Глава 5

Славната съдба на верните

“Огромно удоволствие е да говоря за великите благословии, които Бог обещава да даде на Неговите синове и дъщери, и които ние ще получим, ако сме верни”.

Из живота на Лоренцо Сноу

През пролетта на 1840 г. Лоренцо Сноу живее в Наву, Илинойс, подготвяйки се да замине на мисия в Англия. Той посещава дома на своя приятел Хенри Г. Шерууд и го моли да му разясни един пасаж от Писанията. “Докато внимателно слушах обясненията му”, по-късно си спомня президент Сноу, “Духът Господен се спусна със сила върху ми–очите на разбирането ми бяха отворени и видях ясно като слънцето по пладне, с учудване и изумление, пътя на Бог и на човека. Съставих следния куплет, който изразява откровението, което ми бе показано. …

“Бог бе нявга като човека днес;

Като Бога днес човек може да бъде”¹.

Чувствайки, че е получил “едно свято послание”, което следва да бъде грижливо пазено, Лоренцо Сноу не проповядва това учение публично, докато Пророкът Джозеф Смит не започва да го проповядва². Веднъж разбрал, че учението е станало обществено достояние, той често свидетелства за него.

Освен че превръща тази истина в тема на много от своите проповеди, той я превръща и в ръководен принцип в живота си. Синът му Лирой казва, “Тази дадена чрез откровение истина впечатлява Лоренцо Сноу повече от всичко друго; тя така дълбоко заляга в душата му, че се превръща във вдъхновение на неговия живот и дава обширна визия за неговото славно бъдеще и величествената мисия и дело на Църквата”³. Тя е “неговата постоянна светлина и пътеводител” и “една неотменна и ясна пътеводна звезда пред него–в неговото сърце, в неговата душа и в цялото му същество”⁴.

В тази глава президент Сноу излага учението, че можем да станем като нашия Небесен Отец. В Глава 6 той дава практически съвет как можем да прилагаме това учение в живота си.

Учения на Лоренцо Сноу

Понеже носим божествеността вътре в нас, ние можем да станем като нашия Отец в Небесата.

Ние сме създадени по образа на Бог, нашия Отец; Той ни е сътворил подобни Нему. В състава на нашата духовна същност има божествено естество; при нашето духовно раждане, нашият Отец ни е дал възможностите, способностите и силата, които притежава самият Той, точно както детето на майчината гръд, макар в неразвито състояние, притежава способностите, възприемчивостта и силата на своя родител⁵.

Вярвам, че ние сме синове и дъщери Божии, и че Той ни е дарил със способността да придобиваме безкрайна мъдрост и знание, защото ни е дал частица от Себе Си. Казано ни е, че сме сътворени по Негов образ, и ще открием, че човешката душа има безсмъртен характер. В тази скиния (физическото тяло) има един духовен организъм, и в този духовен организъм има божественост, макар тя вероятно да се намира в най-ранен стадий на развитие; но тя има способността да се усъвършенства и напредва, така както пеленачето бива подхранвано от своята майка. И макар пеленачето да е абсолютно невежо, чрез преминаване през различните преживявания на детството и зрелия живот то има възможността да се издигне до едно съвършено удивително превъзходство, сравнено с бебешкото му невежество⁶.

В нас има божественост; в нас има безсмъртие; нашият духовен организъм е безсмъртен; той не може да бъде разрушен; той не може да престане да съществува. Ние ще живеем от вечността до цялата вечност⁷.

Огромно удоволствие е да говоря за великите благословии, които Бог обещава да даде на Своите синове и дъщери, и които ние ще получим, ако сме верни. … Нашето пътуване по този път на възвисяване ще ни отведе до пълнотата на нашия Господ Исус Христос, за да застанем в присъствието на Отца, за да получим Неговата пълнота, за да имаме удоволствието да умножим нашето потомство в светове безкрай, за да се радваме на приятните взаимоотношения, които сме имали в този живот, за да бъдем с нашите синове и дъщери, нашите съпрузи и съпруги, заобиколени от цялата радост, с която небесата могат да ни дарят, с тела славни като на Спасителя, освободени от болест и всички злини на живота, освободени от разочарованията, трудностите и неприятните жертви, които принасяме тук⁸.

Чрез един продължителен период на развитие нашият Небесен Отец е получил възвисяване и слава; Той ни посочва същата пътека и независимо от цялата Своя сила, власт и слава ни казва, “елате и получете славата и щастието, притежавани от Мен”⁹.

Божиите люде са безценни в Неговите очи; Неговата любов към тях винаги ще устоява, като в Неговото могъщество, сила и обич, те ще тържествуват и техният триумф ще бъде величествен. Те са Негови чеда, сътворени по Негов образ и, чрез подчинение на законите Му, имат съдбата да станат като Него. …

… Това е славната съдба на чедата Божии, тези, които устоят, които се подчиняват на Неговите заповеди, които пречистват себе си така, както Той е чист. Те ще станат като Него; те ще Го видят такъв, какъвто е; те ще видят лицето Му и ще царуват с Него в слава, ставайки като Него във всяко едно отношение¹⁰. (Вж. предложение 1.)

