2002 г.
Към мъжете със Свещеничество
Ноември 2002


Към мъжете със Свещеничество

Вие, мъже, които притежавате безценното свещеничество, свържете го със самата си душа. Бъдете достойни за него по всяко време и при всякакви обстоятелства.

Скъпи братя, говоря ви с желанието да съм ви от помощ. Моля се Господният Дух да ме напътства.

Трябва да споделя с вас, че сме се превърнали в голяма и трудоемка Църква. Програмата ни е толкова обширна и сме се разрастнали толкова много, че е трудно да се повярва. Ние сме Църква на неплатени ръководители. Колко забележително и прекрасно нещо е това. Така трябва да остане завинаги. Никога не трябва да поемаме посоката към платеното служение. Но знаем, че административният товар върху нашите епископи и президенти на колове, както и върху другите, е тежък. Осъзнаването на този факт доведе Президентството и Дванадесетте до провеждането на множество събрания, някои от които продължителни и интересни, на които подробно разисквахме църковните дела. Целта ни беше да видим дали не ще намерим програми, които да можем да преустановим. Но докато анализирахме обстановката, не видяхме много неща, които да можем да преустановим. Да се откажем от коя да е от тях е като да се отречем от едно от децата си. Сърце не ви дава да го направите. Но искам да ви уверя, че сме запознати с трудностите, на които сте подложени и за времето, което изразходвате. По време на това събрание на свещеничеството бих желал да спомена някои от нещата, които сме обсъждали. Мисля, ще зебележите, че имаме напредък, колкото и малък да е той.

Ще ви говоря за множество разнородни неща.

Решихме, считано от 1 ноември, храмовите препоръки да бъдат валидни за две години, вместо за една. Това ще намали времето, прекарвано в интервюта за издаване на храмови препоръки от епископите, президентите на кол и техните съветници. Разбира се, по всяко време, когато притежател на храмова препоръка стане недостоен да посещава храма, ще бъде отговорност на епископа или президента на кола да изземе издадената препоръка.

Но опитът е показал, че подобни инциденти са рядкост. И така, това ще бъде програмата, братя. Считано от първи ноември, без значение денят на издаване на препоръката, срокът ще бъде продължен с още една година. След това препоръките ще бъдат подновявани на всеки две години, вместо както досега всяка година. Надяваме се това да бъде полезно. Уверени сме, че ще бъде така.

Друга точка.

Старейшина Балард ви говори относно мисионерите. Искам да подкрепя казаното от него. Надявам се нашите млади мъже и млади жени да приемат предизвикателствата, които той постави пред тях. Трябва да вдигнем летвата на достойноста и изискванията към онези, които отиват по света като посланици на Господ Исус Христос.

Изправени сме пред една интересна традиция в Църквата. На заминаващите мисионери се устройват сбогувания. В някои райони това се превръща в проблем. Повечето неделни събрания за причастие, между заминаващи мисионери и завръщащи се мисионери се посвещават на сбогувания и завръщания у дома.

Никой друг в Църквата няма подобни специални събрания, когато започва да служи някъде другаде. Никога не правим специални събрания за новопризовани епископи, за президенти на кол, за президентки на Обществото за взаимопомощ, за Висш ръководител или за когото и да било. Защо трябва да провеждаме изпращания за мисионери?

Първото Президентство и Дванадесетте, след молитва и внимателно обсъждане, стигнахме до решението, че настоящата програма на мисионерски сбогувания трябва да бъде променена.

На заминаващите мисионери ще бъде давана възможност да говорят на събранието за причастие не повече от 15–20 мин. Но родителите, братята и сестрите няма да бъдат канени да говорят. Може да има двама или повече заминаващи мисионери, които да говорят на едно и също събрание. Събранието ще бъде изцяло в ръцете на епископа и няма да бъде планирано от семействата. Няма да има специално музикално изпълнение или нещо от този род.

Знаем, че това ще бъде голямо разочарование за много семейства. Майки и бащи, братя и сестри и приятели са взeмали участие в миналото. Молим ви да приемете това решение. Там, където вече е организирано подобно сбогуване, то може да бъде проведено. Но нищо подобно не трябва да бъде планирано за в бъдеще. Убедени сме, че когато бъдат разгледани всички страни на ситуацията, ще намерите това решение за мъдро. Молим ви да го приемете, скъпи братя. Също така отправям молбата си и към сестрите, особено към майките.

Надяваме се също, че провеждането на „отворени врати” след събранието за причастие, на което мисионерът да говори, не ще надделее. Членовете на семейството може да пожелаят да се съберат. Нямаме нищо против това. Обаче молим да няма публични приеми, на които са канени голям брой хора.

Мисионерската служба е толкова прекрасно преживяване, което носи със себе си своите щедри възнаграждения. И когато мисионерът се завърне при своето семейство и район, може отново да му бъде дадена възможността да бъде говорител на събранието за причастие.

Следваща точка.

