Глава 14

“За Бога всичко е възможно”

“Естеството на наложените над нас изисквания е такова, че човек може да ги изпълни единствено с подкрепата на Всемогъщия. … Той е обещал тази помощ”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Президент Лоренцо Сноу е работлив човек, който следва собствения си често повтарян съвет: “Трябва да полагаме усилия. … Няма полза от това да сме лениви и да оставаме бездейни”¹. Но той признава, че в желанието си да изгражда царството Божие неговите собствени усилия никога няма да бъдат достатъчни без благодатта Божия–или “свръхестествената Му подкрепа”², както често я определя. Затова, макар да насърчава членовете на Църквата да работят усилено в “развиването на (праведни) принципи”, той едновременно заявява, “ние, като светии от последните дни, следва да осъзнаваме и помним, че спасението се реализира чрез благодатта Божия”³. Той свидетелства, че Бог ще прибави Своята сила към нашите усилия: “Където Господ ни постави, там трябва да застанем; когато Той изисква от нас да полагаме усилия в подкрепа на тези свети принципи, тъкмо това трябва да правим; това е всичко, за което следва да се тревожим; за останалото нашият Небесен Отец ще се погрижи”⁴.

Сестрата на президент Сноу споделя, че той следва това учение. Тя го описва като човек, хранещ “непоклатима увереност в подпомагащата (Божия) сила и благодат”. Тя казва, че той “знае на кого се е доверил” и затова е могъл да издържи “всяко страдание, всяко противопоставяне” и да “преодолее всяка трудност”⁵.

Лоренцо Сноу изявява своята увереност в Божията подкрепяща сила на път за своята мисия в Англия през 1840 г. По време на 42-дневното пътуване през Атлантическия океан той и неговите приятели преминават през три големи бури. По-късно той споделя, че това били “ужасни бури–бури, които свикналите с океана определиха като много опасни”. Той отбелязва разликата в неговата реакция към бурите и реакцията на някои от другите пътници: “В редица случаи сцената беше, меко казано, крайно ужасяваща. Не бях изненадан, че мъже, жени и деца, които не се бяха научили да уповават на Бог, агонизираха в своя страх и плакаха от отчаяние. Моето упование бе съсредоточено в Онзи, Който е създал моретата и е определил техните граници. Действах по Негово поръчение–знаех, че бях изпратен на тази мисия от призната от Него власт и, макар океанът да вилнееше и корабът да се тресеше и люлееше под напора на ветровете, Той бе начело и моят живот бе защитен в Неговите ръце”⁶.

Много години по-късно, когато Лоренцо Сноу става президент на Църквата, той отново намира утеха в своята увереност, че Господ е начело. На събрание, проведено на 13 септември 1898 г., членовете на Кворума на дванадесетте апостоли единодушно изразяват своята решимост да го подкрепят като президент на Църквата. Записки от събранието съобщават, че след това той се изправя и казва, че “няма смисъл да изрежда извинения за липса на способности, чрез които да изпълнява огромните отговорности, свързани с тази позиция. … Той чувства, че следва да направи най-доброто, на което е способен и да се осланя на Господ”⁷. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

С Божията подкрепа ние можем да направим всичко, което се изисква от нас.

Искам да говоря по начин, който ще послужи за наше назидание и взаимно усъвършенстване в нещата, отнасящи се към нашето спасение. С тази цел желая да се възползвам от вярата и молитвата на всички онези, които вярват в това да се обръщаме към Господ за напътствие и разум.

Ние следва да осъзнаваме какви са взаимоотношенията ни с Господа, нашия Бог, и особената позиция, която заемаме. За да можем по правилен начин да изпълняваме дадените ни задължения, ние имаме нужда от свръхестествена подкрепа. …