Писанията ни учат за нашия божествен потенциал.

Господ е поставил пред нас поощрения от най-стимулиращ характер. В дадените ни от Бог откровения разбираме какво ще постигне човека, който извърви тази пътека на познание, воден от Духа Божий. Не (много дълго) след като бях приет в тази Църква, ми беше ясно показано какво може да постигне човек чрез продължително подчинение на Евангелието на Сина Божий. Това знание непрестанно ми е служило за пътеводна звезда и ме е карало да бъда много точен в усилията си да се опитвам да правя това, което е правилно и приемливо за Бог. … Изглежда, че след всичкото познание, което сме получили относно селестиалните светове, има някои светии от последните дни, които са така доволни от това само да знаят, че това дело е истинно, че когато отидеш при тях и им разкажеш за нашето славно бъдеще, те изглеждат изненадани и смятат, че то няма нищо общо с тях. Иоан Откровителят, в третата глава на своето първо послание, казва:

“Сега сме Божии чеда”. (1 Иоаново 3:2.)

… След което продължава:

“и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.

И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист”. (Вж. 1 Иоаново 3:2–3.)

… Духът Божий ни е предал знанието, че изрази като този съдържат солидни и славни истини. Павел, говорейки на филипяните, предлага те да култивират едно желание в себе си, което съвременните хора намират за доста странно, макар за светиите от последните дни това да не е така, особено за онези, за които не е достатъчно да си останат пеленачета относно Божиите неща. Той казва:

“Имайте в себе си същ(ото намерение), ко(е)то беше и в Христа Исуса;

Който, като беше в Божия образ, пак не счете (за кражба) да държи равенство с Бога”. (вж. Филипяните 2:5–6.)

… На това (учи) Павел и той много добре знаел за какво говори. Той бил занесен до третото небе и чул неща, които на човека не е позволено да изговори (вж. 2 Коринтяните 12:1–7). … Неправилно ли е да искаме от присъстващите да култивират такова желание в себе си? Има редица изказвания в Библията, особено в Новия завет, които изглеждат странни на хора, непритежаващи Духа Господен.

“Който побеждава, ще наследи (всички) неща”. (вж. Откровението 21:7.)

Що за изказване е това? Кой му вярва? Ако един баща каже на своя син, “Синко, бъди верен, следвай съветите ми и, когато пораснеш, ще наследиш всичко, което притежавам”, това би значело нещо, нали? Ако бащата не лъже, този син би имал насърчението да бъде верен. Да не би Исус да е искал да ни измами, когато е казал това? Уверявам ви, в тези думи няма измама. Той има предвид точно това, което е казал. И отново, Исус казва:

“На този, който победи, ще дам да седне на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца си на Неговия престол”. (Откровението 3:21.)

Това са прекрасни думи. Има ли някаква истина в тях? Всяка една е истина. Господ Всемогъщи ги е казал. В Писанията ни е казано от апостол Павел:

“Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен”. (2 Коринтяните 5:1.)

Вярвам в това. И когато той казва, че Исус “ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло” (Филипяните 3:21), също му вярвам. Дали светиите от последните дни вярват в нещата, за които говоря? Разбира се, трябва да вярвате в тях. И отново:

“защото всеки, който приема служителите Ми, приема Мен,

а всеки, който приема Мен, приема Моя Отец.

И този, който приема Отца Ми, получава царството на Отца Ми, ето защо всичко, което Моят Отец има, ще му бъде дадено” (У. и З. 84:36–38.)

Може ли някой да се сети за нещо повече, което да бъде дадено? … Павел разбирал тези неща много добре, защото казва, “пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса”. (Вж. Филипяните 3:14.)

В светлината на казаното от мен можем да видим какво представлява това “горно” (висше) призвание в Исус Христос. …

… Не знам колко от нас имат истинско познание за тези неща в сърцето си. Ако имате това познание, ще ви кажа какви ще бъдат последиците от него. Както казва Иоан:

“И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист”. (Вж. 1 Иоаново 3:3.)

… Бог е посочил резултатите от пътуването по този път на слава и възвисяване и обещанията са сигурни. Господ знае съвсем точно какви са способностите Му. Той знае с какъв материал разполага и знае точно какво е казал. Ако свършим определената ни от Него част и запазим второто си състояние, ние със сигурност ще осъществим тези обещания във всяка една подробност, в степен много по-голяма от тази, която вие и аз можем да осъзнаем¹¹. (Вж. предложение 2 по-долу.)

Когато помним благословиите, които Господ е подготвил за нас, ние ще намерим радост сред житейските грижи и трудности.

