2002 г.
Обгърнати от ръцете на Неговата любов
Ноември 2002


Обгърнати от ръцете на Неговата любов

Озадачаващи неща ще продължават да стават, но, подобно на Нефи, ние можем да продължим да знаем, че Бог ни обича… факт, който може и ще ни подкрепя през толкова много неща!

В пяната на кризите и в злокобния водовъртеж на световните събития верните ученици ще поддържат вяра в един даващ откровения, любящ Бог и в Неговия план за изкуплението на децата Му, който план е причината на всичко, което Бог прави! (вж. Моисей 1:39). Освен това, характерът на Бог, така както ни е разкрит, ни показва, че Той има космическата възможност да осигури това наистина да е „способен” да върши Своето необятно дело (вж. 2 Нефи 27:20–21, Пр. Дж. С., Исаия 29:22–23).

Верните ученици също ще поддържат вяра в Неговия единяващ Син Исус Христос и бидейки „обърнати в Господа” (3 Нефи 1:22) постоянно ще преживяват щастлива и „мощна промяна” (вж. Мосия 5:2, Алма 5:12–14).

Всъщност, братя и сестри, Исус вече е победил така или иначе в най-великата битка: „В света ще имате скръб; но дерзайте, Аз победих света” (Иоана 16:33; наблягането е добавено). Извършеното Единение ще донесе всеобщо възкресение на милиарди и милиарди и окончателно ще вдигне всички от гроба, независимо как и кога сме се озовали там! Ето защо, когато е ясна нощта, въпреки че виждаме звезди с непонятна възраст, те не са безсмъртни. Но нека сме благодарни, че ние сме!

По същия начин „истинските вярващи” (4 Нефи 1:36) ще запазват вярата във Възстановяването от последните дни с неговите даващи сила посещения, пророци и апостоли и с неговите „ясни и ценни” Писания (1 Нефи 13:29). Първите принципи на Евангелието със сигурност са подходящи за последните дни.

Иронично е, че докато възстановената Църква излиза от неизвестността, предизвикателствата, които изглеждат сурови, всъщност още повече ще разкрият отличителността на Църквата (вж. У. и З. 1:30). При все това, привеждането на поведението ни в по-голямо съответствие с нашите вярвания неумолимо ще ни напомня за постоянните задължения на ученичеството.

Възстановеното Евангелие е жизнено, широко и дълбоко — превъзхожда разума ни. То ни изгражда духовно — било относно божественото устройство на вселената, било когато набляга на важността на личното целомъдрие и на верността. Само кротки ученици могат безопасно да боравят с такава смела теология.

Като имаме Писанията за котва и източник на увереност, ние също можем да „(Погледнем) към Бога… и Той ще (ни) утеши в (нашите) огорчения” (Яков 3:1; наблягането е добавено).

Ние също можем да бъдем „(подкрепяни) в изпитания и във всякакъв вид грижи, да, Той още ще (ни) избавя” (вж. Алма 36:3, 27; шрифтът е добавен).

Господ е казал, че ще бъде сред нас (вж. У. и З. 49:27). Той ще ни води (вж. У. и З. 78:18).

Освен това Бог ще ни дава безценни лични уверения чрез Светия Дух (вж. Иоана 14:26, У. и З. 36:2). Както в спокойни, така и в метежни времена, нашият най-добър източник на утеха е Утешителят.

Енох оплаквал нечестието в своето време и в началото отказвал да бъде утешен (вж. Моисей 7:4, 44). Но тогава дошли откровения, които последователно показвали как Исус изкупва света, възстановяването в последните дни и Второто пришествие. На Енох било казано да ободри сърцето си и да се радва (вж. Моисей 7:44). Ученията и откровенията могат по същия начин да ни ободрят — дори сред „войни и слухове за войни” (Матея 24:6, Марка 13:7, вж. също 1 Нефи 12:2, Мормон 8:30, У. и З. 45:26). Ето защо не е необходимо да ставамe малодушни (вж. Евреите 12:3, У. и З. 84:80).

Нашето ученичество не трябва да бъде изсушено от обезкуражаване или от горещината на деня, нито пък тревожните социални симптоми трябва да ни натъжават (Мороний 9:25), включително и агресивната директна физическа конфронтация (вж. Алма 32:38).

