2002 г.
Старейшина Джеймс М. Дан От Седемдесетте
Ноември 2002


Старейшина Джеймс М. Дан
От Седемдесетте

Като много други аз изграждах свидетелството си ден след ден, тухла след тухла”, отбелязва старейшина Джеймс М. Дан, който наскоро бе призован във Втория кворум на Седемдесетте. „Духовните вълнения, които чувствах като малко дете, узряха с течение на времето чрез служене и като правех онова, което бях учен, че е правилно.”

Роден на 16 април 1940 г. в Покатело, щата Айдахо, в семейството на Били Е. и Мелба Майърс Дан, старейшина Дан и другите пет деца в семейството му израснали в Солт Лейк Сити, щата Юта, като имали „всички възможности и благословии, които едно дете светия от последните дни би могло да има”.

След като служил на мисия в Уругвай, старейшина Дан сключил брак със Cандра (Пени) Баркър в храма Солт Лейк на 7 август 1963 г. Той се възхищавал от Пени още докато работели заедно в гимназията. В ранните години на брака им старейшина Дан служил като офицер в Националната гвардия на Юта, след това работил за научна степен по латиноамерикански изследвания в Университета Бригъм Йънг и получил степен по право от Университета Юта.

В своята трудна професия като юрист по наказателно право старейшина Дан установил, че един клиент по-малко или по-малко на брой платени часове са малка цена, която плащал за своята активна служба в Църквата в призования като член на висш съвет, епископ, президент на кол, президент на мисия и областен ръководител-седемдесетник.

Като баща на шест дъщери старейшина Дан казва: „Имам специален живот. Дъщерите и татковците имат уникална връзка.” Тази връзка укрепнала, когато семейството му служило с него в Кoлумбия, където той бил президент на мисия. Той, неговата съпруга и дъщерите им се завърнали, говорейки свободно испански и духовно укрепени.

При получаването на своето ново призование старейшина Дан коментира: „Чудя се защо стават тези неща, как ли ще изглежда животът през следващите няколко години. Но от предишните си призования зная, че служенето ще бъде огромна благословия. В течение на годините Църквата беше в центъра на всички добри неща в моето семейство и моя живот.”