Глава 11

“Не искам Моята воля, а волята на Отца”

“Ние следва да подчиняваме своята воля на волята на Отца и желая да ви попитам: Каква е волята на нашия Отец, на Когото сме дошли да служим тук в света? Тогава всяко действие, което изпълним, ще има успех”.

Из живота на Лоренцо Сноу

На 31 март 1899 г. президент Лоренцо Сноу пътува до академията “Бригъм Йънг” (сега университет “Бригъм Йънг”), където голяма група светии от последните дни се събира, за да отпразнува неговия 85-ти рожден ден. Сутринта той отправя послание към събралите се мъже. По същото време жените провеждат подобно събрание, водено от съпруги на членове на Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Следобед всички се събират заедно.

Като част от програмата на следобедното събрание, 23 деца “отиват пред трибуната и с лице към президент Сноу изпяват две песни … , след което всяко дете дава на президента букет цветя”. Президент Сноу изразява своята благодарност към децата и им дава благословия. След това осем студента в академията “Бригъм Йънг” един по един се качват на подиума. Всеки един, представяйки организация в учебното заведение, казва внимателно подготвено почетно слово за техния пророк. В отговор на тези думи на привързаност и възхищение, президент Сноу казва:

“Братя и сестри, не знам какво да кажа за всичко това. Бих искал да се прибера у дома и да помисля, но предполагам, че се очакват няколко кратки забележки и че трябва да кажа нещо, но наистина не знам какво. Ето обаче все пак нещо. Разбирам съвсем ясно, че вие не ме почитате по този начин като Лоренцо Сноу, а заради делото, което представям заедно с моите братя, съветниците ми и членовете на Кворума на Дванадесетте. … Чувствам, че каквото и да съм постигнал, то не е заради Лоренцо Сноу, както и събитията, поставили ли ме като президент на Църквата–не Лоренцо Сноу, а Господ е направил това. Когато Исус е на земята, Той казва следните забележителни думи; мислил съм над тях и те винаги са били в ума ми във всички мои усилия: “Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива”. Сега, защо Той казва, че съди справедливо? Казва това, защото “не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил”. (Вж. Иоана 5:30.) Това е принципа, мои братя и сестри, според който съм се стремял да действам откакто ми беше открито, че моят Отец в Небесата и вашият Отец в Небесата съществува. Стремял съм се да следвам Неговата воля. …

Именно Господ почитате вие, когато почитате мен и моите съветници и Кворума на Дванадесетте. Вече много отдавна сме осъзнали, всеки един от нас, че от себе си нищо не можем да постигнем. Единствено при следване на този принцип, следван от Исус, когато бил на земята, ние сме имали успех в усилията си; същото важи и за вас”¹.

Учения на Лоренцо Сноу

Когато търсим Божията воля, ние следваме пътека, която няма да ни отведе към провал.

Има една пътека, която мъжете и жените могат да последват без риск да се провалят. Каквито и разочарования да възникнат и каквито и привидни провали да се случат, като цяло всъщност провал няма. … На моменти е изглеждало, че сме се движели назад; или поне така е било за онези, които не са били напълно просветени по отношение на волята и намеренията Божии. Църквата е преминала през много необичайни преживявания и хората е трябвало да дадат големи жертви. … Но ние сме преживели тези жертви и като група хора не сме се провалили. И защо не сме се провалили? Защото хората, като цяло, са се съсредоточили върху истинните принципи на живота и са изпълнявали своя дълг. … Като цяло хората са имали Духа Господен и са го следвали. И затова не сме се провалили. Същото е с всеки отделен човек. Има една пътека, която всеки може да последва без риск да се провали. Тя се отнася както за материални, така и за духовни въпроси. Господ ни е дал ключовото понятие в следните стихове от книгата Учение и Завети:

“Ако очите ви са отправени единствено към Моята слава, целите ви тела ще бъдат изпълнени със светлина и няма да има мрак във вас; и това тяло, което е изпълнено със светлина, схваща всички неща. Затова осветете се, тъй че умът ви да се отправи единствено към Бог”. (У. и З. 88:67–68.)

С този ключ човек може винаги да жъне успехи. Павел казва:

“пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса”. (Филипяните 3:14.)

Всеки светия от последните дни трябва непрестанно да преследва една велика цел. И каква е тази награда? … “всичко, което Моят Отец има, ще му бъде дадено”. (У. и З. 84:38.)

Веднъж Спасителят прави едно необикновено изказване. То е записано в 5-а глава на Иоана и гласи:

“Аз не мога да върша нищо от Себе Си”. (Иоана 5:30.)

Забележително е, че Богът, Който сътворил световете, Който дошъл в плът на земята, извършил велики чудеса и пожертвал живота Си на Голгота за спасението на човешкото семейство, казва, “Аз не мога да върша нищо от Себе Си”. След това продължава:

“Съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил”. (Иоана 5:30.)

