Глава 23

Пророкът Джозеф Смит

“Познавах Джозеф Смит като честен човек, човек на истината, честта и предаността, готов да пожертва всичко свое, дори самия живот, като свидетелство пред небесата и света, че е дал истината на човешкото семейство”.

Из живота на Лоренцо Сноу

“Вероятно много малко са живите хора, които така добре да познават Джозеф Смит, Пророка като мен”, казва президент Лоренцо Сноу през 1900 г. “Често се срещах с него. Посещавах го в неговото семейство, вечерях с него, общувах с него при множество обстоятелства и лично съм търсил съвет от него”¹.

В допълнение към това лично общуване Лоренцо Сноу става свидетел на обществените прояви на Джозеф Смит–на неговото служение като приятел на светиите и като пророк на Възстановяването. Той разказва за събрание в частично завършения храм Наву, на което присъства Джозеф Смит. Пророкът се качва на подиума, придружен от свещеник от друга вяра. Свещеникът “бе изключително сериозен. Когато се казваше нещо, създаващо веселие или смях сред хората, (той) запазваше пълно мълчание, изразът на лицето му оставаше съвсем същия”. От друга страна Джозеф Смит “се чувстваше много добре през онази сутрин” и неговите думи “накараха хората да се посмеят” преди началото на събранието. “След като откри събранието”, разказва Лоренцо, “президент Смит се изправи, като никога друг път не го бях чувал да говори с такава сила. Хората останаха очаровани, той бе изпълнен с Духа Божий и говори с голямо въздействие и красноречие”².

Макар президент Сноу да е впечатлен от своите преживявания с Джозеф Смит, неговото свидетелство за мисията на Пророка не се основава на тези преживявания. На няколко пъти заявява, че е получил своето свидетелство от Светия Дух. Той казва: “По отношение на това, че Джозеф Смит бе един почтен и искрен човек, нито аз, нито всеки, който го е познавал, имаме причина да се съмняваме и за момент. Но аз не съм проповядвал принципите на това Евангелие, разчитайки единствено на знанието, получено чрез него или когото и да било друг човек, а вярвах на неговите слова, идващи до мен чрез вдъхновен Божии човек като истинни слова. … Духът Божий, Светият Дух, който всички хора могат да получат и да се радват на него, … потвърждаваше истинността на казаното от него и за мен то се превръщаше в такова знание, което никой човек не може нито да даде, нито да отнеме”³. (Вж. предложение 1.)

Учения на Лоренцо Сноу

Когато Джозеф Смит получава своето Божествено призование, той е един чист, искрен и честен млад човек.

Джозеф Смит, когото Бог избрал да установи това дело, бил беден и необразован и не принадлежал към някоя популярна християнска деноминация. Той бил просто едно момче, честно, почтено, незапознато с хитрините, лукавствата и софистиката, ползвани от политиците и религиозните лицемери за постигане на техните цели. Подобно на Моисей в древността, той се чувствал неподходящ и неквалифициран за задачата да възлезе като религиозен реформатор, в твърде непопулярна позиция да се бори срещу вековни възгледи и вероизповедания, имащи одобрението на хората, най-силните в теологично познание; но Бог го призовал да избави бедните и честни по сърце хора от всички народи от тяхното духовно и материално робство. И Бог му обещал, че всеки, който приеме и се подчини на неговото послание–като бъде кръстен за опрощение на греховете с искрено намерение–можел да получи божествени проявления и трябвало да приеме Светия Дух, същите евангелски благословии, обещани и получавани чрез проповядваното от древните апостоли Евангелие. И това послание, това обещание, е било в сила винаги и при всеки, който е приел старейшините, Божиите упълномощени вестители. Тъй казвал Джозеф Смит, необразованото, простодушно, обикновено, скромно и честно момче⁴.

Първият път, когато видях Пророка Джозеф Смит, аз бях на възраст около осемнадесет години. Случи се някъде през есента на 1832 г. Разнесе се мълвата, че Пророкът щял да проведе събрание в Хайръм, окръг Портидж, Охайо, на около две мили от дома на моя баща. Тъй като бях чувал множество разкази за него, моето любопитство се изостри значително и аз реших да се възползвам от тази възможност да го видя и чуя. Така, придружен от някои членове на семейството на моя баща, аз отидох до Хайръм. Когато пристигнахме, хората вече се бяха събрали в малката градина; присъстваха около сто и петдесет до двеста човека. Събранието вече беше започнало и Джозеф Смит бе застанал на врата на дома на (Джон) Джонсън, като се беше обърнал към хората и им говореше. С критичен поглед прегледах неговия външен вид, облеклото и начина по който говореше. Коментарите му се ограничаваха главно до неговите собствени преживявания, особено видението на ангела, като той даде силно и въздействащо свидетелство по отношение на тези удивителни проявления. Първоначално той изглежда се колебаеше и говореше с тих глас, но по-нататък започна да говори много силно и въздействащо, като изглежда всички събрали се почувстваха, че той бе почтен и искрен човек. И със сигурност аз бях повлиян по този начин и впечатленията, които получих тогава, до ден днешен не са забравени⁵.

