Глава 21

Да обичаме Бог повече, отколкото обичаме света

“Трябва да достигнем … по-висше ниво: трябва да обичаме Бог повече, отколкото обичаме света”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Скоро след като Лоренцо Сноу е кръстен и потвърден в Къртлънд, Охайо, известен брой светии от последните дни, включително някои църковни ръководители, се обръщат срещу Пророка Джозеф Смит. Според Лоренцо Сноу това вероотстъпничество е причинено от ширещата се спекула, тоест предприемането на твърде голям бизнес риск с желание за бързо забогатяване. Заслепени от влечението към материалните неща на света, хората обръщат гръб на вечните благословии на Евангелието.

Около 50 години по-късно президент Сноу, служещ като президент на Кворума на дванадесетте апостоли, се обръща към група светии от последните дни в Логан, Юта. Той им разказва за противопоставянето, на което става свидетел в Къртлънд, и ги предупреждава, че скоро ще преминат през подобни изпитания. “Бързо настъпват условия, които ще ви изпитат, може би по начин по-силен от всеки друг в миналото”, казва той. “Обаче всичко, което е необходимо да направим сега, е да осъзнаем своите недостатъци и слабости, ако имаме такива. Ако в миналото не сме били верни, нека подновим заветите си с Бог и да решим, чрез пост и молитва, да получим опрощение за нашите грехове, така че Духът на Всемогъщия да намери място в нас, за да имаме шанс да устоим на силните изкушения, които наближават. Надвисналият над нас облак става все по-тъмен. Виждате какво стана в Къртлънд в резултат на този спекулативен дух. Затова, бъдете предупредени”¹.

Поради това, че предупреждението на президент Сноу продължава да е в сила и днес, голяма част от неговата проповед е включена в тази глава. Той казва, “Може би ще извлечем полза за бъдещето от няколко думи, описващи нашето състояние по онова време (в Къртлънд)–може би ще извлечем полезни уроци”². (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

Когато хората позволят на светското да проникне в ума и сърцето им, те обръщат гръб на вечните принципи.

Много ясно помня трудностите, които преживяхме в Къртлънд … , където живееше Божият пророк, където сам Бог, именно Исус, Синът Божий, се бе явил в Своята слава. Той застанал на парапета на храмовия амвон, храм, построен по заповед. Под нозете Му имало настилка от чисто злато с цвят като на кехлибар. Косата Му била бяла като чист сняг. Лицето Му светело повече от яркостта на слънцето. Гласът Му бил като звука на връхлитащи големи води. (Вж. У. и З. 110.) Това удивително проявление се е случило в храма, който бе построен в Негова чест. Тогава живеех в Къртлънд, където се случиха неща, които според мен изглежда започват да се повтарят. Обстоятелствата, заобикалящи светиите от последните дни по онова време, бяха особени по характер. … Тогава из умовете на хората в тази страна се ширеше един спекулативен дух. Цареше спекула с пари, спекула с банки, спекула със земи, спекула с градски парцели, спекула с всякакви други неща. Този спекулативен дух се издигна в света, премина през сърцата на светиите като помитаща стихия, мнозина отпаднаха и отстъпиха от вярата³.

Някои от тях (светиите в Къртлънд) започнаха да спекулират; те забравиха своята религия, забравиха дадените им чрез откровение принципи и мнозина се поддадоха на духа на времето и се увлякоха по спекулата. Възникнаха брожения–завист и съперничество–и Господ, бидейки недоволен от тях, задейства разрушение сред тях и те се разтуриха като поселище⁴.

Непосредствено преди това масово вероотстъпничество Господ бе излял прекрасни благословии над хората. Даровете на Евангелието–богатствата на вечността–се бяха излели в забележителна степен. Ангели ги бяха посетили. Както казах по-рано, Синът Божий бе говорил със Своите служители. По време на освещаването на храма хората получиха удивителни благословии. По време на този благословен от Бог период аз сам имах възможността да посещавам различните събрания, които се провеждаха в храма. Присъствахме на молитвени събрания и на събрания за свидетелство, и братята и сестрите даваха чудесни свидетелства. Те пророкуваха, говореха на езици и в забележителна степен бяха получили дара за тълкуване на езици. Тези благословии бяха масово явление за светиите в Къртлънд. Тогава сърцата им бяха отдадени, чувстваха, че можеха да принесат в жертва всяко притежавано от тях нещо. Чувстваха, че пребиваваха едва ли не в присъствието Божие, и бе нещо съвсем естествено да се чувстват така при такива удивителни обстоятелства.

