Глава 10

“Посещавайте храмовете”

“Перспективите, които Бог е изложил пред погледа ни, са удивителни и величествени; нашето въображение не може да ги обхване. Посещавайте храмовете и ще ви ги покажем”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Скоро след своето кръщение и потвърждаване Лоренцо Сноу започва да посещава събрания в храма Къртлънд. Там, заедно с Пророка Джозеф Смит и други църковни ръководители, той получава големи духовни благословии. В своя дневник той пише: “Там бе проявен дарът на пророчество–дарът на езици, тълкуването на езици, видения и удивителни сънища бяха показани–чу се пеенето на небесни хорове и станахме свидетели на чудни проявления на силата за изцеление чрез служението на старейшините. Множество пъти болни бяха изцелени–глухите възвърнаха слуха си, слепите зрението си, а куците способността да ходят. Съвсем ясно се прояви едно свято и божествено влияние–една духовна атмосфера обзе онова свято здание”¹.

Лоренцо Сноу възлюбва храма Къртлънд, знаейки, че “Синът Божии, в славата Си, го е почел с величественото си присъствие”. Затова той е изпълнен с благоговение, когато застава на амвона на храма, за да проповядва за първи път. “Няма език, който да опише моите чувства”, казва той, “когато за първи път застанах на един от амвоните, за да се обърна към събралите се–амвон, на чиито парапет само малко преди това бе застанала тази свята Личност–“с коса бяла като чист сняг, очи като пламък от огън”–където и Моисей, Илияс и Илия дойдоха и предадоха ключовете на техните диспенсации на Джозеф Смит”. (Вж. У. и З. 110.)²

Много години по-късно, на 6 април 1892 г., президент Лоренцо Сноу застава пред друго събрание, този път пред почти завършения храм Солт Лейк. Около 40 000 светии от последните дни се събират в оградения храмов площад и още 10 000 “се качват по околните сгради и места, откъдето да могат да виждат добре”³. Множеството се събира за церемония, в която да се постави завършващия камък на най-високата кула. По-късно през деня на този камък ще бъде поставена статуята на ангела Мороний. По назначение на Първото Президентство президент Сноу, който тогава служи като президент на Кворума на дванадесетте апостоли, има задачата да поведе светиите в изпълнението на вика “осанна”. Обяснявайки изпълнението на вика “осанна” на множеството, той изразява своя ентусиазъм и обич към храмовата работа.

“Думите на вика “осанна”, казва той, “които ще бъдат произнесени при и след поставянето на завършващия камък, бяха въведени от президент Джозеф Смит в храма Къртлънд и там бяха казани на едно тържествено събрание, на което се прояви силата Божия и видението на Всемогъщия се разкри пред братята. Това не е нещо обикновено–и желаем да бъдем съвсем ясно разбрани, а един свят вик, който се изпълнява само при необикновени случаи като този сега. Желаем съвсем ясно да бъде разбрано, че братята и сестрите следва не само да кажат думите, а сърцата им да бъдат изпълнени с благодарност към Бога на небесата, Който е реализирал, чрез нашите действия, това велико и необикновено начинание. На тази дата преди тридесет и девет години бе положен основният камък–крайъгълният камък–на този храм и като размислим какви прекрасни благословии Бог е дал на нас, Неговия народ, през изминалите оттогава години, ние желаем светиите да почувстват със сърцата си произнесените думи. Нека сърцата ви бъдат изпълнени с благодарност”. Той показва как се изпълнява вика “осанна”, след което казва, “Сега, когато застанем пред храма и този вик се понесе, ние желаем всеки мъж и всяка жена да извика тези думи с пълен глас, така че всяка къща в този град да затрепери, хората във всеки негов ъгъл да могат да го чуят и той да достигне вечните светове”⁴.

Следният репортаж за тази церемония показва благоговението и вълнението на светиите по време на това събитие:

“Точно в дванадесет часа на обяд президент Уилфърд Уудръф пристъпи напред на платформата, пред погледа на събралото се множество, което бе потънало в тържествена тишина. Сърцата на хората бяха изпълнени с вълнение при неговите думи:

“Внимание, о, доме Израилев, и всички народи по земята! Сега ще положим завършващия камък на храма на нашия Бог, чиято основа бе положена и осветена от пророка, гледача и откровителя Бригъм Йънг”.

След това президент Уудръф натисна един електрически бутон и завършващият камък на храма беше поставен на мястото си. Последвалата сцена не може да бъде описана със силата на езика. Уважаемият президент на Дванадесетте, апостол Лоренцо Сноу, пристъпи напред и поведе четиридесет хиляди светии в един всеобщ вик:

“Осанна, осанна, осанна на Бог и Агнец! Амин, амин и амин!

Осанна, осанна, осанна на Бог и Агнец! Амин, амин и амин!

Осанна, осанна, осанна на Бог и Агнец! Амин, амин и амин!”

