Глава 15

Предана и енергична служба в царството Божие

“Знаейки, че нашата религия е истинна, ние трябва да бъдем най-отдадените хора върху лицето на земята, отдадени на каузата, която сме приели”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Към края на 1851 г. Първото Президентство изпраща писмо, в което изисква всички членове на Кворума на дванадесетте апостоли да “подредят делата на своите мисии” и да се завърнат в Солт Лейк до април 1853 г.¹. Така мисията старейшина Лоренцо Сноу в Италия наближава своя край. През февруари 1852 г. той поверява работата там на ръководството на брат Джон Дениъл Мейлън, наскоро обърнат във вярата, и със старейшина Джейбиз Уудърд пътува до островната държава Малта. В Малта старейшина Сноу се надява да се качи на кораб за Индия. Първите мисионери на този остров работят под негово ръководство и той чувства силно желание да се присъедини към тях. Оттам той планира да “осъществи околосветско пътешествие”, завръщайки се у дома през Тихия Океан, достигайки западните САЩ².

Плановете на старейшина Сноу се променят, когато той и старейшина Уудърд достигат Малта. Той научава, че ще трябва да остане на острова за няколко седмици, защото един параход се развалил в Червено Море. Вместо да се оплаква от закъснението, той решава да се захване за работа. В писмо с дата 10 март 1852 г. той пише, “Чувствам, че много добро ще произлезе от начина, по който Господ може да ме упъти в реализирането на даденото ми време, тъй като съм заобиколен от интересни хора, зает с полагането на така важни усилия, чрез които ще бъде реализирано велико дело, което ще се разрасне в съседни страни”. Той описва как е повикал старейшина Томас Обрей, мисионер в Италия, “да дойде незабавно и да донесе значително количество брошури и книги”. Макар старейшина Сноу да не знае точно какво ще правят в Малта той и неговите колеги, той описва желанието си да установи клон на Църквата там. Според него постигането на това, “ще разхлаби духовните вериги на много народи, тъй като в търговските си дела жителите на Малта пътуват из бреговете на Европа, Азия и Африка”³.

На 1 май 1852 г. старейшина Сноу изпраща писмо, отчитащо напредъка на делото в Малта. Той пише: “Вече сме постоянно посещавани от хора, които желаят да се информират за тази “странна религия”; преди няколко вечери от различни части на града в квартирата ни дойдоха господа от осем различни страни, за да проведат разговор във връзка с нашите учения: сред тях има един поляк и един грък, които четат публикациите ни с голям интерес. Двама интелигентни и предприемчиви млади мъже, първите плодове на нашето служение в тази земя, умело ще подпомогнат в напредъка на нашата кауза; един от тях сме ръкоположили за старейшина, като той говори свободно няколко езика”³.

Старейшина Сноу така и не осъществява мечтата си да служи в Индия и да направи околосветско пътешествие. Вместо това той прилежно следва Господната воля по време на непланирания си престой в Малта, като полага основа за мисионерската работа там. Когато накрая през май 1852 г. успява да се качи на кораб, той отплава на запад вместо на изток, следвайки напътствията на неговите ръководители да се завърне в Солт Лейк Сити. Около два месеца по-късно старейшини Уудърд и Обрей организират клон на Църквата в Малта⁵. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

Поради това, че сме приели пълнотата на Евангелието, ние служим като посланици на Христос.

Ние свидетелстваме на целия свят, че знаем чрез Божествено откровение, тъкмо чрез проявите на Светия Дух, че Исус е Христос, Синът на Живия Бог и че Той се е открил на Джозеф Смит лично, както е правил пред апостолите Си в древността, когато се е вдигнал от гроба, и му е сторил знайни небесните истини, чрез които единствено може да бъде спасено човечеството. Така … се намираме в едно много важно и отговорно положение, знаейки, както знаем ние, че Бог ще ни държи отговорни за нашите действия спрямо святата отговорност, която Той ни е поверил.

