Световната Църква благословена от гласа на пророка
Нека слушаме пророците на днешния ден, докато ни помагат да се съсредоточим върху нещата, които са в центъра на плана на Спасителя.
Каква радост и привилегия е да бъдеш част от тази световна Църква, да бъдеш поучаван и да си вдъхновяван от пророци, гледачи и откровители! Сегашната конференция се препредава в 68 страни и се превежда на 55 езика. Това наистина е една глобална Църква с членове, разпрострени сред нациите по земята. Ние всички сме деца на живия и любящ Бог, нашият Небесен Отец. Засвидетелствам ви обичта си към вас, мои скъпи братя и сестри.
Само преди три месеца под вдъхновяващото ръководство на президент Гордън Б. Хинкли ние бяхме заедно на освещаването на възстановения храм в Наву. Това ни върна назад към Пророка Джозеф и ни напомни за първите светии, техните жертви, печал и сълзи, но също за техния кураж, вяра и упование в Господ. Аз нямам предци измежду пионерите на XIX век. Обаче от първите дни на членството ми в Църквата чувствах близко родство с онези първи пионери, които прекосили равнините. Те са мои духовни предци: както и за всеки един член на Църквата, без значение на националност, език и култура. Те не само са основали сигурно място на Запад, но също и духовна основа за изграждане на Божието царство сред всички нации по света.
Сега, когато посланието на възстановеното Евангелие на Исус Христос е прието по целия свят, ние всички сме пионери в своята област и положение. Моето семейство за първи път научи за Църквата на Исус Христос от последните дни в хаоса на Германия след Втората световна война. Тогава президент беше Джордж Албърт Смит. Аз бях само едно малко момче и в продължение само на 7 години бяхме изгубили цялата си материална собственост два пъти. Бяхме бежанци с несигурно бъдеще. Обаче в течение на същите онези 7 години ние придобихме (нещо), което не може да се купи с каквато и да е сума пари. Ние открихме едно свърхестествено убежище, едно място на защита от отчаяние — възстановеното Евангелие на Исус Христос и Неговата Църква, водена от истински и жив пророк.
През онова време на детството си аз си играех в разрушени от бомбардировките къщи и растнех с постоянно присъстващите последици на една изгубена война и съзнанието, че собствената ми страна е причинила страшна мъка на много нации по време на ужасната Втора световна война.
Благата вест, че Исус Христос е извършил съвършеното Единение за човешкия род, изкупвайки всички от гроба и възнаграждавайки всеки човек според неговата или нейната работа, беше целебна сила, която върна обратно в живота ми надеждата и покоя.
Каквито и предизвикателства да имаме в живота си, нашето бреме може да стане по-леко, ако ние не само вярваме в Христос, но и в Неговата способност и Силата Му да очисти и утеши нашия живот, и ако приемем Неговия покой.
Пророкът по време на моето юношество беше президент Дейвид О. МакКей. Струваше ми се, че съм го познавал лично: можех да почувствам неговата любов, доброта и достойнство; той ми даде увереност и кураж в младостта на моя живот . Въпреки че израстнах в Европа, на хиляди мили разстояние, струваше ми се, че той ми има доверие и не исках да го разочаровам.
Друг източник на сила беше писмото, написано от апостол Павел, докато бил в затвора, до неговия най-доверен помощник и другар, Тимотея. Той пише:
„Защото Бог ни е дал не на страх, а на сила, любов и себевладение.
И тъй, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ”. (2 Тимотея 1:7–8)
Тези слова на един от древните апостоли на нашия Спасител бяха изпълнени с голяма важност за мене както в следвоенните години, така и днес. Въпреки това колко много от нас позволяват на страховете си да надделяват в днешното време на международно напрежение, икономическа и политическа несигурност и лични предизвикателства.
Бог ни говори с мощен глас. Бог ще се отнася по един и същ начин с цялото човешко семейство. Можем да сме в обширен район или малък клон, нашият климат и растителност могат да са различни, разни могат да бъдат културното ни минало и езикът, и цветът на кожата ни може да е съвсем различен. Но универсалната сила и благословии на възстановеното Евангелие са достъпни за всички ни, без разлика на култура, националност, политическа система, традиция, език, икономическа обстановка или образование.
