношение помежду ни, нашите чувства щяха да бъдат различни от настоящите; това знание обаче може да бъде придобито единствено чрез Духа на живота, когато имаме желанието да се изграждаме един друг в праведност².

Били сме изпратени на света, за да правим добро на околните; и като правим добро на околните, ние правим добро на себе си. Ние винаги трябва да помним това, съпругът по отношение на своята съпруга, съпругата по отношение на своя съпруг, децата по отношение на своите родители и родителите по отношение на своите деца. Винаги ще имаме възможност да правим добро един на друг³.

Моля се на Бог, в името на Исус, вие и аз с всеки ден да се опитваме да бъдем малко по-верни, днес да се опитваме да бъдем малко по-добри от вчера, да се опитваме да храним малко повече обич и добро отношение към нашите ближни, защото ни е казано, че на тия две заповеди стоят целият закон и пророците, “да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да възлюбиш ближния си както себе си”. (Вж. Матея 22:37–40.) “Да правим на човеците това, което желаем те да правят на нас”. Това е същината на закона и пророците. (Вж. Матея 7:12.) Това са принципи, които следва и трябва да научим. … Следва да бъдем приятели с всички навсякъде. Няма светия от последните дни, който да мрази света: ние сме приятели на всички по света, задължени сме да бъдем, що се отнася до тях. Трябва да се научим да даваме израз на своето милосърдие и да работим за ползата на цялото човечество. Това е мисията на светиите от последните дни–да не пазим това милосърдие единствено за себе си, а да действаме за всички, защото е нужно то да докосне цялото човечество⁴.

Бъдете почтени, справедливи и милостиви, като упражнявате дух на благородство и доброта във всичките си намерения и решения–във всичките си действия и взаимоотношения. Култивирайте дух на милосърдие; бъдете готови да направите за околните това, което вие бихте очаквали те да направят за вас, ако вашите обстоятелства се разменят. Имайте амбицията да достигнете величие, не по мнението на света, а в очите на Бог, да достигнете величие по следния начин, “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да възлюбиш ближния си както себе си”. Вие трябва да обичате хората, защото те са ваши братя, Божието потомство. Молете се усърдно за този филантропичен дух, това разширяване на мисълта и чувствата, и за силата и способността да работите усърдно за напредъка на царството на Месията⁵. (Вж. предложение 2.)

Нашето щастие нараства, когато помагаме на околните да открият щастие.

Следва да подхранваме в себе си силното желание да правим добро на околните. Никога да не прекаляваме в грижата за себе си. Доброто ще бъде наш спътник, ако до известна степен се грижим за интересите на околните, като полагаме усилия да ги правим по-щастливи и да ги доближаваме към Господ. … Когато сте натъжени, огледайте се наоколо и ще откриете някой, който е в по-лошо положение от вас; отидете при него и разберете какъв е проблемът, след това се опитайте да го разрешите с мъдрост, дадена ви от Господа, и веднага ще усетите, че тъгата е отминала, че се чувствате по-леко, че Духът Господен е с вас и всичко изглежда по-светло⁶. (Вж. предложение 3.)

Когато поставяме чуждите интереси на първо място, самите ние напредваме по-бързо.

Едно от най-добрите неща, към които млад мъж или млада жена могат да се стремят в опита си да достигнат величие, е да помагат на околните да го постигнат, като прекарват известно време в подпомагането на други хора. Най-добрият начин да напреднем е да полагаме усилия във вършенето на добро за околните. Никога не забравяйте това⁷.

При получаването на каквото и да било знание, човек трябва да положи усилие и, след като е придобил известно знание, той следва отново да се задълбочи и да продължи да учи, докато успее да усвои това знание; и той ще го усвои порядъчно само когато споделя това знание. Нека той се захване за работа, да събере свои познати и положи усилия да сподели полученото знание, като така ще бъде просветен с неща, които ще може да научи единствено като следва този модел на преподаване и споделяне на знанието, което притежава. Всеки, който е преподавал в училище, знае за какво говоря. …

Нека човек помни, че други хора стоят в мрак, без да са напреднали така в своето знание, мъдрост и разум, и да споделя това знание, разум и сила със своите приятели и братя, доколкото той е по-напреднал от тях; чрез тези свои действия той скоро ще открие, че неговият разум ще се разшири, че придобитите светлина и знание ще се увеличат и умножат по-бързо. …

Ако желаете да си осигурите приятелството и доброто отношение на вашите познати, захванете се за работа и споделете с тях получената от вас светлина, като помните, че тези благословии са ви дадени от Бог и че, правейки това, вие изпълнявате задължението на всеки човек. …

Сега, за да може човек да подсигури за себе си най-висшите и велики благословии, за да получи одобрението на Всемогъщия и за да успее да се усъвършенства по отношение на всички неща, принадлежащи на праведността, той трябва да върши всички неща по възможно най-добрия начин. Нека се захване за работа с готовност да жертва себе си за доброто на своите познати. Ако желае да изгражда себе си, най-добрият начин да прави това е да изгражда своите приятели. …

… Нека умовете ви бъдат разширявани да разбират заобикалящите ви приятели и да се грижат за тях и, когато е в силата ви да действате в тяхна полза, правете го; и като правите това, ще видите как нещата, от които имате нужда, ще ви попадат в ръцете по-бързо, отколкото ако влагахте труда си изцяло в това да ги осигурявате за себе си, независимо от интересите на вашите приятели. Знам, че това е един добър и важен принцип⁸. (Вж. предложение 4.)