Някои неща в съвременната човешка сцена могат да ни накарат да се отдръпнем назад, но Исус не се отдръпнал назад в Гетсимания, нито на Голгота. Вместо това, Той завършил Своята подготовка в полза на чедата човешки (вж. У. и З. 19:19).

Що се отнася до изпитанията, включително изпитанията на нашата вяра и търпение, то тук няма човек, който да е свободен от тях. Има само вариации (вж. Мосия 23:21). Тази гимнастика има за цел да увеличи способността ни за щастие и служене. Дори и верните няма да бъдат тотално имунизирани от събитията на тази планета. По такъв начин смелото отношение на попадналите в опасност Шадрах, Месах и Авденаго са достойни за подражание. Те знаели, че Бог би могъл да ги избави. „Но ако не”, дали обет те, въпреки това щели да продължат да служат на Бог (вж. Даниил 3:16–18). По подобен начин, спазването на немодните, но задължителни първа и седма заповед може да отразява смелост, каквато три млади жени демонстрирали в древността. Те казали „не” със своя живот (вж. Авраам 1:11).

Ето защо, макар че можем да бъдем обезпокоявани от всички страни, нищо не може действително да ни отдели от любовта Христова (вж. 2 Коринтяните 4:8, Римляните 8:35–39). Светските страсти не са част от това да сме страстно отдадени (вж. У. и З. 58:27). Тъкмо така, както настоявал Петър, ние можем и трябва да възложим грижите си на Господа, защото Него със сигурност Го е грижа за нас! (вж. 1 Петрово 5:7.) О, братя и сестри, колко освобождаващо е това изпълнено с упование подчиняване!

Що се отнася до излекуването на нашите лични грешки, то няма възпрепятстващи автомобилни задръствания по пътя на покаянието. Той е път, за който се плаща такса, а не е безплатен път. Прилагането на Христовото Единение ще ни ускори по този път.

Може да е необходимо в живота ни да има ясно говорещи Йоторовци, които да ни да ни отведат по-напред (вж. Изход 18:14–24) или моменти на категорично осъзнаване като при първоначалните Дванадесет, които правилно заключили: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.” (Иоана 6:68).

Освен това, ако не сме изпълнени с твърда решимост, какво ще кажем на героите и героините от Мартинз Коув и Суийтуотър? Че, „Възхищаваме ви се, но не сме склонни да преминем през нашите собствени реки от мразовита несгода”?

Братя и сестри, чрез божествено постановление „(живеем) в тези дни” (Еламан 7:9), тъй като всички неща трябва да станат в своето си време (вж. У. и З. 64:32). Въпреки че живеем в свят, който върви към провал, ние не сме били изпратени тук, за да се провалим.

Помните ли новата звезда, която възвестила Рождеството във Витлеем? Тя била в точната си орбита дълго преди да заблести по такъв начин. По подобен начин и ние сме поставени в човешки орбити, за да даваме светлина. Божественото съгласуване функционира не само в космоса, но също и на тази планета. В крайна сметка, плочите на Книгата на Мормон не били заровени в Белгия само за да бъде роден Джозеф Смит векове по-късно в далечен Бомбай.

Въздигането на онова съзвездие от „мъдри” бащи-основатели, които създали забележителната Конституция на Америка, чиито права и закрила принадлежат „на всеки човек”, също не е било нещо случайно (вж. У. и З. 101:77–78, 80). Един историк нарекъл нашите бащи-основатели „най-забележителното поколение общественици в историята на Съединените щати или може би на която и да е друга нация” (Arthur M. Schlesinger, The Birth of the Nation [1968], 245). Друг историк е добавил: „Би било безценно ако можехме да узнаем какво е породило този взрив на таланти сред население само от два милиона и половина” (Barbara W. Tuchman, The March of Folly: From Troy to Vietnam [1984], 18).

При все това някои все още предпочитат един слаб и непостоянен бог. Ламан и Лемуил например знаели, че древният Израил бил избавен чудотворно от войските на фараона, но те продължавали да роптаят и се уплашили от един обикновен местен Лаван. Можем да бъдем така провинциални и така загрижени за себе си. Бог, който осъществява надзор над взаимовръзките на галактиките, звездите и световете, иска от нас да признаваме ръката Му в нашия личен живот също (вж. У. и З. 59:21). Не сме ли били насърчени относно падането на едно врабче и че дори космите на главата ни са преброени? (вж. Матея 10:29–30, У. и З. 84:80). Бог е в подробностите! Така както Господ познава необятните Си творения, така Той също познава и обича всеки от която и да е тълпа — в действителност, Той познава и обича всеки един и цялото човечество! (вж. 1 Нефи 11:17).

