Глава 3

Траещо цял живот обръщане във вярата: да продължим напред в принципите на истината

“Нашата религия следва да бъде вградена в нас, да бъде част от съществото ни, която не може да бъде оставена настрана”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Лоренцо Сноу е кръстен и потвърден през юни 1836 г. Размишлявайки върху своето растящо свидетелство, той по-късно казва: “Вярвах, че те (светиите от последните дни) бяха истинната религия и се присъединих към Църквата. На този етап моето обръщане във вярата бе просто резултат на разума”¹. Той си спомня, “Бях напълно сигурен, че съм постъпил по най-мъдрия начин при тези обстоятелства”². Макар за известно време това разбиране да е достатъчно за него, той скоро започва да копнее за специално проявление на Светия Дух. Той казва, “Не бях получил проявление, но го очаквах”³.

“Това проявление не последва незабавно след моето кръщение, както очаквах”, си спомня той. “Но въпреки отлагането на този момент, когато го получих, проявлението бе по-съвършено, осезателно и чудотворно от очакванията на дори и най-смелите ми надежди. Един ден, докато изучавах Писанията, две или три седмици след като бях кръстен, започнах да се замислям върху факта, че не бях придобил знание за истинността на делото–че за мен следното обещание не се бе изпълнило: “Този, който върши Моята воля, ще знае дали учението е истинно” (вж. Иоана 7:17), и много се разстроих.

Оставих книгите, излязох от къщи и започнах да се скитам из полята под влиянието на един мрачен и неутешим дух, като изглеждаше, че един неописуем облак от тъмнина ме обгръщаше. Към края на деня бях свикнал да се оттеглям за самостоятелна молитва в една горичка, недалеч от моята квартира, но точно тогава не чувствах подтика да направя това.

Молитвеният дух ме беше напуснал и небесата над главата ми бяха сякаш от олово. Накрая, осъзнавайки че бе настъпил моментът за моята молитва, реших да не пропусна вечерното си поклонение и чисто формално коленичих по навик на обичайното усамотено място, но без да изпитвам необходимите чувства.

Едва бях отворил уста в опит да се моля, когато чух звук, точно над главата ми, като шумолене на копринени одежди, и Духът Господен незабавно се спусна над мен, като обви цялото ми същество, изпълни ме от глава до пети и о, каква радост и щастие изпитах аз! Няма език, който да опише внезапната промяна на гъстия облак на умствена и духовна тъмнина в сияние на светлина и знание, което тогава изпълни моето съзнание. Тогава получих съвършено знание, че Бог е жив, че Исус Христос е Синът Божий, знание за възстановяването на святото свещеничество и за пълнотата на Евангелието.

Това вече бе пълно кръщение–едно осезаемо пълно потапяне в тази небесна същност или елемент, Светия Дух, което бе дори по-реално и физическо в ефекта му върху всяка част на тялото ми от потапянето във вода, като така, докато имам разум и памет, беше завинаги премахната всяка възможност за страх или съмнение в историческия факт, че “Младенецът от Витлеем” е наистина Сина Божий, както и във факта, че сега Той се открива на чедата човешки и им дава знание също както във времето на апостолите. Бях напълно удовлетворен, до пределна степен, тъй като очакванията ми, мога със сигурност да го кажа, бяха надминати многократно.

Не мога да определя за колко дълго бях изцяло погълнат от тази блажена радост и божествено просветление, но изминаха няколко минути преди небесният елемент, който ме бе изпълнил и обградил, да започне постепенно да се оттегля. Когато от коленичеща позиция се изправих със сърце, преизпълнено с благодарност към Бог, неподлежаща на описание, аз чувствах– аз знаех, че Той ме бе дарил с нещо, което единствено една всемогъща Личност може да даде–нещо, което е по-ценно от цялото богатство и почит, които световете могат да предложат.”⁴

Лоренцо Сноу остава верен на полученото през този ден свидетелство и работи усърдно да задълбочи своето духовно знание и да помага на другите да правят същото. “От онзи момент нататък”, казва той, “съм се опитвал да живея така, че да не изгубя Неговия Свят Дух, а да бъда винаги воден от Него, опитвайки се да се освобождавам от егоизма и всякакви погрешни амбиции, стремейки се да работя в Негов интерес”⁵. Той заявява, “Докато имам спомен за това и разумът владее в мен, никога не мога да позволя на даденото ми въздействащо свидетелство и знание да останат безмълвни”⁶. (Вж. предложение 1.)

