Глас на радост за нашите деца
Наша е отговорността и възможността прилежно да учим и да свидетелстваме пред нашите деца за истинността на Евангелието на Исус Христос.
Обичам удивителните знаци! Често ги използвам, когато пиша бележки до себе си и до другите. Те са начин да покажеш ентусиазъм и ангажираност. Един от любимите ми стихове в Свети писания е отбелязан с удивителна:
„И сега какво чуваме от Евангелието, което получихме? Един глас на радост”! В оставащия стих и следващите го 4 стиха има още 14 удивителни. В частност те казват:
„Глас на милост от небето, и глас на истина от земята… един глас… на приливи от велика радост!…
„…Славен е гласът, който чуваме от небето, възвестяващ слава и спасение…!”1 — с удивителен знак.
Ние можем да чуем гласа на радостта, който носи възклицания на радост и надежда в собствения ни живот. Радостта на нашите свидетелства за Спасителя може да акцентира всеки аспект на живота ни, докато ние се стремим да дойдем в Христа.
Какво да кажем за децата си? Чуват ли те възгласите на радост и надежда в Евангелието? След урока в Неделното училище за деца за първото видение на Джозеф Смит класът бил помолен да нарисува картинки, които да покаже на семействата у дома. На децата било разказано за тъмнината, която преживял Джозеф преди появата на Отца и Сина. Едно 6-годишно момиченце взело черен молив и започнало да рисува. То оцветило долната и част от горната страна на листа толкова черно, колкото могло. Когато учителката я запитала за рисунката, детето отвърнало, че рисува Джозеф Смит в мрака.
Учителката попитала: „Знаеш ли, че когато Небесният Отец и Исус се появяват, целият мрак трябва да си отиде? Небесният Отец и Исус са винаги по-могъщи от Сатана, и Те ще те пазят.” Детето отново се върнало към рисунката. В горния ъгъл то нарисувало силуетите на две фигури, сетне сменило черния молив с ярко-жълт и запълнило останалата част от страницата със светлина.
Именно тази е светлината, светлината на възстановеното Евангелие, „гласа на радостта”, който родителите могат да спомогнат да познаят децата им. Нечестивият е реален, но децата могат да усетят покоя и радостта, идещи, когато те вярват в Исус Христос. Нашите деца няма да почувстват тази светлина, ако ние не ги учим на Евангелието.
Господ е заповядал на родителите да „възпитават (техните) деца в светлина и истина.”2 Той ни е заповядал също да учим своите деца да „се молят и да ходят праведно пред Господа”3, и „да разбират учението за покаянието, вярата в Исус Христос,… в кръщението и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце”.4 Ние им помагаме да настроят ушите, умовете и сърцата си да разпознаят „гласа на радостта” и желанието да са достойни да постигнат вечното щастие, като ги учим на истините от Евангелието.
Ето един пример от Книгата на Мормон. Бащата на Енос го поучавал „в учението и увещаниетоГосподни”. Тази голяма благословия накарала Енос да възкликне „благословено да бъде името на моя Бог за това”.5 По-нататък Енос пояснява „словата, която бях чувал често да говори баща ми за вечния живот и за радостта на светиите, проникнаха дълбоко в сърцето ми”.6
Една приятелка сподели изживяването, което имала като малко дете в клон на Църквата, където само тя била на възраст за детското Неделно училище. Седмица след седмица майка й провеждала уроците от Неделното училище за деца у дома в един и същи ден и час. Тя жадно очаквала да седне на дивана с майка си и да изучава Евангелието на Исус Христос и как да живее според него. Програмата, грижливо записвана от майката в една тетрадка, отбелязвала домашните занимания в Неделното училище за деца, включително молитвите, песните и урока.
Желанието на това майчино сърце било малкото й момиченце да получи свидетелство за Исус Христос и да почувства радостта от Евангелието. Тя давала на дъщеря си същото онова обучение, което било така важно и за нея, когато била дете. Това малко момиченце, сега вярваща жена в завета, се връща в детските си спомени с дълбока благодарност към ентусиазма и предаността на своята майка да я научи за Спасителя. Усърдието на майката се превърнало в радост за дъщерята — с удивителна!
Живите пророци са ясни по отношение на светия ни дълг да учим децата си.7 В писмо на Първото Президентство ни се казва „да отдадем първостепенно значение на семейната молитва, семейната домашна вечер, изучаването и преподаването на Евангелието и цялостната семейна дейност. Колкото и достойни и подходящи да бъдат други искания и дейности, не трябва да се допуска те да изместват божествено предписаните задължения, които само родителите и семействата могат да упражняват адекватно”.8
Да, на родителите може да им се струва, че животът лети твърде бързо, и тогава това става така и за децата. Би било лесно да се каже, че времето не достига за всичко. Когато гледам назад към така бързо отминалото време, сега мога да видя, че всеки ден е бил запълнен с ценни малки мигове, пълни с възможности да помогнем на децата си да чуят „гласа на радостта” в Евангелието. Децата винаги се учат от нас. Те научават какво е важно по това, кое избираме да свършим, както и по онова, което избираме да не свършим. Случайните редки семейни молитви, изучаване на писанията и семейни домашни вечери няма да са достатъчни, за да укрепят децата ни. Къде биха научили те Евангелието и стандартите, като непорочност, почтеност и честност, ако не у дома? Тези ценности могат да бъдат наложени в църквата, но най-способни и ефективни в преподаването им на своите деца са самите родители.