Помислете за нежния Му поздрав към Моисей когато му казал: „Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение” (Изход 33:12), а на Джозеф казал: „Това е Моят възлюбен Син. Слушай Него!” (Джозеф Смит–История 1:17).

Не трябва да се учудваме, че цар Вениамин пледира пред нас да вярваме, че не разбираме всичко, което Бог разбира (вж. Мосия 4:9). Да пренебрегваме откровенията за зашеметяващите възможности на Бог е като да си играем безцелно и доволно с дървени блокчета, изобразяващи буквите на азбуката, без да осъзнаваме, че сонетите на Шекспир са били създадени като е била използвана същата тази азбука.

Татко Авраам не се усъмнил в божественото обещание за потомство, защото той бил „уверен, че това, което е обещал Бог, той е силен да го изпълни” (Римляните 4:20–21). Нека бъдем напълно „уверени”.

Следните думи на Анселм са по такъв начин един така добър съвет: „Вярвай, за да разбереш” вместо „разбери, за да вярваш.” (St. Anselm, trans. Sidney Norton Deane [1903], 7).

Братя и сестри, макар че живеем в смутно време, ние можем да стоим на свети места и да не бъдем поклатени (вж. У. и З. 45:32, 87:8). Макар че живеем във време на насилие, ние можем да имаме вътрешния мир, който превъзхожда разума (вж. Филипяните 4:7). Озадачаващи неща ще продължават да стават, но подобно на Нефи, ние можем да продължим да знаем, че Бог ни обича — един добре подбран и фундаментален факт, който може и ще ни подкрепя през толкова много неща! (вж. 1 Нефи 11:17).

Как можем да знаем, че Бог знае за нас и ни обича? Той ни казва чрез Писанията, а също така, като честно броим благословиите си и многобройните надарявaния с Неговата благодат в нашия живот. Най-вече, Той ни казва чрез спокойния тих глас на Духа! (вж. Alma 34:38, У. и З. 78:17–19).

„Мощната промяна”, която изисква ученичеството, може понякога да прилича на издигащо се и спускащо се влакче в увеселителен парк когато възвисяващи откровения носят теглеща надолу гравитация на смиряваща перспектива. Така било с Моисей, който паднал на земята и възкликнал, че човекът е нищо и че преди това той никога не бил предполагал това (вж. Моисей 1:9–10). Тогава обаче дошло божественото и успокояващо разкритие, че делото и славата на Бог е в осъществяването на безсмъртието и вечния живот на човека (вж. Моисей 1:39).

„Мощното” променяне е обаче мощен тежък труд, който става много по-тежък ако се поддаваме на егоистичните импулси на естествения човек. Твърде често нашите способности биват сподавени от рутинното в живота. Едва сме готови за големи откровения. Представете си, една духовна част от нас е всъщност вечна и че сме били при Бог в началото (вж. У. и З. 93:29, 33)!

Ние, разбира се, не можем да разберем напълно всичко това точно сега! Ние, разбира се, не можем да знаем смисъла на всички неща точно сега. Но ние можем да знаем, точно сега, че Бог ни познава и обича индивидуално!

Но, братя и сестри, какво ни пречи да Го познаваме и обичаме повече? Нашата неохота да се откажем от всичките си грехове като, вместо това, си мислим, че еднo частично плащане в началото ще е достатъчно. Също така нашата неохота да допуснем волята ни да бъде погълната в Неговата воля като вместо това си мислим, че простото признаване на Неговата воля е достатъчно! (вж. Мосия 15:7.)

Пророкът Джозеф Смит заявил, че Бог още преди земята да навлезе в съществуването си,… замислил всички събития свързани със земята. …(Бог) знаел… дълбочината на нечестието, което ще бъде свързано с човешкия род, техните слабости и сила,… положението на всички народи и… тяхната съдба,… и Той щедро е осигурил изкуплението на човечеството (вж. Teachings of the Prophet Joseph Smith, sel. Joseph Fielding Smith [1976], 220).

Част от онова, което Бог „щедро е осигурил” се състои от малки хора като вас и мен, решени да светим и служим в своите определени орбити, като в същото време знаем, че сме обградени в ръцете на Неговата любов (вж. У. и З. 6:20).

В името на Исус Христос, амин.