Учения на Лоренцо Сноу

Придобиването на свидетелство е добра отправна точка за светиите от последните дни.

Основата, върху която сме положили нашата вяра, е солидна и славна. Разбрал съм това за себе си. Бях член на тази Църква само за известно време, когато успях да придобия най-съвършеното знание за съществуването на Бог, за Неговия Син Исус Христос и че Джозеф Смит бе призован от Бог да бъде Негов пророк. Това бе знание, което никой човек не може да ми предаде. То дойде чрез откровение от Всемогъщия. Това е много добра отправна точка за един светия от последните дни и е нещо, от което всеки човек, имащ и най-малкото желание да напредва по тази пътека, ще има нужда рано или късно. Ще се окаже в обстоятелства с такъв характер, че ще има нужда от сила, и тази сила ще произлезе от знанието, че пътеката, по която пътува, ще го отведе до осъществяването на най-висшите и добри стремежи⁷.

Братя и сестри, има някои неща, за които вие и аз следва да размишляваме. Дошъл е моментът, в който всеки мъж и всяка жена имат задължението да узнаят за себе си на каква основа са застанали. Всички следва да се стремим да се доближаваме до Господ. Необходимо е да продължим напред и да придобием пълно знание за нещата, които би трябвало да разбираме по-пълно. Това е привилегия на всеки светия от последните дни⁸. (Вж. предложение 2.)

Нашата вяра и духовно знание могат да нарастват.

Духовното знание на мъже и жени може да нараства; то може да се задълбочава с натрупването на годините⁹.

Чувствам, че светиите от последните дни продължават напред, че те придобиват знания. Ние се извисяваме все по-високо. Напредваме към по-висше състояние и сфера, достигаме по-висока равнина и получаваме такива знания, че мъдростта на света с всичките й постижения и лъжливи учения и принципи да няма влияние над светиите от последните дни, защото те се издигат над теориите и хипотезите на човешкото въображение и се извисяват в истина, която въздига ума и задълбочава разбирането, като се установяват все по-сигурно в истинните принципи на живота и славата. Сърцата ни са изпълнени с тези истини и ние не можем да посочим деня или часа, когато нашата вяра е била увеличена, но като погледнем назад към изминалата седмица, месец или година, чувстваме, че вярата ни се е увеличила и че сме задълбочили знанието си за вярата и силата Божии; знаем, че сме се доближили до нашия Бог и чувстваме приятелско общение с Бог нашия Отец¹⁰. (Вж. предложение 3.)

Ако желаем нашата вяра и духовно знание да нарастват, трябва да полагаме усилия.

Всеки човек трябва да се научи да разчита на собственото си познание; той не може да зависи от своя ближен; всеки един трябва да бъде независим, трябва изцяло да разчита сам за себе си на своя Бог. От него зависи дали ще устои на прилива на проблемите и дали ще преодолее препятствията, поставени на житейския му път да попречат на неговия напредък. Човек може да получава познание чрез действията на Светия Дух, като в зависимост от своето усърдие той се доближава до Бог и увеличава вярата си¹¹.

Невъзможно е да напредваме в принципите на истината, нашето небесно знание да нараства, освен ако не упражняваме способностите на своя разум и не полагаме усилия по правилния начин. В Учение и Завети има записан един случай на неразбиране на този принцип от страна на Оливър Каудъри. Господ му обещал дара да превежда древните летописи. Подобно на мнозина от нас днес, той не разбирал напълно как се упражнява този дар. Мислел, че всичко, което трябвало да направи (поради това, че този дар му бил обещан от Бог), е да позволи на ума си да изчака бездейно, без да положи никакво усилие, докато този дар спонтанно се прояви. Но когато летописите били положени пред него, не било предадено никакво знание, те останали запечатани за него и той не получил никаква сила да превежда.

Макар дарът да превежда да му бил даден, той не можел да реализира делото, просто защото не успял да положи усилия пред Бог с цел развиване на дадения му дар; той силно се разочаровал и Господ, в своята доброта и милост, посочил неговата грешка, използвайки следния език:

“Ето, ти не си разбрал; ти си предположил, че Аз бих ти дал това, докато ти въобще не беше помислил, освен само да ме помолиш. Но ето, аз ти казвам, че трябва да го проучиш в ума си; тогава трябва да ме попиташ дали е правилно и ако е правило, Аз ще сторя тъй, че недрата вътре в теб ще се разгорят”, и прочее. (Вж. У. и З. 9.)

