Примери за подражание
Всички ние, които живеем в днешния свят, се нуждаем от стандарти за сравнение — дори от примери за подражание.
Преди много години се възхищавах на обложката на едно от изданията на нашата Църква, която представляваше чудесна репродукция на картина от Карл Блох. Сцената, родена от ума на твореца и след това с майсторска ръка прехвърлена на платното, изобразяваше Елисавета, жената на Захария, да приветства Мария, майката на Исус. И двете трябвало да родят синове — чудодейни раждания..
Роденият от Елисавета син станал известен като Иоан Кръстител. Твърде малко е записано за детството както на Исус, така и на Иоан. Едно-единствено изречение ни казва всичко, което знаем за живота на Иоан от раждането му до всеизвестното му служение: „А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля”.1
Посланието на Иоан било кратко. Той проповядвал вяра, покаяние, кръщение чрез потапяне и получаване дара на Светия Дух от власт, надвишаваща онази, която притежавал самият той. „Не съм аз Христос, казвал той на верните си ученици, но… съм пратен преди Него”.2 „Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене… Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън”.3
Последвало кръщението на Христос от Иоан Кръстител. По-късно Исус свидетелства: „Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя”.4
Всички ние, които живеем в днешния свят, се нуждаем от стандарти за сравнение — дори от примери за подражание. Иоан Кръстител ни дава безупречен пример на искрено смирение, тъй като той винаги се позовавал на Онзи, който трябва да следваме — Спасителя на човечеството.
Изучаването на останалите, които вярвали в Бог и следвали Неговите напътствия, нашепва на душите ни, „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог”.5 Когато те непоколебимо следвали Неговите заповеди и Му вярвали, били благословени. Когато следваме примера им ние също ще бъдем благословени по подобен начин в своето време и час. Всеки един ще стане пример за подражание.
Всеки от нас обича чудесната история от Светата Библия за Авраам и Исаак. Колко ли непосилно трудно ще да е било за Авраам, в изпълнение на Божията заповед, да го отведе в местността Мория и да го принесе там във всеизгаряне. Можете ли да си представите мъката в сърцето му, докато събирал дърва за кладата и отивал към указаното място? Болката сигурно е изгаряла тялото му и терзаела ума му, докато „връзвал Исаак… и го полагал на олтара върху дървата,… и разпъвал настрани ръцете му, и изваждал ножа, за да заколи своя син”. Тържествената присъда, която последвала, била приета с радостно изумление: „Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син”.6
Авраам е пример за безспорно послушание.
Ако някой от нас мисли, че неговите изпитания надхвърлят силите му, нека той или тя прочете за Иов. Правейки това, ще дойде чувството, „Щом Иов е могъл да изтърпи и устои,значи мога и аз”.
Иов бил „непорочен и правдив” човек, който „се боеше от Бога и отдалечаваше се от злото”.7 Благочестив в поведението си, преуспяващ в съдбата си, на него му предстояло изпитание, което би могло да пречупи който и да е. Лишен от имотите си, изоставен от приятелите, нападнат от болести и сломен от загубата на семейството си, той бил изкушен „да похули Бог и да умре”.8 Той устоял на изкушението и от дъното на благородната си душа заявил, „свидетелят ми е на небесата, и свидетелството ми във височините”.9 „…зная, че е жив Изкупителят ми”.10
Иов се превърнал в пример на безкрайно търпение. И до днес ние казваме за онези, които са дълготърпеливи, че имат търпението на Иов. Той ни дава пример за подражание.
„Човек праведен, непорочен между съвременниците си”, който „ходеше по Бога”11 бил пророк Ной. Ръкоположен в свещеничеството от ранна възраст, той „станал проповедник на праведността и огласил Евангелието на Исус Христос,… като проповядвал вяра, покаяние, кръщение и приемане на Светия Дух”.12 Той предупреждавал, че отказът да чуят и да се подчинят на посланието му ще донесе потоп над онези, които чували гласа му и въпреки това не слушали словата му.
