Глава 16

“За да можем да станем едно”

“Гласът на Всемогъщия ни призова сред объркването … да изградим един съюз и братство, в които да се обичаме един другиго”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Преди светиите да бъдат прогонени от Наву, братята ръководители на Църквата провеждат събрание в храма. Те сключват завет “никога да не прекратят своите усилия чрез всички средства и влияние на тяхно разположение, докато всички принудени да напуснат Наву светии не се преместят на място за събиране на светиите”¹. Решен да спази този завет, през 1849 г. президент Бригъм Йънг създава Кредитния фонд за имиграция. Чрез тази програма Църквата започва да предоставя средства на имигриращи светии с разбирането, че те ще се издължат, след като пристигнат в Юта и си намерят работа.

Президент Йънг призовава старейшина Лоренцо Сноу и други да наберат средства за този фонд. За старейшина Сноу е трудно да иска дарения от светиите–самите те са бедни и гонени от едно място на друго преди да се заселят в долината Солт Лейк. Той пише в дневника си: “При изпълнение на задачата да събирам средства от светиите, които, след като бяха ограбени и окрадени, предприеха пътуване от над хиляда и шестстотин километра и тъкмо се бяха заселили в един сух и необитаем район на “Голямата американска пустош”, разбрах, че се бях захванал с трудна задача. С много малко изключения, хората можеха да отделят съвсем малко или нищо. Въпреки това навсякъде, където старейшина Сноу отива, хората дават всичко, което могат да дадат. Той пише: “Навсякъде проявените усилия и готовност да се изцеди част от малкото–чувството на щедрост и величие на душата, които бяха проявени в условията на бедност, топлите чувства, с които бях приет дори когато немотията бе масово явление, изпълваха душата ми с изключително голяма радост. Един човек настоя да взема единствената му крава, като каза, че Господ го бил избавил и благословил да напусне своята страна и да заживее в една земя на мир; и давайки своята крава, той чувстваше, че изпълнява своя дълг, същото, което би очаквал да направят другите, ако бяха на негово място”.

След като събира дарения из северна Юта, старейшина Сноу отбелязва, “Сърцата на светиите откликнаха с радост и, като се вземат под внимание техните обстоятелства, те дариха средства щедро и изобилно, като не е нужно да споменавам, че изпитваха радост от това”².

Макар поотделно хората могли да дадат малко, обединените им усилия благословили множество хора. Кредитният фонд за имиграция надхвърля своята първоначална цел, като помага не само на живеещите в Наву светии. Той действа в продължение на 38 години, като подпомага десетки хиляди светии от много страни да се съберат с останалите светии. (Вж. предложение 1.)

Учения на Лоренцо Сноу

Когато сме единни в Евангелието, чрез нас Господ показва Своята същност.

Исус се моли на Своя Отец тези, които Той Му е дал от света, да бъдат едно така както Той и Отца са едно, и казва, “моля Те любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз да бъда в тях и Ти в Мен и така всички да бъдем едно”. Във всичко това има нещо много важно и ние трябва да действаме, докато станем като Отец и Сина, едно във всички неща³.

От стиховете, които прочетох (Иоана 17:19-21), се вижда колко било важно апостолите да бъдат единни, така че целите Господни да се реализират в света. Защото ако апостолите и повярвалите им хора не бяха единни, светът нямаше да повярва в мисията и целите на Спасителя. Затова Исус се моли на Отца всички, които Той му е дал, да бъдат едно така както Той и Отец са едно, за да може светът да повярва, че Отец Го е изпратил. Всъщност точно това искал да осъществи Господ чрез народа на Израил, когато го извел от робството в Египет; Той желаел да ги направи единен народ, Негов собствен народ, който Бог можел да почита и уважава, така че светът да повярва, а хората да получат благословиите, които Той желае да им предостави, защото цялата човешка раса са потомство Божие; и ако народът на Израил беше изпълнил Неговите изисквания, несъмнено светът щеше да бъде облагодетелстван от това и целите Божии щяха да бъдат по-пълно реализирани. Господ желаел да покаже Своята същност, същността на небесата и чрез народа на Израил искал да даде своята обич и благословии на цялото човешко семейство, но те не се подчинявали и не искали да се вслушат в Неговия глас. …