Нека ви дам кратък отчет за Кредитния фонд за образование, който бе създаден преди година и половина, на Априлската конференция. Сега тази програма върви напред върху солидна основа. Притежаваме значителен финансов ресурс, дарен от верни светии от последните дни. Надяваме се още да ги последват, за да направим възможно подпомагането на по-голям брой от достойните братя и сестри.

Днес около 5,000 мъже и жени, повечето от които младежи, които иначе не биха имали възможност, получават образование. Замислете се над последствията от това. На тези верни светии от последните дни е предложена стълба, по която ще могат да се изкачат и излязат от състоянието на бедност, в което са живели те и техните предшественици. Възможността им да печелят многократно се е увеличила. Повишават се и възможностите им да станат ръководители. Те ще станат ценни жени и мъже, членове на Църквата, които ще развиват тази програма по начини, неподозирани до сега.

Ще ви дам един пример. Първото младо момиче, което получи заем, сега завършва първата година от обучението си и е подала молба за подпомагане на последната й година обучение. Тя се обучава да стане стоматологичен асистент.

Преди това е работила в ресторант, заработвайки $130.00 на месец. Очакванията са, когато завърши обучението си, за кратко време, да получава по $650.00 на месец за начало — 500 % увеличение, което ще нараства през годините.

Каква голяма разлика правят няколкото долара, когато бъдат подходящо употребени. А сега умножете нейният опит по 5,000. Това е най-прекрасното нещо, върху което щe размишляваме. Ученици биват обучавани за механици, системни аналитици, административни консултанти, техници на медицински уреди, техници по информационни системи, медицински сестри, медицински работници, компютърни програмисти, компютърни инженери, модни дизайнери, счетоводители, ел. техници, учители по английски, фурнаджии, администратори на хотели и графични дизайнери - да споменем само някои.

Възможностите са неограничени, а онова, което се случва, е наистина прекрасно и чудно нещо.

Следващата точка, която искам да спомена, е семейната домашна вечер. Опасяваме се, че тази толкова важна програма се проваля в прекалено много области. Братя, няма нищо по-важно от вашите семейства. Може би знаете. Тази програма беше започната през 1915 г., преди 87 години, когато президент Джозеф Ф. Смит окуражил светиите от последните дни да отделят една вечер от седмицата само за семейството си. Това трябва да бъде време за обучение, за четене на писанията, за развиване на таланти, за обсъждане на семейни въпроси. Не е било предвиждано за посещаване на спортни събития или нещо от този род. Разбира се, ако има семейна дейност от такъв характер, е добре да се прави понякога. Но в неистовата надпревара в нашия живот е толкова важно бащите и майките да седнат заедно със своите деца, да се молят заедно, да ги учат в пътищата на Господа, да обърнат внимание на своите семейни проблеми и да дадат възможност на децата да покажат техните таланти. Удовлетворен съм, че тази програма дойде вследствие на откровение от Господ в отговор на нуждата на семействата в Църквата.

Ако е имало нужда преди 87 години, днес със сигурност тази нужда е много по-голяма.

Беше решено понеделник вечер да бъде посветена на дейност със семейството. В районите, където има голям брой членове на Църквата, училищните настоятелства и другите почитат тази програма и не планират събития за тази вечер.

Изглежда, нараства тенденцията да се планират други събития в понеделник вечер. С уважение настояваме нашите служители в обществените училища и другите да ни оставят тази единствена вечер от седмицата да продължава да изпълнява своята важна традиционна програма. Молим да не планирате събития, които ще отнемат времето на децата в понеделник вечерта. Уверени сме, те ще осъзнаят, че най-важно е семействата да имат възможността поне веднъж седмично да бъдат заедно, без това да създава проблеми с лоялността. Ще бъдем много благодарни, ако те съдействат по този въпрос. И настояваме възможно най-категорично бащите и майките да се отнесат много сериозно към тази възможност и предизвикателство, да направят понеделник вечерта в свещено време за семейството.

И аз самият съм получавал немалко покани от един или друг характер да участвам на събрания в понеделник вечер. Винаги съм отхвърлял подобни покани с благодарност, но и с обяснението, че съм запазил понеделника като време за семейна домашна вечер. Искрено се надявам и всеки от вас да направи същото.

Следваща точка.

Братя, искам да наблегна отново на важността да разчитаме на себе си от страна на всеки един член и всяко семейство в Църквата.

Никой от нас не знае кога ще настъпи катастрофа. Болест, нещастие, безработица може да засегне всеки от нас.

Имаме прекрасна благотворителна програма със съоръжения за подобни неща като зърнени хранилища в различни области. Важно е да правим това. Но най-доброто място да имаме заделена храна, както и спестени пари, е в нашите домове. Най-добрата благотворителна програма е собствената ни благотворителна програма. Пет или шест кутии с жито в дома са по-добре от тонове в хамбарите за благотворителност.