Ной чул и се подчинил на заповедта на Бог да построи ковчег, за да избегнат той и семейството му унищожението. Той следвал Божиите напътствия да събере в ковчега по две от всички живи твари, та да могат да се спасят от водите на потопа.
Президент Спенсър У. Кимбъл казва, „Докато там нямало никакъв признак на дъжд и потоп,… предупрежденията (на Ной) изглеждали безумни… Колко е глупаво да строиш ковчег на сушата, докато слънцето пече и животът си тече както обикновено! Но времето изтекло… Дошъл потопът. Непокорните били издавени. Чудото с ковчега последвало вярата, демонстрирана при строежа му”.13
Ной имал непоклатимата вяра да следва заповедите на Бог. Нека и ние винаги правим като него. Нека помним, че Божията мъдрост често изглежда на хората като глупост, но най-големият урок, който можем да научим в смъртния си живот е, че когато Бог говори и ние се подчиняваме, винаги ще бъдем прави.
Рут е един идеален пример за женственост. Усещайки разбитото от скръб сърце на свекърва си Ноемин, която оплаквала смъртта на двамата си чудесни сина, чувствайки вероятно гърчовете на отчаяние и самота, които изгаряли самата душа на Ноемин, Рут изрича онова, което става класика на предаността: „Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог - мой Бог”.14 Действията на Рут потвърдили искреността на думите й.
Благодарение на неизменна преданост на Рут към Ноемин тя се омъжила за Вооз, чрез което тя — чужденка и покръстена моавка — станала пра-пра-баба на Давид и по този начин - прародителка на нашия Спасител Исус Христос.
Сега се обръщам към един пророк от могъщата книга на Мормон — именно Нефи, син на Лехий и Сария. Той бил изпълнен с вяра и послушен на Бог, смел и дързък. Когато получил трудната задача да вземе плочите от пиринч от Лаван, той не възроптал, а заявил: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал”.15 Вероятно този акт на смелост е вдъхновил някого да напише известния стих в химна „Железния прът”:
Нефи, гледачът от древни времена
Получи видение от Бог…
Дръж здраво пръта, железния прът;
Той е здрав и блестящ и истински.
Железният прът е словото Божие;
Той сигурно ще ни преведе.16
Нефи олицетворява неуморната решимост.
Описанието на примерите, на които да подражаваме, няма да бъде пълно, ако не включим Джозеф Смит, първият пророк на тази диспенсация. Едва на 14 години този смел млад мъж влязъл в горичката, обявена по-късно за свещена, и получил отговор на искрената си молитва.
Откакто разказал на останалите за прекрасното видение, което получил в онази горичка, за Джозеф последвали непрекъснати гонения. И въпреки че бил осмиван и преследван, той устоял. Той разказва: „Имах видение; знаех за него и знаех, че Бог го знаеше, и не можех да го отрека, нито имах смелост за това”.17
Стъпка по стъпка, срещайки съпротива почти на всеки ъгъл, но въпреки това винаги насочван от ръката Господна, Джозеф организирал Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Той показал смелост във всичко, което направил.
Към края на живота си, когато вече го отвеждали заедно с брат му Хайръм в затвора на Картидж, той смело посрещнал онова, което несъмнено знаел, че му предстои и запечатал своето свидетелство с кръвта си.
Когато се изправяме пред житейските изпитания, можем винаги да подражаваме на непоколебимата смелост, проявена от Пророка Джозеф Смит.
Днес пред нас стои друг Божий пророк — самият наш обичан президент Гордън Б. Хинкли. Той ръководи най-многобройната — като членове и като географско разпространение — Църква в нашата история. Той прекоси непрекосявани преди граници и посети правителствени лидери и членове по целия свят. Любовта му към хората премина отвъд езиковите и културните бариери.
С пророческо виждане той основа Кредитният фонд за образование, който разкъса кръга на бедност за нашите членове в много райони на света и дава умения и обучение, което квалифицира млади мъже и млади жени за добре платена работа. Този вдъхновен план запали пламъка на надеждата в очите на онези, които бяха осъдени на посредствено съществуване, но които сега имат възможност за по-светло бъдеще.