Ако сред нас има разделение, ако сме разделени духовно или материално, ние никога не можем да бъдем хората, които Господ желае да станем, нито някога можем да бъдем оръдия в Неговите ръце, така че светът да повярва, че святото свещеничество е било възстановено и че ние разполагаме с вечното Евангелие. За да можем да реализираме Божиите цели, ние трябва да действаме така, както действал Исус –да подчиняваме своята воля на Божията воля, не само в едно, но във всички неща, и да живеем така че волята Божия да се реализира в нас⁴. (Вж. предложение 2.)

Единството е основополагащо в Църквата и в нашите семейства.

Сред нас следва да цари повече единство, отколкото наблюдаваме днес. В Кворума на Дванадесетте цари съвършено единство. И не следва ли в този кворум да цари съвършено единство? Най-категорично всеки от нас би казал, “Да, трябва да има съвършено единство между членовете на Кворума на дванадесетте апостоли”. … И в Първото Президентство следва да цари съвършено единство, нали така? Всеки със сигурност ще каже, че това следва да бъде така. И не следва ли да има съвършено единство сред седемте президента на Седемдесетте? Със сигурност трябва; всички ще кажем “Да”. И не следва ли да цари съвършено единство във висшите съвети на коловете на Сион? Със сигурност следва да е така и съществува начин това единство да се постигне. И същото важи за различните други организации и кворуми. Не следва ли да има съвършено единство между членовете на президентствата на кол? Със сигурност, ако аз бях президент на кол, нямаше да намеря покой ден и нощ, докато не постигна единство със своите съветници. Не следва ли да има единство между епископа и неговите съветници? Със сигурност следва да има.

И какво е по-важно от това? Не следва ли да има единство в семейството? … Със сигурност следва да има. И как който и да било мъж може да бъде доволен, как който и да било съпруг и баща може да бъде доволен, без да е постигнал това съвършено единство, тоест толкова съвършено единство, колкото може да бъде постигнато? И в това начинание бащата следва да направи себе си съвършен точно толкова, колкото един мъж в този живот може да бъде направен съвършен пред своето семейство. И жената трябва да направи себе си съвършена точно толкова, колкото една жена може да бъде съвършена в този живот. Така те са подготвени да направят децата си точно толкова съвършени, колкото децата имат желанието и способността това да стане. И бащата, и майката трябва да бъдат много внимателни. Съпругата не трябва никога да говори неуважително за своя съпруг в присъствието на децата си. Ако смята, че съпругът й е постъпил неправилно (което може да стане), тя не трябва никога да казва това в присъствието на децата си. Тя трябва да го отведе от присъствието на децата си и тогава по един приятен начин да му изложи неговите пропуски, но никога не трябва да говори неуважително за бащата в присъствието на децата. И бащата да прави същото. Той няма правото да говори неуважително за своята съпруга в присъствието на децата си. И се моля на Бог да дава на всеки съпруг и съпруга духа и разбирането да поправят действията си в тази насока. Знам, че голяма част от настоящите трудности и наблюдаваното сред младите хора неуважение към свещеничеството произлизат от този факт, от трудностите в семейния кръг и начина, по който в тяхно присъствие е давано израз на неуважение, от страна на бащата към майката и от страна на майката към бащата. Знам, че тези неща са така⁵. (Вж. предложение 3 по-долу.)

Ние постигаме единство, като си помагаме в реализирането на мир и щастие.

Ние доста говорим за това да обичаме своите ближни както обичаме себе си; говорим за това и понякога размишляваме над това, но доколко наистина навлизаме в духа на тези неща, осъзнавайки, че пречката това да стане е в нас самите? Ние трябва да осъзнаем, че е необходимо да действаме според дадени принципи, според които като група хора можем да се обвържем в единство, можем да обвържем в единство чувствата си, така че те да станат едно, и че това никога не може да бъде постигнато без да се извършат дадени действия, които изискват усилие от наша страна.