Всички тези благословии, заедно с много други, които нямам време да изброя, бяха част от живота на светиите от последните дни точно преди този спекулативен дух да започне да обзема сърцата на хората. Човек би си представил, че след тези чудни проявления не можеше да има изкушение, което да пребори светиите. Но то се появи и, образно казано, ги разпръсна по четирите посоки на света.

Колкото и неправдоподобно да изглежда, този спекулативен дух обзе Кворума на дванадесетте апостоли и Кворума на седемте президента на Седемдесетте; всъщност нямаше кворум в Църквата, който в някаква степен да не бе повлиян от този спекулативен дух. Настъплението на този дух бе последвано от разединение. Братята и сестрите започнаха да се клеветят и карат, защото интересите им не бяха в синхрон.

Ще се случи ли това със светиите, към които се обръщам сега? Страхувам се, че това ни предстои, но доколко ще ви засегне, не мога да кажа. Вие ще преживеете това и може би е крайно необходимо да стане така.

… Половината членове на Кворума на апостолите в Къртлънд попаднаха под това нечестиво влияние. Точно тази спекула, тази обич към златото–златото на света–произведе този скръбен ефект. И ако ефектът бе такъв върху мъже, носители на най-висшето свещеничество на земята, как би въздействало това на нас, които може би нямаме разума, знанието и опита, които те притежаваха? …

Сега, вие сте добри хора. … Бог ви обича. Той е доволен от вашата праведност и не желае да види сцените в Къртлънд … повторени. Няма нужда от това. В ръцете си ние държим силата да предпазим себе си от нещата, които посяха разделение сред светиите и повалиха половината от Дванадесетте. Господ не желае тези сцени да се повторят след вече постигнатия напредък⁵.

Светиите от последните дни трябва да бъдат толкова напреднали в своята мъдрост и разум, че да не попадат в подобни капани. Това е безполезно. Няма ползва в това човек да обърне гръб на тези славни принципи и полученото от вечните светове знание–да обърнем гръб на тези неща, като се оплетем и отдадем на жалките неща от света. Това е безполезно за нас. Каквото и изкушение да ни връхлети, на каквото и изкушение да сме изложени в момента, ние следва да се вслушваме в отминалата история и да не позволяваме да бъдем победени; ако не, има много да съжаляваме⁶. (Вж. предложение 2.)

Сключили сме завет да се отделим от светското и да отдадем себе си на царството Божие.

Богът на света са златото и среброто. Светът боготвори това злато. За тях то е всемогъщо, макар често да не желаят да признаят това. Сега, според провидението Божие, светиите от последните дни следва да покажат дали са така напреднали в знанието, мъдростта и силата Божии, че да не бъдат победени от бога на света. Ние трябва да достигнем този момент. Също така трябва да достигнем друг стандарт, едно по-висше ниво: трябва да обичаме Бог повече, отколкото обичаме света, повече, отколкото обичаме златото и среброто, и да обичаме своите ближни като себе си⁷.

Ако … не успеем да спазим заветите, които сме сключили, а именно: да използваме своето време, таланти и способности за изграждане на царството Божие на земята, как можем да очакваме да възлезем в утрото на първото възкресение, свързано с това велико изкупително дело? Ако ние, в своето поведение, навици и дела, подражаваме на … света, като така отъждествяваме себе си със света, смятате ли, братя мои, че Бог ще ни даде благословиите, които желаем да наследим? Казвам ви, не, Той няма да направи това! … Ние трябва да изградим себе си в праведността на небесата и да посадим в сърцата си праведността Божия. Така казва Господ чрез пророк Еремия, “Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде”. (Еремия 31:33.) Тъкмо това се стреми да направи Господ и точно това ще постигне с нас, ако съблюдаваме Неговата воля⁸.

Благодаря на Бог в тези дни на разврат и нечестие по света, че ние сме свети и праведни мъже и жени, които могат да отдават възвишените таланти, с които Бог ги е надарил, за Негова възхвала и слава. И нека кажа още, че има хиляди добродетелни и почтени мъже и жени, които Господ е събрал измежду народите, които също желаят да отдават своето време и таланти, за да подпомогнат реализирането на Божието дело за ползата на Неговите чеда⁹. (Вж. предложение 3.)

Ние следваме примера на Спасителя, когато отказваме да заменим славата на вечността за богатствата на света.