Това са удивителни думи и те са изпълнени с много съдържание. И сега, желателно е да имаме този дух във всяко деяние на живота си, във всяко начинание, било то материално или духовно, като не мислим за себе си. Трябва да се опитваме да разберем как да разпределяме парите и знанието, които Бог ни е дал. Отговорът е прост–за славата Божия. Очите ни следва да са отправени единствено към Божията слава. Точно затова сме напуснали предишния си живот и сме дошли в този. Следва да се стремим да поддържаме интересите на Всевишния Бог и да чувстваме това, което чувствал Исус, “Аз не мога да върша нищо от Себе Си”. Ако действаме днес и утре, през тази седмица и следващата, за реализирането на Божиите интереси, и очите ни са отправени единствено към Негова слава, ние не можем да се провалим ². (Вж. предложение 1 по-долу.)

Когато се подчиняваме на Божията воля, Той ни дава сила да успяваме в Неговото дело.

Сами нищо не можем да свършим. Исус казва: “Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши”. (Иоана 5:19.) Той дошъл в този живот, за да върши волята на Своя Отец, а не Своята собствена. Ние следва да имаме желанието и решителността да правим същото. Когато дойде ред да свършим нещо и трябва да положим усилие, ние следва да подчиняваме своята воля на волята на Отца и да се питаме, “Каква е волята на нашия Отец, на Когото сме дошли да служим тук в света?” Тогава всяко действие, което изпълним, ще има успех. Може и да не забележим този успех днес или утре, но въпреки това действието ще пожъне успех³.

“А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните от Египет?” (Вж. Изход 3:11.) …

“А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак Си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен”. (Вж. Изход 4:10.) …

В прочетените пасажи виждаме как Бог призовава Моисей да свърши дадена работа; Моисей се чувства неспособен и некомпетентен да изпълни това, което се изисква от него. Задачата е твърде голяма. По естество и характер тя била твърде обширна и изисквала сила и способност, които Моисей смята, че не притежава; той чувства своята слабост и моли Бог да намери някой друг. … Той се противи в своето сърце и се обосновава пред Господ по следния начин: Кой съм аз, че да бъда изпратен да изпълня това велико дело,–защото е невъзможно то да бъде постигнато чрез каквато и да била притежавана от мен способност. …

Такива са чувствата и идеите на Моисей и той иска да ги изложи пред Господ. Така е било от самото начало; когато Господ призовава хората, те чувстват своята неспособност и точно такъв в случаят със старейшините, които са призовани да се обърнат към вас. Такъв е случаят със старейшините, които са призовани да възлязат из народите по земята като служители на Евангелието. Те чувстват своята неспособност. Те чувстват своята слабост. …

Сега, при своето призоваване Еремия се чувства точно като Моисей. Той казва, че Господ го е призовал за пророк не само на дома Израилев, а и на всички народи наоколо. Той е само едно дете, подобно на Джозеф Смит, когато Бог му се явява за първи път. Джозеф е само на възраст 14 години–почти дете–никому неизвестен, що се отнася до мъдростта и знанието на света–така е и с Еремия, когато Бог го призовава за пръв път – той казва: “Аз съм само едно дете. Как ще мога да постигна великото дело, което изискваш от ръцете ми, да изпълня големите отговорности, които искаш да ми дадеш?” Той съсредоточава сърцето и чувствата си върху идеята да изпълни това велико дело. Но Бог му казва, … за негова утеха, “Преди да ти дам образ в корема, познах те”. Той казва, че го познава от (доземния) свят на духовете, и така е сигурен, че той ще постигне това, което Господ изисква от ръцете му, “преди да излезеш от утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите”. (Вж. Еремия 1:5–6.) Той се заема с делото и чрез силата на Всемогъщия Еремия постига това, което Господ изисква от ръцете му. …

Сега, Господ действа по начин, много различен от човешкия. Делата Му са различни. Апостол Павел казва това. Той казва: “Вие сте призваните. Не мъдрите са призвани, а Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите”. (Вж. 1 Коринтяните 1:25–27.) И апостолите, призовани от Бог, които Исус, Синът Божии призовава, като полага ръцете Си на главите им и им предава Своето свещеничество и Своята власт за осъществяване на Неговото дело, не били образовани, не разбирали науките, не заемали висши постове в Юдея–те били бедни и неграмотни, имали скромни житейски занимания. … Да, наистина, Господ е различен. Той призовава по начин, различен от този на човеците. И хората много лесно се (объркват) по отношение Божиите действия в Неговите призования; най-способните хора, най-мъдрите хора често се (объркват). Моисей е (объркан) по отношение на начина, по който Господ ще му помогне да изпълни това, което се изисква от него, но по-нататък бива информиран за това. Господ му помага по един удивителен начин в убеждаването на неговите братя, Израил, че е общувал с великия Иехова. Той говори с тях и им разкрива своята мисия, като накрая те се съгласяват. Приемат и се вслушват в неговите съвети и ръководство, като накрая той ги извежда от земята на робството, Египет. Той жъне успех, но не чрез собствената си мъдрост, а приписва целия си успех на Всемогъщия Бог, Който го е призовал. И ние правим същото. …