Когато (за първи път) го видях и чух, си помислих, че човек, който дава такова удивително свидетелство с такова изражение на лицето, едва ли можеше да бъде лъжлив пророк⁶. (Вж. предложение 2.)

През целия си живот Пророкът Джозеф Смит поддържа на висота своята почтеност и нравственост.

Джозеф Смит, Пророкът, с когото в продължение на години поддържах така близки взаимоотношения, сякаш той ми беше роден брат, бе почтен човек, отдаден на благото на човечеството и изискванията Божии през всичките дни на живота си. Няма човек, който да е притежавал повече почтеност и отдаденост за благото на човечеството от Пророка Джозеф Смит⁷.

Познавах Джозеф Смит като честен човек, човек на истината, честта и предаността, готов да пожертва всичко свое, дори самия живот, като свидетелство пред небесата и света, че е дал истината на човешкото семейство⁸.

Познавах го като човек Божий, изпълнен с духа на своето призование–човек, чиято почтеност не можеше да бъде оспорена, човек честен във всичките си начинания. Никой добре опознал го човек не можеше да посочи недостатък в него, що се отнася до неговата нравственост. … Давам свидетелство за добрия характер на брат Джозеф Смит, за неговата честност, неговата вярност, неговата щедрост, неговото великодушие, като човек и като служител Божий⁹. (Вж. предложение 2.)

Лишен от лицемерие, Джозеф Смит може както да се развлича, така и да проповядва със силата Божия.

Редовно съм посещавал … събрания в храма и съм слушал Пророка да говори по теми най-възвишени. Понякога той бе изпълнен със Светия Дух, говорейки с глас сякаш на архангел и изпълнен със силата Божия, целият светеше, лицето му излъчваше светлина. …

Понякога той говореше тихо, друг път обясняваше тайнствата на царството. Промяната беше така явна, че сякаш той бе въздигнат в небесата, докато се обръщаше към хората на земята, след което се връщаше на по-познати теми. …

Джозеф Смит се държеше винаги естествено и спокойно, като никога не се объркваше или дразнеше от заобикалящите го обстоятелства. Мнозина свещеници го търсеха, опитвайки се да го “хванат в крачка”, когато не внимаваше, извършвайки нещо, в което да намерят недостатък, но дори когато беше сам, действията му бяха същите. Лицемерието бе нещо съвсем чуждо за него. Той се занимаваше със всякакви полезни спортове, като не смяташе за неприлично да играе на топка, да се надбягва или да се захване с който и да било спорт на открито. Един свещеник, по време на своето посещение в дома на Пророка, случайно погледнал през прозореца и видял как Пророкът се борел в градината със свой приятел. Този и други случаи на невинно развлечение убедили свещеника в честността на Порока и пълната липса на лицемерие в него. …

Друг път Джозеф Смит се включи в игра на топка с някои от младежите в Наву. Когато брат му Хайръм го видя, той пожела да поправи Пророка, като дори го укори, казвайки, че такова поведение не е подходящо за Господния пророк. Пророкът отговори с мек глас, “Братко Хайръм, моето общуване с момчетата в този безобиден спорт не наранява репутацията ми по никакъв начин, а прави тях щастливи и доближава сърцата им до моето”¹⁰. (Вж. предложение 3.)

Силата и влиянието на Джозеф Смит нарастват чрез подкрепата на Светия Дух.

Джозеф Смит, този велик пророк, не бил образован, когато Бог го избрал и му съобщил каква е неговата мисия. Господ надарява необразованите с духовни дарове и знание и великолепието на царството им бива показвано чрез силата на Светия Дух, като постепенно те стават велики в своето знание за Божиите неща¹¹.

Към края на своя живот Джозеф Смит получи една особена сила и влияние над своите приятели. Много ясно забелязах това, когато се завърнах от своята мисия в Европа. Дори му обърнах внимание, че той много се бе променил, откакто го бях видял за последно, че неговото въздействие и сила се бяха увеличили. Той се съгласи с това и каза, че Господ го бе дарявал с допълнителен дял на Светия Дух.

Един ден той събра братята от Кворума на дванадесетте апостоли и други отговорни старейшини от Църквата, за да ги назначи в техните задължения и мисии. Всеки един от тях седна и с голяма тревога зачака да чуе словата на Пророка, касаещи неговите бъдещи задължения. Те чувстваха, че са в присъствието на по-висше същество. Когато живееше в Къртлънд, Пророкът изглежда не притежаваше такава сила и влияние, … но в по-късните си години той бе станал така въздействащ в силата Господна, че хората го чувстваха. Така стана и тогава. Старейшините осъзнаваха съществуването на тази по-висша сила. “Брат Бригъм”, каза той, “бих искал да отидеш и да поемеш делата на Църквата в източните щати, като брат Кимбъл може да те придружи”. Обръщайки се към друг, той каза, “Ти посвети вниманието си на издаването на нашия вестник”, като така назначи всеки един в неговата специална мисия; всички приеха неговите думи за Господното намерение. …