Президент Хинкли е работил непрестанно, за да доведе свещените благословии до членовете на Църквата по целия свят чрез изграждане на храмове, които да са близо до всички. Той има способността да издигне на по-високо ниво хора от всички прослойки, без оглед на вярата, която те изповядат. Той е пример за непоправим оптимизъм и ние го почитаме като пророк, гледач и откровител.
Изключителните качества на тези мъже и жени, които изредих, могат да ни бъдат от неоценима помощ, когато се изправим пред проблемите и изпитанията, които ни очакват. Нека илюстрирам казаното с преживяното от семейството на Джеръм Кенет Полард от Оуклънд, Калифорния.
Миналият май, докато старейшина Таавили Джозеф Самуел Полард пътувал към офиса на мисията в последния ден на своята мисия в Зимбабве, служебната кола, която карал той, някакси загубила контрол и се ударила в дърво. Случаен минувач успял да спаси спътника на старейшина Полард, но старейшина Полард изпаднал в безсъзнание, бил хванат като в капан в колата, която избухнала в пламъци. Старейшина Полард загинал. Майка му починала преди 8 години; оттогава баща му гледал семейството сам. Негов брат служел в мисия Западни Индии на Карибите.
Когато новината за смъртта на старейшина Полард дошла до бащата, този смирен човек — който вече бил загубил жена си — позвънил на сина си, служещ в мисия Западни Индии, за да го уведоми за смъртта на брат му. В двата края на международната телефонна линия брат Полърд и синът му, несъмнено раздирани от мъка и със сърца, пълни със скръб, изпели заедно „Чедо на Бога съм”.18 Преди да приключи разговора, бащата произнесъл молитва до Небесния Отец, благодарейки Му за Неговите благословии и търсейки божествената Му утеха.
По-късно брат Полард казал, че знаел, че семейството му ще бъде добре, защото те имали силни свидетелства за Евангелието и за Плана за спасение.
Братя и сестри мои, в тази чудесна диспенсация на изпълване на времената, докато пътуваме през смъртността и се сблъскваме с изпитанията и предизвикателствата на бъдещето, нека си спомняме примерите за подражание, които споменах тази сутрин. Нека имаме искреното смирение на Иоан Кръстител, безпрекословното послушание на Авраам, безкрайното търпение на Иов, непоклатимата вяра на Ной, неотклонната преданост на Рут, неуморната решимост на Нефи, непоколебимата смелост на Пророка Джозеф Смит и неугасващия оптимизъм на президент Хинкли. Това ще бъде като крепост на силата за нас през целия ни живот.
Нека винаги бъдем напътствани от върховния Пример, самият син на Мария, Спасителят Исус Христос — чиито живот сам по себе си представлява за нас превъзходен пример за подражание.
Роден в кошара, залюлян в ясли, Той слезе от небето, за да живее на земята като обикновен смъртен и да установи Царството Божие. По време на земното Си служене Той научи хората на по-висшия закон. Славното Му Евангелие промени мисленето на света. Той благословил болните; Той накарал сакатите да ходят, слепите да виждат, глухите да чуват. Той дори вдигнал мъртвите в живот.
Каква била реакцията на Неговото послание на милост, на думите Му на мъдрост, на уроците Му за живота? Малцина били онези, които Го оценили. Те умили краката Му. Изучили Неговото слово. Те последвали примера Му.
После дошли онези, които Го отричат. Когато били запитани от Пилат „Какво да правя с Исуса, наречен Христос?”19, те закрещели „Разпни го”.20 Те се подигравали с Него. Дали му да пие оцет. Хокали Го. Били го с тръстикови пръчки. Плюли върху Му. Те Го разпнали.
През всичките тези поколения във времето посланието от Исус оставаше същото. На Петър и Андрея край край бреговете на красивото Галилейско езеро Той рече: „Следвайте ме”.21 За Филип от древността дойде призивът „Следвай ме”.22 За левита, който седял в бирничеството, дошла заповедта „Следвай ме”.23 И за вас и мене, ако ние просто слушаме, ще дойде същата покана „Следвай ме”.
Молитвата ми днес е ние да Го последваме. В святото име на Исус Христос, амин.