Не предричам предстоящи бедствия. Надявам се да няма и едно. Но благоразумието трябва да ръководи живота ни. Всеки, който е собственик на дом, осъзнава необходимостта от застраховка при пожар. Надявам се и се моля никога да няма пожар. Въпреки това, плащаме за застраховка, която да покрие щетите, ако ни сполети подобно нещастие.

Трябва да направим същото, що се отнася до семейното благополучие.

Винаги можем да започнем с малко. Можем да започнем с едноседмичен запас от храна и постепенно да го изграждаме до месечен, и след това до тримесечен. Говоря ви за храна, която да покрие основните ви потребности. Както всички знаете, този съвет не е нещо ново. Но се опасявам, че повечето смятат дългосрочния хранителен запас недостижим за тях, че не желаят да направят никакво усилие.

Започнете с нещо малко, братя мои, и след това постепенно натрупвайте до разумни граници. Спестявайте малко пари често и ще бъдете изненадани колко сте натрупали.

Освободете се от дългове и се оттървете от ужасното ограничение, което носи със себе си задлъжнялостта.

Често чуваме да се говори за повторно ипотекиране. Сега чувам, че имало и трето ипотекиране.

Дисциплинирайте себе си по отношение на харчовете, по отношение на заемите, по отношение на практиките, водещи до банкрут и агонията, идваща като последствие.

И накрая, братя мои, за кратко искам да се върнем към тема, по която съм говорил преди и с която на това събрание са се занимали старейшина Балард и президент Монсън. Надявам се те да нямат нищо против да се опитам да наблегна отново върху казаното от тях. Имам предвид моралната дисциплина на членовете на Църквата.

Прекалено много са хванати в мрежата на неморалността и всичките горчиви плодове като последствие от това. Към момчетата, които присъстват тук тази вечер — младите мъже — искам да кажа с възможно най-твърдия тон, на който съм способен, стойте настрана от моралното нечестие. Вие знаете кое е правилно и кое грешно. Не може да използвате невежеството като извинение за неприемливо поведение.

Как е възможно да си мислите, че можете да се замесите в неморално деяние и след това да отидете на мисия като представители на Господ Исус Христос? Предполагате ли, че ще сте достойни да отидете в Дома на Господ, за да сключите брак за време и за вечността, ако сте се впускали в подобни деяния?

Умолявам ви, скъпи мои млади приятели, да избягвате подобно поведение. Няма да е лесно. Ще изисква от вас самодисциплина. Силите, с които се сблъсквате, са могъщи и примамливи. Те са силите на изкусен противник. Нужна ви е силата, която идва чрез молитва.

Стойте настрана от еротичните материали в Интернет. Това само ще ви погуби. Ще ви доведе до унищожение.

Никога не забравяйте факта, че вие притежавате Свещеничеството на Бог. Когато Иоан Кръстител поставил Джозеф Смит и Оливър Каудъри в Аароновото свещеничество, заявил, че това свещеничество притежава ключовете на служението на ангелите, и на евангелието на покаяние, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощаване на греховете (вж. У. и З. 13).

Пожелавали ли сте си да ви служат ангели?

Това служение ще донесе със себе си несравними награди. Поемете по възвисени пътеки в своя живот и Бог ще ви благослови, и ви храни, и ще ви води за ръка, и ще отговаря на молитвите ви (вж. У. и З. 112:10).

Към вас, по-възрастните, отправям същата молба и същото предупреждение. Това, което изглежда дреболия в началото, води до големи трагедии. Непрестанно се сблъскваме с тях. Има толкова много душевна болка, наранени чувства, разочарования и разводи сред нас.

Може ли отново да спомена една тема, за която съм говорил надълго в миналото. Говорих за злото и най-долния грях — безчестенето на деца.

Не можем да толерираме това. Няма да го толерираме. Всеки, който безчести дете, може да очаква Църковно дисциплинарно действие, както и последващо законово действие.

Безчестенето на деца е оскърбление спрямо Бог. Исус говори за красотата и за невинността на децата. Към всеки един, който има склонност, която може да доведе до безчестенето на дете, говоря с най-суровия език, на който съм способен — дисциплинирайте себе си. Потърсете помощ, преди да навредите на дете и погубите вас самия.

Вие, мъже, които притежавате това безценно свещеничество, свържете го със самата си душа. Бъдете достойни за него по всяко време и при всякакви обстоятелства.

Ако направите това, ще се радвате на „Божият мир, който никой ум не може да схване” (Филипяните 4:7).

Нека Бог ви благослови, скъпи мои братя от свещеничеството, млади и стари. Бащи, дайде пример за децата си. Момчета, гледайте към своите бащи за мъдрост, напътствие и разбиране.

Колко велики са обещанията на Господ за онези, които вървят с вяра. Оставям с вас своята благословия, своята любов и свидетелство. Каква велика и прекрасна сила за добро ще намерим в свещеничеството, ако сме единни и се движим напред като един. Смирено се моля Господ да ни благослови да го постигнем, в името на Исус Христос, амин.