Патриархът на кола
Господ има специален интерес към патриарха, който заема уникална позиция в Църквата.
Преди петдесет и осем години аз почуках на вратата на Дж. Роланд Сандстром, който бе патриарх на кол Санта Ана в Калифорния, с препоръка от моя епископ да получа патриархална благословия. Никoга не се бяхме срещали и нямаше отново да се срещнем в продължение на 14 години. Срещнахме се отново 15 години по-късно. По това време, като един от Дванадесетте, аз го благослових в деня преди да умре.
Благословията бе доставена по пощата до моята казарма при една военновъздушна база, където бях разположен. Тогава не знаех, както го знам сега, че патриархът има пророческо прозрение и че благословията му ще бъде нещо повече от напътствие за мен. През цялото време тя беше щит и закрила.
Откровението заявява, че е задължение на Дванадесетте във всички големи клонове на Църквата да поставят служители-евангелисти, така както ще им бъдат посочени чрез откровение.1
Пророкът Джозеф Смит е казал, че евангелистът е патриарх… Той е казал също: „Навсякъде по земята, където Църквата на Христос бъде установена, ще трябва да има Патриарх за благото на потомците на светиите, както е било с Яков, когато дал своята патриархална благословия на синовете си.”2
Писанията говорят за три вида патриарси: за бащите на семейства3, за пророците-ръководители в древни времена и за патриарха на кол, който е сан на Мелхиседековото свещеничество даван чрез ръкополагане.4
Бащата е патриарх на своето семейство и може и трябва да дава бащини благословии на своите деца.
До преди няколко години всеки патриарх на кол биваше призоваван и поставян в сан от член на Кворума на дванадесетте апостоли. Когато броят на коловете нарастна, отговорността бе делегирана на президентите на кол.
Както при другите санове на Мелхиседековото свещеничество — старейшини, висши свещеници, седемдесетници и Апостоли, патриархът на кол се поставя в сан, а не се отделя.
Президентът на кол предоставя име на Кворума на дванадесетте апостоли. Всяко име бива преценявано внимателно и след молитва. Веднаж одобрен, патриархът бива подкрепен в конференция на кола и след това бива поставен в сан. След това той с пророчески прозрения произнася благословии върху главите на онези, които идват препоръчани от епископа на своя район.
Има една публикация наречена Information and Suggestions for Patriarchs (Информация и предложения за патриарси). Тя инструктира президента на кола и патриарха за този свещен сан. Тази публикация бе обсъждана в продължение на години от Първото Президентство и от Кворума на Дванадесетте. След всеки преглед размерът й се намаляваше. Един възрастен Брат е казал: „Братя, не трябва да заставаме между Господ и Неговите патриарси.”
Ние сега желаем всеки президент на кол и всеки патриарх да препрочетат този кратък документ. Прочетете го повече от един път.
Патриарсите не правят реклама, че дават благословии. Членовете трябва да търсят благословии, когато се чувстват вдъхновени да го направят. Няма фиксирана възраст, на която човек може да получи патриархална благословия. Епископът осигурява членът да бъде достатъчно възрастен и зрял, за да разбира смисъла и значението на благословията.
Патриарлхалните благословии се записват и преписват от човек, на когото това е било възложено от президент на кол. Тази благословия става едно твърде лично съкровище.
С изключение на членовете на непосредственото ни семейство, ние не трябва да позволяваме на други хора да четат нашата благословия, нито трябва да молим другите да я тълкуват. Нито патриархът, нито епископът може или трябва да я тълкува.
Когато Дванадесетте призовавахме и поставяхме патриарси, ние споделяхме опита си. Научихме, че Господ има специален интерес към патриарха, който заема уникална позиция в Църквата.
Спомням си за една конференция на кол, чийто патриарх беше много стар. Макар че поставянето му в сан оставаше в сила, беше дошло време да бъде освободен от даването на благословии.
Президентънт на кола препоръча човек с голям опит като ръководител. Аз обаче не получих чувството, че той трябва да бъде патриарха.
Знаех, че Първото Президентство е казало на президентите на колове: „Това, че даден човек е изпълнявал достойно президентска длъжност и е достигнал добра възраст, не е причина той да стане или да не стане добър патриах;… (Той трябва да бъде човек, който) е развил в себе си духа на патриарсите; всъщност, това трябва да бъде водещата му характеристика,… (човек) мъдър и също изпълнен с дара и духа на благославянето.”5
Когато вечерното събрание трябваше вече да започва, един човек на възраст тръгна напред по пътеката между редовете за сядане, но тъй като не си намери място, се върна в дъното на залата за събрания. Той не беше така добре облечен като повечето от останалите и очевидно беше прекарал много време на открито.