Сега, може да е достатъчно да кажем, че Бог ни е призовал. Ние проповядваме (само тогава), когато Бог желае това. Рядко може да се наблюдава старейшина на Израил, чиято душа да не се е свила, когато е бил призован да проповядва Евангелието, да изпълнява задълженията и отговорностите, които са му били дадени. Забелязал съм как някои от най-добрите говорители, говорили от тази трибуна, при ставането си се страхуват и са пожелавали да помолят за вярата и подкрепата на събралите се. След което са заставали в силата на Иехова и са възвестявали Неговата воля по един въздействащ начин; но не чрез собствената си сила и мъдрост са се обръщали те към светиите от последните дни. Макар никога да не са получили висше образование, те застават отпред, като не разчитат на собствената си сила, а на силата и могъществото на Евангелието⁴.

Невинаги вършим това, което бихме искали да вършим, но ние ще имаме силата да изпълним това, което следва да изпълним. Бог ще ни даде силата да направим това⁵. (Вж. предложение 2 .)

Ние сме били призовани да действаме в Божието име и признаваме Неговата ръка във всичко, което вършим.

Ние изпълняваме действията си в името на Господ, Богът на Израил, и желаем да признаем ръката на Всемогъщия във всичко, което вършим. Когато Моисей възлиза като избавител на чедата Израилеви от тяхното робство в Египет, той не представя себе си като един обикновен избавител, а възлиза в името на Господ, Бога на Израил, като на него му е заповядано да реализира тяхното избавление чрез силата и властта, получени от Бог. И от момента, в който се явява пред тях в това свое качество, докато приключва делото си, той действа в и чрез името Господно, а не чрез своята собствена мъдрост или находчивост, нито изхождайки от това, че е по-интелигентен от останалите хора. Господ му се явява в горящия храст и му заповядва да възлезе и да изпълни определено дело, от което зависи мира, щастието и спасението на един многолюден народ; и успехът и напредъкът му зависят от изпълнението на порядъка, открит му от Бога на Небесата. Успехът и напредъкът са напълно подсигурени от факта, че даденото му дело не е измислено от него самия, а произлиза от Иехова. …

Същото важи и за нас. Великото дело, което сега се реализира–събирането на хората от народите по земята, не произлиза от разума на който и да било човек или група хора, а от Господа Всемогъщи⁶.

Ние сме зависими от Бог и във всичките си дела и усилия, с всичкия успех, произлизащ от трудовете ни, ние чувстваме, че Бог ни го е дал⁷.

Дошли сме на света с велика цел, същата като тази на Исус, нашият по-голям брат, да изпълняваме волята и делата на нашия Отец; така ще се радваме на мир, радост и щастие, нарастване на мъдростта, знанието и силата Божии; извън това нямаме обещани благословии. Затова нека се отдаваме на праведност, да си помагаме да бъдем по-добри и по-щастливи; да правим добро на всички и зло на никого; да почитаме Бог и да се подчиняваме на Неговото свещеничество; да култивираме и запазваме една просветена съвест и да следваме Светия Дух; да не се отказваме, да се придържаме към доброто, да устояваме до край, като така чашата ни ще прелива, защото велика ще бъде наградата за нашите изпитания и страдания от изкушения, нашите огнени мъки, копнежите на сърцата и сълзите ни; да, нашият Бог ще ни даде венец на вечна слава⁸. (Вж. предложение 3 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Изучете раздела, започващ на стр. 155. Как можете да знаете дали очите ви са отправени единствено към Божията слава? С толкова много отвличащи вниманието неща в света, как родителите могат да помагат на децата си да отправят погледа си единствено към Божията слава?
Прегледайте коментарите на президент Сноу относно Моисей и Еремия. Как тези разкази могат да ни помогнат в нашите усилия да служим в свещенически кворуми, Обществото за взаимопомощ и други църковни организации?
Президент Сноу учи, че ние следва да служим “в името на Господ”. Как бихте описали човек, който действа в името на Господ? Помислете какви възможности имате да служите в името на Господ.
Президент Сноу използва думата успех на няколко пъти в тази глава. Как Божието определение за успех се различава от определението на света? Защо нашият успех е сигурен, когато следваме Божията воля?

Свързани с темата стихове: Филипяните 4:13; 2 Нефи 10:24; Мосия 3:19; Еламан 3:35; 10:4–5; 3 Нефи 11:10–11; 13:19–24; У. и З. 20:77, 79; Моисей 4:2

Помощ при преподаването: “Не се страхувайте от тишината. Често хората се нуждаят от време да помислят и да отговорят на въпросите или да изразят какво чувстват. Можете да направите пауза, след като сте задали въпрос, след като сте споделили духовно изживяване или когато хората имат трудности да се изразяват” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 67).

В Гетсиманската градина Спасителят казва, “Не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42).

Моисей “приписва целия си успех на Всемогъщия Бог, Който го е призовал. И ние правим същото”.