Възможно е … да срещнете пречки по пътя на живота, които ще разклатят и най-силната ваша решителност, и някои от вас може да бъдат изкушени да се отклонят от пътеката на честта и истината и, подобно на Исав, да се откажат от вечна слава за няколко преходни момента на задоволство и наслада (вж. Битие 25:29–34); тогава … се възползвайте от възможността да последвате примера на нашия Спасител, когато Му била предложена славата на този свят, ако се принизи да извърши безумие; Той отговорил на Своя изкусител, “Махни се зад Мене, Сатана!” (Вж. Лука 4:5–8.)¹⁰

Когато се замислям за живота, правя заключението, че този свят е кратък в сравнение с вечността, че нашият разум, божествеността вътре в нас винаги е съществувала, никога не е била създавана и ще съществува през цялата вечност (вж. У. и З. 93:29). Предвид тези факти, ние, като разумни същества, следва да осъзнаем, че този живот приключва след ден-два, след което ни предстои вечен живот; и в степента, в която сме спазвали заповедите, ние ще имаме предимство пред хората, които не са успели да направят това¹¹.

Евангелието обвързва в едно всички свои последователи, то не прави разлика между бедни и богати; всички ние като една личност сме обвързани да изпълняваме дадените ни задължения. … Сега нека ви задам следния въпрос, “Кой притежаващ нещо човек може наистина и с пълна сигурност да нарече което и да било притежание на този свят свое собствено?” Не претендирам нищо повече от това, че съм настойник на много малко, и пред Бог нося отговорност за неговата употреба и разпределение. Светиите от последните дни са получили закона на Евангелието чрез откровение от Бог и той е така ясно написан, че всички да могат да го разберат. И ако сме разбирали и осъзнавали своето положение, когато сме го приели в живота си, сключвайки чрез кръщение завет за опрощение на греховете, ние все още следва да съзнаваме факта, че законът изисква първо да търсим царството Божие, като нашето време, таланти и способности трябва да бъдат поддържани в подчинение на неговите интереси (вж. Матея 6:33; 3 Нефи 13:33). Ако това не е така, как бихме могли да очакваме в следващия живот, когато тази земя бъде направена обиталище за Бог и Неговия Син, да наследим вечен живот, като живеем и царуваме заедно с Тях?

Кой може да каже, че богатите или хората, притежаващи множество таланти, имат по-голяма надежда и перспектива да наследят тези благословии от бедните или притежаващите само един талант? Според моето разбиране човекът, който работи в работилницата като шивач, дърводелец, обущар или в каквато и да било друга сфера и който живее според закона на Евангелието и е честен и верен в своето призование, този човек също толкова отговаря на условията да получи тези и всички благословии на новия и вечен завет, колкото и всеки друг човек; чрез своята вярност той ще наследи престоли, княжества и сили, като неговото потомство ще бъде многобройно като звездите на небосвода и пясъците по морския бряг. И кой, питам ви, може да очаква нещо повече от това?¹² (Вж. предложения 3 и 4 по-долу.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Помислете върху разказа на стр. 259–261. Как светското кара хората да забравят своята религия? Как можем да се грижим за материалните си нужди без да бъдем побеждавани от светското?
Помислете върху раздела, започващ на стр. 261. Как нашата обич към Бог може да ни помогне да не бъдем победени от светското?
Президент Сноу учи, че ние сме сключили завет “да използваме своето време, таланти и способности за изграждане на Царството Божие на земята”. Помислете какво можете да правите, за да спазвате този завет.
Преговорете последния раздел на тази глава. Как следните истини могат да ни помогнат да спазваме своите завети? “Този свят е кратък в сравнение с вечността”. Никой не може “наистина и с пълна сигурност да нарече което и да било притежание на този свят свое собствено”.

Свързани с темата стихове: Матея 6:19–24; Иоана 17:15; 1 Иоаново 2:15–17; Яков 2:13–19; Мороний 8:35–39; У. и З. 38:39; 63:47–48; 104:13–18

Помощ в преподаването: Разделянето на малки групи дава “на по-голям брой хора възможността да участват в урока. Хората, които често са нерешителни, може да споделят в малките групи идеите си, които не биха изразили пред целия клас” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 161).

Дори след великите проявления в храма Къртлънд, много от светиите там изпадат във вероотстъпничество.

Подобно на богатия младеж, който говори със Спасителя (вж. Матея 19:16–22), някои хора днес са изкушени да обърнат гръб на нуждаещите се.