Забавление и щастие
Mожем да чувстваме щастието в нашия живот всеки ден, чрез малките неща, които правим, а когато спазваме заповедите на един любящ Бог, който се грижи за нас, сме напълно щастливи.
Преди около четири месеца, получих задача да служа в Богота, Колумбия и се преместих там. Един ден, докато се опитвах да открия пътя към сградата за събрания на моя нов район, спрях в един парк, за да попитам за посоката.
Видях много семейства, които се наслаждаваха на приятната неделна сутрин. Останах там за малко, като гледах децата, които радостно играеха в парка. Лицата им имаха специално излъчване, бузите им бяха поруменяли от слънцето и от усилията да тичат и играят заедно. Те се държаха много приятелски помежду си.
Виждаше се, че те наистина се забавляват. Като ги наблюдавах отблизо, осъзнах, че има нещо повече от забавление, тези непорочни малки деца бяха наистина щастливи.
По-късно, докато карах към сградата за събрания, мислите ми се върнаха към времето, когато се кръстих в Църквата. Един стар приятел дойде при мен и ме попита какво толкова различно намирам там. Отговорих — „Намерих истинско щастие.” На което той отговори — „Няма такова нещо като истинско щастие — само щастливи моменти.”
Разбирам, че моят приятел не знаеше разликата между забавление и щастие. Това, което той наричаше „щастливи моменти” всъщност бяха моментите, в които той се е забавлявал. Това, което той не знаеше тогава беше, че щастието е много повече от забавление. Забавлението е просто мимолетен миг, а щастието е нещо дълготрайно.
Много хора на този свят не разбират разликата между забавление и щастие. Много хора се опитват да открият щастието, като се забавляват, но двете думи имат различни значения.
Погледнах в речника, за да открия значението на всяка от тях: Забавлението е игра, веселие, веселба, източник на удоволствие, развлечение, да се държиш игриво, често означава и шумни дейности, закачки. Щастието е задоволство, радост, наслада и удовлетворение.
След като станах член на Църквата научих, че има наистина голяма разлика между забавлението и щастието. Научих, даже беше преди кръщението си, че Господ има План за спасение за всички Негови деца (виж 2 Нефи 2: 9). Чрез този план, в зависимост от това, което постигнем тук на Земята, ние ще се върнем в присътвието на нашия Небесен Отец и ще живеем с Него завинаги в състояние на вечно щастие.
И забавлението, и щастието са чудесни, но със сигурност щастието е това, към което най-много си заслужава да се стремим. Щастието обхваща и забавлението, но забавлението само по себе си няма да ни осигури истинско щастие.
В Лука, глава 15, се намира притчата за блудния син. В тази притча по-малкият син помолил баща си за неговия дял от наследството. Бащата му го дал и този млад човек отишъл по света да търси онова, което вярвал, че представлява истинското щастие. Започнал да се забавлява и докато имал пари, живял заобиколен от много хора, които твърдели, че са негови приятели. Когато богатството му било напълно пропиляно със забавленията, които имал с така наречените си приятели, всички те му обърнали гръб и той останал без пукната пара. Тогава той преминал през много страдания и разочapования. Започнал работа за човек, който храни прасета, гладувал, опитвал се даже да яде рошковите, които прасетата ядяли. Помислил за слугите на баща си, които имали достатъчно храна да ядат и да заделят, а той нямал нищо за ядене.
Решил да се върне вкъщи при баща си и да го помоли за работа като един от наетите му слуги. Върнал се, каещ се за всичко, което е направил, а баща му, който е праведен човек, го поздравил като един специален син. Той най-накрая разбрал, че истинското щастие е там, в този обикновен живот със семейството му.
Всички, които търсят пълно щастие, могат да го намерят в Евангелието на Исус Христос, което се изучава в Неговата Църква. Чрез учението на Христос ние научаваме, че можем да бъдем част от великия План на щастието, който Той е подготвил за всички нас, Неговите синове и дъщери. Когато спазваме Неговите заповеди, ние сме благословени и разбираме какво представлява истинското щастие. Научаваме, че щастието се основава на малките неща, които ни изграждат, които увеличават нашата вяра и свидетелство. Малките неща, които правим в нашия ежедневен живот, като:
Щастливи сме, когато се молим всяка сутрин и вечер, когато можем да почувстваме, че Господ ни чува и е винаги готов да ни благослови, прости и помогне. Щастливи сме, когато чувстваме нашепванията на Светия Дух в нашия живот — когато чувстваме Духа, когато трябва да вземем важни решения. Щастливи сме, когато се приберем вкъщи след натоварен и уморителен ден в работата, в обятията на нашите семейства, когато изразяват своята любов и признателност към нас. Щастливи сме, когато говорим с децата си, радваме се на семейството и се събираме заедно на Семейна вечер. Накратко, можем да чувстваме щастието в нашия живот всеки ден, чрез малките неща, които правим, а когато спазваме заповедите на един любящ Бог, който се грижи за нас, сме напълно щастливи.
