Благославяне на семействата ни чрез нашите завети
Ако ние спазваме своите завети, обещанията, които получаваме в отговор, са големи.
Сестри, колко е прекрасно да съм тази вечер тук с вас. Вие сте толкова добри жени. Вие сте изпълнени с вяра, праведни Божии дъщери, стремящи се да дадат най-доброто от себе си, за да спазвате заветите, които сте сключили с нашия Небесен Отец.
Надявам се, че всяка от вас е имала възможността да види логото, което избрахме да представи (днешната) ни тема, „Ето ме, изпрати мене”. Картината, наречена „Пристигането на пионерите”, е дело на сестра Минерва Тейчърт, майка, съпруга и уважаван творец. Ние обичаме тази картина. Всички харесваме израза на лицета на жената, която крачи редом със семейството си. Но най-много харесваме чантата й. Въпреки че никога няма да научим какво има вътре, тя ми напомня за други чанти, които виждам в църквата. Носила съм такива, сигурна съм, че вие също! По различно време в моята имаше свети писания, материали за уроците, бутилки от биберони, книжки, които държат малките тихи и мирни по време на църковните служби, хартия и моливи.
Сестри, точно така, както носим своите чанти със себе си в църквата, така — образно казано, трябва да носим навсякъде с нас още една чанта; и в нея е съкровището на нашите завети — защото ние сме жени в завета. Искам да поговоря с вас за това, как нашите завети могат да укрепят праведните семейства.
За нас е важно да си дадем сметка, че няма точно определен начин, по който изглежда праведното семейство. Някои праведни семейства имат по двама родители; но в някои, след смърт или развод, само един. Някои праведни семейства имат много деца, а други, поне в момента, нямат никакви. Много членове през част от живота си не са семейни, но старейшина Марвин Дж. Аштън ни учи, че „Бог и кой да е човек правят семейство”.1 В някои праведни семейства само бащата работи извън дома, в други и двамата родители се налага да работят. Така че, макар и да се различаваме, това, което е общо в праведните семейства, са заветите, които те пазят святи.
Най-напред се сещам за заветите, отнасящи до евангелските принципи: десятъкът, посещаването на църквата и словото на мъдростта например. Сестри, не е нужно да ви напомням, че ако спазваме тези завети, нашите семейства ще бъдат благословени. Това не значи, че никога няма да страдаме, но в края на краищата знаем, че ще има награда за това, че сме спазвали обещанията си.
Други завети ни ангажират с морално поведение: както нашата етичност една спрямо друга, така и стандартите на поведение по отношение на телата ни. Ние трябва да научим децата си на етично поведение: честност, уважение, почтеност, доброта в словата и действията. Изпращаме своите деца в един свят, където такова поведение все повече се обезценява, но сме длъжни да ги научим с думи и най-вече с пример на действията на приличието и добротата.
И на кои от стандарти на поведение, свързано с телата ни? Сестри, ние трябва да бъдем пример на своите деца по отношение на онова, което очакваме в начин на обличане, външност и целомъдрие. Преди две години президент Хинкли се изправи пред това събрание и ни призова да „учим (своите) деца, докато са още много млади и малки и никога да не се отказваме”.2 Стандартът е съвсем ясен за всички ни, но също така всички знаем, че навиците на света често стават наши и на децата ни навици.
Веднъж чух една майка да казва, че при толкова зловредни влияния върху дъщерите й тя трябвало да избере кои битки да води. Тя избрала да не се бори срещу навиците им за обличане. Но скромността си заслужава битките, защото често се отразява и на по-сериозните страни на морала. Това не означава да искаме от своите дъщери и синове да бъдат покрити от глава до пети; това означава да им помагаме да се обличат по начин, който да показва, че те са Божии деца. Сестри, вие сте мъдри и чудесни майки. Не ви трябва наръчник, който да казва какво е позволено в облеклото. Следвайте Духа и вие и вашите деца ще знаят кое е правилно.
