„О, да бях ангел и да можех да задоволя желанието на сърцето си”
Аз настоявам… да използвате храмовете на Църквата. Вървете там и извършвайте великата и прекрасна работа, която Бог на небесата е предначертал за нас.
Мои възлюбени братя и сестри, отново ви приветстваме на тази голяма световна конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Алма е възвестил: „О, да бях ангел и да можех да задоволя желанието на сърцето си, щото да мога да изляза и да заговоря с тръбата Божия с глас, който да разтресе земята и да възвести покаяние на всички народи!” (Алма 29:1).
Ние достигнахме до ниво, в което почти можем да сторим това. Работата на тази конференция ще се предава по целия свят и ораторите ще бъдат чути и видени от светиите от последните дни на всеки континент. Изминахме много дълъг път в изпълнение на видението, предсказано в книгата за Откровението на Иоана: „И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде”(14:6).
Каква огромна възможност е това, мои братя и сестри. Трудно е да я разберем. Ние говорим от този чудесен Център за конференции. Не зная друга сграда, която може да се сравни с него.
Ние сме като едно голямо семейство, представители на човешкото семейство на този просторен и красив свят.
Мнозина от вас присъстваха на освещаването на храма в Наву през юни. Това беше голям и чудесен случай, който ще бъде помнен дълго. Ние не само осветихме едно величествено здание, един Господен дом, но също посветихме красив мемориал на Пророка Джозеф Смит.
През 1841 г., две години след пристигането си в Наву, той прави първата копка на Господния дом, който да се възправи като скъпоценност, увенчаваща Божието дело.
Трудно е за вярване, че при онези условия и обстоятелства една толкова величествена сграда била проектирана и създадена на място, което тогава било граничен район на Америка.
Съмнявам се, сериозно се съмнявам, че в целия щат Илиноис тогава е имало друга сграда с подобна конструкция и величие.
Тя трябвало да бъде посветена на делото на Всемогъщия, за да осъществи Неговите цели за вечността.
Не били пожалени усилия. Никоя жертва не била прекалено голяма. През следващите 5 години мъжете дялали камъни и полагали цокли и основи, стени и орнаменти. Стотици отивали на север, за да живеят временно там и да секат големи количества дървен материал, да го връзват така, че да оформят салове, които после се отправяли надолу по реката към Наву. От това дърво после били изрязани красиви корнизи. Събирани били центове за покупка на гвоздеи. Невъобразима жертва била направена за доставката на стъкло. Хората градели Господен дом и той трябвало да бъде най-доброто, на което били способни.
В разгара на цялата тази дейност, на 27 юни 1844 г., Пророкът и брат му Хайръм били убити в Картидж.
Никой от нас, днес живеещите, не може да разбере какъв страшен удар било това за светиите. Отишъл си бил техният водач — човекът с виденията и откровенията. Той не бил просто само техен предводител. Той бил техният пророк. Мъката им била голяма, нещастието им - ужасно.
Но Бригъм Йънг, президент на Кворума на Дванадесетте, поел управлението. Джозеф бил възложил своята власт върху плещите на апостолите. Бригъм решил да завърши храма и работата продължила. Ден и нощ те преследвали целта си, въпреки всички заплахи, отправяни срещу тях от безчинстващите тълпи. През 1845 г. те разбрали, че няма да могат да останат в града, който били съградили от тресавищата на реката. Знаели, че трябва да си вървят. Настъпило време на трескава дейност: първо, да довършат храма и второ, да построят фургони и да съберат припаси за пътуването през пустошта на Запад.
Обредната дейност започнала още преди храмът да е напълно завършен. Тя продължила трескаво до зимните студове на 1846 г., когато хората започнали да затварят вратите на домовете си и фургоните бавно поемали по Парлей Стрийт до брега на реката, прекосявали я и се изкачвали на брега от страната на Айова.
Придвижването продължавало. Реката замръзнала и бил лют студ. Но това им позволило да се придвижват по леда.