Няма светия от последните дни, който да чува моя глас и който да няма неотменната възможност да възлезе в утрото на първото възкресение и да бъде прославен и възвисен в Божието присъствие, имайки привилегията да разговаря с нашия Отец така, както разговаря със своя земен баща¹².

Пред човеците не могат да бъдат поставени по-славни очаквания от поставените пред светиите. Няма смъртен човек, който да може да желае нещо повече или което да го удовлетвори в по-голяма степен. Всичко, отнасящо се до съвършения мир, щастие, слава и възвисяване, е поставено пред светиите от последните дни. Ние следва да се радваме на този дух и да го поддържаме в живота си. Не трябва да принизяваме нашите очаквания и в най-малка степен, като вършим неприемливи за Господ неща¹³.

Моите надежди по отношение на бъдещия живот са извънредно големи и славни и аз се стремя непрестанно да поддържам живи тези мои очаквания; и това е привилегия и задължение на всеки светия от последните дни¹⁴.

Не всички напълно разбираме благословиите и привилегиите, които Евангелието постановява ние да получим. Не разбираме напълно и нямаме пълен поглед върху нещата, които ни очакват във вечните светове, да не говорим за нещата, които ни очакват в този живот и които имат за цел да осигурят нашия мир и щастие и да реализират желанията на сърцето ни. …

Често, сред всичките наши грижи, ние забравяме за нещата, които не са непосредствено пред нас, и като следствие не осъзнаваме, че в своето естество Евангелието има за цел да ни дари с онези неща, които ще ни дадат слава, чест и възвисяване, които ще доведат до щастие, мир и радост. Имаме склонността да забравяме тези неща сред житейските грижи и трудности и не разбираме напълно, че наша е привилегията и че Господ ни е дал способността да живеем според това Евангелие и така да се радваме на непрекъснат мир. …

Има ли причина да тъжим? Има ли причина светиите да ходят с измъчени лица? Има ли причина за плач или недоволство? Няма такава; пред нас обаче са положени живота и смъртта; княжества и власти ще бъдат наши, ако бъдем верни; мъка и изгнание ще ги заместят, ако пренебрегваме Евангелието.

Какво повече можем да искаме от това, което е включено в нашата религия? Ако застанем стабилно на канарата и следваме Духа, поставен в сърцата ни, ние ще действаме правдиво при изпълнение на своите задължения, ще действаме правдиво спрямо поставените над нас служители, ще действаме правдиво на светло и на тъмно.

Има ли човек, който ще обърне гръб и ще изхвърли включените в Евангелието надежди, които са ни дадени? В него можем да намерим удовлетворение, радост, стабилност, можем да намерим място, на което да си починем, можем да намерим основа, на която да градим и на която да принасяме това, което се изисква от нас¹⁵.

Нека никога не принизяваме своите очаквания, нека те бъдат пред погледа ни ден и нощ и аз ви уверявам, че ако правим това, нашият растеж от ден на ден и от година на година ще бъде удивителен¹⁶.

Всички ние се стремим да получим селестиална слава и величието на дадените ни очаквания не може да бъде описано с езика на човеците. Ако продължите да бъдете верни на делото, в което участвате, вие ще получите тази слава и ще се радвате вечно в присъствието на Бог и на Агнеца. Заслужава си да се стремим към нея; заслужава си да жертваме за нея и благословен е този, които остане верен да я получи¹⁷. (Вж. предложение 3.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Президент Лоренцо Сноу често учи, че ние сме Божии чеда (стр. 87–89). Как тази истина може да повлияе на нашите чувства към нас самите и околните? Как можем да помагаме на деца и младежи да помнят, че те са Божии синове и дъщери?
Какво мислите за пасажите, които президент Сноу цитира, за да учи за нашия божествен потенциал? (Вж. стр. 89–92.)
Прочетете раздела, започващ на стр. 92 Как могат “житейските грижи и трудности” да ни накарат да забравим вечните благословии на Евангелието? Какво можем да правим, за да запазим своя потенциал “пред погледа ни” и да “го поддържаме в живота си”? По какъв начин това да помним нашата съдба влияе на начина ни на живот?
Какво научихте за Небесния Отец, докато изучавахте тази глава? Какво сте научили относно вашата съдба като дъщеря или син Божий?

Свързани с темата стихове: Римляните 8:16–17; 1 Коринтяните 2:9–10; Алма 5:15–16; Мороний 7:48; У. и З. 58:3–4; 78:17–22; 132:19–24

Помощ при преподаването: “Свидетелствайте всеки път, когато Духът ви подтикне да го направите, а не само в края на всеки урок. Давайте възможност на тези, на които преподавате, да дадат своите свидетелства” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 45).

“Огромно удоволствие е да говоря за великите благословии, които Бог обещава да даде на Неговите синове и дъщери”.

Докато изучаваме Писанията, ние научаваме за нашата божествена природа.

В своите послания апостол Павел свидетелства за нашия потенциал да станем като Небесния Отец и Исус Христос.