… Исус казва на (един) млад човек, който идва при Него, за да разбере какво следва да прави, за да наследи вечен живот, да “пази заповедите”. Младежът отговаря, че е спазвал посочените заповеди от детството си. Когато го поглежда, Спасителят вижда, че нещо все още липсва. Младият човек е спазвал моралния закон, закона, даден на Моисей, и затова Исус го възлюбва, но и вижда, че едно нещо не му достига. Той бил богат и упражнявал влияние в света в резултат на своето голямо богатство. Исус знае, че преди да може да въздигне него или който да било друг човек в селестиалното царство, е необходимо той да стане покорен във всички неща и да гледа на подчинението на селестиалния закон като на нещо от върховна важност. Исус знае какво е условието за всеки да получи селестиален венец–нищо да не се окаже по-скъпо от подчинението на небесните изисквания. В този млад мъж Спасителят забелязва прилепване към нещо, което не е в хармония със закона на селестиалното царство. Той може би вижда в него една склонност да се увлича към неща, които му вредят, като това би направило подчинението на изискванията на Евангелието неудобно или невъзможно, затова му казва да отиде и да продаде всичките си притежания, да раздаде всичко на бедните и да Го последва.

Тази заповед кара младия човек да се наскърби. Той гледа на богатството като на основната цел в живота, като средство за придобиване на влияние в света и на всички желани неща; като средство за осигуряване на житейските благословии и радости и достигане на висши позиции в обществото. Той не може да си представи как човек може да си осигури благословиите, радостите и привилегиите на живота и желаните от него неща без своето богатство. Но в своята същност Евангелието е такова, че осигурява всичко необходимо за реализирането на човешките желания и изисквания и осигуряването на щастие. В него богатството няма такава цел и Господ пожелава той да изостави тези идеи и да ги изтръгне от своя разум и чувства, така че да стане Негов служител във всички неща. Той пожелава този човек да се отдаде изцяло в Негова служба, да приеме Неговото дело с пълно намерение в сърцето, да следва наставленията на Светия Дух и да се подготви за селестиална слава. Но младият мъж не желае това; за него жертвата е твърде голяма. Тогава Спасителят казва, “Колко мъчно ще бъде за богатите да влязат в небесното царство. По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство”.

Учениците се “се зачудват твърде много” от тези думи, като казват помежду си “Като е тъй, кой може да се спаси?” Те решават, че никой богаташ не може да бъде спасен в царството Божие. Такова заключение правят те от словата на Спасителя. Но Исус отговаря, “За човеците това е невъзможно; Но за Бога всичко е възможно”. (Вж. Матея 19:16–26; вж. и Joseph Smith Translation в Matthew 19:26, бележка под линия a, и Mark 10:27, бележка под линия a.)⁸ (Вж. предложение 2.)

Бог ни е обещал подкрепа в нашите лични усилия да живеем според Евангелието.

Невъзможно е самостоятелно да успеем да изпълним всички дадени ни от Бог заповеди. Сам Исус не могъл да изпълни Своето дело без божествена подкрепа от Неговия Отец. Веднъж Той казва, “Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил”. (Иоана 5:30.) И ако за Него, нашия Господ, е нужно да разполага с божествена подкрепа, за нас е още по-наложително да получим Неговата помощ. И при всяко обстоятелство и условие, в което се намират светиите от последните дни при изпълнение на техните задължения те имат правото на свръхестествена подкрепа от Светия Дух, която да им помага в различните заобикалящи ги условия и в изпълняваните от тях задължения.

… Не мога да си представя нещо по-важно от това да работим за реализирането и получаването на своето лично възвисяване и слава. Това несъмнено е една велика цел на нашето идване в света. … Няма мъж или жена, които следва да се обезсърчават, когато почувстват, че не са в състояние да изпълнят онова, което биха искали да извършат, а всички ние следва да правим всичко по силите си в придвижването напред на великото дело, за което сме тук⁹.

Същността на приетата от нас религия е възприела линия на поведение, която никоя друга известна ми религия не изисква от своите последователи; и естеството на наложените над нас изисквания е такова, че човек може да ги изпълни единствено с подкрепата на Всемогъщия. Нужно е да осъзнаем, поне частично, какви ще са великите и важни благословии, които с времето ще извлечем чрез живот според изискванията на религията, или Евангелието, което сме приели. Исканите от нас жертви са от такова естество, че няма мъж и жена, които да могат да ги принесат, освен подпомагани от свръхестествена сила; а Господ, като дава тези условия, никога не е целял от людете Му да се изисква да ги изпълняват в отсъствието на свръхестествена подкрепа, и то подкрепа, с която никоя друга религиозни общност не претендира да разполага. Той е обещал тази помощ. …

