Призовани от Бог
Ние сме получили великата сила на свещеничеството. Тя ни благославя поотделно и носи благословии за нашето семейство.
Параграф пет от Символът на вярата казва „Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да управлява в неговите обреди, човек трябва да бъде призован от Бог чрез пророчество и чрез полагане на ръце от онези, които имат власт за това.”1
Едно от най-важните ни свещенически призования, което изисква постоянното ни внимание, е в нашите семейства и домове. Братя, като бащи и партриарси в нашите семейства, ние трябва „по божествен проект… да водим начело на (своите) семейства с любов и праведност и да… сме отговорни за осигуряване на всичко необходимо за живота и защитата на (нашите) семейства…
Съпругът и съпругата имат тържествената отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца… Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат да се обичат и да си служат, да съблюдават заповедите Божии и да бъдат граждани, спазващи закона, където и да живеят. Съпрузите и съпругите — майките и бащите — ще бъдат отговорни пред Бог за самоосвобождаването от тези свои задължения”.2
Живеем в един свят, който изпитва въпиеща нужда от праведно водачество, основаващо се на солидни принципи.
В нашата Църква бяхме научени, по свой уникален начин, на правилните принципи на водачество, наставлявани от свещеническата власт. Вярвам, че малцина от нас си дават сметка за потенциала на свещеничеството и благословията, която е то. Колкото повече научаваме за носенето на свещеничеството и разбираме неговите дейности, толкова повече оценяваме благословиите, които Господ ни е дал.
Някога Джон Тейлър заявил:
„Кратко ще отговоря, че (свещеничеството) е правителството на Бог, на земята или в небесата, защото то е онази сила, средство или принцип, че всички тези неща са (подкрепяни и) управлявани на земята и в небесата, и (именно) чрез тази сила всички тези неща са одобрявани и поддържани. То управлява всички неща — то направлява всички неща — то подкрепя всички неща — и трябва да се занимава с всичко, което се свързва с Бог и истината.
То е силата на Бог, изпратена на разумните същества в небесата и на хората на земята… Когато пристигнем в селестиалното царство на Бог, ще заварим най-съвършения ред и хармония, защото там е съвършеният образец, най-прецизният държавен ред, съществувал някога, и когато и ако тези принципи бъдат развити на земята в степента, в която са се разпространили и се прилагат, и точно в тази степен, те ще раждат благословии и спасение за човешкия род; и когато Божието правителство бъде по-цялостно възприето, а Христовата молитва, на която Той учил учениците Си, получи отговор, и Божието царство слезе на земята, а Неговата воля бъде изпълнена както тук, така и на небесата, тогава, и не преди това, ще се възцари по целия свят любов, мир, хармония и единство”.3
Господ ни е дал пример какво би могло да е свещеничеството, като посочил апостолите Си, които трябвало да поемат работата след Неговата смърт. Той им заявил: „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в мое име, да ви дадe”.4
Една от благословиите, приета от свещеничеството, е възможността да принадлежиш към кворум. Свещеническият кворум се състои от специална група мъже, заемащи еднакъв свещенически сан, организирани за по-ефекасен напредък в Царството Божие.
Някога президент Стивън Л. Ричардз ни даде триединна дефиниция що е свещенически кворум. Той казваше, че свещеническият кворум е 3 неща: „Първо, клас, второ, братство, трето - група от хора, които служат един другиму”.5
Нучиха ме как работи кворума в тези три аспекта преди много години, когато посещавах събранията на групата на висшите свещеници в малка общност в южен Уайоминг. Урокът онази седмица беше за оправдаването и освещаването. Когато той започна, беше очевидно, че учителят добре се е подготвил да преподава на братята. Сетне един въпрос предизвика отговор, който промени насоката на целия урок. В отговор на въпрос един от братята прокоментира: „Слушах с голям интерес материала от урока. Мина ми през ума, че представената информация скоро ще се изгуби, ако не намерим начин да приложим представения материал в практиката на всекидневния ни живот”. Сетне той предложи план за работа.
Предната нощ бе починал един гражданин от общността. Съпругата му беше член на Църквата, но той - не. Споменатият висш свещеник бе посетил вдовицата и бе изказал съболезнования. Напускайки дома след посещението, очите му се плъзнали по хубавата ферма на починалия брат. Той бил вложил толкова много от живота и труда си в изграждането й. Люцерната била готова за косене, зърното скоро щяло да стане за жътва. Как бедната сестра щяла да се справи с проблемите, стоварили се внезапно върху нея? Щяло да й трябва време да се организира за новите си отговорности.
Тогава той предложи на групата да приложат принципа, на който току-що ги научили — като работят с вдовицата и поддържат фермата й в добро състояние, докато тя и семейството й съумеят да намерят по-трайно решение. Остатъкът от урока мина в организиране на плана как да й се помогне.
Когато напускахме класната стая, между братята витаеше добро чувство. Чух един от тях да казва, минавайки през вратата: „Този проект е точно онова, от което се нуждаем като група, за да заработим заедно отново”. Беше преподаден един урок, едно братство бе сплотено и бе изготвен проект за служене за човек в нужда.
Тези основни принципи, преподадени ни в организацията на кворума, са в сила не само за него; същите принципи важат и за свещеническото ръководене у дома. Ние сме под божествената заповед да „…възпитаваме децата (си) в светлина и истина”.6 Ако бащите не възпитават децата си в светлина и истина, Господ е недоволен от тях. Посланието е следното:
„Но истинно ти казвам, слуго мой… че ти продължаваш да оставаш под… порицание;
Ти не учеше децата си в светлина и истина, в съответствие със заповедите; онзи лукавият все още има власт над тебе, и именно това е причина за огорчението ти.
