Татко, буден ли си?
Дали вашите синове се чудят дали сте заспали, когато става въпрос за най-важните за тях неща?
Преди известно време, старейшина Пейс, старейшина Конди и аз се срещнахме с Първото Президентство. Когато влязохме в стаята, президент Хинкли ни погледна внимателно и с усмивка на лицето каза — „Как може трима възрастни мъже с побелели коси да бъдат Президентството на Младите мъже на тази Църква?” Нашия единствен отговор беше — „Защото Вие сте ни призовал, Президенте.”
Млади мъже, надяваме се, че сте развълнувани за програмата „Аароновото свещеничество: Да изпълним своя дълг към Бога. Тя беше представена пред всички Ааронови свещеници по целия свят. Има за цел да Ви благослови духовно, физически, социално и умствено. Изискванията са изпълнени със смисъл и ще ви отворят възможности извън вашите способности. Вие ще можете да поставите лични цели и да ги постигнете с помощта на вашите родителите и чудесни ръководители. Има голямо вълнение свързано с тази програма навсякъде из Църквата. Ние искаме всеки един от вас да отговаря на изискванията и да получи желаната награда „Дълг към Бога.”
Преди много години заведох нашия единствен син на първото му летуване с палатки и риболов. Той беше само момче. Каньонът беше стръмен и слизането надолу беше трудно. Но риболовът беше добър. Всеки път когато клъвнеше риба, аз давах въдицата на нетърпеливото момче и той с радостни викове вадеше прекрасна пъстърва. В сянката и прохладата на късния следобяд, започнахме да се изкачваме до билото над нас. Той се катереше бързо нагоре пред мен, като ме предизвикваше — „Хайде, татко. Обзалагам се, че ще те победя до върха.” Предизвикателството беше чуто, но разумно пренебрегнато. Малкото му тяло изглеждаше, като че буквално прелита около всяко препятствие и когато нелепо ми се струваше, че всяка моя крачка е последна, той достигна върха и ме окуражаваше. След вечеря, коленичихме за молитва. Със своя тънък глас той нежно отправи молитва за деня прекаран заедно. Тогава се пъхнахме в големия двоен спален чувал и след кратко наместване, усетих малкото му тяло да се сгушва и разполога срещу моето, за да се стопли и да има сигурност през нощта. Като гледах сина си до мен, внезапно усетих прилив на обич, който мина през тялото ми с такава сила, че се просълзих. И точно в този момент той обви ръцете си около мен и каза — „Татко.”
„Да, сине.”
„Буден ли си?”
„Да, сине, буден съм.”
„Татко, обичам те безмерно!”
И той незабавно заспа. Но аз бях останах дълго буден през нощта, като изразявах своята голяма благодарност за прекрасната благословия, въплътена в тялото на едно малко момче.
Сега синът ми е мъж със свой собствен син. От време на време ние тримата ходим на риба. Аз гледам моя малък червенокос внук, как стои покрай баща си и виждам през погледа на спомените образът на онзи далечен прекрасен момент. Въпросът, който беше зададен толкова невинно — „Татко, буден ли си?” все още отеква в сърцето ми.
На всеки баща задавам същия проницателен въпрос — „Татко, буден ли си?” Дали вашите синове се чудят дали сте заспали, когато става въпрос за най-важните за тях неща? Бих предложил няколко показателя, които да покажат дали сме „будни” или „заспали” в очите на нашите синове.
Първо, нашата любов към Бог и приемането на нашата роля като ръководител в семейството при спазването на Неговоте заповеди. Преди няколко години, след колова конференция, се почувствах вдъхновен да посетя един брат от свещеничеството, който беше отпаднал от Църквата. Заварих го да работи в градината си. Приближих се към него и казах: „Скъпи братко, Господ Исус Христос ме изпрати да те видя. Аз съм старейшина Хамънд, един от неговите слуги.”
Прегърнахме се и влязох в неговия красив малък дом. Той повика съпругата си и трите си деца да се присъединят към нас. Двама симпатични младежи и една красиво момиче седнаха до майка си и баща си. Попитах децата какво биха желали в този момент повече от всичко друго на света. Най-големият син каза: „Ако можеше всички заедно да се върнем в Църквата, като семейство, ще бъдем толкова щастливи, толкова благодарни.” Ние им казахме колко много се нуждае Спасителя от тях и колко много ги обича. Ние им свидетелствахме и тогава коленичихме в молитва. Бащата се помоли. Майката се разплака. Те сега са отново пълноправни членове. Децата се гордеят със своя баща и са щастливи.