Когато правим жертви за доброто на околните, ние ставаме по-праведни.

Ние просто трябва да чувстваме … че освен нас съществуват и други хора; трябва да се съобразяваме с техните желания и чувства, като така станем по-богоподобни, отколкото сме сега.

… Съществува саможертва, която да бъде принесена за доброто на хората, които ни заобикалят. Виждаме това в живота на Спасителя, в този на брат Джозеф, както и в този на нашия президент (Бригъм Йънг). Исус, брат Джозеф и брат Бригъм винаги са били готови да жертват всички свои притежания за доброто на хората; точно това дава на брат Бригъм сила пред Бог и влияние пред хората, това чувство на саможертва, на което той през цялото време дава израз. Така е и с всички останали; именно в степента, в която те желаят да правят жертви за околните, Бог е с тях и благословиите на вечните светове се изливат над тях, като така те ще подсигурят за себе си не само правата на този свят, но и благословиите на вечността. Именно в степента, в която … правите жертви един за друг, в същата степен ще напредвате в Божиите неща. Сега, ако желаете да имате небесни чувства в себе си и да отидете в небесата, ще е нужно да действате подобно на ангелите, които са в небесата. Ако желаете да разберете как да напредвате, аз ще ви кажа - това става, като внедрите божествеността в себе си.

… Хората могат да се радват на райски чувства навсякъде. Ние трябва да се захванем за работа и да постигнем това; трябва да се захванем за работа и да установим рая на тази земя, независимо от заобикалящите ни злини и дяволите, които ни заобикалят; независимо от царящото нечестие, ние трябва да се захванем за работа и да установим рая на тази земя.

Човек не може да се радва на райски чувства, докато не се научи как да ги постигне и да действа съобразно тези принципи. Ако например погледнем някои хора и си спомним обстоятелствата, които ги заобикаляха преди 20 години, … когато имаха известна радост, мир и щастие, макар тогава те да не намираха удобства сред своите обстоятелства. Сега те може да са осигурили за себе си удобствата и средствата да се грижат за своите материални желания и нужди, но ако не са си осигурили приятели и доброто отношение на своите братя, са нещастни, по-нещастни, отколкото бяха преди 20 години.

… Нека Господ ви благославя, братя и сестри, и нека си мислите за тези неща, и нека се обичаме едни други, като живеем така, че да въздигнем себе си в степента, в която Господ ни даде мъдрост и способност, спечелвайки доверието един на друг⁹. (Вж. предложение 5.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прегледайте разказа на стр. 269–270. Дайте пример от живота си за това как “правенето на една услуга често води до получаването на друга”.
Президент Сноу ни напомня, че всички ние сме Божии чеда. Как това знание следва да влияе на нашите действия един към друг? Какви възможности да вършат добро за другите получават жените от Обществото за взаимопомощ? Какви възможности да вършат добро за другите получават мъжете от своя свещенически кворум?
Помислете върху заключителния абзац на стр. 271. Защо нашето щастие нараства, когато помагаме на околните да открият щастие? Как родителите могат да помагат на децата си да научат тази истина?
Защо според вас нашата мъдрост нараства, когато споделяме своето знание с околните? (За някои примери вж. стр. 272–273.) Кои ваши преживявания са ви показали истинността на този принцип?
Изучете раздела, започващ на стр. 274. Защо според вас простите постъпки на служба имат силата да ни доближат до небесата? Докато размишлявате върху посланията в тази глава, потърсете начини да направите своя дом едно по-райско място.

Свързани с темата стихове: Матея 25:31–45; Лука 6:36–38; Мосия 2:17; 4:14–27; У. и З. 81:5; 82:3

Помощ в преподаването: “По-добре е да се вземат няколко добри идеи и да се проведе едно добро обсъждане—отколкото да препускате, опитвайки се да преподадете всяка дума в наръчника. … Една атмосфера без бързане е абсолютно необходима, за да може Духът Господен да присъства във вашия час” (Джефри Р. Холанд, “Teaching and Learning in the Church”, Ensign, юни 2007 г., стр. 91).

Докато пътуват през щат Айова, семейство Сноу получават помощ от човек, на когото са помогнали ден по-рано.

“Нека умовете ви бъдат разширявани да разбират заобикалящите ви приятели и да се грижат за тях”.