Както апостолите се явили пред света, след като получили своето назначение от възкръсналия Спасител да проповядват Евангелието на всички народи, обещавайки на всички, които повярват в думите им, дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, така се явяваме и ние. И чрез това назначение, изпълнявано в пълна увереност, сред преследване и противопоставяне, Евангелието представлява силата Божия за спасение за всички, които повярват и се подчиняват, така заявяваме ние. Както те проповядвали вяра в Господ Исус Христос, кръщение за опрощение на грехове и полагане на ръце от съответно упълномощените хора за приемане дара на Светия Дух, като съществени за спасението, така проповядваме и ние. Както те чрез силата на Светия Дух станали свидетели за Господ Исус Христос и предани вестители на това Евангелие на целия езически свят, така чрез и с помощта на същия Свят Дух, ние ставаме свидетели за Него и, бидейки призовани със същото божествено и свято призование, се намираме в същото това положение.

Затова, вече заели това положение, ние поемаме всичките отговорности като посланици на Христос, ставаме отговорни за личните си действия и за начина, по който използваме талантите и способностите, които Господ ни е дал⁶. (Вж. предложение 2.)

Членството в Църквата е призив да помагаме на околните да получат спасение.

Когато Господ призовава даден човек или група хора от света, това невинаги е с цел облагодетелстването на този човек или група хора. Господ няма за цел просто спасението на малка група хора, наречени светии от последните дни … , а спасението на всички хора, и живите и мъртвите. Когато Господ призовава Авраам, Той му дава определени обещания относно славата, която ще бъде дадена на него и неговото потомство, и сред тези обещания откриваме следните забележителни думи: че в него и неговото потомство ще се благословят всичките народи на земята (вж. Битие 22:15–18; Авраам 2:9–11). … Господ Си поставя за цел да благослови не само него и неговото потомство, а всички народи по земята. …

… Когато Исус идва, Той се жертва не само в полза на Израил, или потомството на Авраам, Исаак и Яков, а в полза на цялото човешко семейство, така че в Него всички хора да бъдат благословени, така че в Него всички хора да бъдат спасени; и Неговата мисия е да се погрижи цялото човешко семейство да се облагодетелства от вечното Евангелие, не, както казах, само Израил, а цялата човешка раса; и не само обитаващите на земята, а и тези в света на духовете. …

… Ние имаме същото свещеничество, което има Исус и следва да действаме като Него, да жертваме своите собствени желания и чувства като Него, може би няма да умрем мъченически като Него, но ще трябва да принасяме жертви, за да изпълняваме Божиите цели, или няма да бъдем достойни за това свято свещеничество и да бъдем спасители на света. Бог възнамерява да ни направи спасители не само на мнозина, които сега обитават земята, а и много хора в света на духовете: Той не само ще направи така, че да можем да спасим себе си, но и ще ни направи способни да помогнем в изкуплението на цяло множество от потомството на Всемогъщия⁷. (Вж. предложение 3.)

Всяко едно призование и отговорност е важно в Господното дело.

Сега, въпросът е, дали разбираме своята позиция, дали осъзнаваме напълно естеството на работата, която сме се захванали да осъществим? Понякога имам причини да вярвам, че някои от нашите братя, старейшини в Израил, са прекомерно готови да изоставят задълженията, които са поели при своите завети, като някога притежаваната от тях вяра изглежда почти изчерпана и те изглежда са се успокоили в състояние на тихо задоволство от това просто да фигурират в списъците на Църквата.

Има и други, които смятат, че понеже името им не е известно, защото, може би … са заети със скромни дела, за тях не е от значение какви навици сформират или какъв пример дават на своите братя. Но, видите ли, ако те заемаха важни позиции, като например в Президентството на Църквата, или ако бяха в Кворума на Дванадесетте, или ако служеха като президент на висшия съвет или като висши свещеници или седемдесетници, тогава щели да смятат за важно своето поведение. Така те показват своята голяма слабост и крещящо невежество, техният светилник или загасва, или те никога не са съзнавали своята роля при поемане на отговорностите на Евангелието.