Ние също трябва да сме сигурни, че нашите деца разбират какви са очакванията на Господ относно сексуалното поведение. Стандартът по отношение на целомъдрието никак не се променил — децата следва да знаят къде е границата. Често пъти обаче ние виждаме своите деца да оправдават поведение, за което знаят, че е неправилно, и да следват поведението на външния свят. Трябва да се отърсим от всякакво притеснение и неудобство, което можем да изпитваме, тъй че да можем да провеждаме откровени обсъждания с нашите тийнейджъри. Те трябва да знаят конкретно, а не общо, кое поведение е допустимо за един несемеен мъж и жена. Ако не ги научим на стандартите, ще го направи външният свят, и то с катастрофални последици.
Същото важи и за най-новата заплаха: технологията. За жалост, и най-добрите съществуващи филтри не гарантират, че нещо скверно няма да проникне в дома ни. Въпреки че Интернет е нещо чудесно, трябва да сме бдителни относно него и влиянието на други медии в къщи. Порнографията става твърде широко разпространена и се промъква в живота на светиите, като отвръща сърцата им настрана от стандартите на Бог.
Най-важният завет, отнасящ се до семействата, е този за вечния брак. Ние знаем, че „бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и че семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца”.3 Нашите семейства са най-голямата ни отговорност, а също и най-голямата ни благословия.
Темата на тази конференция е „Ето ме, изпрати мене”. Тези думи са едно обещание към Господ и израз на нашето желание да служим. Ако ние спазваме своите завети, обещанията, които получаваме в отговор, са големи. Президент Бойд К. Пакър пише:
„Не е необичайно за отговорни родители временно да загубят някое от децата си поради влияния, върху които те нямат контрол. Те се измъчват поради непокорните синове или дъщери. Учудени са на безпомощността си, въпреки че с всички сили са се опитвали да правят онова, което са били длъжни.
Убеден съм, че един ден подобни зловредни влияния ще бъдат преодолени…
Ние не можем да преувеличаваме значението на брака в храма, обвръзващите връзки на обряда на запечатването и стандартите за достойнство, изисквани от тях. Когато родителите спазват заветите, поети от тях пред олтара в храма, децата им ще бъдат винаги свързани с тях”.4
Сестри, това обещание ми дава толкова много надежда. Нека извървим своя път с доверие, стиснали здраво в ръце своите чанти със заветите, като ги освободим от нещата, които не са ни необходими. Допълнителният товар само ще ни забави. Сестри, нека се освободим от изразите от вида „какво би станало, ако…” и „само ако …” и да „възложим на Господа това”.5 И аз трябва да го направя заедно с вас. Нека просто всеки ден правим най-доброто, на което сме способни, и да оставим Господ да добави за нас от себе си онова, което не можем. Това е едно от обещанията, което Той ни е дал.
В заключение, нека ви разкажа за една жена, която никога не съм срещала, но която много обичам, защото тя е била вярна на заветите си. Моята пра-пра-прабаба, Шарлота Гейли Кларк, била сред последите 295 души, получили своите завети в храма Наву преди началото на великото преселение на Запад. Храмът бил затворен, след като светиите били принудени да заминат, но всички онези, които били достойни, все още нямали възможността да получат своите надарявания. Моята пра-пра-прабаба и съпругът й заминавали на Запад със семейството си и тя искала да получи заветите си, преди да поеме на път. Често си мисля за нея през последните месеци. Искам някой ден да й кажа: „Бабо, благодаря ти, че си спазвала заветите си. Тъй много съм благословена да бъда твоя правнучка. Твоята вярност благослови мене и семейството ми — и ще продължава да благославя всички нас през поколенията”. Да, сестри, един ден нашите деца и нашите внуци ще могат да кажат същото на нас и за нас. Един ден те ще ни благодарят, че сме съхранявали с нас тази „чанта” със завети и сме ги използвали, за да благословим живота на своите семейства.
Нека нашият Небесен Отец ни благослови да спазваме заветите си, нашите семейства да крепнат и бъдат благословени поради праведния ни живот, в името на Исус Христос, амин.