Пророкът имаше силата по удивителен начин да впечатлява всички, които се обърнеха към него. Нещо в него докосваше сърцата им. Това се случваше с особена сила, когато братята получаваха от него назначения да възлязат и да проповядват Евангелието. Вдъхновението, което извираше от него, завладяваше душите им и словата му пронизваха най-съкровената част на тяхното същество. Те го обичаха, вярваха в него и бяха готови да изпълнят всяко негово напътствие за напредъка на делото Божие. Той ги изпълваше със силата на своето присъствие и с вълнение относно неговата пророческа мисия. По света има множество хора, които притежават един необикновен дух на приятелство и топлота, който се чувства от всички хора в тяхното присъствие. Срещал съм множество такива мъже, но досега никога не съм срещал друг човек, в чиято компания съм чувствал особеното и силно влияние, което чувствах в присъствието на Пророка Джозеф Смит. Това се дължеше на големия дял на Духа Господен, притежаван от него, като само ръкостискането с него караше човек да се изпълни с това влияние и всяка чувствителна душа знаеше, че стиска ръката на един необикновен човек¹². (Вж. предложение 4.)

Всеки от нас може да придобие свидетелство че Джозеф Смит е бил пророк и че Евангелието е възстановено чрез него.

Без предубеденост в сърцето, с искрената цел да разбера истината, аз приех посланието на (Джозеф Смит)–подчиних се на това учение и получих едно божествено проявление по най-осезаемия и задоволителен начин–обещаната благословия–знанието за това дело. Дали аз съм единствен свидетел? Не е ли това преживяването на хиляди хора, към които сега се обръщам? Не сте ли и вие свидетели?¹³

Какво е естеството на нашето свидетелство? То е следното: че това е диспенсацията на пълнотата на времената; че ангелът, който Иоан Откровителя вижда да лети посред небето, носещ вечното благовестие, за да го прогласява на обитателите на земята и на всеки народ и племе, език и люде–че този ангел се е явил и е възстановил Евангелието на земята, като Джозеф Смит е оръдието, чрез което се е осъществило това възстановяване (вж. Откровението 14:6).¹⁴

Джозеф Смит е потвърдил, че Петър, Яков и Иоан са му се явили и са му предали властта да отслужва светите обреди на Евангелието, чрез които на всички чистосърдечни мъже и жени са обещани Светия Дух и съвършеното познание за учението¹⁵.

Джозеф Смит е бил упълномощен да разтвори канала на откровението и да установи план, чрез който човек може да получи знание за тези неща, та да не бъдем оставени да разчитаме на свидетелството на пророците, нито на свидетелството на древните апостоли, нито на свидетелството на съвременните апостоли, нито на Книгата на Мормон, нито на каквото и да било отминало дело или слово, а самостоятелно да получим знание. Това е едно индивидуално знание¹⁶.

Знам, че Джозеф Смит е един истинен пророк на живия Бог. Свидетелствам, че той е видял и е говорил с Бог и Неговия Син Исус Христос. Господ ми е дал това живо свидетелство и то е горяло в душата ми, откакто го получих. Сега аз го давам на целия свят. Не само че свидетелствам на цялото човечество, че Джозеф Смит е изпратен от Бог и че установеното чрез него дело е Божие дело, а и предупреждавам всички народи на света по отношение на направените от него пророчества, като свидетелствам по най-тържествения възможен за мен начин, че съм сигурен в тяхната истинност¹⁷. (Вж. предложения 5 и 6.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Представете си събитието, описано на стр. 279. Какво ни учи този разказ за Джозеф Смит?
Прегледайте описанията на президент Сноу на нравствеността на Джозеф Смит. Как според вас нравствеността на Джозеф Смит му е помогнала да бъде оръдие в Господните ръце?
Какви са вашите мили и чувства за това, че Пророкът Джозеф е отделял време “да се развлича”? Как можем да сме сигурни, че нашите развлечения помагат на нашата способност да бъдем изпълнени със Светия Дух, без да й пречат?
Как Джозеф Смит “постепенно става велик в своето знание за Божиите неща”? (За някои примери вж. стр. 283–284.) Какво можем да правим, за да следваме примера на Пророка в стремежа си да израстваме духовно?
Прочетете първия пълен абзац на стр. 284, все едно президент Сноу говори лично на вас. Как бихте отговорили на неговите въпроси?
Прегледайте внимателно раздела, започващ на стр. 284. Какви преживявания сте имали, при които се е налагало да знаете сами за себе си, че Евангелието е било възстановено чрез Пророка Джозеф Смит? Какъв съвет бихте дали на роднина или приятел, който желае да придобие това свидетелство?

Свързани с темата стихове: У. и З. 1:17; 5:9–10; 35:17–18; 135:3; Джозеф Смит—История 1:1–26

Помощ в преподаването: “Когато някой зададе въпрос, бихте могли да поканите другите да отговорят вместо вас. Например, можете да кажете: “Това е интересен въпрос. Какво мислят останалите?” или “Може ли някой да помогне за този въпрос?” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 64).

Пророкът Джозеф Смит е “човек Божий, изпълнен с духа на своето призование”.

Джозеф Смит обича да се забавлява с роднини и приятели.