И днес тази заповед ти давам — ако искаш да бъдеш избавен, приведи в ред дома си, понеже много нередни неща има в твоя дом”.7
Църквата трябва да запази ориентацията си към важността на семейството. Ние трябва да преподаваме концепцията за създаване на последователни поколения от членове, сключили брак в храма и верни (на заветите си). Необходимо е да преподаваме основните учения и да разбираме връзката между личното духовно израстване и това на семейството. Ние трябва да направим резултата ясен: като приканваме членовете да дойдат в Христа и да устоят до край.
Едно от първите наставления, дадено на мъжа и жената, било: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си; и те ще бъдат една плът”.8
Бог, в Неговия божествен план, е предписал бракът да доведе до Неговата основна организационна единица — семейството. Един от първите принципи, на които Той учи Адам и Ева, е да установят работеща връзка. Писанията гласят:
„И Адам и Ева, неговата жена, призоваха името Господне, и чуха гласа Господен в Градината на Едема да им говори, но не Го видяха; защото не им беше позволено да познаят присъствието Му.
И Той им даде заповедите, и те трябваше да почитат Господа своя Бог, и да Му поднасят всичко свое първородно, в приношение на Господа. И Адам спазваше Господните заповеди”.9
След това Господ заповядва на нашите първи земни родители да учат децата си на подчинение на Неговите закони „и Адам и Ева прославиха името Божие, и направиха всичките неща знайни на своите синове и дъщери”.10
Президент Спенсър У. Кимбъл ни учи за вечната същност на семейството:
„Формулата е проста, съставките са малко, въпреки че за всяка има различни добавки.
Първо, трябва да има подходящо отношение към брака, което включва избора на спътника, който е най-близко до идеала за съвършенството във всички отношения, които са от значение за индивидите. Сетне тези две страни трябва да дойдат пред олтара на храма, давайки си сметка, че е нужно усилено да се трудят за това успешно съвместно съществуване.
Второ, нужен е голям алтруизъм, отричане от себе си и насочване всичко от семейния живот и свързано с него, за доброто на семейството, и отказ от личните егоистични желания.
Трето, трябва да има продължително ухажване и изразяване на възхищение, доброта и признателност, които да поддържат любовта жива и развиваща се.
Четвърто, нужно е изцяло да се живее в съответствие с Господните заповеди, както е определено в Евангелието на Исус Христос”.11
Домът трябва да е котва, сигурно пристанище, убежище, щастливо място, което семействата обитават съвместно, място, където децата са обичани. У дома родителите трябва да преподават на децата си големите уроци на живота. Домът трябва да бъде център на земното съществуване на човек, където любовта и взаимното уважение са подходящо дозирани.
Второто по важност след това да си вечен спътник е да сте земни родители. Бащите и майките трябва да преосмислят ролите си в тази голяма отговорност. Преди години моите деца ми преподадоха един голям урок. Семейството ни се премести от Калифорния в Ню Йорк, където бях почнал работа в една нова фирма. Започнахме да си търсим ново жилище, като първо огледахме районите най-близо до града. Постепенно обаче се отдалечавахме от него, докато открихме дом, който отговаряше на нуждите ни. Намерихме хубаво жилище на известно разстояние от Ню Йорк. Беше едноетажна къща, сгушена в прекрасните гъсти гори на Кънектикът. Последната проверка преди покупката за мене беше да пропътувам с влака до Ню Йорк и да видя колко време отнема такова пътуване. Направих я и се върнах доста обезкуражен. Пътят беше по час и половина във всяка посока. Влязох в нашата мотелска стая, където ме чакаше семейството ми, и поставих децата пред избор.
„Можете да имате тази къща, или татко”, рекох. За моя изненада те отвърнаха „Ще вземем къщата. Така или иначе тебе винаги те няма”. Бях съсипан. Това, което моите деца ми казваха, беше истина. Бързо трябваше да се покая. Децата ми се нуждаеха от баща, който да е у дома повече време. Постигнахме компромис и купихме жилище по-близо до града, с доста по-малко време за пътуване. Промених си работните навици, за да прекарвам повече време със семейството си.
Векове наред Господ е нареждал на Своя народ да учи децата си в истина и праведност. Насърчаваме ви да събирате семействата си заедно за семейна молитва, изучаване на Евангелието, за домашна работа и за семейни дейности. Подканяме ви да се съветвате с членовете на вашето семейство и да ги поощрявате да участват във важните решения по планиране на семейните дейности.
Президент Бригъм Йънг учи: „Свещеничеството… е перфектен ред и система на управление и дори само това може да спаси човешкото семейство от всички злини, които сега връхлитат неговите членове, и да им осигури щастие и блаженство оттук нататък”.12
Ние сме получили великата сила на свещеничеството. Тя ни благославя поотделно и носи благословии за нашето семейство; тя благославя кворумите, към които принадлежим; тя благославя конгрегациите, в които сме призовани да служим; благославя дори и света, в който живеем. Трябва да учим как праведно да следваме ученията и напътствията, които Господ ни е дал като носители на Неговото свято свещеничество. Нас ни съветват:
„И затова, нека сега всеки човек да узнае своя дълг и да служи в назначения му пост с цялото си усърдие.
Онзи, който е ленив, няма да бъде достоен да устои; и този, който не научи задълженията си и покаже, че не заслужава одобрение, няма да се счита за достоен и няма да устои”.13
Нека Господ ни благослови като членове на Неговата Църква, за да можем да си дадем сметка каква благословия е да има на света свещеничество и да можем да го употребяваме в полза на своите семейства и на целия човешки род. Нека растнем да разбираме своята връзка с Бог, Нашия Вечен Отец, и свещеничеството, което ни е дал Той — това е моята смирена молитва в името на Исус Христос, амин.