Истинското щастие идва, когато спазваме заповедите на Бог. От 2 Нефи 2:25 ние учим, че „Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост” или с други думи, за да могат да бъдат щастливи.
Бил съм свидетел на това щастие в живота на много членове на Църквата. Преди няколко седмици имах задължението да председателствам на колова конференция в Кали, Колумбия. Там се запознах с много специален младеж, който е член на Църквата и може добре да илюстрира значението на истинското щастие.
Името му е Фабиан. Неговото семейство принадлежи към Църквата и той научил за Плана за щастието, когато бил още малко момче. През 1984 г., когато бил на 3 години, Фабиан и неговото семейство живели в къща близо до голям и натоварен булевард. Булевардът бил част от маршрута на много градски автобусни линии.
Един ден, като видял, че вратата е отворена, малкият Фабиан се опитал да пресече улицата, и бил ударен от автобус. Благодарение на добрината на Небесния Отец, Фабиан оцелял от произшествието. Родителите му го завели в три различни болници, които заявили, че не могат да го лекуват. Продължили да търсят помощ и в процеса на търсене на подходящата медицинска помощ, те разбрали, че прогнозите не били много добри. След като преминал през много операции, докторите информирали семейството, че пораженията по стъпалата и краката му били толкова сериозни, че за да го спасят, трябва да му ампутират крака.
Оттогава малкият Фабиан започнал да води различен живот, без единия си крак. Постепенно се научил да пази равновесие и да ходи с помощта на патерици. Ходел на училище и получавал подкрепа от учителите и приятелите си. Някои хора му се подигравали, но скоро се научил да не обръща внимание на шегите им.
Той искал да участва във всички физически дейности и го правел често. Въпреки че било много трудно да победи, той винаги бил смел и готов да участва.
В момента Фабиан служи като съветник в Организацията на Младите мъже в неговия кол. Посещава институт с часове по религия и е активен в студентската организация. Играе баскетбол и футбол. Също така играе тенис на маса с приятелите си от института. Кара велосипед и прави всичко, както всеки друг младеж. Работи като доброволец, като преподава английски във фондация, която се грижи за бедни деца.
Фабиан иска да служи на ближните си и Бог с всички сили. Има усмихнато лице и е винаги готов да помогне на човек в нужда. Фабиан е наистина щастлив младеж. С поразителна сила, която идва от неговата вяра и доверие в Бог, Фабиан е голям пример за гражданите на неговия роден град.
Щастието му идва от старанието му да живее достойно всеки ден и да се подчинява на заповедите на Бог. Той ми намомня за един стих от Мосия 2:41: „И нещо повече, аз бих пожелал да си помислите за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. Защото ето, те са благословени във всички неща, и тленни, и духовни; и ако останат верни до края, те са приети в небесата, за да могат да живеят с Бога в състояние на нескончаемо щастие. О, помнете, помнете, че тези неща са истинни, защото Господ Бог ги е казал.”
Като се подчиняваме на Божиите заповеди, ние ще живеем щастливо за цялата вечност. Господ казва в Алма 41:10, че „нечестието никога не е било щастие.”
Като Божи служител и като член на Неговата Църква, аз ви приканвам да бъдете наистина щастливи, като се вслушвате в Неговите съвети, като живеете според Неговите заповеди и като се покорявате на думите на Неговите живи пророци.
Знам, че един от факторите, които имат голямо влияние за нашето щастие, е да се вслушваме в съветите на живите пророци, които ни учат в тази Църква.
Имам свидетелство, че Бог живее, че Исус е Христос, нашия Спасител и Изкупител. Той даде Своя скъп живот за всеки един от нас. Зная, че Джозеф Смит е Божи пророк. Аз зная това с цялото си сърце. Зная, че Книгата на Мормон е Божието слово, и че може да ни отведе до пътеките на щастието.
Аз знам, че президент Гордън Б. Хинкли е Божи пророк днес и че той ни учи с любов и търпение как да бъдем щастливи в този и в следващия живот.
Тези неща са част от моето свидетелство за истината и ги споделям с вас, мои братя и сестри, в името на Исус Христос, амин.