Всеки вик бе придружен с помахването на кърпички. … Очите на хиляди се напълниха със сълзи в пълнотата на тяхната радост. Земята сякаш се тресеше от силата на вика, чието ехо се чу из хълмовете наоколо. В историята няма по-величествен и внушителен спектакъл от тази церемония на поставяне на завършващия камък на храма. Виковете “осанна” тъкмо бяха приключили, когато огромната група хора запя славния и вдъхновяващ химн “Духът Божий”⁵.

Президент Уудръф освещава храма Солт Лейк точно една година по-късно, на 6 април 1893 г., след като светиите работят 40 години за неговото построяване. Президент Лоренцо Сноу е призован да служи като първи президент на този храм и изпълнява това призование, докато става президент на църквата през септември 1898 г. Днес в храма Солт Лейк има окачен портрет на президент Сноу в памет на неговата отдаденост към “великото дело, което реализираме” в дома Господен⁶. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

В храма научаваме за удивителните благословии, които Бог е подготвил за верните.

Перспективите, които Бог е изложил пред погледа ни, са удивителни и величествени; нашето въображение не може да ги обхване. Посещавайте храмовете и ще ви ги покажем. Предполагам, че много от вас са били там и са разбрали какви удивителни неща Бог е подготвил за онези, които Го обичат и са Му верни докрай. …

… Той е подготвил всичко необходимо за светиите от последните дни, което те биха могли да си представят или поискат, за да могат да реализират своето пълно щастие през цялата вечност⁷. (Вж. предложение 2 по-долу.)

Чрез храмовите завети ние изграждаме свети връзки, които могат да обединят семействата за времето и вечността.

Помислете за обещанията, които са ви направени по време на красивата и славна церемония, използвана за сключване на брачния завет в храма. Когато двама светии от последните дни се обвържат в брак, на тях им се дават обещания, отнасящи се до тяхното потомство, които се простират от вечност до вечност⁸.

Получили сме такава мъдрост и знание, че светът се удивява, когато говорим за тях. Научили сме, че в храмовете ние можем да сформираме взаимоотношения, които не се разпадат при смъртта, а продължават през вечността; това са свети връзки, които обединяват семействата за времето и вечността⁹. (Вж. предложение 3.)

В храмовете ние приемаме обредите на спасението за нашите починали роднини.

Всеки син или дъщеря Божии ще получи необходимата възможност за възвисяване и слава. … Има само един начин, по който можем да си осигурим възвисяване и слава. Трябва да бъдем кръстени за опрощение на греховете и да получим Светия Дух чрез полагане на ръце върху нас. Тези и други обреди са абсолютно необходими за възвисяване и слава; и ако някои хора са живели, когато Евангелието не е било достижимо, тези неща могат да бъдат изпълнени от техни приятели. Ние сме дошли днес в света, за да изпълним тези неща–или поне това е една от главните цели на нашето идване. Не е възможно да подчертаем достатъчно добре важността на това дело¹⁰.

Не сме дошли на този свят случайно. Дошли сме със специална цел и несъмнено чрез удовлетворяването на определени условия в доземния живот, където сме пребивавали преди този живот. Да, в храмовете ние изпълняваме едно велико дело по отношение на нашите починали роднини. От време на време сме получавали важни проявления, че Бог одобрява делото, което изпълняваме в нашите храмове. На хора, работещи върху своето родословие, са били давани най-необикновени проявления. Ние изпълняваме едно велико дело. Хиляди хора са били кръстени за своите починали роднини при реализирането на нашите усилия в храма. …

Сега, в нашите храмове ние допускаме хора, направили своето родословие, независимо колко поколения назад, за да бъдат кръстени за своите починали бащи, дядовци, прадядовци и така нататък, толкова далеч, колкото могат да проследят родословието си. След това им позволяваме да запечатат съпругите за съпрузите, по цялото родословие, толкова далеч, колкото могат. Нека разгледаме случая с един добродетелен млад мъж, който живял преди Евангелието да е било представено на чедата човешки. … Той си намерил съпруга, отгледал семейство, но никога нямал привилегията да приеме Евангелието, така както сме го направили вие и аз. Той учел семейството си на морални принципи и бил любящ и мил съпруг и баща. Какво повече можел да направи? Той не трябва да бъде осъждан поради това, че не е приел Евангелието; то още не било дадено. Той не трябва да губи съпругата си, защото при своя брак не можел да отиде в храма и тя да бъде запечатана за него за времето и вечността. Той действал според най-доброто дадено му знание и тя била омъжена за него за времето, според обичая на страната. Ние уважаваме този брак, сключен според законите на неговата страна. … Ние запечатваме децата за техните родители и съпругите за техните съпрузи назад по това родословие¹¹.

В един случай Спасителят казва, “Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син”, като продължава и изрича следните забележителни думи: “и които го чуят ще живеят”. (Иоана 5:25.) Вярвам, че малцина ще са онези, които няма да получат истината. Те ще чуят гласа на Сина Божий, ще чуят гласа на свещеничеството на Сина Божий и ще приемат истината и ще живеят. Тези братя и сестри, които така усилено работят в храмовете, ще имат честта да бъдат, така да се каже, спасители на своите роднини и приятели, в чиято полза са отслужили тези обреди ¹². (Вж. приложение 4.)