В една притча на Спасителя ни се казва, че царството Небесно е като богат човек, който предава своето имущество на слугите си, преди да замине за далечна страна. На един дава пет таланта, на друг два, а на трети един. Получилият пет таланта започва да търгува и спечелва пет таланта, като удвоява поверената му сума, като така прави и получилият два таланта - спечелва още два. Но получилият един талант отива, прави дупка в земята и скрива парите на своя господар. Той несъмнено счита своята отговорност за толкова малка, че не може да стори много, и затова не се напряга в реализирането на такъв малък талант. (Вж. Матея 25:14–30.) Не се ли отнася това съвсем директно към положението на някои от нашите старейшини? Един от тях казва, “Аз съм само дърводелец, или шивач, или може би дори само общ работник, затова моето поведение не може да е от значение, независимо дали честно изпълнявам задълженията си в своята скромна сфера на дейност или не. Но щеше да е много различно, ако действах на някоя по-отговорна или важна позиция”.

Спри, братко мой; не си позволявай да бъдеш заблуден от такива съблазнителни и измамни чувства. Истина е, че може да си само общ работник, но помни, че си също старейшина в Израил, ти си посланик на Господ Исус Христос, и ако изпълняваш задълженията си, ти притежаваш нещо, което светът не може нито да даде, нито да отнеме; и ти носиш отговорност пред Бог за честното използване на таланта, над който Той те е поставил настойник, бил той малък или голям.

Отново, ти имаш определена степен на влияние, и колкото и малко да е, то ще повлияе на някого, като за резултатите от това влияние ти в малка или голяма степен носиш отговорност. Затова ти, независимо дали го осъзнаваш или не, си поел отговорност пред Бог и човека, която не може да бъде пренебрегвана и от която не можеш да бъдеш освободен, ако желаеш да бъдеш верен на даденото ти име.

И какво го очаква този човек? Заявявам, че ако той почита своето призование, ако остане верен на оказаното му доверие, неговите перспективи за спасение и възвисяване в царството Божие са също толкова добри, колкото на когото и да било другиго. Ако той разбира своята позиция и живее, почитайки я, неговите перспективи са идентични с тези на всеки друг човек, живял от дните на татко Адам до настоящия момент; и е също толкова важно той да се държи порядъчно в своята сфера на действие, както е важно за когото и да било друг, призован на по-висш пост; или, казано иначе, който може да е бил поставен за настойник над по-голям брой таланти. …

… Господ не изисква повече от човека, притежаващ само един талант, сравнено с онзи, притежаващ повече от един; но съобразно това, което има, толкова се изисква от него. Затова нека всички бъдат насърчени, като се стремят да развиват притежаваните от тях таланти; и нека този, които може да има един талант, да го използва, а не да го крие в земята; което значи, нека този, надарен с малка способност, да я развива, като не се оплаква, че природата не е била така щедра с него, както с по-надарения негов брат. Нека всички бъдем доволни от своята роля в живота, и ако тя не е така желана, както бихме искали, ние със съответното усърдие следва да се стремим да я усъвършенстваме, винаги чувствайки благодарност за нашето съществуване на земята и по-специално за Духа Божий, който сме приели чрез нашето подчинение на Евангелието. …