Днес ние пак имаме апостоли, гледачи и откровители, които са стражата в кулата, вестоносци на свръхестествената, изцеляваща сила. Бог ни говори чрез тях. Те са подробно запознати с различните условия, в които живеем ние, членовете. Те са в този свят, но не от него.
Имаме на лицето на земята един жив пророк, именно президент Гордън Б. Хинкли. Той познава предивикателствата и страховете ни. Той има вдъхновяващи отговори. Преди една година той ни поучи по неговия оптимистичен и ясен начин. Той каза:
„Не е нужно да се боите. Можем да имаме покой в сърцата и домовете си. Ние можем, всеки един от нас, да упражняваме влияние за добро в този свят. …
Нашата безопасност е в покаянието. Силата ни иде от това, да се подчиняваме на Божиите заповеди”. („Времената, в които живеем”, Лиахона, януари 2002 г., стр. 86)
Пророкът говори с нас от името на Господ и разбираемо. Както потвърждава Книгата на Мормон, „Понеже Господ Бог дава светлина на разума и Той говори на човеците според езика им, за да разберат” (2 Нефи 31:3).
Наша отговорност е не само да слушаме, но и да действаме според Неговото слово, та да можем да поискаме благословиите на обредите и заветите на възстановеното Евангелие. Той каза: „Аз, Господ, се задължавам, когато вършите онова, което ви казвам; но когато не правите онова, което ви говоря, сте лишени от обещаното” (вж. У. и З. 82:10).
Може някога да ни случи да се почувстваме съкрушени, наранени или на ръба на отчаянието, докато така съвестно се опитваме да бъдем перфектни членове на Църквата. Уверявам ви, има балсам в Галаад. Нека слушаме пророците на днешния ден, докато те ни помагат да се съсредоточим върху нещата, които са в центъра на плана на Спасителя за вечния живот на Неговите деца. Господ ни познава, Той ни обича, иска да преуспяваме и ни насърчава, като казва: „И гледайте всичко това да се изпълнява с мъдрост и в порядък, защото не е нужно човек да бяга по-бързо, отколкото има сила,… необходимо е той да бъде усърден” (Мосия 4:27).
Дали сме усърдни, живеейки според Божиите заповеди, без да бягаме по-бързо, отколкото имаме сили? Или просто мързеливо се влачим напред? Дали използваме своето време, таланти и средства мъдро? Дали сме се концентрирали върху нещата с най-голяма важност? Дали следваме вдъхновения съвет на пророците?
Един пример от голяма важност за човечеството е укрепването на собствените ни семейства. Принципът за семейните домашни вечери ни беше даден през 1915 г. През 1964 г. Президент МакКей отново напомни на родителите, че „никакъв успех не може да компенсира провала у дома”(цитирано по Дж. Е. МакКулъх, Home: The Savior of Civilization, 1924 г., стр. 42; в доклад на конференцията, април 1964 г., стр. 5). През 1995 г. пророците от нашето време призоваха по цял свят да укрепваме семейството като основна единица на обществото. А само преди 3 години Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли обяви с любов: „Съветваме родителите и децата да дадат най-висок приоритет на семейната молитва, семейната домашна вечер, изучаването и преподаването на Евангелието и цялостната дейност на семейството. Колкото и достойни и подходящи да бъдат други искания и дейности, не трябва да се допуска те да изместват божествено предписаните задължения, които само родителите и семействата могат да упражняват адекватно”(„Писмо на Първото Президентство”, Лиахона, декември 1999 г., стр.1).
Нека в смирение и вяра подновим своето посвещение и своите задължения да следваме пророците, гледачите и откровителите с всичкото си усърдие. Нека слушаме и бъдем поучавани и наставлявани от онези, които държат всичките ключове от царството. И като присъстваме на тази конференция, нека сърцата ни бъдат променени и нека има голямо желание да вършим добро (вж. Алма 19:33), и нека бъдем пионери в изграждането на духовната основа, която ще установи Църквата в нашата част на света. В името на Исус Христос, амин.