Видео: Ето ме, изпрати мене
Бони Д. Паркин
Преди сто шестдесет и една години на един хълм над града Наву, Илиноис, светиите от последните дни положили крайъгълния камък на един Господен дом. И само година по-късно Господ, чрез Пророка Джозеф Смит, основал Обществото за взаимопомощ на жените — един нужен акт, казал Пророкът, който да завърши организацията на Църквата. Това общество на сестри било изключително важно в изграждането и завършването на този славен, чудесен храм. Нашето духовно наследство като Божии дъщери, правещи завети в това вдъхновено от Бога сдружение започва тук, в Наву Красивият. Храмът в Наву е осезаем символ на онова, което сме постигнали, на онова, което можем да постигнем и на онова, което Небесният ни Отец пази за Своите верни дъщери.
Кетлийн Х. Хюз
На онова първо събрание на Обществото за взаимопомощ присъствали едва 20 жени. Някои едва били излезли от юношеството, някои току-що били обърнати във вярата, някои имали деца, някои били неомъжени. Било толкова подобно на днешното Общество за взаимопомощ! И организацията бързо се разрастнала, включвайки в редовете си жени от всички слоеве; всяка сестра била нужна–така както е и днес. Онези сестри се сблъсквали със сериозни препятствия: смърт на деца, липса на храна, отхвърляне от семейството, преследване, липса на вяра. Но поради заветите, сключени с Господ, те се вслушвали една в друга, грижели се една за друга, настявлявали се една друга. Те споделяли храна, облекло и чувства. Като млада на Нанси Трейси било припомнено в една благословия: „Ти познаваш гласа на добрия Пастир… и когато Той дойде да събере овцете Си, ти разпознаваш Неговото послание и го приемаш с радост и веселие”.1 Обвързаността и обръщането във вярата на онези сестри преминали в действия на милосърдие, състрадание и обединени сестрински отношения.
Ан С. Пингрий
Първите ни сестри от Обществото за взаимопомощ много приличали на нас! Имало периоди, в които млади или стари, имигранти или новопокръстени да се почувстват сами, изолирани, неравностойни на предизвикателствата пред тях. Но тези сестри пристъпвали напред изпълнени с вяра, обединени от това да дадат своя принос в изграждането на Господния дом. Всяка давала свои дарове: донасяли дефицитни платове, кърпели дрехи, хранели работниците, дарявали семейните ценности, осигурявали подслон, грижели се за болните и възрастните, дори изтъкали завесата на храма. Вместо за храна или облекло техните пенита отивали за купуването на гвоздеи за строежа на храма и стъкла за прозорците му. Една сестра споделила за своята жертва: „Тръгнах с вяра към храмовия офис да поднеса своето дарение. Внезапно ме връхлетя изкушение… че (тези) пари биха могли да облекчат днешните ми нужди. Тогава се възпротивих. Казах си „Дори да нямам повече от коричка хляб на ден цяла седмица, ще дам тези пари в ковчежничеството”.2 Нашите сестри от ранното Общество за взаимопомощ считали за привилегия „да дадат своята лепта в помощ на братятата при строежа на Господния дом”.3 Те с готовност казвали „Господи, ето ме, изпрати мене!”.
Бони Д. Паркин
От самото начало целите на Обществото за взаимопомощ били да спасява души, да открива бедните и нуждаещите се, да предлага утеха на отчаяните, да ни укрепва едни други. Когато онези първи сестри работели за изграждането на храма и после получили първите си надарявания, те намирали нужните покой и смелост за предстоящото трудно пътуване. Днес всичко това е в сила и за нас. В Наву Господ се нуждаел от всяка сестра — без оглед на възраст, образование, доход, език, опит — да помага в изграждането на царството Му.
Днес нещата не са по-различни! Ние всички сме необходими на Обществото за взаимопомощ. Нашият жив пророк ни помоли да пристъпим напред и да изпълним задълженията си по спасяване на душите. В действителност, ние тържествено поехме завет да сторим това. Първоначалната отговорност на пророка Джозеф Смит да „облекчи бедните”, „да спасява душите”4 се отнася до всички ни. Ние също трябва да сложим ръка на рамото на ближния, да облекчим нечие бреме, да споделяме свидетелствата си и вярата в Исус Христос. Харесвам забележката за отношенията в Обществото за взаимопомощ на една от първите сестри, Зина Йънг: „Да се срещаме заедно е благословия… Божият Дух е тук, и когато говорим една на друга, той е като масло, преливащо от един съд в друг”.5
Сестри, ето откъде е започнало нашето наследство във вярата. Когато гледаме този възстановен Божи дом, трябва да помним, че Исус Христос в тези последни дни ни е упълномощил да помагаме в изграждането на царството Му. Ние трябва да се обърнем към Него, да свещеничество Му и да живеем според заветите, които сме поели. Независимо от обстоятелствата и мястото, където живеем, можем — и трябва — да пристъпим напред като Божии дъщери и непоколебимо да заявим, „Господи, ето ме, изпрати мене!”