Прошепнах на президента на кола: „Кой е онзи човек?”
Усещайки за какво си мисля, той каза: „О, не мисля, че той би могъл да бъде нашият патриарх. Той живее на края на един далечен район и никога не е заемал каквато и да е ръководна позиция в епископство или като член на висш съвет.”
Той беше поканен да каже откриващата молитва и беше казал само няколко думи, когато дойде онова потвърждение, така както идва чрез откровение: „Това е патриархът.”
Спомням си, че той имаше шест сина и една дъщеря. Най-младият тогава служеше на мисия, така както бяха служили по-големите му братя, които бяха се оженили и разпръснали из страната — всички вярно служещи в Църквата.
„А дъщеря ви?” попитах аз.
„О”, каза той, „Вие я познавате. Тя е съпругата на съветник в президентството на кола.”
Аз си помислих: „Патриарх, този човек наистина е патриарх!”
Преди общото събрание, аз се срещнах със стария патриарх във фоайето и казах: „Днес ще ти помогнем малко.”
Той каза: „О, благодаря!” Наистина много високо бих оценил това.”
Аз казах: „Нека ти кажа името на новия патриарх и тогава ти и аз и президентът на кола ще бъдем единствените, които ще знаем.”
Когато му казах името на човек, той бе слисан и каза: „Не е ли това интересно!” Видях го сред хората, които идваха в сградата и си казах: „Няма ли да бъде той един чудесен патриарх?” Това беше едно вдъхновяващо потвърждение от стария патриарх.
Няма нищо като този сан в цялата Църква или в целия свят.
Президентите на кол трябва да осигуряват много внимателна, бдителна грижа за патриарха. Трябва да се грижите той да седи на подиума пред всички и да го познават.
Редовно, може би два пъти в годината, трябва да интервюирате патриарха и да четете някои от неговите благословии. Напомняйте му, че всяка благословия трябва да бъде индивидуална и специална за члена. Периодичното четене на благословии не трябва да бъде пренебрегвано от президентa на кола.
Веднъж ръкоположих патриарх, който беше поразен от отговорността. В продължение на месеци той не можеше да накара себе си да даде благословия. Накрая той помоли своя президент на кол дали не би му написал един абзац като примерно въведение към всяка една патриархална благословия. Президентът на кола се съгласил.
По-късно той ми разказа следното: „Когато първият младеж дойде за благословия, аз бях спокоен, тъй като бях научил наизуст това подготвено въведение. Положих ръце на главата му и не използвах и една дума от него. В онзи ден аз научих чии са тези благословии. Те не са мои благословии, но са диктувани от Духа.”
Казано е, че патриархалната благословия е „(абзац) от книгата на вашите възможности.” Ако четем нашите патриархални благословии ще видим онова, което духът на пророчеството ни е показал относно онова, което всеки от нас може да стане.”6
Съществена част от патриархалната благословия е обявяването на потеклото. Чрез внимателното изучаване на Писанията патриархът се запознава с патриархалния ред. Той научава съдбата на племената Израилеви.
Братята са учили: „При даването на благословия патриархът може да обяви потеклото ни, т.е. че сме от Израел, следователно от рода на Авраам и от конкретно племе на Яков. В огромното мнозинство от случаи, светиите от последните дни са от племето на Ефрем — племето на което е предоставено ръководството на делото от последните дни. Няма значение дали това потекло е по кръв или чрез осиновение (вж. Авраам 2:10). Това е много важно, защото само чрез потеклото от Авраам могъщите благословии на Господ за Неговите деца на земята могат да бъдат осъществени (Битие 12:2, 3; вж. Авраам 2:11).
„След това, като гледа в бъдещето, патриархът изброява благословиите и обещанията — някои специални, а други общи, на които човекът от съответното потекло… има право и чрез своята власт ги запечатва върху него, така че да могат да му принадлежат навеки чрез неговата вярност.”7
Тъй като във всеки един от нас текат много кръвни линии, двама члена на едно и също семейство могат да бъдат обявени като принадлежащи на различни племена в Израил.