И тъй, що се отнася до нас, във връзка с действията, които сме предприели. Ако желаем да се усъвършенстваме, да напредваме в делото, с което сме се захванали, и в крайна сметка да получим онези дарове и слава, възлизайки в очакваното състояние на възвисяване, ние трябва да размишляваме и да се задълбочаваме, трябва да полагаме усилия, и то според най-добрите ни способности¹².

Самите ние трябва да … получим Духа и да не се задоволяваме да ходим в светлината, засенчени от други хора, а тя да бъде част от нашето духовно естество. …

Когато човек се учи да свири на флейта, първоначално той намира за трудно да изсвирва нотите, а за да може правилно да изсвири цяла мелодия, са необходими много усърдие и търпение. Той трябва да продължи напред, да си почива, да започва отначало, но след известно време, с цената на много усилия, той придобива способността умело да изсвири тази мелодия. Когато по-късно трябва да изсвири мелодията, не е нужно да си спомня къде да постави пръстите си, всичко става плавно. Първоначално не става плавно; трябвало е да се положи значително усилие и търпение, преди да мелодията да се изсвири плавно.

Положението с Божиите неща е същото. Ние трябва да полагаме усилия и да продължаваме от благодат към благодат, за да внедрим тези действия в нашата същност, така че гладко да изпълняваме изисканото от нас¹³. (Вж. предложение 4.)

Когато се задълбочаваме в Божиите неща и оставаме верни, нашата религия става част от същността ни.

Съществува опасност да се примирим само с повърхностен напредък, с привидни успехи. Говорим за това да ходим в светлината на Духа и да чувстваме този Дух, но правим ли тези неща? Ние трябва да изследваме обстойно Божиите неща, да положим основата си на канарата, докато достигнем до онази вода, която ще се превърне в непресъхващ извор на вечен живот¹⁴.

Сред нас има мъже, в които Духът на Всемогъщия някога е обитавал изобилно, чиито намерения някога са били добри и чисти като на ангели, които са сключили завет с Бог да Му служат и да спазват Неговите заповеди при всякакви обстоятелства. … Но какво се случва сега с някои от тези старейшини? Днес те не се чувстват така. Техните желания са съсредоточени върху нещата от този свят, които Господ им е позволил да придобият, като сега те чакат да бъдат призовани и в много случаи, когато това стане, се подчиняват повече от желание да запазят своето положение и позиция, отколкото от искрена обич към делото, в което може да са призовани.

Това е състоянието на всички мъже, независимо от това как започнат, които позволят на своите мисли и влечения да се насочат към света и неговите пътища, и когато това се случи, имаме явно и неоспоримо доказателство, че те обичат света повече от Господ и Неговото дело на земята. След като сме получили светлината на вечното Евангелие и сме вкусили от добрите неща на царството, били сме допуснати сред потомството на Израил и сме станали наследници на велики и славни обещания, ние следва с вярност и усърдие да постигаме онова, което Господ е решил да извърши чрез нас; ние следва да бъдем мъже и жени, надарени с вяра, сила и добри дела, и когато забележим, че в най-малка степен ставаме небрежни или безразлични, следва да е достатъчно само да осъзнаем това, за да се поправим и да се върнем на пътеката на дълга¹⁵.

Нищо не може да бъде по-глупаво от това човек да изостави своята религия, така както се сваля дреха. Няма начин човек да изостави своята религия, без да изостави себе си. Нашата религия следва да бъде вградена в нас, да бъде част от съществото ни, която не може да бъде оставена настрана. Ако се случи така, че човек изостави своята религия, в момента, в който направи това, той стъпва на терен, за който не знае нищо, предава се на силите на тъмнината, той не е на свой терен и няма работа там. Самата мисъл старейшините на Израил да ругаят, да лъжат и да се отдават на опиянение е крайно низка; те трябва да живеят над тези неща. Нека да изоставим всяко нечестие и да живеем чрез всяко слово, което излиза от Божията уста (вж. У. и З. 98:11). Нека се захванем за всяко дадено ни задължение с амбиция и енергия, достатъчни непрестанно да се радваме на Духа на нашия Бог, светлината на истината и откровенията на Исус Христос¹⁶.

