Да се отдаваме на убежденията на Светия Дух
Тези подтици вътре в нас произлизат от божествен източник и когато ги следваме, ще ни помагат да останем на пътя и така ще ни предпазват от вредни влияния и опасни отклонения.
Аз бях отгледан от грижливи родители в дом, в който научените и прилагани ценности подготвиха пътя за влизането ми в Църквата и приемането на евангелските принципи. Кръстих се през месец август 1959 г., малко след моят деветнадесети рожден ден. Като размишлявам върху събитията, предхождащи обръщането ми във вярата, мислите ми се връщат към една случка от детството ми.
Близо до дома, където живеех като дете, имаше голяма къща. Беше разположена на прекрасно място, оградена от нещо, което ми изглеждаше като дървена облицовка, висока вероятно 1,80 м. Спомням си как надничах през дупките в облицовката, където чеповете на дървото бяха изпаднали. Все едно гледах през телескоп в един различен свят. Прекрасно окосената трева, добре поддържаните градински цветя и малката градина осигуряваха идилична среда за характерното жилище. За съжаление възможността да се наслаждавам на гледката винаги беше кратка, заради бдителния английски булдог, който пазеше градините и незабавно усещаше всеки, който стои близо до външната страна на оградата. Въпреки, че злото куче беше затворено в градината, звукът от душенето му, докато се приближаваше до оградата, ме караше да се отдръпвам от страх, тъй като живото ми въображение измисляше разнообразни възможности.
Г-н и г-жа Лионс, които живееха в къщата, бяха учители. Те имаха достойно поведение и изглеждаше, че се радват на уединението, което им осигуряваше обстановката в къщата. Като добавка към историята, г-н Лионс, беше без дясна ръка, като вместо нея използваше стоманена кука, която стърчеше под маншета на сакото му. В детското ми съзнание си представях как г-н Лионс ме преследваше, хващаше ме за яката с куката и ме отвеждаше в плен.
Спомням си когато бях на 10 или 11 години, през една августовска сутрин, след една нощ с необичайно силни ветрове, бях поздравен от приятели, докато излизах от къщи. Те очевидно бяха развълнувани от нещо и ме попитаха „Чу ли вятъра снощи?”
Когато им казах, че съм го чул, те продължиха да разказват какво са открили — вятъра съборил част от оградата около къщата на семейство Лионс. Не можех да разбера защо това поражда такова голямо вълнение и ги помолих да ми обяснят.
Те отговориха с още по-голям ентусиазъм: „Имаме достъп до ябълковите дървета!”
Аз все още бях много предпазлив и попитах: „Ами г-н Лионс?”
Г-н и г-жа Лионс не са вкъщи, те са на посещение при роднини.„
„Къде е кучето?” Попитах аз.
„Семейството го е затворило в кучешка колибка” — дойде отговор.
Приятелите ми със сигурност бяха направили подробно разследване. И така, успокoен от техните думи, ние се отправихме към нашата цел с голяма бързина. Като влязохме в имота, се покатерихме на дърветата и бързо започнахме да берем плодовете, като пълнехме джобовете и пазвата си. Сърцето ми биеше силно и пулса ми беше учестен, тъй като си представях как всеки момент кучето или г-н Лионс, или и двамата ще се появят в градината и ще ни хванат. Избягахме от мястото на нарушението до уединено място в близка горичка и след като си възвърнахме присъствие на духа, започнахме да ядем ябълките.
Беше август месец и ябълките още не бяха достатъчно узрели за ядене. Всъщност имаха много горчив вкус, но трапчивият вкус на тези зелени ябълки не ни възпираше, докато ние ентусиазирано консумирахме плячката, като действахме под натиск на нещо, което не мога да обясня. След като погълнахме значитено количество, аз се задоволих като отхапах от всяка една от останалите ябълки, и изхвърлих остатъците от плодовете в близките храсти. Лекомислието ни изчезна, когато телата ни постепенно започнаха да реагират на нашествието, на което бяха подложени. Химическата реакция между стомашните ми сокове и неузрелите ябълки, ми причини стомашни спазми и усещах как ми се повръща. Докато седях и съжалявах за това, което бях направил, осъзнах че едно чувство вътре в мен ми създаваше дори по-голямо неудобство, отколкото неузрелите ябълки.
По-голямото неудобство беше резултат на това, че осъзнах, че това което съм направил е погрешно.
Когато приятелите ми предложиха да влезем в градината, се чувствах неудобно, но ми липсваше смелост да кажа „не” и така подтиснах чувствата си. Сега, след като деянието беше сторено, бях изпълнен с разкаяние. За мое съжаление пренебрегнах нашепванията, които ме предупреждаваха за погрешността на действията ми.
Физическите бариери и външни сили могат да ни предпазят да поемем по лош път, но също така има едно чувство във всеки от нас, понякога описвано като тих и тънък глас,1 който, когато е разпознат и му е обърнато внимание, ще ни предпазва от поддаване на изкушение.