Те хвърляли за последен път поглед на изток към града на мечтите си и към храма на техния Бог. Сетне поглеждали на Запад към неизвестната си съдба.
Храмът впоследствие бил осветен и онези, които го осветили, казали „амин” и също потеглили. По-късно сградата била изгорена от подпалвач, който едва не загинал, докато вършел пъкленото си дело. Торнадо сринало по-голямата част от онова, което останало. Господният дом, голямата цел на работата им, бил унищожен.
Наву се превърнал в почти призрачен град. Той западал, докато почти загинал. Мястото на храма било разорано и засято. Годините минавали и последвало бавно пробуждане. Нашите люде, наследниците на живелите някога там, пробудили в себе си спомените за предците си с желание да отдадат почит на хората, платили такава страшна цена. Градът постепенно се върнал към живот и части от Наву били възстановени.
Под нашепванията на Духа и насърчен от желанията на моя баща, който отслужи като президент на мисия в онзи район и желаеше да възстанови храма за стогодишнината на Наву, но никога не му се отдаде такава възможност, ние обявихме на конференцията през април 1999 г., че ще възстановим тази историческа сграда.
Въздухът се изпълни с вълнение. Заприиждаха мъже и жени, пълни с желание да помогнат. Бяха предложени големи дарения в пари и умения. И отново не бяха жалени средства. Ние трябваше да възстановим Господния дом - в памет на Пророка Джозеф и като дарение на нашия Бог. На 27 юни тази година следобяд, приблизително по същото време, когато преди 158 години в Картидж били застреляни Джозеф и Хайръм, ние проведохме освещаването на величествената нова сграда. Това е място с много красота. Издига се точно на същото място, където е бил оригиналният храм. Външните й размери са тези на оригинала. Това е подобаващо и подходящо възпоминание за големия Пророк на тази диспенсация, Джозеф Гледачът.
Колко съм благодарен, колко дълбоко съм благодарен, че това се случи. Днес там, с лице на Запад, на стръмния хълм над град Наву, отвъд Мисисипи, над равнините на Айова, се издига храмът на Джозеф, величественият Господен дом. Тук, в долината на Солт Лейк, с лице на изток към прекрасния храм в Наву, се издига храмът на Бригъм, храмът Солт Лейк. Те се гледат един друг като подпори за книги, между които са томовете, разказващи за страданието, мъката, саможертвата и дори смъртта на хилядите, които извършиха дългото пътуване от река Мисисипи до долината на Голямото солено езеро.
Наву стана 113-ти действащ храм. След него осветихме още един в Хага, Холандия, с което станаха 114. Тези чудесни сгради с различна големина и архитектура днес са щедро разпръснати сред народите по земята. Те бяха съградени да приютят нашите люде в извършване делото на Всемогъщия, чиито план е да помогне на хората да преминат към безсмъртие и вечен живот (виж Моисей 1:39). Тези храмове бяха изградени, за да бъдат ползвани. Когато ги използваме, ние почитаме нашия Отец.
Като откривам тази конференция аз настоявам, мои братя и сестри, да използвате храмовете на Църквата
Вървете там и извършвайте великата и прекрасна работа, която Бог на небесата е предначертал за нас. Нека учим там за Неговите пътища и Неговите планове. Нека сключваме там завети, които ще ни отведат на пътеката на праведността, безкористността и истината. Нека там се съединим като семейства под вечния завет, отслужван с властта на свещеничеството на Бог.
И пак там нека разпрострем същите тези благословии над онези от отминалите поколения, именно нашите предци, които очакват служенето, което можем да им дадем сега.
Нека небесните благословии останат върху вас, обични мои братя и сестри. Нека духът на Илия докосне сърцата ви и ви подтиква да извършите за другите онова дело, което не може да се движи напред без вас. Нека възликуваме в славната привилегия, която е наша - за това смирено се моля аз в името на Исус Христос, амин.