Каква е моята печалба?
Някой да поеме кръста си и да следва Спасителя означава да се преодолее егоизмът; това е отговорността да се служи на другите.
Смирено се моля същият този дух, който присъстваше по време на тазсутрешните говорители, да присъства докато говоря и аз.
Преди много години имах професионални взаимоотношения с двама възрастни, по-опитни от мен хора. Бяхме приятели от години и намерихме за взаимно изгодно да си помагаме един на друг. Един ден единият от съдружниците потърси помощта ни по един сложен въпрос. Веднага след като проблемът беше поставен, първото нещо, което каза другият съдружник, беше: „Каква е моята печалба?” Забелязах израза на болка и разочарование по лицето на този, който потърси помощта ни, когато неговият стар приятел отговори толкова егоистично. Взаимоотношенията помежду им след станалото никога не бяха същите. Нашият егоистичен приятел не преуспя, тъй като неговият егоизъм скоро помрачи значителните му дарования, таланти и качества. За нещастие, една от тенденциите в света днес се заключава в този егоистичен отговор: „Каква е моята печалба?”
В професионалната си кариера помогнах на наследниците на благородна двойка да уредят наследството си. Наследството не беше голямо, но беше плод на дългогодишен усилен труд и жертви. Децата им бяха благоприлични, богобоязливи хора, които бяха учени да живеят според спасителните принципи на Спасителят. Но когато се стигна до подялба на имуществото, се зароди спор кой какво да получи. Въпреки че нямаше нещо изключително ценно, за което да спорят, егоистични чувства и алчност причиниха отчуждение сред някои от членовете на семейството, което никога не отмина, а се предаде на следващото поколение. Колко трагично е, че едно завещание, предоставено от тези прекрасни родители, се превърна в нещо толкова разрушително за семейното единство и за любовта между техните деца. От всичко това научих, че егоизмът и алчността довеждат до горчивина и раздори; от друга страна, жертвата и отдаването донасят мир и задоволство.
Във Великия съвет в небесата, когато бил представен Великият план на спасение за божиите деца , Исус отвърнал: „Ето Ме, изпрати Мен”1 и „Отче, да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги.”2 Така Той станал наш Спасител. В противоположност, Сатана, който бил високо почитан като „син на зората”3, тайно си мислел, че ще застане и „ще изкупя цялото човечество, тъй че нито една душа няма да бъде изгубена.”4 Сатана имал две условия: първото от тях било отнемането на свободата на избор; второто, той да получи почитта. С други думи, трябвало да има нещо и за него. Така той станал бащата на всички лъжи и егоизъм.
Някой да поеме кръста си и да следва Спасителя означава да се преодолее егоизмът; това е отговорността да се служи на другите. Егоизмът е една от основните човешки черти, която трябва да бъде покорена и преодоляна. Ние измъчваме душите си, когато се концентрираме повече върху придобиването, отколкото върху отдаването. Често първата дума, която много малки деца научават да произнасят, е мое. Те трябва да бъдат учени на радостта от споделянето. Със сигурност едно от най-великите училища за преодоляване на егоизма е да станеш родител. Майките отиват в долината на мрачните сенки, за да родят децата си. Родителите работят усилено и отдават толкова много за подслона, храната, облеклото, защитата и образованието на своите деца.
Научих, че егоизмът е свързан повече с начина, по който се отнасяме към своите притежания, отколкото до това колко притежаваме. Поетът Уордсуърд казва: „Светът е изцяло в нас самите; рано или късно, в това да придобиваме и харчим ние ще похабим усилията си.”5 Бедният човек може да бъде егоистичен6, а богатият щедър, но на човека, обсебен единствено от това да придобива, ще му е трудно да намери покой в този живот.