Разбирането какви са тези деца и техните възможности в Царството Божие може да ни помогне да имаме по-силно желание да посрещаме изпитанията по-търпеливо и с повече любов. Господ ще ни помага да учим своите деца, ако правим всичко, което по силите ни. Семействата са вечни и Спасителят желае ние да успеем. Ако търсим Духа,можем да получим утешението, напътствието и увереността, необходими ни да изпълним задълженията си и да получим благословиите на родителството.
Божествено вдъхновените църковни програми и хората, призовани да служат на нашите деца, могат да ни помогнат. Съпругът ми и аз сме благодарни на епископите, свещениците и помощник-ръководителите, на домашните и посещаващи учителки, които ни помогнаха да укрепим своето семейство. Независимо дали имаме деца в собствените си домове или не, всеки от нас може да играе важна роля в подпомагането на родителите.
Децата са много способни да научават съществените неща от царството. Когато ги слушаме, можем по-добре да разберем как те прилагат онова, което научват за Евангелието. Един баща обяснявал на 4-годишната си дъщеря как семейството прекарало по-голямата част от деня в чистене на къщата и всички стаи били чисти с изключение на една.
„Знаеш ли коя стая не е чиста?”, попитал я той.
„Моята”, бързо отвърнала тя.
„Знаеш ли някой, който би могъл да ти помогне да я почистиш?”, попитал той, очаквайки тя да отговори, че ще се справи.
Вместо това тя казала, „Ами, тати, знам, че всеки път, когато си неспокоен, тревожен или имаш нужда от помощ, ти може да коленичиш и да помолиш Небесния Отец да помогне”.
Интересно е да отбележим, че ако слушаме децата си, те също има на какво да ни научат. Един баща сподели изживяване, което имал с 8-годишната му дъщеря. Той каза: „Докато размишлявах над бележките на своята реч за събранието за раздаване на причастието „Да станем като малки деца”, попитах дъщеря си защо трябва да станем като малки деца. Тя ми отвърна, „Защото ние всички сме малки деца в сравнение с Исус; и защото малките деца имат голямо въображение”.
Изненадан от последната част на отговора й, попитах защо ни трябва добро въображение. Тя ми отвърна: „За да можем да си представим Исус в Гетсиманската градина и на кръста и да можем да мислим за Него, когато приемаме причастието”.
Както във всички неща, Спасителят ни е дал пример как трябва да обичаме и учим децата си. Когато се явил на нефитите в това полукълбо, писанията ни казват, че докато говорил на хората, „Той се разплака… и Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях”.9
Позовавайки се този случай, президент Гордън Б. Хинкли казва: „В светите писания няма по-нежна и хубава картина от тази любов на Спасителя към малките деца, поднесена с такъв обикновен език”.10
Ключът за ефективно преподаване на Евангелието у дома е да поканим Духа Господен да е с нас. Един от най-добрите съвети, които аз и съпругът ми получихме по време на превратните времена на възпитаването на децата ни бе да правим всичко възможно да поканим и задържим Духа у дома. Без напътствията на Духа децата не могат да учат духовни неща и да имат духовни чувства.
Като родители ние можем често да споделяме своето свидетелство за Исус Христос с децата си. Споделянето на свидетелство, било по време на семейна домашна вечер или при преподаване, ще покани Духа. Президент Бойд К. Пакър също ни напътства да „учим нашите младежи да дават свидетелство — свидетелство, че Исус е Христос, че Джозеф Смит е пророк на Бог, че Книгата на Мормон е истинна”.11
Президент Гордън Б. Хинкли отново ни уверява: „От всички радости на живота никоя друга не може да се сравни с щастливото родителство. От всички отговорности, с които се борим, никоя друга не е така сериозна. Да отглеждаме деца в атмосфера на любов, сигурност и вяра е предизвикателство, което е най-възнаграждаващо от всички”.12
Знам — с удивителна — че децата могат да получат от Светия Дух свидетелство, което донася убеждение и обвързаност в сърцата им. Свидетелствам, че е наша отговорност, наша възможност прилежно да учим и да свидетелстваме пред децата ни за истинността на Евангелието на Исус Христос, така че те също да могат да чуят „гласа на радостта”. В името на Исус Христос, амин.