Помня един анекдот … за човек, който, чрез своята мъдрост и патриотизъм, придобил значително признание, но поради завистта на другите бил назначен на длъжност, считана за крайно унизителна. Когато влязъл в длъжност, той казал следните важни думи: “Макар моята длъжност да не ме почита, аз ще почитам длъжността си”. Множество трудности биха били избегнати и нашето състояние и обстоятелства биха били много по-насърчаващи, ако всички ние почитахме отговорностите, според които сме призовани да действаме. Казано ни е, че сам Господ подготвил облекла за нашите първи родители, или, казано иначе, действал като шивач; същият този Исус Христос бил и дърводелец. Сега, Спасителят трябва да е бил почтен и честен дърводелец, или никога нямаше да заслужи следващата заемана от Него позиция. Ако можехме да накараме братята и сестрите да осъзнаят колко е важно да действат почтено и предано в своите призования, голяма част от сегашните ни проблеми и пречки щяха да бъдат премахнати и делото Господно щеше да върви напред с растяща скорост, като всичките му цели щяха да се реализират по-бързо и ефективно; освен това, като група хора, ние щяхме да бъдем по-добре подготвени за реализирането на Неговата воля, отколкото сме в момента. …

Нека Бог ви благослови, мои братя и сестри, като ви направи способни винаги да действате като мъдри настойници над това, което той ви е поверил⁸. (Вж. предложение 4.)

Когато служим на Бог с вяра, енергия и радост, Той ни укрепва и ни помага да успяваме.

Казвам: нека мъжете служат на Бог предано и енергично, и бъдат радостни. … Има моменти, когато хората са поставени в условия, в които би било много трудно, ако не и невъзможно, да бъдат радостни. Но такива случаи са много редки⁹.

Знаейки, че нашата религия е истинна, ние трябва да бъдем най-отдадените хора върху лицето на земята, отдадени на каузата, която сме приели. Знаейки, така както знаем, или следва да знаем, че Евангелието, което сме приели, осигурява всяко нещо, което сърцето ни може да пожелае, ако сме верни, ние следва да бъдем много предани, отдадени, енергични и амбициозни в реализирането на целите и волята Господни, така както Той ги изявява на Своите служители. Не трябва да бъдем нито хладки (вж. Откровението 3:16), нито небрежни в изпълнението на нашите задължения, а с цялата си мощ, сила и душа следва да се стремим да разбираме духа на нашето призование и естеството на работата, която изпълняваме.

Когато Исус бил на земята, Той заповядал на Своите ученици да възлязат и да проповядват Евангелието без кесия и без торба, без да мислят предварително какво ще ядат, пият или с какво ще се обличат, като просто възлязат и свидетелстват за нещата, които са им били открити. Правейки това, те осигурили за себе си благословиите на Всемогъщия и усилията им били увенчавани с успех. Нямало как те да не успеят; нямало сила, която да им се противопостави и да предотврати и най-оптимистичния успех, защото те възлезли в силата на Всемогъщия, за да изпълняват Неговата воля, като Той трябвало да ги подкрепя и да им осигурява всички средства за успех. Чрез подчинение на заповедите Господни те си осигурили благословиите на живота с привилегията да възлязат на сутринта на първото възкресение и им било обещано, че в техните усилия никоя земна сила не би могла успешно да им попречи. Такава е перспективата, която бих желал да имам, ако бях на тяхно място, или на каквото и да било друго място, защото за всеки по-задълбочен разум идеята за краен успех във всяко начинание е много приятна.

А сега, ако апостолите, вместо да се заемат с това, което им било заповядано, смятали, че чрез вършенето на нещо друго щели да постигнат същите цели, те нямало да успеят така добре в своята дейност, нито пък техният успех щял да бъде така сигурен, който, при всичките изпитания и преследване, несъмнено им осигурявал нестихваща радост и удовлетворение.

… Ако апостолите и седемдесетниците в дните на Исус си бяха представили, че ще изпълнят дадените им мисии чрез построяване на кораб, подобно на Ной, или строене на хамбари и събиране на зърно, подобно на Иосиф, те щяха да допуснат огромна грешка.

