Илейн Шварц Далтън
Втори съветник в Общото президентство на Младите жени

Скоро след като започнала втората си година в университета Бригъм Йънг бащата на Илейн С. Далтън починал неочаквано. Това било време на изпитание в нейния живот и тя често се молила, за да разбере защо е трябвало баща й да бъде отнет от семейство, което се нуждаело така много от него.

Отговорът на нейните молитви не дошъл до следващото лято, когато била на обиколка из Европа с трупата за фолклорни танци на университета Бригъм Йънг. В деня на бащите, когато трупата провеждала събрание за причастието, един от говорителите се позовал на Притчи 3:5–6: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.”

„Осъзнах, че в тези стихове от Писанията се съдържа моя отговор”, казва сега сестра Далтън. „Аз продължавах да не зная защо баща ми беше починал, но знаех, че е необходимо да се доверявам на Господ. Оттогава тези стихове направляват живота ми. Във всяко нещо, което се е случвало и което не съм разбирала, знаех, че ако уповавам на Господ, Той ще оправя пътеките ми.”

В нейното ново призование като Втори съветник в Общото президентство на Младите жени сестра Далтън се надява да насърчава младите жени да развиват същото упование в Небесния Отец и да търсят напътствието на Светия Дух.

Сестра Далтън е родена в Огдън, щата Юта, на 1 ноември 1946 г. в семейството на Мелвин Лео и Ема Мартин Шварц. На 13 септември 1968 година тя се омъжила за Стивън Е. Далтън в храма Солт Лейк. Те имат шест деца и живеят в Солт Лейк Сити.

Сестра Далтън е получила своята бакалавърска степен по английски език от университета Бригъм Йънг. Служила е като член на общия съвет на Младите жени, като президентка на Младите жени на ниво кол, като съветник на възрастовата група „Лавров венец” и като учителка в Обществото за взаимопомощ.

„Днешните млади жени са невероятни — те са духовно чувствителни и силни”, казва тя. „Те се сблъскват с необичайното предизвикателство да бъдат праведни в света, в който живеем сега. Като членове на Църквата те могат да се отличават и да водят другите, които търсят праведни примери.”