2002 г.
Всеки да е по-добър човек
Ноември 2002


Всеки да е по-добър човек

Във всеки живот има какво да се усъвършенства… Независимо от нашето положение, можем да се самоусъвършенстваме, и докато го правим, да повлияем на живота на тези, които са около нас.

Каква чудесна конференция беше това, мои братя и сестри. Когато се върнем в своите домове и при всекидневните си дейности, всеки от нас би трябвало да бъде по-добър човек, отколкото преди началото на конференцията.

Всички, които говориха, го направиха много добре. Молитвите бяха вдъхновяващи. Музиката беше възхитителна.

Но най-важно е какво e могло да се случи вътре във всеки от нас в резултат на нашето изживяване. Аз например взех твърдо решение да бъда по-добър човек, отколкото бях преди. Надявам се, че ще бъда малко по-добър към всеки срещнат, който може да е в беда. Надявам се, че ще бъда малко по-услужлив към онези, които са в нужда. Надявам се, че ще бъда малко по-достоен за вашето доверие. Надявам се, че ще бъда по-добър съпруг, по-добър баща и дядо. Надявам се, че ще бъда по-добър съсед и приятел. Надявам се да бъда по-добър светия от последните дни, който разбира по-добре чудесните страни на това славно Евангелие.

Отправям предизвикателство към всеки, който ме чува, да се извиси до божественото вътре във себе си. Дали наистина осъзнаваме какво значи да си чедо на Бога, да имаме вътре в нас нещо от божествената природа?

Вярвам с цялото си сърце, че светиите от последните дни, общо взето, са добри хора. Ако живеем според евангелските принципи, трябва да сме добри хора, защото ще сме щедри и добри, задълбочени и толерантни, услужливи и готови да се притечем на онези, които са в беда. Ние можем както да подтиснем божествената природа и да я скрием тъй, че тя да не намира изява в нашия живот, така и да я изведем начело и да я оставим да сияе във всичко, което правим.

Във всеки живот има какво да се усъвършенства. Независимо от нашите занимания, независимо от нашето положение, можем да се самоусъвършенстваме, и докато го правим, да повлияем на живота на тези, които са около нас.

Не е необходимо да парадираме с нашата религия. Със сигурност не е нужно да се хвалим с нея или по някакъв начин да усещаме превъзходство над околните. Такова поведение е отрицание на Духа на Христос, комуто трябва да се стремим да подражаваме. Този Дух намира изява в сърцето и в душата, по кротък и ненатрапчив начин в нашия живот.

Всички сме виждали хора, на които почти завиждаме, защото са си изработили маниер, който, без дори да го споменава, изразява красотата на Евангелието, което те са включили в поведението си.

Можем да снишим гласовете си с няколко децибела. Можем да отвръщаме на злото с добро. Можем да се усмихваме, когато е по-лесно да се разгневим. Можем да проявим самоконтрол и самодисциплина и да отминем всяка обида, отправена срещу нас.

Нека бъдем щастливи хора. Господният план е план на щастие. Ако култивираме дух на щастие, пътят ще бъде по-лек, грижите - по-малко, сблъсъците - не така трудни.

Нека работим малко по-усърдно върху отговорността, която имаме като родители. Домът е основната единица на обществото. Семейството е основната организация на Църквата. Ние сме дълбоко загрижени за качеството на живота на нашите хора като съпрузи и съпруги, като родители и деца.

Има твърде много критика и търсене на вина с гняв и повишени гласове. Напреженията, което изпитваме всекидневно, са огромни. Съпрузите се връщат всеки ден от работа уморени и избухливи. За нещастие, много от жените работят. Те също са изправени пред предизвикателство, което може да се окаже по-скъпо, отколкото си струва. Децата са оставени да си търсят развлечения сами, и повечето от тях не са добри.

Мои братя и сестри, ние трябва да работим върху отговорността си на родители така, сякаш всичко в живота зависи от нея, тъй като наистина всичко в живота зависи от нея.

Провалим ли се у дома, проваляме се в живота си. Никой не успява истински, ако се провали у дома си. Моля ви, мъже, да спрете за миг и да осмислите доколко добре изпълнявате отговорностите си на съпрузи, бащи и глави на семейства. Молете се за напътствия, за помощ и указание, и после следвайте нашепванията на Духа - да ви водят в най-сериозната от всички отговорности, защото последиците от вашето ръководене на дома ви ще са вечни и безкрайни.

Бог да ви благослови, обични мои колеги. Нека ви съпътства дух на покой и любов, където и да сте. Нека в живота ви има хармония. Както съм казвал на нашите младежи на много места, бъдете умни, бъдете чисти, бъдете истински, бъдете благодарни, бъдете смирени, молете се често. Нека да коленичите в молитва пред Всемогъщия, с благодарност за Неговите изобилни благословии. Нека след това да станете на крака и да продължите напред като Божии синове и дъщери да осъществявате Неговите вечни цели, всеки по своя собствен път, е смирената ми молитва, като ви оставям своята любов и благословия, в святото име на Господ Исус Христос, амин.