Всеки баща в Църквата трябва да действа като патриарх в дома си. Той трябва да води семейството с духовни напътствия. Той не трябва да прехвърля своите задължения на майката, нито да се отказва от тях. Той трябва да призовава за семейна молитва, семейна домашна вечер, четене на Светите писания и от време на време да прави бащини интервюта. Той е пазителят, защитникът и благият източник на дисциплина. Бащата е този, който трябва да води, обединява и сплотява семейната единица, като приеме свещеничеството на Бог и отговаря на призованията и привилегиите, свързани със свещеническата власт. Неговите отношения с Бог и Неговия Син Исус Христос са един от фаровете, които ще водят синовете му и дъщерите му през бурните плитчини на живота.
Ако бащата е истински ученик на Исус Христос, тогава синовете ще го следват, както нощта следва деня. „Татко, буден ли си?”
Второ, отношенията, които имаме със съпругите си – техните майки. Като се има предвид всичко друго, което правим, начинът по който се отнасяме със съпругите си има най-голямо въздействие върху характера на синовете ни. Ако бащата е виновен за упражняване на психически или физически тормоз над своя партньор в каквато и да е степен, неговите синове ще се възмутят от него, а може би дори ще го презират за това. Интересно е, че когато те са пораснали и се оженят, е много вероятно да следват същия модел на малтретиране над техните съпруги. Има неотложна нужда в нашето общество от бащи, които уважават съпругите си и се отнасят към тях със сладка, нежна любов.
Наскоро чух за един баща, който неразумно нарекъл прекрасната си и интелигентна съпруга „глупава” по най-унизителен начин за някои малки грешки, които тя неволно допуснала. Децата слушали, объркани и уплашени за майка си. Тя беше подценена пред тези, които тя обичаше най-много. Въпреки, че са били изречени извинение и прошка, болката и срамът от неразумния момент все пак останали.
Не можем да очакваме Духът Господен да благославя нашия живот, ако упорстваме в това да бъдем ядосани, коравосърдечни и жестоки към нашите партньори. Не можем да очакваме от нашите синове да развият уважение и нежност към своите майки, ако не им осигурим подходящ пример. Президент Дейвид О. МакКей казал — „Най-важното нещо, което един баща може да направи за своите деца, е да обича майка им.”(quoted from Theodore Hesburgh, Reader’s Digest, Jan. 1963, 25; in Richard Evans’ Quote Book [1971], 11). „Татко, буден ли си?”
Трето, да осигурим дисциплина, която е справедлива и приложена с любов. Твърде често, поради объркване и слабост, ние вдигаме ръце да ударим децата си, обикновено в опит да защитим нашата собствена гордост. Всяко дете трябва да бъде научено на дисциплина. Не само че се нуждаят от това, те го очакват, те го искат. Дисциплината дава насока и учи на самоконтрол, но при възпитанието трябва да има чувство за праведно отсъждане и чиста любов.
Когато бях малко момче, моята овдовяла майка ме възпита по възможно най-суровия начин. Със сълзи на очи тя каза, — „Сине мой, толкова съм разочарована от теб.” Болката в сърцето ми беше повече, отколкото можех да понеса. Хиляда удара с камшик не биха могли да ме наранят толкова дълбоко. Знаех, че такова порицание можеше да бъде направено само от чиста любов, защото ако имаше едно нещо, в което съм сигурен, това е че майка ми ме обичаше. Реших никога повече да не се поддавам на разочарованието и разбитото сърце на един ангел-майка. Вярвам, че съм успял с това решение.
Когато стане въпрос за дисциплина — „Татко, буден ли си?”
Бащи, наложително е предизвикателствата, за които споменах, да бъдат усвоени до съвършенство в нашия живот, ако искаме нашите синове да бъдат духовно и емоционално зрели. Ако го направим, те няма да бъдат засрамени от нас, нито някога ще се срамуват от себе си. Те ще станат мъже на честа, уважението, ще бъдат изпълнени с любов, готови да служат на Спасителя и да се подчинят на Неговата воля. Тогава ние ще се радваме на факта, че са наши завинаги. Те ще кажат — „Татко, буден ли си?”
А ние ще отговорим — „Да, сине, буден съм.”
В името на Исус Христос, амин.