Ние следва да се стремим да вършим храмова и семейна работа, дори когато това изисква жертва.

Сега, всеки мъж и всяка жена следва да си постави целта да посещава нашите храмове и да върши тази работа. Това е велико дело, при това е много важно. Когато се завърнем в другия живот и открием там нашите мъртви приятели и ако не сме свършили работата, нужна за тяхното възвисяване и слава, ние няма да се чувстваме особено щастливи и това няма да бъде една приятна среща.

Не трябва да чакаме пред нас да се разкрият благоприятни и удобни възможности, а следва да се стремим, дори когато за това е нужна известна жертва, да поставим себе си в състояние и положение да свършим тази работа. … Ние силно желаем братята и сестрите да не пренебрегват тази важна работа. Знаете ли в какво ще се състои основната работа през хилядата години мир (Милениума)? Ще се състои точно в това, което сега се опитваме да увещаваме светиите от последните дни да изпълняват. Из цялата тази земя ще бъдат построени храмове и братята и сестрите ще отиват там и може би ще работят ден и нощ, за да ускорят делото и свършат нужната работата преди Синът Човешки да може да представи царството Си на Своя Отец. Това дело трябва да бъде изпълнено, преди Синът Човешки да може да дойде и да получи царството Си, за да го представи на Своя Отец¹³. (Вж. предложение 5.)

Когато влизаме в храма с чисто сърце, Господ ни благославя според това, което Той знае, че е най-добро за нас.

Когато посещаваме тези храмове, ние разбираме, че там можем да се радваме на Духа Господен повече, отколкото на всяко друго място. Това са Господни сгради и Неговото най-важно дело се изпълнява между стените им. …

… Сигурен съм, че когато хората посещават тези храмове, те не си (тръгват) без да се почувстват по-добре и без да са решили да вършат нещата малко по-добре от преди. Точно това чувство ние желаем да изпитват светиите. …

… Бъдете верни, братя и сестри, и устоявайте; посещавайте храма и изпълнявайте работата си там, и вие ще получавате радост и ще бъдете по-добре подготвени да устоявате на неприятностите на света¹⁴.

Онези, които (посещават) храма с чисто сърце и разкаян дух, (няма) да си тръгнат от него, без да са получили едни особени благословии, макар в някои, или може би доста случаи те могат да се окажат различни от очакваното. … Някои светии може да очакват да им се явят служещи ангели … или да се надяват да видят лицето Божие. За вас може да не е полезно да станете свидетели на тези проявления. Господ знае кое е най-доброто за всеки човек и приспособява Своите дарове за най-голяма полза на хората, които ги получават. Обосновано може да се очаква, че всеки верен светия, който посети този Дом, ще получи благословия, която ще даде голямо удовлетворение на получателя. Преди хората, посетили храма да си (тръгнат) оттам, понякога в сърцата им (ще) (възникне) разбиране, което (ще) им бъде полезно в предстоящия им живот. Като истински светии от последните дни, ние имаме право на това¹⁵. (Вж. предложение 6.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прочетете разказа за церемонията за поставяне на завършващия камък на храма Солт Лейк. Ако сте участвали в освещаване на храм, спомнете си как сте се чувствали тогава. Когато участваме във вика “осанна”, какво изразяваме пред Господ?
Прегледайте поканата на президент Сноу “посещавайте храмовете”. Помислете как можете да приемете тази покана и как да я представяте пред роднини и приятели.
Докато изучавате втория раздел на стр. 146, помислете върху благословиите, произлизащи от храмовите обреди и сключването на храмови завети. Как тези благословии са повлияли на вас и вашето семейство?
Прочетете раздела, започващ на стр. 146. По какви начини ние действаме като “спасители на своите роднини и приятели”, когато изпълняваме това дело? Какви източници ни е осигурила Църквата, за да ни помогне?
Какво можем да направим, за да отделим на работата в храма и по семейната история вниманието и времето, което заслужават? (Прегледайте раздела, започващ на стр. 149.)
Кои са някои от личните духовни благословии, които получаваме, когато участваме в храмовата работа? (За някои примери вж. стр. 149–150.)

Свързани с темата стихове: У. и З. 97:15–17; 109:1–23; 128:15–18; 132:19; 138:57–59

Помощ при преподаването: “Можете да помогнете на тези, на които преподавате, да се почувстват по-уверени относно способността си да участват в дискусията, ако отвърнете положително на всеки искрено направен коментар. Например, можете да кажете, “Благодаря ти за отговора. Това беше много задълбочено” … или “Това беше добър пример” или “Оценявам високо всичко, което казахте днес” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 64).

На 6 април 1892 г. хиляди хора се събират, за да видят как завършващият камък се поставя на най-високата кула на храма Солт Лейк.

Родителите могат да помагат на децата си в подготовката им да приемат поканата да посетят храма.