Години по-късно думите на президент Бойд К. Пакър докоснаха нежна струна вътре в мен, когато той учеше — „Не можем да поемем по грешен път, без първо да пренебрегнем дадено предупреждение” Мислех си за този момент и други подобни на него —впечатлението и прозренията, които идват, докато размишляваме върху последствията от нашите действия.
Пророкът Мормон разширява нашата представа за източника на тези впечатления със следните думи: „Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава доброто от злото”2
Твърдението, че всички ние имаме този напътстващ дар е подкрепено в Евангелието на Иоан, където относно Спасителя е записано, „че (Той) е истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света.”3
Тези подтици вътре в нас произлизат от божествен източник и когато ги следваме ще ни помагат да останем на пътя, и по този начин ще ни предпазват от вредни влияния и опасни отклонения.
Няколко седмици след преживяването с ябълките аз излязох, за да отида при приятелите си в горичката близо до вкъщи, като очаквах да измислим някаква дейност или игра, на която да играем. Когато ги приближих, те се бяха скупчили заедно. Видях как се издига пушек във въздуха над тях и разпознах миризмата на горящ тютюн. Един от тях се беше сдобил с пакет цигари и те пушеха. Поканиха ме да се присъединя, но аз отказах. Те настояваха, внушавайки ми, че нежеланието да участвам е знак на слабост. Подигравките им преминаха в присмех, смесен със снизходителни забележки. Но нищо, което казаха или направиха не можеше да ме убеди да си променя решението. Аз не бях възпитан с познанието за възстановеното Евангелие и не знаех нищо за Словото на мъдростта, но у мен се породи чувство, което ме възпря да се присъединя към тях.
Като вървях към вкъщи и размишлявах за решението, което бях взел, аз се почувствах добре. Въпреки, че очакванията за деня ми не се осъществиха и трябваше да намеря начин да си запълня времето без моите приятели, открих нещо за себе си — за източникът на истинско щастие и за укрепването, което идва като резултат от вземането на правилно решение, независимо какви ще бъдат обстоятелствата или последствията.
В откровение, получено от пророка Джозеф Смит, в пасаж от стихове се описват ползите, които идват с придържането към този вроден компас: „И Духът дава светлина на всеки човек, който идва в света; и Духът просветлява всеки човек по света, който се вслушва в гласа на Духа.”4
Този стих не само осигурява допълнително свидетелство, че всички имаме достъп до този източник на божествено напътствие, той също набляга на нуждата ни да се вслушаме и да действаме спрямо нашепванията, които получаваме. Обещанието, което следва, е от голямо значение за мен: „И всеки, който се вслуша в гласа на Духа идва при Бог, сиреч Отец.”5
Тези внушения, които понякога се описват като съвест, но по-точното определение е Светлината на Христос, не само ни помагат да решаваме кое е правилно и кое е погрешно, но ако ги следваме, те ще ни отведат до тази светлина, която произлиза от присъствието на Отца и Сина.6
Спасителят обещал на своите ученици: „Ако ме любите, ще пазите моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Духът на истината.”7 По-нататък Той описва този дар като: „Утешителя, Светият Дух.”8 Човек може да изпита проявленията на Светия Дух, но дарът се дава и може единствено да бъде получен чрез полагане на ръце след кръщението. 9
Започнах по-пълно да оценявам написаното от Неговите ученици на Западното полукълбо — „И те се молеха за онова, което най-много желаеха; и те желаеха да им бъде даден Светият Дух.„10
Той е съвършеният носител на истината.
Когато поглеждам назад в моя живот, разбирам, че много решения — някои привидно незначителни за времето, други, с които съм се борил, като осъзнавах значението им — бяха причина да достигна по-високо ниво, отколкото ако не се бях вслушвал в нашепванията на Светия Дух. 11
Без този великолепен дар не можем да разберем целта на живота или великия план на Вечния Отец.12 Защото е „невъзможно човек да намери всичките му пътища. И никой човек не познава пътищата Му, освен ако те не му бъдат открити”13
Да се уповававаме на логиката и да използваме интелекта си не е достатъчно: „Нито човек е способен да ги направи известни, защото те трябва бъдат виждани и разбрани чрез силата на Светия Дух, който Бог дава на онези, които го обичат и се пречистват пред него.”14
Не мога да намеря думи да изразя напълно чувствата си относно Светлината на Христос и дара на Светия дух. Те са като „светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.”15
Обмислете върху молбата на Спасителя към Отца, относно Дванадесетте апостоли в земята Изобилие, изразена с тези думи:
„Отче, благодаря ти, че си дал Светия Дух на тези, които съм избрал; и тъкмо заради тяхната вяра в Мене Аз ги избрах от света.
Отче, Аз Те моля да дариш Светия Дух на всички онези, които ще повярват в техните слова.” 16
В този бурен и неспокоен свят ние можем да намерим увереност и да се радваме на спокойна съвест, като вярваме на думите на Пророците и чрез спътничеството на Утешителя. По този начин можем да знаем, че Исус Христос е Син Божий, Спасителя на света. 17
Обявявам моето свидетелство за тези истини в името на Исус Христос, Амин.