В земята на Египет Иосиф бил призован да изпълни редица задължения, които му били възложени. Той не бил призован да проповядва Евангелието без кесия и без торба, а да строи хамбари и да използва цялото си влияние пред Фараона, благородниците и народа на Египет да съхранят зърното си за времето на глада. … Сега, ако предположим, че Иосиф се беше захванал да строи кораб, той нямаше да бъде приет от Господ, нито щеше да спаси народа на Египет и дома на своя баща. Ако предположим, че когато му било заповядано да построи кораб, Ной беше построил хамбари, той и домът му нямаше да бъдат спасени. И така, що се отнася до нас, когато имаме да изпълняваме своите задължения, … каквото и да се изисква да изпълним в редиците на царството на Всемогъщия, ние трябва да крачим в духа на тези изисквания и да ги изпълняваме, ако желаем да получаваме сила и влияние пред нашия Бог¹⁰. (Вж. предложение 5.)

Делото Господно е понякога трудно за изпълнение, но то дава голяма радост.

В това дело се сблъскваме с много неприятни неща, но също така в него можем да намерим голямо удовлетворение. Когато се замисляме над своята решителност да се отдадем на каузата на истината и да спазваме своите завети, ние изпитваме голяма радост, защото духът на нашите призования силно прониква в нас, без който дух ние не можем да вървим в крак с царството Божие¹¹.

Ние следва да подновяваме своите завети пред Бог и светите ангели, така че, с помощта на Бог, да Му служим по-вярно през предстоящата година, отколкото в миналото, нашият обществен и личен живот, действията, духа и влиянието, които произлизат от нас, да бъдат в хармония с мотото “Царството Божие или нищо”. Уверен съм, че … ще можем да се отдадем изцяло в служба на нашия Бог в установяването на Неговия Сион на земята, като ревностно работим в интерес на истината и праведността на земята, докато за нас стане радост да се занимаваме с това, така че служенето на Бог, спазването на заповедите Му и животът според селестиалния закон да станат наша втора природа и така да се радваме на Светия Дух в сърцата си и да можем да победим света, като установим селестиалния закон в умовете си и го заложим в действията си; и по този начин така да осъзнаем кои сме и какви са нашите привилегии, че в този живот да можем да си подсигурим значителен дял от зависещите от селестиалния закон благословии, на които ще се радваме в селестиална слава¹². (Вж. предложение 6.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прегледайте разказа на стр. 193–194. С какви думи бихте описали отношението на Лоренцо Сноу към службата на Господ? Помислете какво можете да направите, за да последвате неговия пример.
Помислете върху раздела, започващ на стр. 194. Защо според вас членството в Църквата е придружено от такива големи отговорности? Какво означава за вас да бъдете посланик на Христос?
Президент Сноу учи, че призованията ни в Църквата са възможности да “помогнем в изкуплението” на Божиите деца . Как това разбиране може да повлияе на начина, по който служим в Църквата?
Президент Сноу казва, че трябва да служим усърдно, независимо колко малка може да изглежда нашата отговорност. Виждали ли сте как някой почита привидно малко призование или задача?
Прочетете раздела, започващ на стр. 200. Как вярата, енергията и радостта влияят на нашата служба?
Прочетете заключителния раздел на главата. Кога сте изпитвали радост от това да служите в Господното царство? Как можем да открием удовлетворение в нашата служба, когато нашите задачи не са приятни? Какво можем да правим, за да помагаме на децата и младежите да служат вярно на Господ?

Свързани с темата стихове: Псалми 100:2; 1 Коринтяните 12:12–31; Яков 1:6–7; 2:3; Мосия 4:26–27; У. и З. 64:33–34; 72:3; 76:5–6; 107:99–100; 121:34–36

Помощ при преподаването: “Искрено изслушвайте коментарите на учениците. Вашият пример ще ги окуражи да се изслушват внимателно едни други. Ако не разбирате коментара на някого, задайте въпрос. Можете да кажете: “Не съм сигурен дали съм разбрал. Можеш ли да обясниш това отново?” или “Можеш ли да ми дадеш пример за това, което имаш предвид?” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 64).

Старейшина Лоренцо Сноу

“Ако изпълняваш задълженията си, ти притежаваш нещо, което светът не може нито да даде, нито да отнеме”.