Как бихте започнали да се обвързвате в единство? Как един човек започва да се обвързва в единство със своя ближен? Как двама мъже, които никога не са се познавали, започват да изграждат приятелство, привързаност и добронамереност един към друг? Защото нещо трябва да бъде направено и то не само от едната страна, но и от другата. Не се получава единият да върши цялата работа; не става единият да изгради тези отношения от своя страна, а за да станат едно в приятелство и добронамереност, са нужни действията и на двамата. …

… Нещо трябва да бъде направено от (всяка) от страните, за да можем да изградим взаимно приятелство и да се обвържем в единство като общност. …

… Нека умовете ви бъдат разширявани да разбират заобикалящите ви приятели и да се грижат за тях и, когато имате възможността да действате в тяхна полза, правете го, и като правите това, ще видите как нещата, от които имате нужда, ще ви попадат в ръцете по-бързо, отколкото ако влагахте труда си изцяло в това да ги осигурявате за себе си, независимо от интересите на вашите приятели. Знам, че това е един правилен и важен принцип. …

… Нужно е да знаем, че наше задължение е да се научим да осигуряваме мира и щастието на хората около нас и никога да не предприемаме действия, с които да погазваме чувствата и правата на нашите ближни. Нека никой не погазва правата на своя брат. Колко време ще е нужно той да унищожи доверието, което преди това е съществувало между тях? И когато веднъж то бъде унищожено, колко време ще е нужно, за да се възвърнат чувствата, които са съществували между тях? Ще трябва много време. Върху това трябва да съсредоточим вниманието си; чувствам го; във всичките си мисли, във всичките си действия и във всичките си лични размишления ние трябва да оставим умовете си да се спрат върху интересите на всички наоколо и да осъзнаем, че те имат права и привилегии точно като нас; и това трябва здраво да се установи в умовете ни.

Сега, ако погледнем човек, който с постоянство се грижи за интересите на хората около него и желае да благославя всичко, което принадлежи на братята му, така той ще установи щастие за себе си и хората около него. И ако човек поеме по противоположния път и вместо благослов и усилия в полза на другите, той критикува и разрушава, ще се установи ли това щастие за него? Със сигурност не.

… Чувстваме, че е наше задължение да работим по-усърдно отпреди, за да спечелим доверието на околните, като затова, ако имаме възможност, нека да им осигуряваме материални благословии и добрини, за да спечелим тяхното приятелство. По този и по никой друг начин ние ще можем да бъдем обвързани в единство и ще е явно, че храним братски чувства помежду си. Ние трябва да проявяваме това чувство чрез делата си … вместо да стискаме ръка на някого и да казваме “Бог да те благослови, приятелю”, а на следващия ден напълно да забравим какво сме казали и с действията си да потъпчем чувствата му⁶.

Когато човек не желае да жертва в полза на своите братя и когато съзнателно погазва чувствата на братята си, … той не е правдив пред Господа, и къде е неговата обич към брата му?

Когато един брат няма желанието да страда за друг, как ще може той да покаже, че обича брата си? Казвам ви, че имаме слабостта да сме нетърпеливи към братята си и когато те ни наскърбят, ние незабавно отвръщаме със същото, и ако ни настъпят по крака, ние незабавно скачаме на техните крака. … Когато видя някой брат, който е бил наскърбен, да се обърне и да се нахвърли върху оскърбителя си, аз осъзнавам колко се е отдалечил той от пътеката на дълга и му казвам, “Ти трябва да се научиш на самоконтрол или никога няма да бъдеш спасен в царството Божие”⁷.

Ще прочета няколко стиха от книгата Учение и Завети:

“Учениците Ми в древните дни търсеха повод едни срещу други и не си прощаваха едни други в сърцата си; и поради това зло те бяха огорчавани и тежко укорявани.

Затова Аз ви казвам, че трябва да си прощавате едни на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях”. (У. и З. 64:8–9.) …

Както четем тук, съществувало нещо, което учениците на Спасителя не могли да постигнат–те не успели в установяването на това единство на духа и чувствата, което трябвало да постигнат и затова Господ ги укорил. Господ изисква хората да си прощават едни на други, тъкмо седемдесет пъти по седем. И дори ако отсреща не ни помолят за прошка, ние трябва да простим. … Казано ни е, че онзи, които не прощава на брата си, в него остава по-големият грях–тоест той е по-голям грешник от прегрешилия срещу него. Господ изисква от нас да обичаме своя ближен така, както обичаме себе си–една доста трудна задача при много обстоятелства; но ние трябва постигнем това състояние и ще успеем да го постигнем⁸. (Вж. предложение 4.)

