Своя живот щом за вярата жертва, от Бога благословен е човек
Ако сме загрижени, ако сме милосърдни, ако сме покорни на Бог и следваме Неговите пророци, нашите жертви ще донесат небесни благословии.
Думите „Своя живот щом за вярата жертва, от Бога благословен е човек” от химна „Славим пророка, който с Бога говори”1 винаги вълнуват душата ми. Жертвата се определя като „акт на отказване от нещо ценно заради нещо друго, което е по-важно или ценно”2. Има много видове жертва. Светиите от последните дни сключват завет с Господ да жертват. Като правим това, ние покоряваме своята воля на Неговата и посвещаваме своя живот на изграждането на Неговото царство и на служенето на Неговите деца.
За онези, които вярно жертват чрез честен десятък, Господ е обещал, че ще разкрие небесните отвори.3 Такава жертва не само благославя отделния човек и семейство, но тези доброволно дадени на Църквата пари осигуряват даващите енергия ресурси, които помагат на царството на Господ да извършва чудеса всеки ден. Цар Вениамин казал: „…(Помислете) за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. Защото ето, те са благословени във всички неща, и тленни, и духовни …”4 Вярното даване на десятък е външен израз на вътрешна ангажираност да жертваме.
Подчиняването на закона на постенето е друга форма на жертване. Господ иска от нас да отделяме една неделя всеки месец, за да постим за две хранения. Поканени сме да дадем на Църквата спестените от стойността на тези две хранения пари, за да може тя да помага на онези, които са нуждаещи се. Постенето и даването на щедро дарение имат пречистващ за душата ефект. Президент Спенсър У. Кимбал заяви: „Онзи, който практикува закона за десятъка, открива личен извор на сила за преодоляване на самоугаждането и егоизма”.5
Работата, свързана с храма и семейната история, е жертва на любов. Верни светии отдават милиони часове на съставянето на семейна история. Те изследват микрофилми и документи и с химикалки и компютри записват дати и събития. В храма те извършват свещени обреди за скъпоценните си предци. Както при Спасителя, това е израз на жертва — да направиш нещо за другите, което те не могат да направят за себе си.
Преди няколко години, докато изпълнявахме църковни задачи в Санкт Петербург, Русия, жена ми, Мери Джейн и аз, имахме уникална възможност да почувстваме благословиите от работата, свързана със семейната история. Посетихме архива на статистиката за гражданското състояние, за да разгледаме усилията на Църквата по микрофилмирането на някои от архивните документи на Западна Русия. Докато гледах как архивният работник фотографираше страниците на стари мухлясали книги от град Псков, имената ставаха реални хора. Като че ли те изскачаха право от страниците и казваха: „Открихте ме. Повече не съм загубен. Знам, че в един бъдещ ден някой от семейството ми някъде ще занесе името ми в храма и аз ще бъда кръстен и надарен и ще бъда запечатан за моята съпруга и деца. Благодаря ви!”
Животът на Джозеф Смит бил пример за безкористна жертва заради Евангелието на Исус Христос. Въпреки че Пророкът Джозеф страдал твърде много, той останал оптимист и преодолял много преследвания. Парли П. Прат разказва за раздиращо сърцето преживяване, когато двамата с Пророка били в затвора в щата Мисури, през зимата на 1838–1839 година. Тези шест месеца на страдание и затвор шлифовали този предопределен най-виден пророк.
В затвора пророкът и неговите братя слушали хвалбите за достойния за съжаление тормоз, който пазачите били извършили сред „мормоните”. Най-накрая Пророкът повече не можел да търпи техните гнусни ругатни. Внезапно той се изправил и „с гръмовен глас” казал: „МЛЪКНЕТЕ, вие изчадия на пъклената преизподня. В името на Исус Христос ви смъмрям и ви заповядвам да замълчите…
„Той стоеше изправен в ужасно величие. Окован във вериги и без оръжие, спокоен, невъзмутим и с достойнството на ангел… (Треперещите от страх пазачи се отдръпнаха) в един ъгъл”, свалиха оръжията си и „заумоляваха за неговото извинение като останаха в мълчание до смяната им с други пазачи.”