Патриархът може да даде патриархални благословии на собствените си деца, внуци и правнуци, които идват по препоръка на своя епископ.
Когато получаваме молби за изключения, така че някой да получи благословия от чичо или любим приятел на семейството, ние ги каним да следват реда и да получат своята благословия от патриарха на собствения си кол.
В окръзи към мисии или в колове без патриарх, членовете могат да получат препоръка от своя епископ или президент на клон, предназначена за патриарх от съседен кол.
Понякога даден член може да чувства, че неговата благословия е някак си нещо по-малко от онова, което е очаквал. Но с течение на времето те ще разпознаят силата на откровението в нея.
Понякога някой се безпокои, тъй като обещание дадено в патриархалната благословия все още не се е изпълнило. Дадена благословия може например да сочи, че даден член ще сключи брак, но той или тя все още не намира брачен партньор. Това не означава, че благословията няма да се изпълни. Добре е да се знае, че нещата се случват в определеното от Господ време — не винаги в нашето. Нещата с вечна природа нямат граници. От доземното съществуване до нашето съществуване, отвъд булото на смъртта, нашият живот е вечен живот.
Обстоятелства като например напреднала възраст и немощ, преместване от един кол в друг или призован да служи на мисия, могат да изискват президентът на кола да препоръча на Кворума на дванадесетте апостоли патриархът да бъде освободен с почести от активна служба.
Президент Харолд Б. Лий разказваше относно призоваването на патриарх. Той и президентът на кола били отишли в дома на човека. Той бил със синовете си навън през целия ден във фермата по благосъстоянието и бил уморен, отпаднал и покрит с нечистотия.
Президент Лий каза: „Направих го да се чувства още по-отпаднал, когато му казах за какво съм дошъл, а именно, че ще бъде призован за патриарх на кола.”
След сутрешната сесия на конференцията, на която човекът бил дал забележително свидетелство, те слезли в офис, намиращ се в сутерен.
Съпругата на президента на кола, която присъствала, писала на президент Лий: „Докато отивахте към него, за да положите ръцете си на главата (му), аз си помислих, че той е човек, с когото общуваме. Ходили сме с него на екскурзии, на танци…. Сега част от отговорността му е да обявява в тези благословии потеклото, от което всеки един е дошъл. Той не е изучавал древни езици. Как ще знае?
„…Вие отидохте при него. Положихте ръцете си на главата му и светлина се появи иззад вас и отиде през вас директно в него. И аз си помислих дали не е странно съвпадение, че слънчевата светлина е влязла точно в този момент. Тогава осъзнах, че няма (прозорец, няма) слънчева светлина. Бях свидетелка на отговора на моя въпрос… Тази светлина дойде някъде отвъд брат Лий и преминала през брат Лий у този патриарх. Тогава узнах откъде ще получи тази информацията — чрез откровенията на Всемогъщия Бог.”8
И така трябва да бъде. Винаги, когато патриарх бива ръкополаган или произнася благословия, същата тази светлина, макар и невидима, присъства. Тя дава сила на патриарха да обяви потеклото и да даде пророческа благословия, въпреки че той самият може да е човек с твърде обикновени способности.
Не позволявайте длъжността патриарх на кол да бъде занемарявана или пренебрегвана. Тя е съществено необходима за духовната сила на кола.
А сега, вие, президенти на колове. Осъществявайте надзор над работата на вашия патриарх на кол. Дръжте го близо до себе си. Интервюирайте го и четете извадки от неговите благословии.
А що се отнася до вас, които сте патриарси, то вие сте избрани така, както малцина други хора са избирани. Вие трябва да живеете така, че чрез духовно вдъхновение да можете да давате пророчески и вдъхновени благословии. Бъдете патриарх за пример в собственото си семейство. Живейте така, че да бъдете достойни за Духа. И изпитвайте радостта от вашето призование.
Патриархът, който никога преди това не ме беше виждал, даде обещание, което се отнася до всеки един от нас: Той ми каза да се обърна към светлината на истината, така че сянката на заблудата, неверието, съмнението и обезсърчението да бъде хвърлена зад мен.9 Многократно съм получавал сила четейки тази патриархална благословия, дадена от един вдъхновен служител на Господ.
Свидетелствам, че това е свята длъжност, свещена длъжност, благословия за тази Църква, че тя е пример за благословиите, които Господ е установил в Своята Църква за благославянето на всички нас. И аз свидетелствам за Него в името на Исус Христос, амин.