Старейшина Уилям Р. Брадфорд веднъж каза: „От всички влияния, които карат човека да избере погрешното, егоизмът несъмнено е най-силното. Там, където присъства егоизмът, Духът на Господа отсъства. Талантите остават несподелени, нуждите на бедните неизпълнени, слабите неподкрепени, невежите ненаучени и изгубените невъзвърнати.”7
Наскоро говорих с един от най-щедрите хора, които някога съм познавал. Помолих го да опише чувствата на задоволство, дошли поради щедростта му. Той говори за чувството на радост и щастие в сърцето на онзи, който споделя с по-малко облагодетелстваните. Той сподели, че нищо в действителност не е негово — всичко е дадено от Господа — ние сме единствено настойници на онова, което Той ни е предоставил. Както Господ е казал на Пророка Джозеф Смит, „всички тези неща са Мои и вие сте Мои настойници.”8
Понякога е лесно за нас да забравим, че „Господна е земята и всичко що има в нея.”9 Спасителят ни предупреждава, според както е написано в книгата на Лука: „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие: защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
„И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си?
И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее за Бога.”10
Преди няколко години старейшина Елрей Л. Крисчънсън говори за един от своите далечни скандинавски роднини, който се присъединил към Църквата. Той бил доста заможен и продал земите и добитъкът си в Дания, за да дойде в Юта със своето семейство. За известно време се справял добре, що се отнасяло до Църквата и дейностите там, и се замогнал финансово. Обаче той бил тъй обсебен от своите притежания, че забравил за целта на идването си в Америка. Епископът го посетил и го умолявал да стане отново активен както преди. Годините минавали и някои от братята го посетили и му казали: „Е, Ларс, Господ беше добър към теб, когато беше в Дания. Той беше добър с теб, откакто си дошъл тук… С напредването на твоята възраст си помислихме, че ще бъде добре за теб да прекарваш част от времето си в полза на Църквата. В края на краищата, не можеш да вземеш тези неща с теб, когато умреш.”
Разтърсен от забележката, мъжът отвърнал: „Е, тогава няма да умирам.”11 Но умрял! И всички ние също ще умрем!
Толкова е лесно човек да бъде обсебен от притежанията си и да загуби перспективата си за вечността. Когато Авраам отишъл в Египет, племеникът му Лот отишъл с него до Ветил. Както Авраам, така и Лот притежавали добитък, стада и шатри, „И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно.”12 След някакво спречкване между говедарите на Авраам и Лот, Авраам направил предложение на Лот, „Да няма, моля ти се спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.
„…ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.”13
Лот видял „каква е печалбата му”, докато разглеждал плодородните равнини на Йордан и избрал земята, която била по-близо до светското място Содом.14 Авраам се съгласил да отведе стадата си да живеят в по-неплодотворната земя на Ханаан, но въпреки това там насъбрал дори повече богатства.
Авраам обаче е запомнен повече като велик патриарх на господните хора на завета. Едно от първите споменавания, които имаме за плащането на десятък, е когато Авраам платил една десета от всичките си притежания на Мелхиседек.15 Авраам имал уверението на Господ, Който му показал интелектите от доземния свят, изборът на Изкупител и Сътворението.16 Авраам също така е помнен заради готовността си да пожертва своя син Исаак. Това велико дело на вяра символизира най-величествената, самоотвержена постъпка в цялата история на човечеството, времето когато Спасителят отдал живота Си за всички нас, за да извърши Единение за греховете ни.
Преди години едно младо „корейско момче взело своите седмични джобри пари и си купило с тях вестници. След това той заедно с няколко неговите приятели ги продали из улиците на Сеул, Корея, за да съберат пари и да помогнат на свой съученик, който нямал достатъчно средства, за да остане в училище. Също така, всеки ден този младеж давал част от своя обяд на това момче, за да не гладува то. Защо направило всичко това? Защото изучавало историята за добрият самарянин17 и не искало просто да научи за него, но да узнае какво е да бъдеш такъв, като правиш онова, което един добър самарянин би направил…. Едва след внимателно запитване на баща му за дейността, която извършвал”18 то си признало, „Но тате, всеки път, когато помагам на моят приятел, чувствам, че ставам все повече като добрия самарянин. Освен това, искам да помогна на моите съученици, които не са толкова добре, колкото съм аз. Не е кой знае какво. Прочетох за това в ръководството за семинара и почувствах, че това е нещото, което трябва да направя.”19 Момчето не си задало въпроса, „Каква е моята печалба?”, преди да извърши доброто дело. В действителност, той го извършил без каквато и да е мисъл за възнаграждение или признателност.