Брат Прат по-нататък пише: „Виждал съм служителите на правосъдието облечени в тогите на магистрати… Виждал съм конгрес в тържествена сесия… Опитвал съм се да си представя царе, кралски дворове, тронове и корони… но достойнство и величие съм видял само веднъж — когато то стоеше във вериги в зандан среднощ, в едно затънтено село в Мисури.”6
Няколко седмици след това събитие, в друг мрачен час, Джозеф умолявал Господ за напътствие. Господ отговорил: „Сине Мой, мир на душата ти. Твоите несгоди и страдания ще траят само кратък миг”.7 След това Господ казал тези интригуващи думи на пророка: „Краищата на земята ще питат за твоето име…”8
Пет години по-късно, докато гледал назад към незавършения строеж на храма в Наву, Джозеф знаел, че краят му е близо и че отива „като агне на заколение”, но все пак той бил „спокоен като лятно утро”9. Той се предал на още един арест след уверения, че ще бъде под закрила. Това, което му било обещано, обаче не били спазено. На 27 юни 1844 година той и неговият брат Хайръм били зверски убити в затвора Картидж.
Краищата на земята действително са питали за името на Джозеф Смит и днес слънцето никога не залязва над намиращите се по целия свят членове на възстановената Църква на Исус Христос. Следните думи за убития Ейбръхъм Линкълн описват също и величието на пророка Джозеф Смит:
„Това беше един от най-значителните и величествени хора на света.
Човек, подобен на планините и моретата. …
И когато падна във вихрушката, той се свлече,
Както огромно кедрово дърво със зелени клонки
Се свлича с огромен трясък върху хълмовете,
И оставя самотно място под небето.”10
Не може да има по-велика жертва от единителната жертва на Спасителя Исус Христос. Неговото Единение, макар и неразбираемо и несравнимо с нищо друго, било най-върховното събитие на този свят. Благодарни сме, че поради Неговата върховна жертва на милосърдие няма жило на смъртта и гробът няма победа.
Предизвикателството пред нас се състои в това да жертваме безкористно всичко, което ни е било дадено, включително и собствената си воля. Старейшина Нийл А. Максуел с право казва, че „подчиняването на волята ни е в действителност единственото уникално лично нещо, което трябва да поставим върху Божия жертвеник. Многото други неща, които „даваме” …са всъщност нещата, които Той вече ни е предоставил или дал назаем.”11
В крайна сметка жертването е въпрос на сърцето. Господ е казал, че изисква сърце и изпълнен с готовност ум12. Ако сме загрижени, ако сме милосърдни, ако сме покорни на Бог и следваме Неговите пророци, нашите жертви ще донесат небесни благословии. „И вие ще ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух”.13
По един необичаен начин преживях частица от жертвата от любов на нашия Спасител за мен. Докато бяхме в Ерусалим в навечерието на Коледа, съпругата ми и аз посетихме няколко от местата, по които Спасителят е ходил и е поучавал. Агонията, изстрадана от Спасителя предизвика дълбока мъка в нас докато стояхме в затвора под двореца на Кайяфа. Точно там нашият Господ е бил бит с пръчки и бичуван. Видяхме дупките за веригите в каменната стена. Със сълзи на очи изпяхме химна „Беден пътник свикнал на тъга”14. Той бил така самотен сред безчестните извършители. С болка в сърцата се молихме за кураж да Му бъдем достойни служители.
Скоро след това посетихме празната гробница в градината. Думите от Писанията „Няма Го тук; защото възкръсна”15 отекнаха в сърцата ни. Елайза Р. Сноу написала:
Страшните мъки изтърпя
Ни дума Той не промълви.
Предан остана на Отца…
И волята Му потвърди..
Безгрешна жертва за греха,…
Човешки род, за да спаси.16
Единението на Спасителя е най-великият акт на милосърдие, който светът познава.
Ние пеем следните думи от президент Гордън Б. Хинкли:
Жив е Той — единствената ми сигурна канара на вярата,
Единствената ярка надежда за хората на земята,
Маякът на един по-добър начин,
Светлината отвъд булото на смъртта.17
Скърбя, че една единствена капка от Неговата кръв е била пролята за мен. Моля се в един бъдещ ден да се срещна със Спасителя. Ще коленича и ще целуна ранените Му ръце и крака и Той ще изтрие сълзите ми. Моля се Той да каже: „Хубаво, добри и верни слуго!”18 Поради милостта Му ние имам надежда, братя и сестри. Той е „изворът на всяка благословия”19. За това аз свидетелствам в най-великото име, в името на най-великия пример на жертване, тъкмо нашия Спасител Исус Христос, амин.