Като постигаме единство в Евангелието, нашата светлина и разум нарастват и ние се подготвяме да пребиваваме в Божието присъствие.

Ние следва да бъдем обвързани в единство и да действаме като Давид и Ионатан и душите ни да бъдат едно като техните (вж. 1 Царете 18:1) и да сме готови по-скоро да загубим ръката си, отколкото да се нараняваме взаимно. Какъв могъщ народ щяхме да бъдем, ако бяхме в това състояние и ще трябва да навлезем в него, колкото и слаби да са чувствата на приятелство, които в момента храним. Мога само да ви уверя, че ще дойде денят, в който трябва да бъдем единни по този начин, ако някога ще влезем в присъствието Божие. Трябва да се научим да обичаме своите ближни като себе си. Трябва да постигнем това състояние, независимо колко далеч сме от него в този момент - това няма значение, ние трябва да научим тези принципи и да ги установим в душите си. Това го виждам съвсем ясно и говоря за тези неща точно по този начин, защото желая да ги внедря в умовете на светиите, и тези неща да бъдат сред техните всекидневни чувства⁹.

Гласът на Всемогъщия ни призова сред объркването, което е във Вавилон (света), да изградим един съюз и братство, в които да се обичаме един другиго. Когато се отклоним от тази цел, Духът Господен се отдръпва от нас в зависимост от степента на това отклонение. Но ако продължим да действаме съобразно заветите, които сме сключили при приемане на Евангелието, съответно нашата светлина и разум ще нарастват и ние неминуемо ще се подготвяме за идните неща. И поради нашата преданост и придържане към сключените от нас завети, основата, на която сме застанали, става като небесните стълбове–непоклатима¹⁰. (Вж. предложение 5.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прегледайте разказа за преживяното от Лоренцо Сноу във връзка с Кредитния фонд за имиграция. Какви възможности имаме в Църквата днес да предоставяме средства и стоки, за да помагаме на околните? Как нашите усилия в тази насока могат да ни помогнат да станем едно?
Помислете върху ученията на президент Сноу за причините, поради които Господ желае да бъдем единни. Защо според вас ще бъде по-вероятно нашите околни да придобият свидетелство за Господ и Неговата възстановена Църква, когато видят, че сме единни? Как техните чувства могат да се променят, ако те видят, че сме разединени?
Прегледайте раздела, започващ в края на стр. 197. Как този съвет се отнася към нашите домове? Помислете какво можете да правите, за да насърчавате по-голямо единство във вашите семейни взаимоотношения.
Как можем да бъдем единни в Обществото за взаимопомощ или нашия свещенически кворум, дори когато имаме различни интереси или идеи? (За някои примери вж. стр. 208–212.) Как сте били благословени от единството във вашето семейство? Или в Църквата? Или във вашата общност?
Защо според вас обичта ни един към друг може да ни направи “могъщ народ”? Как нашата обич към околните влияе на начина, по който живеем? Докато размишлявате върху тези въпроси или ги обсъждате, прегледайте последните два абзаца на главата .

Свързани с темата стихове: Псалми 133; Иоана 13:34–35; Римляните 12:5; Мосия 18:21; 4 Нефи 1:15–17; У. и З. 51:9; Моисей 7:18

Помощ при преподаването: “Най-висшата, убедителна, обръщаща във вярата сила на преподаването на Евангелието се проявява, когато вдъхновеният учител каже, “Аз знам, чрез силата на Светия Дух и чрез откровение от Светия Дух, достигнало до моята душа, че преподадените учения са истина” (Брус Р. Маконки, цитирано в Преподаването - няма по-велико призование, стр. 43).

Преди светиите да напуснат Наву, свещеническите ръководители сключват завет да помогнат на всички светии, които желаят да емигрират на запад.

“Не следва ли да има единство в семейството? … Със сигурност следва да има”.