Църковната служба за приемане на гости изгражда мостове
Когато Норман Д. и Луана Шъмуей, които са директори на Църковната служба по приемане на гости в Солт Лейк Сити, се срещнали с виден християнски служител от средния запад на Съединените щати той им казал, че не знаел защо точно е дошъл на посещение. Брат и сестра Шъмуей решили да го заведат на обиколка в Хуманитарния център на светиите от последните дни и на Площада по благосъстоянието, за да му помогнат да разбере защо.
„По време на над двата часа, които прекарахме с него”, спомня си брат Шъмуей, „думите, които той отново и отново използваше, бяха „невероятно”, „не мога да повярвам”, „удивително”. И той продължаваше да казва: „О, има толкова много, което можем да научим за това как да бъдем последователи на Христос”.
От будистки монаси до военен персонал и правителствени официални лица, стотици ръководители в бизнеса и религията посещавата седалището на Църквата в Солт Лейк Сити всяка година. Те са посрещани от Църковната служба по приемане на гости и са учени относно историята и учението на Църквата на такива места като Храмовия площад, Библиотеката за семейна история, Хуманитарния център, Площада по благосъстоянието, Музея за църковна история и изкуство и Центъра за конференции.
„Вярваме, че можем да покажем на тези гости онова, което Църквата прави и не ни се налага да обясняваме твърде надълго”, казва брат Шъмуей. Първото Президентство дало на Лоуел и Тамара Сноу, бивши директори на Църковната служба по приемането на гости, подобни указания: „Не говорете твърде много. Оставете Църквата сама да говори за себе си.”
И тя наистина говори за себе си. На Площада на благосъстоянието гостите виждат основните вярвания на Църквата в действие докато правят обиколка на съоръженията по благосъстоянието. „Като членове на Църквата, ние имаме заветното задължение да се грижим за бедните и нуждаещите се”, обяснява Мел Гарднър, управител на епископското хранилище, което се намира на Площада на благосъстоянието. Но всичко, което правим, има за цел да стимулира способността да се разчита на собствените сили. В замяна, хората, които получават помощ, могат да възвисят другите чрез значима служба.”
Брат Гарднър води гостите през магазин за хранителни стоки и домашни потреби без касови апарати, където нуждаещите се, които са били посочени от своя епископ, получават храна. „Казваме, че това е най-хубавата храна, която не може да се купи с пари”, шегува се той.
Гостите често са впечатлени от множеството доброволци от местните колове, които работят в хранилището, в пекарната, в производството на консерви, в млекопреработватерното предприятие и в магазина на Deseret Industries с ниски цени. Поставен в рамка цитат от пророка Джозеф Смит обяснява защо духа на доброволството просмуква Църквата: „Човек, който е изпълнен с любовта Божия, не е доволен когато само неговото семейство има благословии, но кръстосва целия свят, изпълнен с горещо желание да благославя целия човешки род” (History of the Church, 4:227).
„Това е нашата цел. Да благославяме и да служим”, казва брат Гарднър в края на обиколката, когато гостите са поканени да пият шоколадово мляко и да ядат сирене чедър произведено от Deseret Dairy.
Намиращият се наблизо Хуманитарен център на светиите от последните дни показва международния обхват на проектите по благосъстоянието на Църквата. „Ние сме последователи на Христос и във всяко нещо, което правим, се опитваме да даваме пример за нещата, на които Той е учил”, обяснява старейшина Джери Браун, който е пълновременен възрастен мисионер, докато води гостите през помещенията на склада, препълнени от пода до тавана с бали от облекло, обувки, медицински консумативи и образователни материали, които очакват да бъдат експедирани. Понякога гостите се сблъскват с хора, които биват обучавани за работа по програмата за обучение на Хуманитарния център и Площада по благосъстоянието — програма, в която се включва обучение по трудова заетост и езици.
„Толкова е радостно да виждаш как пратки с основно облекло, медицинско оборудване и други материали отпътуват всяка седмица за нуждаещите се нации по света”, казва Уилиям Д. Рейнолдс, управител на Хуманитарния център. „Но еднакво възнаграждаващо е да се вижда радостта в очите на обучаваните, докато придобиват по-голяма способност да разчитат на собствените си усилия чрез научаване и прилагане на научените професионални умения.”
На Храмовия площад сестрите-мисионерки споделят основните евангелски послания. Гостите на Църквата могат обикновено да бъдат развеждани на обиколки от сестри-мисионерки, които говорят техния роден език и често изборът на водещите се оказва вдъхновен. Сестра Шъмуей си спомня времето, когато един гост, изпълнен с антагонизъм, попитал какво чувстват коренните жители на Америка към Книгата на Мормон. Сестрата-мисионерка, която ръководела обиколката отговорила: „Всъщност, аз съм отчасти от племето Блекфут и отчасти от племето Шошоне.” След това тя споделила своята любов към Книгата на Мормон.
Когато отборът по бобслей от Монако пристигнал за зимните олимпийски игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити, те имали едно желание — да посетят Библиотеката по семейна история. В Библиотеката гостите научават какво означава израза „семействата могат да бъдат заедно завинаги”. „Ние вярваме, че можем да бъдем с нашите семейства през цялата вечност и част от това е да установим онези хора, с които можем да бъдем”, обяснява Илейн Хаселтън, надзорничка по Обществените дела на Библиотеката.
Когато виждат как стотици посетители изследват четирите етажа с родословни документи, гостите често започват да усещат силното вълнение, което идва от работата по семейна история. По време на едно паметно посещение на един гост с потекло от Източна Европа, който бил изпитвал само хладен интерес към семейната история, били показани корабни регистри и имиграционни документи с имената на негови предци. „Два часа и половина по-късно”, спомня си сестра Шъмуей, „му казахме, че трябва да продължим по-нататък, а той каза: „Добре, продължавайте нататък. Аз оставам”.”
Накрая гостите си тръгват и отнасят със себе си трайни впечатления. „Гостите обикновено си тръгват от Солт Лейк Сити като казват: „Дойдох без да познавам Църквата, но намерих топлина, приятелство, любов и загриженост” ”, казва брат Сноу. „И това”, добавя брат Шъмуей, „е онова, което се опитваме да правим преди всичко — да изграждаме мостове на разбирателство между света и Църквата.”