Тези изисквания … са били налагани във всеки период и епоха, когато Бог е призовавал хора да Му служат и да приемат Неговите закони. Те са били налагани в дните на Израил, началото на този народ. Били са налагани на Авраам, Исаак и Яков. Били са налагани на Моисей и народа, който той извежда от робството в Египет. Били са налагани на всичките пророци, живели от Адам до ден днешен. Били са налагани на апостолите, получили своята власт чрез полагане на ръце от Исус Христос, Сина на живия Бог, и на последователите на религията, която апостолите възвестили и установили сред хората в своето време; и няма човек или група хора от Адам до ден днешен, които да са могли да изпълнят тези изисквания, освен Божиите люде, когато са били надарявани със сила свише, която може да произлезе единствено от Господ нашия Бог¹⁰. (Вж. предложение 3.)

Когато участваме в делото Божие, ние имаме нужда от Божията подкрепа.

С каквото и да се захванете с цел осъществяването на интересите на Сион, вие трябва да разчитате на Господ, за да успеете¹¹.

Човешкият разум следва да бъде отправен единствено към славата Божия във всичко, което желае да постигне. Трябва да сме наясно, че сами нищо не можем да постигнем. Ние сме Божии чеда. Стоим на тъмно, (освен) ако Бог не просветли нашето разбиране. Безсилни сме, (освен) ако Бог не ни помогне. Работата, която трябва да свършим тук, е от такова естество, че можем да я изпълним единствено с подкрепата на Всемогъщия. … Това е големият проблем на мъжете от света, а и на твърде много от старейшините на Израил; ние забравяме, че работим за Бог; забравяме, че сме тук, за да можем да реализираме целите, които сме обещали на Господ да реализираме. Ние придвижваме напред едно славно дело. Това е делото на Всемогъщия и Той е избрал мъжете и жените, за които знае от предишен опит, че ще осъществяват Неговите цели¹².

Това дело, което вие и аз придвижваме напред, може да жъне успехи и да бъде реализирано единствено чрез благословиите Божии, които се изливат над нашите най-предани и честни усилия, и решителност от наша страна да изпълним трудовете, за които сме дошли на този свят. Когато погледнем назад към преживяванията, които сме имали, ние лесно ще разберем, че нашия успех е зависел от честните ни начинания в изпълнение на Божието дело, от усилията ни да помагаме на хората и да се освобождаваме в най-голяма възможна степен от егоизма. Тъй като това е било така в миналото, редно е да вярваме, че бъдещият ни напредък зависи от нашата решителност да вършим Божията воля при всякакви обстоятелства и подкрепата, която Той ще ни оказва¹³. (Вж. предложение 4.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прегледайте разказа на стр. 184–185. Защо според вас хората, които уповават в Бог реагират на изпитанията различно от хората, която не уповават в Бог?
Помислете върху разказа за богатия млад мъж. Кои са някои от нещата, към които хората се привързват и които могат да ги накарат да “си отидат наскърбени”? Защо се налага да “изтръгнем” такива неща от живота си, преди да можем да получим най-големите Господни благословии?
Президент Сноу учи, че дори Спасителят имал нужда от “божествена подкрепа”, за да “изпълни Своето дело”. Как бихте могли да използвате думите на президент Сноу, за да помогнете на човек, които се чувства неспособен да живее според изискванията на Евангелието?
Прегледайте внимателно заключителният раздел в тази глава (стр. 189–190). Защо според вас понякога не молим Бог за Неговата подкрепа? Помислете как можете в по-голяма степен да се ползвате от Неговата подкрепа в живота си.

Свързани с темата стихове: Филипяните 4:13; 2 Нефи 10:23–24; 25:23; Яков 4:6–7; Мосия 24:8–22; Символът на вярата 1:3

Помощ при преподаването: “Възложете на участници да прочетат избрани въпроси в края на главата (поотделно или на малки групи). Помолете ги да търсят в главата учения, свързани с въпросите. После ги помолете да споделят своите мисли и прозрения с останалите от групата” (стр. vii в тази книга).

Преди да изцели един слепец, Спасителят казва, “Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил” (Иоана 9:4).

“Това дело, което вие и аз придвижваме напред, може да жъне успехи и да бъде реализирано единствено чрез благословиите Божии, които се изливат над нашите най-предани и честни усилия”.