На 11 септември 2001 г. кулите-близнаци на Световният търговски център в Ню Йорк Сити бяха ударени от отвлечени от терористите самолети, което причини разрушаването и на двете кули. Хиляди хора бяха убити. От цялата тази трагедия се родиха стотици примери на храбри, безкористни действия. Едно от най-трогателните и героични описания е историята във Washington Post за един пенсиониран армейски полковник Сирил „Рик” Рескорла, който работил като вицепрезидент по корпоративната сигурност в Morgan Stanley Dean Witter.
Рик бил бивш военен полеви командир с голям опит. Бил в офиса си, когато „първият самолет ударил северната кула в 8:48 ч. сутринта. … Получил обаждане от 71-вия етаж, описващо огнена топка в едната от сградите на Световният търговски център, и незабавно заповядал евакуацията на всичките 2,700 работници във втората,” както и 1,000 души в пета сграда. Използвайки високоговорител, той се изкачвал по етажите, придвижвайки се през тесните стълбища на 44-тия етаж и така до 72-рия, като помагал да се евакуират хората от всеки етаж. Един приятел, който видял Рик да насочва хората към стълбището на 10-тия етаж, му казал: „Рик, ти също трябва да излизаш.”
„Веднага след като се уверя, че всички останали са вън,” отвърнал той.
„Той не се тревожел за себе си. Той поставял живота на своите колеги над своя собствен.” Обадил се на централата, за да уведоми, че се връща обратно да провери за пострадали.
Съпругата му наблюдавала как самолетът на авиокомпанията United Airlines преминава през неговата кула. „След малко телефонът позвънил. Обадил се Рик.
„Не искам да плачеш„, казал той. „Трябва да евакуирам хората си.”
Тя продължила да хлипа.
„Ако нещо се случи с мен, искам да знаеш, че ти направи живота ми щастлив.”
„Телефонът замлъкнал.” Рик не успял да излезе.
„Morgan Stanley” загубили само шест от всичките си 2,700 работници в южната кула на 11 септември, едно чудо сред масовото унищожение. А говорителите на компанията казват, че дължат всичко това на Рескорла. Той бил изготвил плана за евакуация. Избутвал колегите си към безопасността. И след това се върнал в пъкъла, за да търси пострадали. Той бил последният напуснал южната кула след бомбения взрив в Световния търговски център през 1993 г. и никой не се съмнявал, че щял да бъде отново последният, ако небостъргачът не се бил срутил върху му.”
По време на голямото престъпление и масова смърт на 11 септември 2001 г. Рик не търсил личната си изгода; вместо това той безкористно мислел за другите и опасността, в която се намирали те. Рик Рескорла бил „точният човек на точното място и в точното време.” Рик, „62-годишният планинец, хладнокръвно (пожертвал) живота си за другите.”20 Както Спасителят казва: „Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си.”21
Повечето от нас не показват своят алтруизъм по такъв драматичен начин, но за всеки от нас безкористността можа да означава да бъдем точният човек, в точното време на точното място, за да окажем помощ. Почти всеки ден ни предоставя възможности да извършим алтруистични деяния спрямо другите. Подобни деяния са безброй и могат да бъдат толкова прости като добри думи, ръка, протегната за помощ или блага усмивка.
Спасителят ни напомня: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.”22 Парадоксът на живота е, че човек, който подхожда към всичко с „каква е моята печалба”, може да придобие пари, имоти и земя, но накрая ще изгуби чувството на задоволство и щастие, на което се радва човекът, който щедро споделя с другите своите таланти и дарове.
Искам да свидетелствам пред вас, че най-изпълненото със задоволство служене, което може някой от нас да отдаде, е да служим на Учителя. От множеството стремления в моя живот никое не е било толкова възнаграждаващо или ползотворено, като откликването на призованията за служба в Църквата. Всяко от тях е било различно. Всяко от тях е донесло отделна благословия. Най-голямото задоволство в живота идва от служенето на другите, а не от това да сте обсебени от „каква е моята печалба.” Свидетелствам ви за това в името на Исус Христос, амин.