Останете на кораба Сион. Ако се доближат лодки, от които се показват красиви цветове и се правят прекрасни обещания, не слизайте от кораба, за да стигнете до брега с такава лодка; останете на кораба. Ако сте били зле засегнати от хора на кораба, които не се радват на правилния дух, помнете че самият кораб е здрав. Не трябва да позволяваме на умовете си да се вгорчават поради нещо, което хората на кораба са ни сторили; корабът е здрав, служителите на него са доблестни и ще бъде добре, ако останем на кораба. Уверявам ви, че той ще ви откара направо в славната земя¹⁷.

Ще (представя) едно сравнение относно начина на придобиване на този дух и как да се вкопаем дълбоко, така че да не бъдем изскубнати от бурята. Когато поставите краставица в съд с оцет, през първите няколко часа от престоя й там няма особени последици. Ако я опитате, ще забележите, че единствено кората е била повлияна, защото е необходимо повече време тя да се маринова. Когато човек се кръсти в тази Църква, могат да се забележат някои последици, но той не се “маринова” незабавно. Праведността и дългът не се установяват в него през първите 12 или 24 часа; той трябва да остане в Църквата, подобно на краставицата в оцета, докато се изпълни с правилния дух, докато се “маринова в мормонизма”, в закона Божий; ние трябва да вложим тези неща в нашата същност.

… Братя и сестри, … оставям тази тема да бъде сериозно приложена, обмислена и разгледана, като се моля Господът Богът на нашите бащи да излее Своя Дух върху народа Си. Вие сте тези, които Господ е избрал да Го прославят в Негово присъствие, и нека Господ ви благославя и изпълва със Своя Дух, така че да можете ясно да разпознавате нещата, отнасящи се до вашето спасение. И ако има мъж или жена, които да не са изцяло будни, нека скоро настъпи моментът, в който Духът и силата Му да се излеят върху тях, за да ги научи на неща от миналото, настоящето и бъдещето и чрез Господната помощ праведността и принципът на истината да хване дълбок корен в тях, така че да бъдат подготвени за предстоящите бури¹⁸. (Вж. предложение 5.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прегледайте преживяването на Лоренцо Сноу, записано на стр. 61–64. Как вашето свидетелство стана реалност за вас? Бихте могли да споделите преживяването си с роднина или приятел, например някой, на когото служите като домашен учител или посещаваща учителка.
Президент Сноу казва, че придобиването на свидетелство е “много добра отправна точка за един светия от последните дни” (стр. 65). Защо свидетелството е само една отправна точка–а не крайната цел?
В раздела, започващ на стр. , президент Сноу сравнява светското познание с “по-висшето” знание, предлагано от Господ. Как можем да придобиваме това “по-висше познание”? На какви благословии сте се радвали, когато сте правили това?
Прочетете раздела, започващ на стр. 66. Кога ви се е налагало да “разчита(те) на собственото си познание”? Какво могат да правят родителите и ръководителите, за да помагат на децата и младежите да разчитат на собственото си познание?
Прегледайте съвета на президент Сноу в заключителния раздел на главата (стр. 68–70). Какво според вас означава да “се задълбочаваме в Божиите неща”? Какво според вас означава нашата религия да бъде “вградена в нас”?

Свързани с темата стихове: 2 Нефи 31:20; Мосия 5:1–4, 15; Алма 12:9–10; 3 Нефи 9:20; Мороний 10:5; У. и З. 50:24

Помощ при преподаването: “Често преподаването, извършвано в Църквата, се провежда по такъв скован начин, че е подобно на лекция. Ние не откликваме много добре на лекциите в класните стаи. Правим го в събранието за причастието и на конференции, но преподаването е двустранен процес, така че да можете да задавате въпроси. Лесно можете да насърчите задаването на въпроси в клас” (Бойд К. Пакър, “Principles of Teaching and Learning”, Ensign, юни 2007 г., стр. 87).

“Ние трябва да изследваме обстойно Божиите неща, да положим основата си на канарата, докато достигнем до онази вода, която ще се превърне в непресъхващ извор на вечен живот”.

Скоро след като е бил кръстен и потвърден, Лоренцо Сноу получава една тиха и променяща живота проява на Светия Дух.

“Духовното знание на мъже и жени може да нараства; то може да се задълбочава с натрупването на годините”.